Индивидуална
специфика на психичните процеси
Диференциална
когнитология – различия в познавателните
процеси
Индивидуални параметри на
възприятието: прецептивен контрол и
стил
Концепции за типовете възприятия:
Според различни изследвания
хората се разделят на следните видове,
в зависимост от своето възприятие:
- Аналитични и синтетични.
Аналитичните проявяват тенденция
да възприемат по-скоро отделните части
на обекта, като изпитват трудност при
отделяне на цялостната структура и са
ориентирани към различията.
Синтетичните
възприемат явленията
като интегрирано цяло, като се ориентират
към сходството между отделните части.
Автор - Роршах
- Обективисти и субективисти.
Обективистите са ориентирани
към устойчиво и точно възприятие. Докато
субективистите се насочват към много
по-широко поле на възприятието със
субективна интерпретация, допълваща
възприетия обект.
3. Концептуални /активни/ и
перцептивни /пасивни/.
Концептуалните
работят рационално и формулират хипотези
за вярно решение при изпълнение на
класификацията на обектите.
Перцептивните използват
метода на пробите и грешките, като се
ръководят от непосредственото възприятие
на стимула. Тези типове имат темпераментна
и възрастова детерминация. Установено
е темпераментова и възрастова детерминация
на тези типове възприятия.
- Уверени или оценяващи и внимателни или неоценяващи.
Уверените
информират за своето възприятие с едно
обобщение, в което включват и несъществуващи
детайли. Неоценяващите
дават подробни отчети
за своето възприятие, като включват и
най-малките детайли в него.
Автор: Бартлет
5. Дезинтегрирани и интегрирани.
Възприятието
при дезинтегрираните е нестабилно и не
е свързано пряко с възприеманата
реалност. Възприятието при интегрираните
е систематично, логично и реалистично.
6.
Цветоориентирани и формоориентирани.
Ориентираните предпочитат в основата
на класификацията да дават цветови
признаци, докато формоориентираните
предпочитат признаците на формата.
Изследвана е връзката на формоориентираните
с шизоидните, а на цветоориентираните
- циклоидните черти на личността.
Автор: Айзенк
7. Визуални и осезателни.
Визуалните
разчитат при своите
възприятия главно на зрителните образи,
докато другите предпочитат
осезателно-кинестетичния канал на
информация.
Автор: Ловенфелд
Диференциални
характеристики на вниманието и паметта
Индивидуалните особености на
вниманието се свързват преди всичко с
параметъра, наречен проницаемост.
Високото равнище на проницаемостта се
свързва с широкия фокус на вниманието,
който не позволява да се забележат някои
тънки различия, при което се достига
“разливане” на стандарта. При ниско
равнище на проницаемостта се проявява
тесен фокус на вниманието, осигуряващ
чувствителност към относително малки
отличителни черти между обектите, както
и точност при съблюдаване на стандарта.
Особеностите на паметта са
свързани преди всичко с преобладаване
на една от двете стратегии при съхраняване
на информацията - кратковременна и
дълговременна. Друга особеност на
паметта се свързва с характеристиките
на представите. Например хора с високо
развита образна памет обикновено
по-бавно заучават вербален материал и
особено абстрактна информация, като
демострират нейното трудно и “бедно”
възпроизвеждане. Тези, които са склонни
към възпроизвеждане на ярки образи,
показват много по-високи резултати при
непроизволното запомняне.
Стилови характеристики на мисленето
Могат да се отбележат следните
индивидуални различия, свързани с
формирането на понятия и опериране със
значимите признаци с помощта на
класификация.
1.
Абстрактност-конкретност,
която се проявява при спецификата при
формирането на понятията. Личности от
абстрактен тип използват повече
информация по-голям брой стратегия при
разрешаване на възникващите проблеми.
Предполага се, че конкретната структура
в по-голяма степен зависи от перцептивно
отделяните признаци на активиращия
смисъл.
2.
Концептуална интегрираност,
която се проявява
като склонност за съотнасяне на частите
или понятията едно с друго и с предшестващите
ги концептуални стандарти. Емперически
се отделят стратегии за продуциране и
комбиниране на понятията.
3.
