Емпиричната методология се свързва с името на Джон Лок, който разработва такива начини на мислене, които позволяват научните знания да се извличат от сетивния опит на изследователя.
Георг
Хегел в противовес на тези две направления
развива т.нар. диалектическа методология,
която има характер на всеобщ метод на
познание и духовната дейност. Разработените
от Хегел закони на диалектиката и
категориалния апарат представляват
инструмент на разума, който позволява
от принципно нова гледна точка да се
търсят взаимовръзки, противоречия,
развитие на природата, обществото и
човека.
Нов
етап в развитието на методологията
бележи Карл Маркс, който стъпва на
рационалните принципи на диалектическата
методология, анализирайки
социално-икономическото развитие на
обществото. Нарича се диалектически
материализъм. Според него теорията е
резултат от процеса на научните
изследвания, а методът е начин за
достигане и структуриране на знанието.
Диалектическият
материализъм включва законите, принципите
и категориите на диалектическата логика.
Най-общите закони на философската
диалектика са:
1/
закон за единство и борба на
противоположностите – основен източник
на развитие;
2/
закон за количествените натрупвания и
качествените изменения;
3/
закон за отрицание на отрицанието –
характеризира насочеността на развитието,
развитие на новото, приемствеността и
повторяемостта.
Методите
са емпирична конкретизация на
методологията. Те са начините, пътищата,
средствата за получаване на факти за
психическите явления.
Според
Борис Ананиев в психологията могат да
се разгледат четири групи методи:
1/
организационни методи – лонгитюден
метод, комплексен метод и сравнителен
метод;
2/
емпирични методи – наблюдение,
самонаблюдение, експеримент,
психодиагностически методи, биографични
методи, анализ на продуктите от дейността;
3/
методи за обработка на данните от
изследванията – статистически и
математически методи;
4/
интерпретационни методи – генетичен
метод (който е анализ на психическите
факти с определяне на фази, стадии,
особености), системно-структурен метод
– осъществяват се и се установяват
структурните връзки и зависимости между
всички качества на личността.
Класификация
на Пирьов:
1/
наблюдение – обективно (пряко и
опосредствено), теренно;
2/
самонаблюдение;
3/
лабораторен експеримент;
4/
тестове;
5/
психолого-педагогически експеримент;
6/
психолого-педагогическа характеристика;
7/
психологически профили.
Принципни
положения при избор на методи:
1/
обективност;
2/
достоверност и надеждност на резултатите;
3/
комплексност – повече от един метод;
4/
ненарушаване правата на обектите на
изследване;
5/
оценяване на изследвания обект от гледна
точка на конкретната жизнена реалност;
6/
центриране върху проблема, а не върху
личността.