Безсъзнателното в психологията.Различния между съзнателна и безсъзнателна психика. Основни характеристики на безсъзнателното. Типология на безсъзнателното. Функции на безсъзнателното.В работата е използван термина “несъзнавано” поради използването на този термин в литературата. Термините “безсъзнавано” и несъзнавано” са сравнително взаимнозаменяеми, но да не се бъркат с термина “предсъзнавано” или “подсъзнавано”! Определението на “несъзнавано”, което може да се намери в съвременен речник е “сумата от всички мисли, спомени, импулси, желания и чувства, за които личността няма знание, но които оказват влияние на емоциите и действията; тази част от душата, която се състои от изтласкан материал с такава природа” . Съответно същият речник определя “предсъзнавано” като “обхващащо тази част на човешката психика, която не е осъзнавана във всеки един момент, но може да бъде осъзната след полагане на усилия”.
План:
Разлики между термините „несъзнавано“, „безсъзнателно“, „подсъзнавано“ и „предсъзнавано“.
Поставяне на безсъзнаваното в научни рамки
Характеристики на несъзнаваното
Връзка с изтласкването
Връзка с психичните процеси
Топология на несъзнаваното
Ранен модел (Фройд) : несъзнавано – ц(ензура) – съзнавано
По-късен модел (Фройд): несъзнавано – ц – предсъзнавано – ц – съзнавано
Типология на несъзнаваното
Колективно несъзнавано – Юнг
Що е архетип и има ли той почва у нас ? J
Някой видове архетипи
Несъзнаваното в школата на Д.Узнадзе
Ана Фройд и развитие на идеята за несъзнавано след Фройд
За встъпление във въпроса може да се използва задълбоченото изследване на психичните процеси което започва в края на 19-ти век. Започва да се търси лечение на психичните болести, а не само затваряне и изолиране в “лудници”. Много учени (Крепелин) започват да редефинират психичните болести като шизофрения например. Фройд не е собствено откривател на безсъзнателното (в будизма например се смята, че човешката душа е изградена от своеобразни “слоеве”). Заслуга на Фройд е поставянето на “безсъзнателното” на ново научно равнище, за задълбочаване на разбиранията за човешката психика.
По време на работата си със своя приятел и колега Джоузеф Брауер върху известната му пациентка Ана О. двамата откриват “ съвместно с нормалното и състояние съществуването на малки умствени странности – състояния на “абсенс” (букв. –отсъствие), объркване и промяна в характера.” В нормалното си състояние пациентката не е знаела нищо за патогенните сцени или връзката им с нейните симптоми. Само под хипноза пациентката можела (след много усилия) да си припомни конкретни факти и тяхното спомняне довеждало до излекуване от симптомите и. След задълбочено проучване на хипнозата Фройд заключва, че в човек могат да съществуват няколко състояния на осъзнатост, които да не са във връзка едно с друго “които “не знаят нищо” едно за друго”. И до днес класическия път на доказване на безсъзнателното е пациент, на който под хипноза е дадена команда, която той изпълнява след като е изваден от хипноза. В състояние на будност пациентът “не знае” за съществуването на тази команда и обяснява действията си с някакви рационални причини.
“Досега ние не притежаваме по-добро име за психични процеси , които засягат активното поведение, но въпреки това не достигат до съзнанието на засегнатия индивид и това е всичко, което имаме пред вид под термина “безсъзнателно”
Най ясна дефиниция на съзнание (като противоположност на безсъзнателност) в следната “сензорен орган за възприемането на психични качества”.
Основни характеристики на безсъзнателното.
За разбиране на безсъзнателното най-важно е разбирането на механизма на изтласкване. “От психоанализата знаем, че целта на процеса на подтискане е не да сложи край , да анихилира някаква идея, репрезентация на инстинкт, а да и попречи да стане осъзната. Когато това стане, ние казваме че тази идея е в състояние на несъзнаваност (‘unconscious’ в английски превод на Фройд), и можем да приведем много доказателства, че дори когато е несъзнавана тя може да упражнява въздействия, включително такива, които да достигнат съзнанието. Всичко което е изтласкано, трябва да остане неосъзнато, но нека да уточним, че изтласканото не покрива всичко в несъзнателното. Несъзнателното е по-обемно и изтласканото е само част от него.”