Величина на диапазона за когнитивна
еквивалентност, която
характеризира стратегията на мислене
на субекта, които той използва за решаване
на задачи и формиране на категории в
процеса на обобщение. Отделят се
“аналитици”, които
притежават тесен диапазон на когнитивна
еквивалентност, отделят голямо количество
групи и се ориентират към по-голямо
многообразие. “Синтетиците”, отделят
много по-малко количество групи от
обекти и се ориентират към тяхното
сходство. “Аналитиците” акцентират
върху реалните и емоционалните свойства
на обекта, докато “синтетиците”
пренебрегват тези свойства и се стремят
към систематизация и класификация на
съществуващите данни.
4.
Ригидност-гъвкавост на познавателния
контрол, който се оценява
от гледна точка на ефективността при
преодоляване на стереотипа и се определя
от скоростта и точността при изпълнение
на поставената задача. Индивидите се
характеризират с устойчивост към
различни трудности и пречки в процеса
на приключване върху различни дейности
в съответствие с поставените обективни
изисквания.
5.
Тясна и широка категоризация,
която описва индивидуалните
различия при класификационните стратегии.
Предпочитанието на голямо количество
групи, които съдържат малък брой обекти
във всяка от тях отразяват тясната
категоризация и обратно, предпочитанието
на малък брой групи с относително
неголямо количество обекти във всяка
от тях, се смята за индикатор на широката
категоризация.
Индивидуални различия в емоционалната сфера
Индивидуалните
различия в емоционалността се проявяват
при децата още от първите месеци на
техния живот. Изследват се измененията
при негативни и позитивни емоции при
деца на възраст от 3 до 9 месеца във връзка
с характеристиките на семейната атмосфера
/Белски и Фиш/. Зависимостта на измененията
при емоционалността на децата от
параметрите на вътрешносемейната среда
могат да се представят по следния начин:
стабилността и изменчивостта на детската
емоционалност зависи от емоционалната
атмосфера на семейната среда. При деца
с ниско равнище на негативните емоции,
майките се отличават с висока самооценка
и взаимодействието с детето се
характеризира с по-голяма хармоничност
и отзивчивост. При деца с висока активност
на негативни емоции се наблюдават
противоречия в семейството във връзка
с отглеждането и възпитанието на детето
и негативно оценяват своя жизнен опит,
свързан с брака до раждането на детето.
Процесът на социализацията
оказва много силно влияние върху
емоционалното регулиране на комуникацията,
което се изразява в емоционалните
компоненти при стила на социално
взаимодействие. Например склонността
на родителите да обсъждат различни
емоционални проблеми довежда до по-добро
разбиране от детето на собствените си
емоции и развива у него способност към
саморегулация. Установява се, че колкото
повече майките обсъждат със своите 3
годишни деца различни емоционални
състояния, толкова по-успешно тези деца
се адаптират на 6 годишна възраст към
емоционални прояви на непознати
възрастни. В последно време особено
активно се разработва проблема за
емоционалните стилове, като индивидуални
детерминанти, характеризиращи различията
както в предпочитанията на определени
преживявания, така и в начините на
тяхното изразяване.
Най-общо хората могат да бъдат
разделени на емоционални и неемоционални
субекти. Емоционалността, както и много
други характеристики на индивидуалността
се различават по своята насоченост.
Субектите с изразена емоционална
ориентация към себе си се характеризират
с висока тревожност, склонност към
депресивни и хипохондрични разстройства.
Другите два вида ориентация са свързани
с интензивност на преживяванията по
отношение на различни обекти /предмет
на ориентация/ или комуникативна
активност /ориентация към другите хора/.
Тези два типа ориентация се съотнасят
преди всичко с параметрите на темперамента
- предметна и социална емоционалност.
Установена е негативна корелация между
интензивността на социалното взаимодействие
и предметната емоционалност при
импулсивни мъже и негативна връзка
между предметната емоционалност и
интензивността на социалното взаимодействие
при импулсивни жени. Вероятно склонността
към импулсивен стил на поведение се
съпровожда от високи показатели на
емоционалността и се съчетава със
своеобразни компенсаторни механизми
при случаи на отрицателно външно
подкрепление.
Способности и интелект
Изследванията
върху способностите и интелекта
представляват един от най-важните
проблеми в диференциалната психология.
Класическата формула за коефициента
на интелигентност /IQ/
има следния вид:
IQ
= психическа възраст
х
100
хронологическа възраст
Концепцията
за коефициента на интелигентност
най-общо отразява равнището в развитието
на общите способности на човека.
