Енцефалит означава възпалително заболяване на коя да е част от мозъка - главен, малък или гръбначен мозък. Често пъти енцефалитът се усложнява и протича комплексно като менинго-енцефалит, тоест възпалението обхваща както самото мозъчно вещество, така и менингите, неговите обвивки.
Енцефалитът може да има инфекциозна или неинфекциозна етиология (причинител). Най-честите инфекциозни причинители на енцефалит са бактерии (най-често протича като менинго-енцефалит причинен от менингококи, пневмококи, хемофилус, туберкулозен бактерии и др.), вируси (херпесен, вирус на бяс, арбовируси, цитомегаловирус и др.), гъби или паразити (пренасят се чрез насекоми, такива са лептоспироза, токсопазмоза, трихинелоза, амебиаза и др.).
Неифекциозна етиология енцефалитът може да има при усложнени мозъчни тумори, след мозъчно-съдови инциденти, при мултиплена склероза, синузитит, отити, отравяния с олово, при реакция след апликация на различни вещества в ликвора, след някои ваксини (коклюш, вариола, бяс), при саркоидоза, левкемия и др.
Симпроматиката на енцефалита може да бъде много дискретна, както е например при някои от вирусните енцефалити, включваща само фебрилитет (повишена телесна температура) и общо неразположение и отпадналост. Най-често обаче енцефалитът протича с по-разгърната клинична картина, разкриваща нарушената мозъчна функция.
Симпроматиката на енцефалита може да бъде много дискретна, както е например при някои от вирусните енцефалити, включваща само фебрилитет (повишена телесна температура) и общо неразположение и отпадналост. Най-често обаче енцефалитът протича с по-разгърната клинична картина, разкриваща нарушената мозъчна функция.
Пациентите имат нарушения в съзнанието (стават сънливи, мудни, бавно отговарящи на въпроси) до степен на настъпване на кома, стават неадекватни, ажитирани, могат да се наблюдават гърчове, неврологични дефицити (променят се рефлекси характеризиращи функцията на определени нерви има нарушена мускулна функция), имат нарушена координация, оплакват се от главоболие (може да има картината на менингеален синдром), имат фебрилитет и промени в ликвора (гръбначно-мозъчната течност, циркулираща между обвивките на мозъка).
Енцефалитът е тежко заболяване, което изисква диагностика и спешно лечение в болнични условия. Хоспитализацията се извършва по спешност в специализирани клиники по инфекциозни болести, неврология, интензивни клиники.
Диагнозата се поставя след щателно снемане на информация за началото и хода на заболяването, наличие на придружаващи заболявания като тумори, мултипленна склероза, саркоидоза, провеждани лечения в близкото минало, наличие на ухапване от кърлеж.
За точното диагностициране на енцефалита са необходими някои лабораторни кръвни изследвания, извършването на лумбална пункция, образни изследвания като компютърна томография, ЕЕГ-функционално изследване на мозъка.
Лечението на енцефалитът задължително се провежда в болница. Специфичното лечение се определя от етиологията на енцефалита в конкретния случай.
При бактериалните енцефалити се провежда антибиотично лечение, според изолирания причинител и неговата чувствителност към антибиотиците. Лечението с антибиотици се започва веднага след поставяне на диагнозата енцефалит, без да се чакат конкретните микробиологични резултати. След получаване на антибиограмата (изследването показващо чувствителността на микроорганизмите към антибиотиците) антибиотичната терапия може да се промени или допълни, ако е необходимо.
Херпесният енцефалит е вирусен енцефалит, който може да се развие при първична или последващи срещи на организма с този вирус. Заболяването има брутално начало с главоболие, фебрилитет, менингеално дразнене. По-късно настъпва объркване и промени в съзнанието. Херпесният енцефалит има типична локализация в мозъка - в темпоралните (слепоочните) дялове и предизвиква нарушения в говора, понякога и гърчове. Този вирусен енцефалит има специфично лечение сантивирусен препарат - ацикловир. Лечението с ацикловир започва веднага след подозрението за херпес-енцефалит. Последиците и смъртността след херпес-енцефалит са много тежки.
Енцефалитът причинен от вируса на бяса след развитие на клничната картина е винаги смъртоносен. Заразяването на човека става след ухапване от животно заразено с вируса. Клиничната картина включва фебрилитет, главоболие, болка или изтръпване в мястото на ухапване. В по-късен етап болните стават неспокойни, възбудени, с безсъние, дразнене от шум, имат силна хидрофобия (страх от вода) и аерофобия (спазъм на ларингеалната мускулатура, който се провокира от въздушна струя насочена към лицето или от въздушно течение), затруднено преглъщане, което обуславя и хидрофобията. В крайният етап се развиват парализи на някои нерви и мускули. След 10 до 30 часа се засяга дихателната мускулатура и болните загиват. Лечението е основно превантивно чрез инжектиране напротивобесен серум, съдържащ антитела. След развитие на пълната клинична картина лечението е неефективно.
Кърлежовият енцефалит, причиняван от вируси пренасяни чрез кърлежите е сравнително чест в определени ендемични зони (географски райони, където има голяма честота на заразените кърлежи). В преобладаващата част от случаите заболяването протича незабележимо. В останалите 10-30% от хората, заболяването протича типично двуфазно. След 7 до 15 дни след ухапването от кърлежа се появяват симптоми подобни на тези при грип с фебрилитет и втрисания, които продължават между 2 и 8 дни. След още десетина дни в около 10% от заболелите се развива клиничната картина на менинго-енцефалит. Характерните симптоми са главоболие, трудна концентрация, повръщане, фотофобия, късните изяви са формиране на парализа, засягаща различни мускулни групи. Смъртността може да достигне до 30% в зависимост от тежестта на протичане. Лечението на кърлежовите енцефалити трябва да започне възможно най-рано, за да се намали риска от трайни неврологични усложнения. Провежда се в болнични условия.Лечението на кърлежовият енцефалит е комплексно. То включва различни схеми на лечение с имуноглобулинни серуми, симптоматично лечение, отбременяващо мозъка с кортикостероиди и дехидратираща терапия, кислородолечение, антипиретици (средства понижаващи телесната температура), антиконвулсанти (медикаменти купиращи гърчове) и др.
В България има риск от кърлежов енцефалит. Превенцията на забоялването чрез обработка на тревните площи и избягване на ухапването от кърлеж е от изключително важно значение. При ухапване от кърлеж е небходимо внимателно отстраняване на кърлежа от обучен човек, с много внимание да не остане главичката на кърлежа у човека.