Първоначално Фройд разделя психиката само в термините на различните нива на осъзнатост (съзнаваност), наблягайки на несъзнаваното. Въпреки, че той по-късно изоставя тази теория ориентирайки се към теорията за Аз, Свръх Аз и То, Фройд поддържа тезата че различните функции на психиката се извършват на различни нива.
“Неосъзнатостта е само една от особенностите на психичното, с което неговата същност съвсем не се изчерпва. Несъзнаваните психични актове могат да имат най-различен ранг. От една страна, несъзнаваното включва актове, които са само латентно, временно несъзнавани, но иначе не се различават по нищо от съзнаваните, а от друга страна – явленията като изтласканите , които ако се осъзнаят, ще се различават драстично от другите съзнавани явления. Бихме сложили край на всички недоразумения, ако при описанието на различни психични актове се абстрахираме напълно от въпроса, дали са съзнавани или несъзнавани, и ги класифицираме само според отношението им към нагоните и целите, според състава и принадлежността им към йерархично подредениете психични системи.” т.е. несъзнаваното може да се използва и в чисто описателен смисъл (не структурен), то е още едно допълнително качество на психичните процеси. Нивото на съзнанието е нивото на което оперират всички мисловни процеси. Всичко, което е мисъл – възприета и разбрана съществува на това ниво.
Типология на безсъзнателното
”В резултат на психоанализата можем да формулираме твърденеито, че по правило психичният акт минава през две фази, между които се извършва нещо като проверка (цензура) В първата фаза той е несъзнаван и принадлежи на системата на НСЗ; ако при проверка цензурата го отхвърли, той не може да премине във втората фаза, получава названието “изтласкан” и трябва да си остане неосъзнат. Ако обаче издържи проверката, той влиза във втората фаза и се включва във втората система , наречен от нас СЗ. Но с това още не е определено еднозначно отношението му към съзнанието. Той още не е осъзнат но еосъзнаванем.”
Фройд обаче оспорва тезата, че може да съществува повече от едно съзнание (т.е. че и предсъзнаваното е част от съзнанието) , срещу която биха се надигнали по-малко протести (учените вече познават случаите на “разделено съзнание”). Такава употреба според него би била “злоупотреба с термина “съзнание”. Ние нямаме право да разширяваме значението на тази дума така че тя да включва в себе си съзнание, за което собственика му не знае”
“Новото откритие на анализата …. лежи в откритието, че несъзнаваното е функция на две отделни системи….И двете са несъзнавани в термините на психологията, но една от тях (несъзнаваното) е също недопустима до системата на съзнаваност (съзнание), докато другата наричаме предсъзнавано, защото нейните възбудни процеси след съблюдаването на определени правила и може би след минаването на повторна цензура са способни да достигнат до съзнанието… Системата на предсъзнаваното стои като екран/филтър между безсъзнаваното и съзнаваното.”
“На системата ПСЗ дължим освен това създаването на контакти между представите, така че те да могат да си влияят, подреждането им във времето, въвеждането на една или повече цензури, проверката в реалността и принципа на реалността. Съзнателната памет също изглежда свързана изцяло с ПСЗ…”
Приемайки тези две или три психични системи психоанализата се придвижва една крачка отвъд описателната психология на съзнанието – сдобива се с нова проблематика и ново съдържание. Дотогава тя се е различавала от психологията главно по динамичното разглеждане на душевните явления. Към това се прибавя и стремежът и да насочи вниманието си и към психичнататопика и да може да каже за всеки един психичен акт в коя система или между кои системи се разиграва. Заради този стремеж тя получава името дълбинна психология.
Психологичната топика обаче, няма нищо общо с анатомията; тя се отнася до области на душевния апарат независимо от това къде в тялото се намират те.
Процесите в НСЗ имат свойства, които не принадлежат на процесите на СЗ.
На първо място “ядрото на НСЗ се състои от … желания. Тези желания са разположени в определен ред, не си влиаят едно на друго и не си противоречат. Когато две такива желания се активират едновременно, а целите има са несъвместими, то едното не отслабва другото, нито се парират взаимно, а вместо това се формира средна цел, представляваща компромис. В тази система няма отрицание, няма колебание, няма степени на сигурност. Всичко това се внася едва чрез работата на цензурата между НСЗ и ПСЗ. … Процесите в ситемата на НСЗ са извънмерни, т.е. те нямат времева последователност, с хода на времето не се променят, изобщо нямат отношение към него.