Съдържанието на използваните в
съвременната психология показатели на
IQ съществено
се отличава от техните първоначални
интерпретации. Например възрастта
престава да бъде основа за изчисляване
на този сумарен коефициент. Броят на
годините се сменя с изчисляване на
пропорциите от получените тестови
резултати на изследваното лице, в
сравнение с общите резултати на дадената
група. Например структурата на теста
Стенфорд - Бине включва следните основни
групи фактори:
- Съвкупност от знания и интелектуални навици на човека, които Кетел определя като “изкристализирали” способности. Например тук се отнасят способността към вербална логика, речниковият запас, разбирането на съотношенията и значението, количествената невербална логика /операции с числа/.
- Подвижно - аналитични способности, определящи се от тази страна на онтогенетичното развитие, която най-малко се поддава на културното влияние. Тук влизат екологичните или природно зададените способности.
- Характеристики на кратковременната памет - запомняне на изречения, картини или названия на обекти, цифри, букви и т.н.
Роберт
Стернберг предлага
теория, според която върху
интелекта влияят 3 типа психически
процеси или компоненти:
1
- Метакомпоненти,
които регулират
процеса за решаване на проблеми, отделяне
на етапи в процеса на решение и взимане
на окончателно решение.
2
- Изпълнителни компоненти,
които са процеси,
отговаря-щи за актуалното решение на
конкретния проблем, в това число и по
пътя на неговата трансформация.
3
- Компоненти за придобиване
на знания, които са
свързани със спецификата на обучението
и съхраняване на полезна информация за
бъдещето.
Стернберг
нарича теорията си
Триединна,
за да подчертае връзката
на интелекта с 3 аспекта на нашия живот
- вътрешни информационни процеси, опита
и външния свят.
Устойчивост при измерванията на интелекта
Ако
се придържаме към позицията, че IQ
е общ показател за интелектуалното
развитие и отразява в някаква степен
структурата на съществуващия интелектуален
потенциал, то възниква въпросът за
устойчивостта на получените тестови
оценки в различен период от време. В
резултат на множество изследвания,
могат да бъдат направени някои общи
изводи:
1.
Тестови показатели,
получени при изследванията на деца на
възраст от 12 до 13
месеца, се оказват безполезни
за прогнози на техния бъдещ интелектуален
статус.
2.
Степента на взаимовръзка
/или измереният коефициент на корелация/
между показателите на тестовете за
интелигентност, изпълнени в различни
възрастови периоди, се оказват в
зависимост както от възрастта, в която
се провежда първото тестиране, така и
от величината на интервала от време
между провежданите изследвания. 6
годишната възраст се оказва оптимална
за прогнозиране равнището на IQ
в следващите възрастови периоди от
развитието на детето.
3.
Даже корелацията на
много високо равнище /0,80/ оставя достатъчно
място за значителни колебания във всеки
индивидуален случай.
Например в продължение само на училищната
възраст са възможни изменения в развитието
на IQ в
границите на 50 точки. В 9% от случаите се
наблюдава изменение в границите на 30
точки, а в 58% - изменения в границите на
15 точки.
4.
Корелацията на училищните оценки,
която може да се разглежда като външен
критерий, свързан с показателите на
общия интелект се оказва твърде устойчива
в редица учебни ситуации и обикновено
се намира в пределите на 0,40 - 0,60. При
това, показателите на вербалния интелект
имат по-високи корелации, отколкото
оценките при изпълнение на невербалните
задачи.
5.
Оценките на детския интелект
има голяма прогностична стойност към
бъдещите училищни бележки. Коефициентът
на корелация в тези случаи е равен на
0,50 - 0,60. Това показва, че децата с високи
или ниски показатели на IQ
се оказват съответно в групите на
успяващите или неуспяващите ученици в
бъдещото си развитие.
Интелекта в структурата на индивидуалните свойства
- Тревожност и интелект.
Тези два показателя отразяват
енергетични и информационни аспекти
от активността на субекта. В тревожността,
като проява на една от най-важните черти
на темперамента - емоционална нестабилност
се изразява интензивността на
емоционално-волевите процеси. Представ-лява
интерес съпоставянето на показателите
на тревожността с показателите на
умствената продуктивност /според теста
на Кетел/. Резултатите от факторния
анализ показват интересна зависимост
- в едни случаи съотношението на интелекта
и тревожността се проявяват в разнопосочни
тенденции /или колкото е по-голямо
едното, толкова е по-малко другото/, а в
други случаи се забелязва синергичност
/еднопосочни изменения и положителен
знак при коефициент за корелация/.
