Определение на емоцията, специфични особеностиВ основата на всяка емоция стои душевно вълнение. То може да бъде слабо или силно, осъзнато или неосъзнато, но винаги изпъква като субективно преживяване!КАЧЕСТВО на емоционалните преживявания: означава, че индивидът винаги преживява точно определена емоция или синтез от емоции: може да преживява единични емоции като страх, гняв, но може да преживява и едновременно синтез от 2 емоции и повече емоции, като например ненавист, която е комбинация от емоциите гняв и удивление. Значимото е, че психичният живот на човека протича в непрекъснат смяна на качеството на преживените емоции!
ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ и ИНТЕНЗИВНОСТ на емоциите: означава, че психиката на човека се обхваща от една емоция за определен период от време и тя въздейства с определена сила върху когнитивни и опосредстващи процеси, върху волта и цялостното поведение. Тези характеристики стоят в основата за определяне ФОРМИТЕ, чрез които се проявяват емоциите:
1. Краткотрайно умерено ситуативно състояние – чувствен тон;
2. Силно краткотрайно състояние – афект;
3. Дълготрайно емоционално състояние – стрес, настроение;
4. Устойчиво емоционално състояние – чувство;
5. Често и силно преживявана емоция-черта –емоционален навик.
Всяка една от тези форми има своя специфика, а границите между тях са условни. Следователно емоцията изпъква като сложно явление, а нейните компоненти придобиват свой облик в зависимост от дълбочината и продължителността на преживяваното душевно явление!
ПРЕДМЕТНОСТ на емоциите: преживяването винаги е адресирано към конкретен обект – материален или духовен, който се отразява в психиката под формата на образ, усещане, идея. Това означава, че емоцията е тясно свързана с нашето знание. Например ние преживяваме ненавист към някой човек, защото у нас е формирана мисълта, че този човек е груб, несправедлив, отмъстителен. Този пример показва, че емоцията винаги се придружава от някакво отразено съдържание, което встъпва като идеално, а човешките преживявания са нещо действително проявяващо се, нещо несъмнено изпитвано. При това личността може да не осъзнава достатъчно ясно и конкретно предметът, който отразява, т.е. да не си дава отчет за причината, но тя винаги реално преживява вината, гневът, радостта, обусловени от тези причини.
Напълно е възможно едно и също отразявано съдържание да предизвика различни по качество преживявания. Несъвпадението в преживяванията се основава на факта, че едно усещане, образ или идея в един случай има една субективна значимост, а в друг – противоположна. Пример: слушането на определена мелодия поражда радостна емоция, но ако на фона на тази емоция на човек се случи нещо ужасно, напълно е възможно след това при възприемане на същата мелодия човекът да преживява противоположни емоции на тревога, вина.
Съществуват много случаи на псевдопредметност, т.е. на невярно опредметяване на емоцията. Пример: млад човек, претърпял катастрофа на определено място, всеки път щом преминава оттам затваря очи, обръща глава на противоположната посока, но въпреки това преживява тревога. Това е така, защото чрез тревогата иска да прегради пътя за актуализиране в съзнанието на истинския предмет – цялата история на катастрофата. Посредством тревогата се прегражда пътя на повторно, силно, травмиращо преживяване – важен е фактът, че предметът на тревогата не е безопасният път, а споменът за опасното произшествие. Следователно тази тенденция към псевдопредметност относно собствените преживявания се основава на неточности във възприятието, на извращения в мисленето и т.н.
УНИВЕРСАЛНОСТ на емоциите: означава, че емоционална окраска получават всички форми на психичен живот, които протичат едновременно с актуално преживяваната емоция. Това значи, че човек, който е във властта на определена емоция, изменя селективно своята интелектуална и волева активност.Емоцията прави личността по-възприемчива към един вид сигнали и по-малко чувствителна към други дразнения. Означава, че емоцията оказва всеобщо, многообразно, но селективно влияние върху интелектуалните страни от живота на човека, т.е. емоцията се настанява вътре в самия интелект, влияейки върху неговите аспекти в зависимост от своята сила, продължителност, качество.
Универсалността се проявява и в друг аспект –външното въздействие поражда определена емоция. Нейното качество и сила става сигнал за полезността или вредността на въздействието. Породената емоция става първопричина за всеобща мобилизация на интелектуалните и волевите ресурси на организма за справяне с вредния агент или за употребяване на полезния предмет. Така организмът бързо реагира и се приспособява към промените в средата.
СТЕПЕН НА ОСЪЗНАТОСТ на емоциите: пълното осъзнаване на емоциите става, когато:
Личността си дава ясен отчет за природата на преживяваната емоция, в състояние е точно да я номинира – „Аз съм тъжен/във възторг!”.
Наличие на сравнително точно определяне на причината за нейното пораждане – човек си дава отчет, че е тъжен, защото е претърпял неуспех.
Оценка на действията, мислите и фантазните построения, които емоцията предизвиква.
Прогресивното намаляване на тези 3 условия обуславя и понижаване степента на осъзнатост на емоцията, която бива: пълна; частична; неосъзната! Колкото по-висока е степента на осъзнаване на емоцията, толкова повече се увеличават възможностите за контрол върху нейното външно проявление, вътрешно развитие и влияние върху другите психични явления. Осъзнаването на емоцията съдейства за:
a) Нейното по-ярко външно изразяване или за маскиране;
b) Ограничаване на нейното вътрешно развитие;
c) Прогнозиране на следствията от развитието!
