Дифузната миелокластна склероза, наричана понякога и "Болест на Шилдер", е много рядко невродегенеративно заболяване изразяващо се в образуването на псевдотуморни демиелинизационни леции. Обикновено се развива още в детството, като засяга деца във възрастовия интервал от 5 до 14 години, но е възможно да се развие и през периода на зрелостта.
Това заболяване е една от атипичните форми на множествена склероза, като някои автори я смятат за съвсем самостоятелно заболяване.В тази група попадат още и Оптикомиелит, Концентрична склероза на Бало и Остра множествена склероза
Симптомите са сходни с тези при множествената склероза и може да включват деменция, афазия, припадъци, личностни промени, познавателни смущения, тремор, липса на баланс, инконтиненция, мускулна слабост, главоболие, повръщане, зрителни и говорни увреди
Болестта е описана за първи път от Паул Шилдер през 1912г., и в продължение на близо век се използва термина Болест на Шилдер. С този термин, обаче, са означавани и други патологии на бялото мозъчно вещество. През 1986г. Позер ограничава употребата му до заболяването описано тук.