Също така малко се съобразяват процесите в НСЗ с реалността. Те се подчиняват на принципа на удоволствието; съдбата им зависи само от това колко силни са и дали задоволяват изискванията на регулацията “удоволствие/неудоволствие””
Да обобщим – непротиворечивост, първичен процес, извънмерност и заместване на външната реалност с психичната, са свойствата, които можем да очакваме от всички процеси, принадлежащи в системата на НСЗ.
“При нормални обстоятелства системата НСЗ не би могла да организира целенасочено мускулно действие с изключение на онези които вече а организирани като рефлекси ”
Най – големи нововъведения след Фройд в понятието за несъзнавано прави Юнг с въвеждането на “колективното несъзнавано”.
“Отначало концепцията за несъзнаваното беше ограничена до описание на състоянието на подтиснати или забравени съдържания. Дори Фройд, който накара несъзнаваното – поне метафорично – да излезе на сцената като действащ субект, но пак не е нещо повече от събирателно място за подтиснати и забравени съдържания и има функционално значение единствено благодарение на тях. За Фройд несъзнаваното съответно притежава изключително личностна природа, макар че той познаваше неговите архаични и митологични мисловни форми. …
Колективното несъзнавано е част от психиката, която може да бъде негативно разграничена от личностното несъзнавано по това, че не дължи съществуването си на личен опит и следоватлено не е лично завоевание. Докато личното несъзнавано в съществената си част се състои от съдържания, които в определено време са били съзнавани, но въпреки това са изчезнали от съзнанието, като са били забравени или изтласкани, съдържанията на колективното несъзнавано никога не са били в съзнанието и следователно никога не са били придобити индивидуално, а дължат съществуването си изключително на наследствеността.
Понятието архетип, което представлява неизбежен корелат на концепцията на колективното несъзнавано, указва наличието на определени форми в психиката, които присъстват или са разпространени навсякъде. Изследването на митовете ги нарича “мотиви”, в психологията на примитивите на Леви-Брюл те съответстват на неговия термин “колективни представи” а в областта на сравнителното религиознание са дефинирани като “категории на въображението”. От тези указания би трябвало да стане достатъчно ясно, че моето познание за архетипа – буквално : една предекзистентна форма – не е само мое понятие, а е било признато и назовано от други области на науката.
Моята теза е следната. За разлика от личностното естество на съзнаваната психика, има и втора психична система с колективен, неличностен характер наред с нашето съзнание….Колективното несъзнавано не се развива индивидуално а бива унаследявано. То се състои от предекзистентни форми, архетипове, които едва вторично могат да бъдат осъзнати и придават строго определена форма на съдържанията на съзнанието.”
Юнг доказва съществуването на колективно не съзнателно по подобен на Фройд начин. Фройд доказва несъзнаваното с наличие на идеи които не съзнаваме, но влиаят на съзнанието. Юнг – с наличието на общи за всички ни арехетипи в колективното несъзнавано (които се откриват след изследване на сънищата и активо въображение). Ако при различни хора от различни краища на планетата, живели по различно време могат да се намерят общи архетипи, то говорим за съществуването на колективно несъзнателно, изградено от тези архетипи. Няколко такива доказателства са приложени в “Архетиповете и колективното несъзнателно” стр. 57 – 61
Най-голямото влияние на архетипите е в техната регулация на човешкия жизнен цикъл. Юнг твърди че докато растем ние следваме естествена последователност от стъпки, които той описва в есето си “Фази на живота”. Всяка фаза се влияе от нови архетипни императиви, които търсят изява в действията и личността ни. Съществуват архетипни компоненти които играят специфична роля в психичното развитие и социалното приспособяване на всички.