Бариери по пътя на осъзнаване на емоциите:
Слабо развитият Аз и Свръх Аз /Чарлз Бренър, психоаналитик/ – у човек неизбежно се пораждат мисли, влечения, намерения, които имат осъдителен характер. Аз-ът и Свръх Азът у детето и у възрастния не са развити достатъчно и те не могат да потиснат неприемливите нагонни импулси. Индивидът реагира в съответствие с тях и се поражда тревога. Корените на тази заплаха не могат да се осъзнаят, следователно човек не осъзнава и обхваналите го тревожни преживявания. За придвижване в съзнанието на тези корени от неосъзнатата сфера е необходима помощта на психолог.
Наказанията /Н.Милер и Дж.Долард/ – в някои социални групи се приема за признак на слабост, когато мъжът проявява гняв, страх, нежност. Всеки, който прояви подобни емоции, е обречен на санкциониране от групата чрез насмешка, ирония. Това обуславя потискане както на външното изразяване на емоцията, така и на тяхното преживяване. Тези два момента обаче невинаги се потискат паралелно. Външната реакция може да не бъде реализирана, но вътрешната реакция на гняв или страх да сработи.
Самият човек – при хора със силно развито чувство за вина, което не позволява да проникнат в съзнанието сексуални емоции и други – презрение, враждебност. Блокирането на достъпа на подобни емоции до съзнанието лишава човека от възможността да ги анализира, да прозре вътрешния конфликт, който пораждат, т.е. не може адекватно да ги интерпретира и съответно да ги осъзнае.
Способност на емоциите да ИЗРАЗЯВАТ СЪСТОЯНИЕТО И ОТНОШЕНИЕТО на човека към отразявания предмет:преживяваните емоции изразяват временното вътрешно състояние на индивида – на радост, тъга, злоба, обида, гордост и т.н. Те не съществуват самостоятелно, а присъстват в психиката едновременно с породени усещания, с първични и вторични образи, с нови мисли и стари идеи. Преживяваното емоционално състояние разкрива отношението към обекта, който е провокирал пораждането на конкретното усещане, образ, илея. При условие, че индивидът има положително отношение към предмета, той го преживява под формата на по-кратко или по-дълго състояние на удовлетворение, радост, възторг и т.н. ако човекът има отрицателно отношение, го преживява под формата на злоба, завист, страх.
ПОЛЯРНОСТ на емоциите: всяко едно от емоционалните състояния притежава или положителен, или отрицателен знак – радост-тъга, тревога-спокойствие, удовлетвореност-неудовлетвореност.
АМБИВАЛЕНТНОСТ на емоциите: случаи, когато два полюса на емоционални преживявания се обединяват и личността изпитва едновременно противоположни преживявания, които са адресирани към един обект – например, ревността, която е съчетание от любов и омраза. Амбивалентните преживявания могат да причинят дълбока душевна болка. Тя е много по-често срещата между близки хора.
ВЪЗМОЖНОСТ ЗА СИНТЕЗ на емоциите: амбивалентността също е израз на тази възможност. Синтезът може да бъде и от емоции, които нямат полярен характер. В новото емоционално образувание отделните емоции губят своята автономност – синтезът внася своя нова емоционална окраска: гордост = гняв + радост. В подобен синтез се наблюдава и действие на принципа на градацията – един от съставните елементи има водещо значение, а другите играят второстепенна роля: скръбта обединява в себе си емоции като любов, вина, страх. Доминираща значимост има любовта.
ТЕНДЕНЦИЯ КЪМ СТАБИЛИЗАЦИЯ: преживяваната емоция може да бъде мигновено избухване и след това да заглъхне, да престане да съществува в своята качествена адресиранос към определен предмет. Възможно е и обаче тази емоция да се укрепи в съзнанието на човека. Тази тенденция особено ярко се проявява към хора, с които личността установява интимен контакт. Пример: млад служител изпитва неприятни преживявания при контактуване със своя ръководител. Постепенно тези преживявания прерастват в силна ненавист. Подобна ненавист е възможно да промени неговото възприятие по посока на избирателност – той не забелязва положителните реакции на своя началник, но в противовес на това точно фиксира всички негови малки пропуски. Поради тази избирателност на възприятието той не само запазва ненавистта си, но и я задълбочава. Това е схемата на стабилизацията, която функционира и при обичта.Безспорно е, че съществуват индивидуални различия в темповете, дълбочината, обратимостта на стабилизацията.
СХОДСТВА В ПРЕЖИВЯВАНИЯТА на емоциите при различните хора: независимо от националността, културната принадлежност, религиозната ориентация хората са способни да преживяват идентични емоции. Подобна емоционална типичност позволява на хората от различни нации и класова принадлежност да се чувстват близки, да формират общи позиции, да защитават сходни идеи.
ИНВЕРСИЯ НА ЕМОЦИИТЕ: известно е, че нито една преживявана емоция не може да промени външната действителност. Тя обаче може да обуслови изменения във вътрешното Аз на човека и по-точно в неговата Аз-концепция. Продуктивността на емоцията не се ограничава само до временно разместване на пластове на А-к, но и до трансформиране на изходното емоционално преживяване в друг емоционален продукт.Конкретно проявление на тази особеност е преходът на омразата в гняв /към себе си, към другите, завистта като форма на омразата/.
