Роднини и приятели започват да забелязват, че лицето показва малка или никаква изразителност (става все по-безизразно). Ръцете не се движат при ходене, походката става като вдървена. Говорът често става тих и мънкащ. Симптомите на паркинсонизма имат тенденцията да се влошават и да прогресират.
Симптоми
Симптомите на паркинсоновата болест варират от пациент на пациент. Ранните могат да бъдат едва забележими и да протекат незабелязано месеци или години. Обикновено започват от едната страна на тялото и остава по-тежки в тази страна.
- Тремор: Характерното треперене, свързвано с паркинсоновата болест често започва в ръката. Преплъзването напред и назад на палеца и показалеца, известно като „броене на пари” е всеобщ симптом.
- Брадикинезия (забавеност на движенията): С времето паркинсоновата болест може да редуцира възможността за извършване на волеви движения. Това може да направи извършването и на най-елементарните движения трудни и отнемащи много време за изпълнение. При ходене стъпките стават много къси и човек започва да си провлачва краката. Често се случва „замръзване” на стъпалата при спиране на ходенето и голяма трудност при направа на първата крачка.
- Мускулна ригидност: Мускулната скованост често се наблюдава в крайниците и врата. Понякога сковаността може да бъде толкова тежка, че да ограничи обхвата на движенията и да причинява болка.
- Нарушения в баланса и позата на тялото: Стойката може да стане прегърбена като резултат на паркинсоновата болест. Нарушението в равновсието също е чест симптом.
- Загуба на автоматичните движения: Премигването, усмихването и размахването на ръце при ходене са несъзнавани движения, които са нормална част от човешката същност. При болестта на Паркинсон тези движения имат тенденция да се ограничават или дори напълно да се загубят. При някои пациенти се наблюдава втренчен, немигащ поглед и застинал израз на лицето. Други губят жестикулацията си и като говорят изглеждат като герои на анимацион филм.
- Промени в начина на говорене: Говорът може да стане тих, монотонен или забързан, понякога може да се изговарят думите неясно, да се повтаря една и съща дума или да се колебае преди да започне да говори.
- Деменция: В късните стадии някои пациенти демонстрират паметови нарушения и промени в яснотата на съзнанието
Причини
Много от симптомите на паркинсоновата болест са резултат от липсата мозъчния медиатор допамин. Тя се проявява, когато специфичните мозъчни клетки, които произвеждат допамин, загинат или се увредят.
Рискови фактори:
- Възраст: С напредването на възрастта рискът от паркинсонова болест нараства.
- Наследственост: Ако имате един или повече близки роднини с болестта на Паркинсон, се повишава вероятността вие също да се разболеете, но рискът за това е под 5%. Генетичните изследвания в последно време говорят, че заболяването се дължи на засягнето на комплекс от гени, които отговарят за различни мозъчни функции.
- Пол: Мъжете развиват много по-често болестта на Паркинсон в сравнение с жените.
- Интоксикации: Продължителният досег с пестициди или хербициди може леко да повиши риска от заболяване.
Кога да потърсим медицински съвет
Обезателно се консултирайте с вашият лекар, ако имате някои от симптомите изброени по-горе – не само да се диагностицира Паркинсонова болест, но и да се изясни дали има други причини за симптоматиката, която имате. Напр. треморът може да бъде т.н. есенциален тремор, който не се причинява от паркинсонизъм. Въпреки, че болестта на Паркинсон понякога трудно да се диагностицира, ранното и прецизно определяне е ключът за адекватно лечение, което може да забави развитието на болестта с години.
Диагностициране
Диагнозата на паркинсоновата болест се базира на анамнезата и неврологичното изследване. В анамнезата се интересуваме от близки с това заболяване и вземането на медикаменти, които могат да симулират паркинсонова клинична картина. Неврологичният преглед вкючва оценка на походката, координацията, както и задаване на някои лесни за изпълнение задачи с ръце (откопчаване и закопчаване, завързване на връзки за обувки и т.н.). Диагнозата паркинсонова болест е много вероятна, ако вие имате:
- поне два от трите основни симптома – тремор, забавяне на моториката или мускулна ригидност.
- начало на симптоматиката само в едната половина на тялото.
- треморът е много по-изразен в покой, напр. когато ръцете ви почиват в скута.
- силен отговор към Леводопа – антипаркинсонов медикамент.
Усложнения
Паркинсоновата болест често се придружава от допълнителни проблеми:
- Депресия – тя може да се появи преди манифестацията на паркинсоновата симптоматика. Адекватната антидепресивна терапия прави по-лесно управляеми останалите прояви на паркинсонизма.
- Проблеми със съня – хора с болестта на Паркинсон често имат проблеми при заспиване или могат да се събудят малко след полунощ и да не могат да заспят повторно. Други могат да получат внезапни атаки на непреодолима сънливост през деня.
- Трудности в дъвкането и преглъщането – мускулите, които участват при дъвченето и преглъщането могат да бъдат засегнати и да създават проблеми при хранене.
- Уринарни проблеми – болестта на Паркинсон може да предизвика уринарна инконтиненция или ретенция на урината в пикочния мехур.
- Констипация – много от пациентите с паркинсонизъм развиват констипация, поради забавянето от болестта на моторните функции на храносмилателната система.
- Сексуални дисфункции – някои пациенти с паркинсонизъм могат да получат значително спадане на сексуалните желания.
Лечение
Лечението може да подобри проблемите с ходенето, движенията и тремора чрез повишаване нивото на допамин в мозъка. Да се взема допамин в чист вид е безполезно, защото той не може да премине директно в мозъка и да се усвои от него.