Self (не ми е известно как се превежда на български) е едновременно архитекта и строителя на динамичната структура, която поддържа нашето психично съществуване през живота. Целта на Self-a е цялост, пълна реализация на черновата на човешкото съществуване разбира се в контекста на живота на индивида
Его-то произлиза от Self-a в рамките на ранното детско развитие и е центъра на човечкото съзнание. Именно това е което имаме предвид когато казваме “Аз” (на англ. “I” or me”) Егото е отоговорно за поддържане наа чувството за идентичност по време на целия живот – така че на 80 да се чувстваме също толкова Аз, колкото и на 8. Юнг никога не различава ясно “съзнание” от “Аз” като дори понякога използва общия термин “Аз-съзнание” (Ego-consciousness). Его-то е изпълнителя на Self, “те са движено и движещ, обект и субект” Self-a съществува a-priori, докато егото възниква от него в последствие
Персоната е фасадата, която представяме пред околните – тя понякога е наричана социален архетип. “Това е всичко което в реалността не сме, но което ние и другите мислим че сме.” Това което изтлакваме като нежелателно и страшно за нас самите се превръща в
Сянката
Също толкова важни за нащето развитие са Анима и Анимус като това са съответно женският аспект в мъжа и мъжкия аспект в жената. Контрасексуалните архетипи имат голямо влияние върху връзките ни с другия и нашия пол.
Графиката #2 илюстрира разбирането на Юнг за душа-та (psyche)
Свой принос в теорията за несъзнаваното има и грузинската школа на Дмитри Н. Узнадзе (повечето му публикации са достъпни само на грузински и руски). Накратко Узнадзе твърди че съществуват три вертикални нива в човешката душа
1.Само-съзнание (self-consciousness)
2.Подсъзнание (sub-consciousness)
3.Несъзнавано (unconsciousness) -
Първото ниво е нивото на съзнание на което сме в будно, активно състояние и може да бъде описано като “да бъдеш постоянно наясно (aware) за това което правиш. Ние получаваме обратна връзка в реално време от всично което правим или възприемаме на това ниво и тази обратна връзка наричаме “самосъзнание”.
Следващото ниво – това на подсъзнателното може да бъде обяснено като някакъв вид дейност на заден план (background activity), за която не ни е известно през цялото време.
Пример: Вървте надолу по стълбите, тъмно е и вие погрешно очаквате още едно стъпало. В момента в който ударите пода с крак вие разбирате, че цялото Ви тяло е било подготвено за още едно стъпало.
С други думи проявлението (presentation) на второто ниво е винаги съпроводено с емоциии ние можем пост-фактум да анализираме нашата подсъзнателна умствена дейност. Това обаче не бива да ни учудва защото съгласно теориите на когнитивната психология всичко, което ние възприемаме е било предварително “подготвено” в мозъка, акто времето на възприемане на стимула от сетивата до осъзнаване на възприятието мойе да стигне до 500 милисекунди. (Б. Либет)
Третото ниво е това на несъзнаваната дейност ( “ганцкопа” на грузинки) която може дори принципно да остане неразкрита за първото ниво. Доказването на това ниво става по същия начин както при Фройд – със хипнотични внушения, за които личността няма никакъв спомен но въпреки това са главния фактор в дейността и. В теорията на Узнадзе тези три нива са “вградени” (embedded) в мозъка. Те са един пакет , холистично цяло и не можем да пренебрегнвм нито едно и да разглеждаме другите поотделно.
Анна Фройд не се занимава собствено с теорията на несъзнаваното (във времето в което тя работи, има много повече предизвикателства пред анализата, а и несъзнаваното е отстъпило отдавна мястото си на модела Аз,То и Свръх Аз), но от трудовете и можем да направим заключения за развитието на отношението към несъзнаваното в психоанализата след Фройд. “От ранните години на нашата наука нейната … теория е била най-вече психология на несъзнаваното, или както би трябвало да кажем днес, на Id” Както виждаме от този цитат за по-късната психоанализа понятията несъзнавано и То, се припокриват по-пълно отколкото в трудовете на Фройд.
Литература:
Зигмунд Фройд
“Отвъд принципа на удоволствието” – стр 67 до 97 – статия “Несъзнаваното”
“Въведение в психоанализата”
“Бележка върху несъзнателното в психоанализата”
“Анализ на фобията при 5 годишно момче”
“Пет лекции по психоанализа”
“Тълкуване на сънищата”
Юнг
“Архетиповете и колективното несъзнавано”
Ана Фройд
“Азът и защитните механизми”