Емоциите като система
Днес редица психологически явления се изучават от позицията на системно-структурния подход. Емоционалната сфера на човека също може да бъде разгледана в съответствие с този подход. Емоционалната система е сложно образувание, което има различни нива:
1. НАЧАЛНО РАВНИЩЕ:
Образува се от първични емоции, определени като фундаментални: според А.Олшанникова това са радост, страх, гняв, печал. Според К.Изард те са интерес-вълнение, радост, удивление, мъка, гняв, отвращение, презрение, страх, срам, вина.
Имат природни предпоставки, но културната среда дава тласък за тяхното по-место или по-рядко проявление, за тяхната слабост или сила. Социалното обкръжение може да стане причина за непроявяване на някои емоции, които биологично са заложени у човека.
Всяка една от тях съществено се отличава в качествено отношение и може да съществува самостоятелно за кратко време. След определен интервал тя неизбежно се придружава и от други аналогични феномени.
Имат специфичен начин на изразяване, който слабо се влияе от културната среда, в която е формирана личността – страхът и радостта се изразяват по почти идентичен начин, независимо дали се осъществяват от европеец, латино-американец или индус. Все пак приетите културни норми оказват влияние върху експресията на емоциите – англичаните не са склонни да дават външен израз на преживяванията си.
Емоционалната система функционира нормално при условие, че са формирани всички нейни първични компоненти – отсъствието на един от тях обуславя проява на траен дисбаланс. /племе, което не познава гнева, но изпитва постоянна тревога – от бури, от непознати хора/.
Фундаменталните емоции имат йерархична организация на преживяванията – една и съща емоция може да се преживява на различни нива.Например радостното преживяване може да протече на 3 равнища: радост-успокоение; радост-щастие; радост-екстаз. Тези йерархични нива на преживяванията зависят от емоционалната натовареност на дразнителя!
Фундаменталните емоции не могат да съществуват самостоятелно, те са обединени в по-сложни образувания, определяни като комплекси – второ равнище!!!
2. ВТОРО РАВНИЩЕ:
Всеки един от комплексите е синтез от няколко фундаментални емоции.
Комплексите са устойчиво образувание, което може да прерасне в емоционална черта. Например тревожността = страх + мъка + гняв + срам + вина. Всяка една от фундаменталните емоции в тревожността има различно „относително тегло”, което обуславя различното проявление на чертата тревожност у различните хора. Коя емоция ще заеме водещо място зависи от природните предпоставки, формирания тип личност, от социалните детерминанти.
Комплексът може да бъде съвкупност само от отрицателни черти /депресия = мъка, гняв, отвращение, презрение, страх, вина, свенливост/, а други комплекси могат да съчетават само положителни емоции.
Емоционалната система много по-трудно се контролира в сравнение с интелектуалната и двигателната система. Промяната в регулацията на емоциите се извършва, когато човек увеличи познанието за своя стил на преживяване!!!
Функции на емоциите
1. ОЦЕНЪЧНА ФУНКЦИЯ
В резултат на дейността на познавателните процеси се формират в съзнанието на човека първични и вторични образи, идеи, прогнози, хипотези. Тези процеси дават достатъчна и обективна информация на човека за външните дразнители – разположение, свойства, връзки и отношения. За вземането на решения и за реализиране на определено адаптивно действие обаче е необходима още един вид информация. Тя не е свързана с обективните свойства на предметите от средата, а изхожда от вътрешното Аз на човека, т.е. от неговите интереси, потребности, жизнени планове, установки, прогнози, влечения и стремежи. Именно оценката на външните фактори от позицията на потребностите, желанието, стремежите и т.н. всъщност означава поставяне на оценка на базата на преживявания, които са съсредоточени в тези потребности, желания и стремежи. Човек преживява радост, гордост, страх в зависимост от това, доколко определен външен факт, встъпвайки като предмет на негова потребност, обект на лично желание, вещ за достигане на съкровен стремеж е пригоден, добър, полезен, вреден. Това определя ПРИСТРАСТИЕТО, ЕМОЦИОНАЛНО ОЦЕНЪЧНОТО ОТНОШЕНИЕ към този предмет.
Следователно емоционалната оценка става факт на съзнанието под формата на преживяване, което се получава при съпоставяне на образите и заключеният за външния свят със субективната значимост на отразените предмети и събития! Преживяването-оценка варира от неудоволствие до щастие. То съобщава на съзнанието значимостта на външния факт и в съответствие с това дали е полезен, вреден подготвя организма за определен тип реакция – бягство, временен паралич, отстъпление, агресия.
Оценъчната функция на емоцията не се отнася само до обектите от обкръжаващата реалност. Тя се отнася и до поставяне на оценка на собствените си преживявания.
2. РЕГУЛАТИВНА ФУНКЦИЯ
Независимо от това дали емоцията е осъзната, или не, тя оказва влияние върху личността. Но за това емоцията трябва да достигне достатъчна интензивност.
a) Емоции и поведение:
1. емоции и мимики – всяка една от емоциите поражда специфично мимическо движение. Този израз на емоциите е вроден и има приспособително значение. Съществуват общовалидни наследствени начини за изразяване на гняв, радост, презрение и т.н. същевременно върху мимическата имитация на емоциите оказват влияние научените начини. Успоредно с това в мимиката на всеки човек се откриват индивидуални особености, които я правят неповторима. Съществуват и компоненти, които са присъщи за отделни култури. Например сълзите при китайците са израз на радост, а смехът – на гняв. Разбирането на емоционалния смисъл, който се влага в определен мимически израз, съдейства за построяване на адекватни взаимодействия между хората.