Най-общо, интелектуалната
продуктивност се повишава заедно с
повишаването на енергетичния фактор,
но след достигане на определен оптимум,
започва да се понижава.
- Темперамент и интелект.
Получените експериментални
данни свидетелстват за взаимодействие
между темперамента и общите способности
преди всичко с характеристиките на
активността, енергичността, пластичността
и темпа. Доколкото и темперамента и
заложбите представляват генетично
фиксирано съчетание на природните
свойства на човека, може да се предполага,
че съществува единен механизъм, доказващ
зависимостта между темперамента и
интелекта. В същото време, връзката
между тези подструктури на индивидуалността
се оказват в зависимост от два параметъра:
а/ възрастта
б/ равнището на умственото
развитие
Например у подрстващите връзката
между темпераментовите и интелектуалните
показатели се оказва много по-значима
/а/ и /б/ - колкото е по-висок интелекта,
толкова са по-слаби връзките между
изучаваните признаци на индивидуалността.
- Личност и интелект.
В
последно време се наблюдава тенденция
към все по-голямо разширяване на понятието
интелект, чието съдържание излиза извън
границите на когнитивната сфера. Например
Гарднър
определя интелекта
като система от способности,
всяка от които е важна, за да се достигне
адекватност и успех в определена сфера
на живота. Ценността на всеки от
компонентите на интелекта се определя
от конкретните обществени нормативи,
които поощряват или не развитието на
следните интелектуални
способности:
1.Лингвистични
2.
Логико - математически
3. Пространствени /ориентация в
пространството въз основа на психични
образи
- Музикални
- Телесно - кинестетични
- Междуличностни /разбиране на другите/
- Интраличностни /разбиране на себе си/.
Тези
седем интелектуални компонента отразяват
всички аспекти на човешкия потенциал
и осигуряват неговата адаптация и
развитие. Гарднър предполага, че
развитието на първите 2 способности от
посочения списък характеризират
западното общество като цяло, а за
изолираните неголеми социуми е специфична
ориентацията към развитие на
междуличностната компетентност.
В
други интерпретации на интелекта се
посочва, че неговите традиционни
определения са твърде тесни и не отчитат
такива аспекти като щастие, личностен
успех или хармония с обществото. Тези
компоненти са отчетени в базовия модел
на емоционалния интелект,
предложен от Майер, при
който се акцентира върху
5
типа способности :
- знания за емоциите
- управление на емоциите
- разпознаване на емоциите у другите хора
- умение за собствена мотивация
- овладяване на социални отношения.
В
концепцията на Голмън,
емоционалният интелект
се определя като сума от показателите
на 7 способности:
-
самоосъзнатост
- самомотивираност
- устойчивост към фрустрация
- контрол върху импулсите
- регулация на настроенията
- емпатия и оптимизъм.
Доколкото IQ
се явява показател за академичната
успеваемост, то равнището на IQ
позволява да се определи вероятността
за успех в живота.
Индивидуален стил
В
диференциалната психология изследванията
върху индивидуалния стил се провеждат
в 3 основни направления:
1. Личностни диспозиции.
2. Характеристики на когнитивните
процеси.
3. Параметри на поведението.
Стилът се определя като
характеристика на системата от операции,
към която личността е предразположена
в зависимост от своите индивидуални
свойства /Г. Олпорт/. Предполага се, че
определени формални характеристики,
независимо от техния произход, трябва
да се проявяват в най-различни действия
на субекта /Роршах/. Именно за означаване
на тези прояви се използва термина
“индивидуален стил”.
Популярно е разбирането на стила
като операционална характеристика на
значимите за реализация на различните
мотиви от индивида и източник за насоки
в неговото поведение. В когнитивната
психология, индивидуалният стил се
обяснява в контекста на субективните
особености за преработка на информацията.
