Инсулт

Традиционната дефиниция за инсулт предложена от Световната здравна организация през 1970,е "неврологичен дефицит с мозъчносъдов произход, протичащ над 24 часа или прекъснат вследствие на смърт в рамките на 24 часа". Тази дефиниция е въведена за да отрази обратимостта на тъканната увреда, като 24 часовата рамка е избрана условно. Тя е въведена за да отличава инсулта от преходна исхимична атака, която протича със симптоматика много близка до тази на инсулта, но отшумяваща в рамките на 24 часа.
С възможността за ранна терапия, която редуцира остротата на инсулта, мнозина предпочитат за използват мозъчна атака и остър исхимичен мозъчносъдов синдром (по подобие на сърдечна атака и остър коронарен синдром),

Инсулта се поделя в две основни категории: исхимичен и хеморагичен. Исхимичните са тези, предизвикани от нарушение в кръвоснабдяването, докато хеморагичните са резултат от пробив на кръвоносен съд или анормална съдова структура. Около 87% от инсултите са породони от исхимия, а останалите са хеморагични. Някои хеморагични инсулти се развиват в исхимични области ("хеморагична трансформация"). Не известно колко хеморагични в началото започват като исхимични.
При исхимичния инсулт, доставката на кръв до част от мозъка е ограничена, което води до дисфункция и/или трайно увреждане на тази част от мозъка. Съществуват четири причина това да се случва:
  1. Тромбоза (локално запушване на кръвоносен съд от съсирек)
  2. Емболия (запушване от тромб формиран някъде по тялото) 
  3. Системна хипоперфузия (общо намаляване на притока в кръв, например при шок)
  4. Тромбоза на мозъчните венозни синуси. (съдове отвеждащи кръвта от мозъка към югуларната вена)
Инсулти без видимо обяснение и неизвестен произход се обозначават като криптогенни. Такива са 30-40% от всички исхимични инсулти.
Инсултът е втория най-значим причинител на смърт сред хората в западния свят, отстъпвайки единствено на сърдечните заболявания и предхождащ рака ,като е причина за 10% смъртните случаи в световен мащаб. Скоро, обаче, вероятно ще стане водещ причинител за смърт в света.
Опасността от инсулт нараства експоненциално след 30 години, като с възрастта се променя и етиологията му.Напредналата възраст е един от най-значимите рискови фактори за инсулт. 95% от случаите се проявяват при хора на възраст над 45 години, а две трети при тези над 65 години. Също така с напредване на възрастта нараства и опасността пациентът да почине в следствие на получения инсулт. Все пак възможно е инсулт да се получи при всека възраст дори в детството.
Водещи рискови фактори за инсулта са фамилната обремененост както и начина на живот. Сред хората претърпели инсулт за пръв път се открояват по-високите нива на фон Вилебранд Фактор (плазмен протеин имащ отношение към кръвосъсирването). Предишен инсулт е много голям рисков фактор за получаване на нов.
Мъжете страдат от инсулт с 25% повече от жените. 60% от смъртните случаи следствие на инсулт, обаче, се падат на жените, което се обяснява с факта, че жените живеят по-дълго и средната възраст, на която получават инсулт е по-висока. Някои рискови фактори са характерни само за жени, такива са бременност, раждане, менопауза, хормон-заместваща терапия.
Основни причини за инсулт 
Има два основни типа инсулт - исхемичен и хеморагичен. Исхемичния инсулт се причинява от остър недостиг на кислород за мозъчните клетки поради запушване на кръвоносен съд,което може да бъде причинено от артериална тромбоза или емболия,на преходни фунционални разстройства на кръвообръщението на мозъка и по-рядко на тромбози или тромбофлебит на мозъчните вени. Втория тип инсулт - хеморагичният, се причинява от кръвоизлив в мозъка. Този инсулт се среща по-рядко, но смъртността при него е по-висока – около 50% през първите 24 часа след настъпване на инсулта.