2. Емоции и устна и писмена реч – емоцията насища речта с думи, словосъчетания, съждения, посредством които се придава емоционална окраска на речта. Емоционалните аспекти на речта съдействат за изразяване на собствените си преживявания или да внушат преживяване на определени емоции у слушателя. В такива случаи информационният аспект на речта има второстепенен характер, а водещо значение има емоционалната страна.
3. Емоции и установяване на отношение към другите хора, към материални и духовни предмети – изследванията доказват, че в очаквано или реално нещастие човек се стреми към установяване на отношения с хора, които преживяват аналогични страдания. Същевременно други проучвания показват, че слабата тревожност или нейното отсъствие затруднява построяването на адекватни отношения с обкръжаващите хора.
b) Емоции и познавателни процеси:
4. емоции и възприятия – точността на възприятието зависи до голяма степен от емоционалната значимост на обекта за личността. Силните отрицателни емоции понижават чувствителността към възприемане на страни от физическото и нравственото Аз на човека. Влияние върху възприятието оказва не само актуално породеното състояние на тревожност, но и трайното присъствие на тревожността у човека, която е станала негово свойство. Хора, които са формирали силни и устойчиви емоционални установки, са склонни да възприемат повече дразнители от околната среда като опасни за тях. Тези хора проявяват тенденция да придават на неутрални дразнители опасни намерения или хиперболизират застрашаващите възможности на хора, предмети и явления. Става ясно, че емоцията влия върху протичането на възприятния процес, като съдейства за формиране на перцептивен образ, който в много отношения съответства на силата и знака на преживяната емоция.
5. Емоции и памет – емоциите оказват диференцирано влияние върху ефективността на паметовия процес; преживяните отрицателни емоции осъществяват селективно въздействие върху паметта – затрудняват запомнянето на един материал и едновременно с това облекчават запечатването на друг материал /човек в състояние на тревога по-трудно запомня неутрален материал, но затова пък по-добре запомня онези дразнители, които сигнализират за опасност/. Възпроизвеждат се повече и по-точно събития, които са свързани с положителни преживявания, отколкото събития, обагрени с отрицателни емоции. Запомнянето тясно зависи от силата на емоцията. Нейният знак – положителен или отрицателен – не оказва влияние върху обема на запомнянето. Решаващо значение има нейната висока изразеност. Неутралните събития се запомнят по-слабо в сравнение с явленията, които се съпровождат с отрицателни преживявания. Отсъствието на емоционално напрежение или неговото много слабо проявление не изпъква като добро условие за запомнянето. Същевременно много силните отрицателни емоции оказват неблагоприятно влияние върху механизмите на паметта. Вероятно средното равнище на напрежение се оказва най-оптимално за реализиране на мнемическата функция.
6. Емоции и въображение – съществува Закон за общия емоционален знак, в съответствие с който се обединяват стари образи с нови. Този синтез не е подчинен на някаква логика, а на обстоятелството, че съществува емоционално сходство между близки и далечни, но интелектуално несвързани представи. Това означава, че емоция от една модалност може да групира в нов образ представи, които са белязани със знака на радостта и гнева. /при майка, която е тревожна, защото не е получила известие от сина си, който е на фронта, под диктата на тревогата се обединяват стари представи за човек в условията на тежка зима и свистящи куршуми. Така майката си изгражда ярък образ за неблагоприятните обстоятелства, сред които е синът и/. Разкриват се изменения във въображението при преживяване на емоции, които са породени от неудовлетвореност на някои основни биологични потребности /отсъствие на храна/: а/ с увеличаване на времето от полугладното съществуване се усилва процесът на въображение и се увеличава количеството на фантазни построения, включващи елементи, които могат да удовлетворят потребността; б/ с увеличаване на времето на дефицит на храна намалява числото на фантазните построения, но се увеличава тяхната насоченост за справяне със ситуацията; в/ на следващия стадий отново се увеличава броят на фантазните построения, които придобиват компенсаторен характер, т.е. изграждат се много образи на различни видове храни, чрез които се цели несъзнателна компенсация на реалната трудна ситуация. В някои случаи обаче се развива и противоположен фантазен процес – той се ограничава, като индивидът отбягва всяка информация, свързана с предмети, удовлетворяващи потребността. Изменение в съдържанието на въображението се наблюдава и когато се породят емоции под влияние на непреодолима преграда, когато човек попадне във фрустрираща ситуация.Изградените фантазни образи, породени от емоционалното състояние, изпъкват като заместители на действителните агресивни актове, те абсорбират натрупаната агресивна енергия. Следователно връзката фрустрация-силни отрицателни емоции-фантазни образи с агресивни елементи сработва с цел да балансира душевно нараняване.