Идеята за съществуване на устойчиви
различия в начините за възприятия и
мислене формулира Клайн през 1951г., а
термина “когнитивен стил” предлага
Гарднър през 1953г. когнитивния стил
отразява различни аспекти при функциониране
на познавателната сфера и представлява
стабилна индивидуална характеристика
за начините на взаимодействие на човека
с информационното поле /Хенри Уиткин -
Принстън/. Най-сериозно внимание се
отделя на следните поведенчески параметри
на индивидуалния стил:
- Зависимост - независимост от полето /Уиткин/.
- Импулсивност - рефлексивност /Каган/.
- Аналитичност - синтетичност /Гарднър/.
- Тясна или широка категоризация - /Петигрю/.
- Когнитивна сложност или елементарност - /Биери/.
Параметри на индивидуалния стил
1.
Зависимост - независимост от полето
/полезависими - поленезависими индивиди/.
Интерналните /вътрешните/ или екстерналните
/външните/ сигнали действат на
индивидуалната ориентация, насочена
към главния източник на социална
информация - другите хора. Получените
данни свидетелстват, че поленезависимите
по-ефективно използват получената от
другите хора информация, когато се
намират в ситуация на неопределеност
и това им позволява да избегнат
несъгласуваност между действие и
резултати. Поленезависимите действат
в по-голяма степен самостоятелно, като
игнорират мнението на другите хора.
Когато ситуацията е добре структурирана
и включените в нея други хора не
представляват източник на значима
информация за взимане на решение,
полезависимите и поленезависимите
субекти не се различават по своите
реакции към външните социални стимули.
2.
Аналитичност - синтетичност /аналитични
- синтетични индивиди/.
Този параметър е определен от Гарднър
и е свързан с понятието диапазон на
когнитивна еквивалентност, което
диференцира хората в зависимост от
тяхната ориентация в процеса на познанието
на разликите или сходството, на
специфичното или общото в наблюдаваните
явления. Тази величина не е строго
фиксирана и се разглежда като тенденция
на изследваните да търсят в предложения
стимулен материал еднообразие или
многообразие. Като стилова характеристика
се наблюдават 2 полюса - аналитични и
синтетични субекти.
“Аналитиците”
се ориентират върху специфичното в
обектите. Цялостно възприемат всички
несъществени и второстепенни признаци,
акцентират върху емоционалните свойства
на субекта, проявяват висока тревожност
и висока конфликтност към категориите
“жизнени цели” и страх.
“Синтетиците”
възприемат отделните стимули като едно
цяло - не дооценяват физическия интервал
от време, ориентират се към сходството
между обектите и се насочват към контекста
от настояще към минало. В различни
изследвания се установява връзка между
параметъра аналитичност - синтетичност
с различни стратегии на обучение.
Например аналитичните по-леко се обучават
по следната програма - нисък темп в
представянето на учебната информация,
голям брой на повторенията, слаба
вариативност на задачите, акцент върху
произволното запомняне.
При синтетиците се отделят някои
успешни професионални функции като
умения да систематизират и обобщават
съществуващите данни, насоченост към
конструкторска дейност и т.н.
Импулсивност - рефлексивност
Този стилов параметър /Каган/ се
смята за предиктор /определящ/ на
особеностите при решаването на задачи
съдържащи алтернативни отговори.
Конструкторът импулсивност - рефлексивност
описва тенденцията да се размишлява и
да се поставят под съмнение критериите
отговорни за вземане на решения в
условията на избор от няколко вероятни
алтернативи, както и степента на
неувереност по повод на това, коя от тях
ще се окаже вярна.
Особено разпространен тест за
измерване на импулсивност-рефлексивност
е теста за подобните фигури на Каган,
при който от много подобни изображения
- алтернативи трябва да се избере една,
която точно да съответства на картината
- еталон. При изпълнение на задачите
импулсивните правят много грешки,
отговарят бързо и показват твърде малък
латентен период на реакцията. Рефлексивните
активно оценяват стимула, разглеждат
съществуващите варианти, събират повече
информация, преди да дадат отговор,
правят повече паузи, размишляват над
алтернативите и дават много повече
правилни отговори.