- Леводопа – едно от най-ефикасните антипаркинсонови средства е леводопа, което е натурално вещество и което по принцип се съдържа в човешкото тяло. Когато се взема под формата на таблетки, се разтваря в стомаха и чрез кръвния ток се транспортира до мозъка, където се превръща в допамин. Леводопа се комбинира с карбидопа, за да се създаде лекарството Синемет. Карбидопа предпазва леводопа от превръщането й предварително в допамин извън мозъка. Когато леводопа се комбинира по същата причина с бензеразин, се получава медикаментът Мадопар.
- Допаминови агонисти – за разлика от леводопа тези медикаменти не се превръщат в допамин. Техният механизъм на действие наподобява този на допамина. Те активират допаминовите рецептори, подтикват нервните клетки да реагират като на допамин.
- МАО-Б инхибитори – тези медикаменти блокитат ензима моноамин оксидаза Б – ензим, който метаболизира допамина в мозъка. По този начин се повишава нивото на собствения допамин в мозъка.
- Катехол-О-метилтрансферазата (КОМТ) инхибитори – тези медикаменти удължават ефекта на комплекса карбидопа/леводопа чрез блокиране на ензима, който разгражда леводопа.
- Антихолинергици – този вид медикаменти се използат от много години за намаляване тремора при паркинсонизма. Влияят върху съотношението ацетилхолин/допамин.
- Физикална терапия – физическите упражнения по принцип са полезни за общото телесно здраве, но особено са показани при болни с паркинсонизъм. Физикалната терапия може да подобри подвижността, обема на движенията и мускулният тонус. Логопедите са от полза при отсраняване на проблеми с говора и преглъщането.
- Хирургически интервенции – дълбоката мозъчна стимулация е най-разпространената хирургична интервенция за лечение на паркинсонозма. Тя се състои в имплантиране на електрод дълбоко в мозъчните структури, които контролират движенията. Електродът е контролиран от пейсмейкър, които е поставен под кожата в горната част на гърдите. Кабелът, който свързва пеисмейкъра с електрода, минава под кожата. Този вид лечение се прилага при пациенти в напреднала фаза на болестта на Паркинсон или при такива които не отговарят на медикаментозната терапия.
Начин на живот: Много важно за болните от паркинсонизъм е близкият им контакт с лекуващите ги лекари и начинът на живот:
- Здравословен начин на хранене: да се въведе балансирана диета с изобилие на плодове, зеленчуци и пълнозърнести храни. Тези храни са богати на фибри и са много важни за профилактиката на констипацията, която е нещо често срещано при паркинсоновата болест.
- Внимание при ходене : паркинсоновата болест нарушава чувството за равновесие, което води до трудност да се ходи с нормални крачки. Затова е полезно пациентите с паркинсонизъм да следват някои лесни правила:
- Опитвайте се да не се движите много бързо.
- Когато ходите, опитайте се да докоснете земята първо с петата и след това да отпуснете тежеста на тялото на цяло стъпало.
- Ако забележите, че си влачите краката при ходене, спрете и си дайте сметка за позата на тялото. Най-добре е да застанете изправени, с вдигната глава и леко разкрачени стъпала (на около 20-25 см). Възстановявате баланса и тръгвате отново.
- Падания: В по-късните фази на болестта пациентите падат много лесно. Това е така, защото при паркинсоновата болест се засяга центърът на равновесие и координация в мозъка. В много случаи такива пациенти могат да бъдат дебалансирани от много леко побутване или сблъсък. Затова можете да следвате някои полезни съвети:
- Не се въртете на пета като се обръщате. Вместо това направете U – образно обръщане.
- Не накланяйте тялото за да достигнете нещо. Поддържайте центъра на тежеста върху краката си
- Не носете неща докато ходите.
- Избягвайте да ходите назад.
- Обличане: Обличането може да се превърне в най-фрустриращата дейност на болния от паркинсонизъм. Загубата на финия моторен контрол прави много трудно да се закопчават копчета или да се вдигат и свалят ципове на дрехи, дори до невъзможност да се обуват самостоятелно панталони. Някои полезни съвети:
- Оставете си повече време за обличане, за да не бързате и да не се чувствате под напрежение (напрежнието усилва тремора).
- Оставяйте дрехите си близо да вас.
- Носете дрехи, които са лесни за обличане и събличане, когато сте вкъщи – анцузи, панталони с ластични колани.
- Дрехите вместо с копчета да се закопчават със самозалепящи се ленти.
Семейна помощ
Да живееш с хронично заболяване може да бъде много трудно и е нормално понякога да се чувствате гневни, потиснати или обезкуражени. Болестта на Паркинсон може да бъде фрустрираща, тъй като се засягат такива функции като ходене, говорене, дори хранене и изискват повече време за извършването им. Затова семейството и приятелите са най-добрият съюзник на тези пациенти и са много важен фактор за психичната им балансираност.
Алтернативна медицина
- Коензим Q10 - Страдащите от паркисонизъм имат ниски нива на коензим Q10 и някои изследвания показват, че той може да е от полза при лечението на заболяването.
- Масажи - масажите помагат за отпускане на ригидната мускулатура и действат общо тонизиращо.
- Тай Чи – плавните движения на Тай Чи помагат за подобряване на гъвкавостта и баланса.
- Йога – друг вид упражнения, които подобряват гъвкавостта и баланса. Много от позите могат да се модифицрат в зависимост от вашите физически възможности.