7. Емоции и мислене – данните показват, че преди да се извърши решаване на задачата чрез мисловни операции, се извършва решаване на емоционално равнище – „емоционално решение”.То се изразява в изпреварващо намиране на отговор на задачата, но този отговор се изразява във възникване на чувство за увереност, че е намерен принципът за решаване – външен израз са възклицанията, усмивка. Породеното положително преживяване обуславя очертаване на областта, в която ще се търси решението. Успоредно с това, мислителните действия, които започват да се прилагат, придобиват положителна емоционална окраска. Отрицателната оценка пък влияе за по-бързо прекратяване на зоните за търсене на решение, които не носят продуктивност. Следва да се посочи, че емоциите играят положителна роля не само в началото на решаването, но и в процеса на неговото развитие. Ефективното влияние на емоциите върху мисловния процес до голяма степен зависи от тяхната интензивност. Умерените преживявания влияят най-ползотворно върху мисленето – съдействат за пораждане на повече асоциации, за концентриране на мисленето върху най-перспективната хипотеза. Много силните емоции, положителни или отрицателни, могат да дезорганизират мисленето.
3. СИГНАЛНА ФУНКЦИЯ
Продължаването на жизнената дейност и успешната реализация на професионалните ангажименти предполагат открояване на един предмет от множеството въздействащи обекти – този предмет има актуална значимост за човека. Подобна значимост става факт на съзнанието, когато предметът получи бърза и мощна емоционална окраска. Субективното преживяване мигновено обхваща цялостно личността, а предметът встъпва в качеството на фигура, т.е. окупира центъра н съзнанието, СИГНАЛИЗИРА относно неговата ценност за човека.
Емоцията-сигнал има широк спектър на проявления:
Тя може да сигнализира, че предметът има значение за здравето, целостта на организма, за запазване и продължаване на живота;
Същевременно е възможно емоцията да съобщава, че новопоявилата се ситуация застрашава или укрепва, намалява или увеличава неговото достойнство, престиж, самочувствие;
Емоцията предупреждава за условията, в които се намира значимият за момента предмет;
Емоцията става сигнал за бързо формиране на установка за начин на реагиране относно значимия обект – в съответствие с нея субектът мобилизира силите си, за да реагира с бягство или да избегне срещата с опасен дразнител, или да осъществи агресивно поведение и да отстрани вредния агент и т.н.
Всяка преживявана емоция може да изпълнява сигнална функция. Страхът обикновено предупреждава човека, че сее породила някаква заплаха за неговото физическо съществуване или душевно равновесие. Страхът е сигнал за необходимост от проява на бдителност – преживяването му става пусков сигнал за бърза промяна на мисленето и поведението. Преживяваната радост сигнализира, че индивидът е достигнал до определен успех – тя показва, че човек има сили да се справи с по-големи трудности, да удовлетвори порасналите си потребности. Това внушение на радостта изпъква като сигнал за бъдещи удоволствия.
Човек често изпитва не една, а няколко емоции едновременно. Това дава основание да се приеме, че сигналните функции не протичат последователно, а комплексно, като една от тях доминира в даден момент!
4. ПОДБУЖДАЩА ФУНКЦИЯ
Емоциите иманентно съдържат в себе си свойството да тласкат човека към активност. Тази активност има точен адресат – външните реакции. Съзнателните действия и неосъзнатите поведенчески реакции могат да бъдат подбудени от преживяваните емоции!
Емоциите не просто съпровождат поведението, а в редица случаи го обуславят. Те НАСОЧВАТ поведението към обладаване на точно определен предмет или към отклоняване на срещата с него!
Емоцията изпъква не само като начален импулс за реализиране на определена реакция. В процеса на осъществяване на поведението се променят условията за неговата реализация, получават се междинни резултати, изменят се темповете на реакциите. За всичко това се получава емоционална информация под формата на по-силни или по-слаби отрицателни и положителни преживявания. В зависимост от тяхната сила, знак, модалност се извършват промените в поведението. Това означава, че преживяваната емоция не само насочва поведението, но и осъществява КОРЕКЦИИ в неговата динамика. Емоциите притежават свойството да енергетизират и настройват личността да усили, отслаби или блокира своята поведенческа активност!
Подбуждащата функция на емоциите изпъква не само във връзка с поведението – тя релефно се проявява и в сферата на МЕЖДУЛИЧНОСТНИТЕ ОТНОШЕНИЯ.Решаващо значение за характера на взаимоотношенията в малките групи имат два вида емоции /чувства/:обединяващи /конюнктивни/ и разделящи /дизюнктивни/. Любовта подбужда към установяване и развитие на положителни връзки между членовете на групата, тя ги обединява. Разделящите емоции подбуждат към проява на отношение на съперничество, конкуренция, антипатия.
Функциите на емоциите като система – ОБОБЩЕНИЕ:
Функциите на емоциите нямат постоянна йерархичност. Тези функции действат едновременно, но коя от тях ще заеме доминираща роля в определен момент от живота на човека, зависи от значимостта на външния или вътрешния фактор за организма или за личността.Специфичната подреденост на функциите дава възможност във всеки отделен случай а се изгради субективно отношение към въздействащия фактор. Формираното субективно отношение е съвместен резултат от проявата на оценъчната и регулативната, на сигналната и подбуждащата функция. В резултат на тези функции човек изгражда субективно отношение не само към външните дразнители, но и към собствените си емоционални преживявания. Той се отнася към едни от тях като към ценност и се стреми да ги усили или да ги възпроизведе отново. Към други преживявания той се стреми да ги репресира, да ги изтласка в несъзнателната част на психиката, да ги трансформира или да намали тяхната сила.
Функционалната система на емоциите като цяло не се проявява изолирано от функционалните системи на когнитивните процеси. Тези системи образуват сложно противоречиво единство. Съществува сложна емоционално-когнитивна организация. Какъв резултат ще се създаде от синтеза на двете функционални системи, зависи от точността на образа или на мисълта за обективно съществуващите предмети и от природата на емоционалното обагряне, което ще получат тези психични продукти.