Когнитивна сложност - елементарност
Този
конструкт е въведен от Биери и се разбира
като степен за диференцираност на
концептуалните системи. Биери използва
стандартната репертуарна решетка на
Кери за неговата диагностика. Колкото
по-малък е броят на съвпаденията, толкова
по-висок е индексът на когнитивната
сложност, показващ относителната степен
в диференциацията на понятийната система
на личността. Всъщност когнитивната
сложност - елеметарност е набор от
конструкти с различна степен на
диференцираност, които се отличават
един от друг при оценка на различни хора
или събития. Когнитивната сложност е
свързана със способността да се предвиждат
събития и точен анализ на поведението
на другите хора. Когнитивно - сложните
личности се отнасят диференцирано към
останалите хора и правят по-точни изводи
за тяхното поведение. Отбелязва се
връзката между когнитивната сложност
и социалната ефективност и адаптация.
Личностни различия
Теориите
за личността оперират с различни
конструкти, които нямат еднакво равнище
на теоретичните обобщения и степента
на абстракция. Най-разпространено се
явява понятието черта, което се разглежда
като предиктор /определител/ на поведението
на личността. В съвременните теории за
личността се отделят
няколко базови признаци на чертата,
като психически конструкт:
1.
Чертата не е състояние
и затова означава някаква обща тенденция
на поведението и
очакванията. Например
“Аз съм впечатлителен” означава
устойчива характеристика, докато “Мен
ме впечатляват твоите успехи” - описва
само някакво временно състояние на
емоционално реагиране.
2.
Чертата представлява количествено
измерване, позволяващо
да се сравни степента на изразеност на
конкретната характеристика у различните
хора.
3.
Чертата може да има
йерархична организация
или по-широката черта включва в себе си
няколко специфични черти. Дескриптивните
системи, които се основават върху анализа
на чертите позволяват да се описва
личността на различни равнища.
4.
Чертата - като конструкт
създава основа за общ език
не само между различните формални теории
за личността, но и между формалните
теории и неформалните описания на
човешката личност във всекидневието.
5.
Устойчивостта на много личностни черти
във времето се потвърждава експериментално.
Например различието между чертите на
децата - агресивност, доминантност,
зависимост, срамежливост - се съхранява
в продължение на целия период, като се
започне от средното и късното детство,
през юношеските години и се стигне до
зрялата възраст. Клиничните наблюдения
показват, че някои доминиращи черти,
водещи до поведенчески проблеми при
деца на 10 години, показват значението
си и в зряла възраст /Петерсън, 1982г./.
6.
Психологическата черта, освен описателен
аспект на поведението включва в себе
си и каузален. Затова
теорията за чертите поставя като своя
цел анализ на индивидуалната психодинамика
от гледна точка на търсенето и
установяването на причинните механизми.
Тези 2 аспекта - дескриптивен и каузален
присъстват във всички най-развити
концепции за личностните черти. Ще
разгледаме като примери само някои от
множеството съществуващи в съвременната
психология концепции.
Екстраверсия и интроверсия
Понятието
екстраверсия и интроверсия се използва
за първи път от Карл Юнг за описание на
най-големите фундаментални различия в
човешкото поведение. Като дименсионална
черта, тази характеристика на личността
за първи път е представена от Ханс
Айзенк и в последно
време се изучава в най-различни контексти.
Най-общите характеристики
на екстраверсия - интроверсия изглеждат
по следния начин:
Интроверсия
- ориентация към вътрешни стимули, ниско
равнище на участие в различни форми на
активност, затормозеност на поведението.
Екстраверсия
- стремеж към външна стимулация, интензивно
участие в различни форми на активност.
Тревожност
Тревожността
/използвана още под
названието невротизъм
или емоционална нестабилност/
се смята за една от
най-важните характеристики на личността,
свързана със спецификата при индивидуалните
реакции на стреса. От
една страна тревожността е свързана с
възбуда на нервната система, а от друга
страна - се установява тясна връзка
между тревожността и оценъчните процеси
или доколко човек възприема дадена
ситуация като заплашваща го /Стелбъргър/.
В тази връзка Рихард Лазарус обръща
внимание върху разликата между
тревожността като дименсионална
променлива и стреса - като ситуативна
променлива.
Като
стабилна черта, а не като предизвикано
ситуативно състояние, тревожността се
изучава подробно от Тейлър, въз основа
на разработената от него скала за
измерване на хроничната тревожност.
Концептуалният модел се развива от
Чарлз Стелбъргър, който обосновава
разглеждането на тревожността като
черта и тревожността като състояние.