Стимули и механизми на емоциите
Редица изследователи споделят мнението, че много от фундаменталните емоции се провокират от БИОЛОГИЧНО ОБУСЛОВЕНИ ДРАЗНИТЕЛИ. Доказателства за биологичната детерминация на емоциите са два значими факта:
Открити са невронни програми, чрез които се активират емоциите, които встъпват като автоматични механизми и са свързани с изменения в хормоналната система, във функциите на хипоталамуса, ретикуларната формация, с активността на мозъка;
Съществуват изследвания, обобщаването на които налага извода, че хората от различни части на света изразяват чрез лицето си по идентичен начин преживяването на различни емоции.
Стимулите на емоциите обаче е зависят единствено от наследствеността. Съществуват и КУЛТУРНИ ДЕТЕРМИНАНТИ на емоциите. Влиянието на социалната среда, на нейните норми, традиции, култура и на натрупания опит у човека от взаимодействието с хората от своята и от чуждите социални групи има решаваща роял за определяне на обектите, които ще провокират преживяване на една или друга емоция. Начинът на живот на детето в семейството и училището определя кръга от обекти, които пораждат преживяване на страх или вина. Всъщност се осъществява своеобразен процес на социализация на преживяваните емоции. Под влияние на възпитанието в семейството се разширяват обектите, които пораждат страхови преживявания – в качеството на носители на страха за детето са Баба Яга, Торбалан, вещици, вампири; реално съществуващи хора, но които детето лично не познава като цигани, полицаи; личности, които детето е възприемало по-рано.
Какъв е механизмът, чрез който неутрални дразнители се превръщат в емоционални сигнали? Емоционалната реакция се поражда, когато човек попадне в нова ситуация, която е неочаквана, сложна, трудно разрешима или дори безизходна. В случая няма значение дали тази ситуация е реална, или е недействителна. Тук е важно, че ситуацията като цяло или отделни нейни елементи се оценяват като застрашаващи, т.е. те притежават способност да нанесат на човека физическа и психическа вреда. Успоредно с това индивидът си дава отчет, че бягството от тази ситуация е трудно или дори невъзможно. Същевременно той не разполага със сили и средства да се справи с опасната ситуация, не вижда възможност да избяга или да заобиколи заплашващата обстановка. Обобщена илюстрация на този механизъм на страха е следната изповед на една от изследваните студентки: „ Баба плашеше мен и сестра ми с караконджол. Не си спомням каква представа съм имала за него, но добре помня, че се страхувах. Той беше навън, в тъмното, чакаше, а аз се страхувах и от тъмното, и от него”. В случая заплахата е породила страх у детето, защото то няма възможност да избяга, няма сили да се брани, не знае как да отстрани опасността.
Една ситуация става източник на емоция, когато личността субективно оцени, че тя съдържа увреждащи потенциали. Механизмът субективна значимост на ситуацията – емоция не работи само за пораждане на отрицателни емоции. Напълно е възможно една неутрална ситуация да прерасне в емоционално значима – с положителен знак. Това става, когато личността открие в обекта, към когото досега е проявявала незаинтересованост, нещо интересно ,ценно, жизнено значимо. Тогава обектът излиза от сянката на неутралността, увеличава притегателната си сила, поражда положителни преживявания.
Става ясно, че субективната оценка за значимостта на определен предмет или ситуация има решаващо значение за пораждане на положителна или отрицателна емоция. Тази оценка може да се формира в резултат на собствени възприятия, представи, сравнения. Може обаче една ситуация да бъде квалифицирана като благоприятна или опасна и под влиянието на информация, получена от други хора. Чуждите оценки стават лесно и бързо свои, когато авторите на оценъчни съждения са значими за личността хора.Възприемчивостта към чужди оценки и пораждане на определени емоции се увеличава, когато личността разполага с малко информация за ситуацията, в която е попаднала.
Другият човек встъпва като източник на емоции, когато се приеме, че нашият партньор в общуването е индивид, който може да обича и страда, да търпи неуспехи и достига върхове, да мечтае и да достига целите си – да живее и работи като самите нас. Това обаче може да стане, ако личността притежава способност за емпатия, т.е. ако личността откликва на постоянните промени в емоционалния свят на другия. При това условие личността изпъква като емоционален пеленгатор, т.е. сработва механизмът на емпатията. Той изпъква като механизъм, който позволява за ограничено време да се осъществи сложна познавателно-емоционална дейност – да се разшифроват емоционалните сигнали на другия и да се съпрежиявават болките, тревогите, радостите на човека.
Форми на емоцията
Всяка емоция има две характеристики –ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ и СИЛА на преживяването. В зависимост от степента на проявление на тези характеристики емоцията се преживява под формата наЕМОЦИОНАЛНО СЪСТОЯНИЕ или под формата наЕМОЦИОНАЛНА ЧЕРТА. Тези две форми се проявяват в различен облик:
1.ЧУВСТВЕН ТОН – умерено преживяване, свързано с най-обща оценка на въздействащия предмет – той е приятен или неприятен /неприятен човек, уютно място, любима мелодия/;
2.АФЕКТ – силно емоционално състояние, което има кратък живот. Предизвиква се от много силни дразнители, които най-често са насочени към ценности, убеждения, принципи, претенции на личността. При тази силна емоционална реакция човек се оказва изцяло във властта на гнева, яростта, ужаса. Неговото съзнание се стеснява, като се затормозяват ценности, норми, представи.
В състояние на афект се извършват значими промени във физиологическите процеси; наблюдават се твърде големи отклонения в мисленето и паметта; нарушава се нормалното протичане на възбудния и тормозния процес; ускорява се функцията на жлезите с вътрешна секреция. Успоредно с това се увеличават двигателните реакции – движенията на тялото, ръцете, краката стават по-бързи, отривисти, неточни; речта звучи кратко, отсечено, гневно и често пъти е изпъстрена с грубости и неверни оценъчни съждения. Нарушаването на възможността на човека да съсредоточава своето внимание, да прави прогнози, да мисли логически обуславя осъществяване на нецеленасочено поведение. Афектът е емоционална реакция, която разстройва почти напълно волевата регулация на поведението.
Бързата мобилизация на голям емоционален потенциал и неговото изразходване за кратък период от време обуславя преход към втората фаза на афекта – емоционално изчерпване – отпускане, рязко намаляване на напрежението, преживяване на усещане за отпадналост.
Най-често афект се проявява от хора с холеричен тип темперамент. Същевременно пораждането на афект се улеснява от присъствието на такива характерологични черти като капризност, лесна обидчивост.
Афектът може да бъде предизвикан и от положителни събития – внезапен успех, дългоочаквана победа. Тогава играе роля на обезопасяваща клапа на натрупаното напрежение.
3.НАСТРОЕНИЕ:
Относително слабо, но продължително преживяване;
За определен период от време речта, действията, жестовете на индивида носят отпечатъка на обхваналото го емоционално състояние;
Едновременно с това настроението оказва влияние върху неговото самочувствие, оценки, ефективност на извършваната работа;
Има ЗАРАЗИТЕЛЕН характер – неизбежно се предава от един човек на друг, от една група хора на друга група, които също намаляват или увеличават степента на своята активност;
В зависимост от качеството на преживяваната емоция настроението се проявява в две разновидности:
- отрицателно настроение – понижава резултатността от дейността, самооценката, оценката за другите хора. Например едни и същи обкръжаващи ни хора при отрицателно настроение се оценяват като скучни и дори дразнещи, а при положително настроение от наша страна същите хора се възприемат като интересни и добре отнасящи се към нас. Под негово влияние е възможно изкривяване не само на оценки, но и намаляване увереността и готовността за справяне с трудностите.
- положително настроение – бариерите се възприемат като не толкова високи и трудно преодолими.
4. СТРЕС
Ханс Селие открива, че различни агенти – студ, топлина, кръвотечение, радостна или скръбна вест, предизвикват аналогични изменения в организма. Измененията в ЦНС и жлезите с вътрешна секреция са насочени към извършване на преустройства в организма. Очертаните дразнители въздействат и създават нова неспецифична ситуация. Например, внезапното изтичване по стълбите поставя пред мускулите нови изисквания, а те от своя страна се нуждаят от допълнителна енергия, която ще постъпи чрез промяна на активността на сърдечно-съдовата система. Това изисква изменение и по-точно – нарастване на приспособителните функции на организма. Следователно стресът е биохимична промяна, която е предназначена ДА ПОМОГНЕ НА ОРГАНИЗМА да се справи.
Стресът е процес, който протича на 3 стадия:
1.ТРЕВОГА – човекът намалява своите адаптационни възможности. При условие, че агентът е много силен, индивидът може да загине в първите часове или дни. В случай, че издържи, следва:
2.РЕЗИСТЕНТНОСТ /СЪПРОТИВА/ - тук се осъществявавътрешната промяна и се оползотворяват адаптационните резерви на организма. В резултат се извършваприспособяване към новите условия. Но продължителното влияние на стресора обуславя постепенно преминаване към:
3.ИЗТОЩЕНИЕ – постепенно се нарушават жизнените функции и отново се поражда тревога. Оцеляването става проблематично. Запазването на живота е свързано с премахването на увреждащия дразнител или с получаване на странична помощ.
Безспорно е, че стресът има своя физиологическа характеристика и съответни показатели, които са свързани с количествени и качествени изменения в дейността на хормоналната и сърдечно-съдовата система. Успоредно с това Р.Лазарус развива идеята, че съществуват основания, които дават възможност да се разграничи психологическият стрес от физиологическия. Това означава, че когато въздейства силен дразнител, се развиват не само физиологически адаптационни явления, но и психологически приспособителни феномени. Между тези две явления не съществува идентичност по отношение на тяхното съдържание и интензитет. Успоредно с това трябва да се отбележи, че двата вида адаптационни процеси са взаимно свързани!
ПСИХОЛОГИЧЕСКИЯТ СТРЕС се поражда също от екстремални за организма и личността дразнители – силни, с краткотрайно или дълготрайно въздействие: студ, топлина, информационно претоварване, изпит, вземане на важно решение и т.н.
Началото на психологическия стрес започва с възприемане и интелектуална оценка на дразнителя. След оценяване на дразнителя като заплаха обаче не започват веднага да се реализират приспособителните реакции, които са третия стадий от развитието на психологическия стрес. В системата заплашваща ситуация-приспособителна реакция се включва още едно звено, определено като защитен процес – ЕМОЦИОНАЛЕН ПРОЦЕС, който заема междинно място между стимула и реакцията.
Решаваща роля за развитие на емоционалния процес има интуитивната ли съзнателната оценка, която личността поставя на заплашващата ситуация. Тази оценка се преживява като определена емоция – гняв или страх. Те от своя страна могат да бъдат различни. В зависимост от характера на заплашващата ситуация гневът може да бъде оцветен с презрение – тогава наблюдаваната външна реакция е нападение. В друг случай гневът може да бъде придружен с доза удивление – тогава поведенческата реакция е затормозена. При силен страх – физическо бягство; дозиран страх с вина – психическо бягство.Следователно пораждането на тези емоционални преживявания имат за цел да съдействат за формиране на ЗАЩИТНА ТЕНДЕНЦИЯ за действие.
При психическия стрес адаптационната реакция се развива в емоционален план под формата на относително високо емоционално напрежение. Тук стресът има защитен характер и се поражда в зависимост от това, дали заплахата се отхвърля или приема. Върху основата на тази първоначална оценка възникват и съответни преживявания, които предизвикват биохимични промени в организма. Тези промени мобилизират човека за среща със заплашващия дразнител или за бягство. Следователно в психическия стрес неизбежно се включват и физиологически елементи.
Емоционалните реакции при стрес могат да се характеризират със сравнително висока устойчивост. Едни индивиди могат да реагират постоянно с гняв, а други – постоянно със страх. Предразположеността към един тип емоционално реагиране зависи от природата на дразнителя, от унаследения тих нервна дейност, от индивидуалния опит.
Психологическият /емоционалният/ стрес има не само отрицателно влияние върху дейността на човека.Оценката на ситуацията може да бъде заплашваща, личността да преживява отрицателни емоции, но е възможно всичко това да мобилизира защитните сили. В такива случаи се проявява защитна реакция, чрез която личността се справя със застрашаващия дразнител. Мобилизацията на психичните сили и физическите ресурси увеличава увереността в себе си и човек може да извърши в състояние на стрес работа, която се отличава с високи количествени и качествени показатели. Има хора, които могат да работят продуктивно, когато попаднат в ясно изразена стресоегнна ситуация.
Стресът притежава възможности да демобилизира. Преживяваната оценка за ситуацията и за себе си може да формира отношение към себе си като към жертва и да се усили проявата на дистрес. Тогава се развиват хиперактивни начини на реагиране – човек се суети, увеличава количеството на грешките, намалява производителността. Силният стрес мое да обуслови и тормозна реакция – когато дразнителят се появява внезапно и притежава големи увреждащи възможности, настъпва временен паралич на физическата и психическата активност. В някои случаи този начин на реагиране може да се окаже най-целесъобразен.
5. ЧУВСТВА
Устойчиви и сложни емоционални явления. Устойчивостта се изразява чрез постоянството на преживяната оценка към предмет или към аспект от действителността.
Оценката към обекта може да бъде положителна или отрицателна, но тя винаги се преживява от човека като пристрастна и значима за него.
Сложността се изразява в това, че чувствата включват в себе си широк спектър от положителни и отрицателни емоции.
Успоредно с това чувствата се изграждат върху основата на преживените емоции. Колкото тези емоции са по-многообразни и са преживявани по-често и дълбоко, толкова чувствата са по-силни и здраво формирани.
Едно чувство мое да се преживява само чрез онези емоции, които са участвали в неговото изграждане.
Чувствата отразяват емоционалното отношение на човека към определен обект.
Те имат многостепенна структура, зависеща от природата на обекта, към който са насочени:
- Първо равнище – насочени към конкретни предмети. Те са ясно свързани със знанията на силните и слабите страни на определен човек – обич към майката.
- Второто равнище се отнася до чувствата, които са адресирани до определени области от човешката дейност. В структурата им се включва както преживяване, така и знание за общите страни, закономерности, особености на съответната дейност. В зависимост от това се формират такива чувства като – практически, нравствени, интелектуални, естетически, религиозни.
- Трето равнище – включват се чувства, които изразяват отношението към общочовешки ценности и идеи – чувство за отговорност, за справедливост, за съвършенство, за съзнателност и т.н. Те са откъснат и както от конкретен предмет, така и от обобщена представа за група предмети. Чувството само се предизвиква.
6. ЕМОЦИОНАЛЕН НАВИК
Отличава се с най-голяма стабилност – човекът преживява страх или гняв, радост или вина всеки път, когато се породи ситуация, която в миналото е подбуждала човека към подобна реакция. Днессъответната реакция се отключва автоматично. При това личността реагира с преживяване на определена емоция, дори когато отключващата ситуация е много слаба, а и реално този емоционален отговор не е подходящ.
За някои емоционални навици е характерна натрапчивостта – човек може да осъзнава, че не е уместна или дори е безсмислена собствената му емоционална реакция, но той не е в състояние да предотврати нейното пораждане.
Един от механизмите за изграждане на емоционален навик е свързан с условно-безусловните отговори.
Друг механизъм за изграждане е свързан с явлениетоидентификация - възможно е личност да се идентифицира с друг човек и да приеме неговите ценности, норми, възгледи. Постепенно тя започва да се радва, възмущава за онези ценности, към които са насочени и емоционалните реакции на нейния партньор. В случая идентификацията става съзнателно или несъзнателно средство за пораждане на емоционални отговори и за тяхното развитие до равнище на навик.