Според него тревожността като черта е
проява на тенденция в поведението на
индивида да възприема повечето ситуации,
които обективно не го заплашват като
опасни. Тревожността като състояние е
проява на емоционална възбуда, варираща
по интензивност и по време.
Гняв
Гневът като
устойчива черта на личността се определя
като емоционална характеристика,
описваща усещания, интензивността на
които варира от средно изразено
раздразнение или досада до силна ярост
и се съпровожда от активация на автономната
нервна система /Чарлз Стелбъргър/. В
ръководството към текста, измерващ
гнева като черта и гнева като състояние
се посочва, че гневът представлява
по-елементарно състояние в сравнение
с враждебността или агресията. Моделът
на гнева като черта има няколко основни
характеристики:
1.
Гневът
се разглежда като преддиспозиция или
тенденция да се възприемат широк
спектър от ситуации като провокиращи.
2. Различава
се гневът като характеристика
на темперамента /гневливост
без връзка с провокираща ситуация/ и
като реакция
/предизвикана например от критика, обида
и т.н./.
3.
Въпросите на скалата са конструирани
по такъв начин, че да
оценят степента на изразеност да се
подтисне гнева, да се прояви външно и
да се контролира.
Срамежливост
Според
Ф. Зимбардо срамежливостта не е личностно
разстройство, а по-скоро е личностна
черта, свързана със стремеж да се избегне
общуването или да се отклонят социалните
контакти /Зимбардо - Вебер, 1997г./. Напълно
е възможно срамежливостта да е проява
на някакъв вид социална фобия, но
независимо от тази интерпретация, остава
главният въпрос къде са корените на
това явление. Трябва да се отбележи
връзката на срамежливостта с една от
тенденциите на теперамента, която се
наблюдава даже у новородени и която
Каган нарича сдържаност. Предразположението
към такъв тип поведение може след това
да се развива като социална тревожност
и влиянието на културния контекст се
превръща в решаващ фактор за съществуващата
предразположеност и формирането на
“заучена” срамежливост. В различни
изследвания се съобщава, че американците,
които смятат себе си за срамежливи,
варира между 40 и 50%.
Теории за личностните фактори
За
разлика от Г. Олпорт, който поставя
акцент върху изучаването на уникалните
аспекти на личността, други автори
използват статистически анализ за
определяне на най-важните фактори,
образуващи поведението на личността.
Ханс Айзенк е един от първите, които
използват факторния анализ за изследване
на личността. Получените от него основни
фактори - интроверсия - екстраверсия и
по-късно психотизъм. Айзенк нарича
“типове”, като по този начин подчертава
тяхната разлика от личностните диспозиции.
Друг подход при използването на факторния
анализ при изучаването на личността
приема Р. Кетел. В своята концепция Кетел
различава:
1.Темпераментови
/конституционално зададени/ черти,
които детерминират индивидуални стил
на реагиране и включват емоционална
реактивност, скорост и енергия на
реакциите на личността при различна
стимулация.
2.
Черти - способности,
определящи ефективността на реагиране.
3.
Динамични черти, отнасящи
се към движещите сили на реакциите, в
които влизат както вродените черти,
мотивиращи поведението на субекта и
формиращи се черти под влияние на
социални и културни норми.
Всички
тези черти образуват взаимносвързана
система, която се напълва със съдържание,
в зависимост от конкретния аспект при
анализа на човешкото поведение. Като
основен, Кетел приема 16-факторния модел,
описващ според него най-важните гледни
точки от измеренията на личността.
След
1980 г. много психолози признават като
най-сполучлива
5-факторната
структура при идентификацията на
различните свойства. Ще посочим кратките
характеристики на тези най-изследвани
в момента 5 фактора /според Голдберг,
1993г./:
1.Екстраверсия:
общителност, висока активност -
спокойствие, пасивност и сдържаност.
2.
Доброжелателност:
доброта, доверчивост и топлота -
враждебност, егоизъм и недоверие.
3.
Добросъвестност:
организираност и надеждност - небрежност
и ненадеждност.
4.
Емоционална стабилност:
уравновесеност и устойчивост - неврозност
и раздразнителност.
5.
Култура, интелектуалност или откритост
към опита: любознателност
и креативност - ограниченост и липса на
интерес.
Резултатите
от проведените изследвания позволяват
да се характеризират някои основни
тенденции, произтичащи
от 5- фак-торната теория за личността:
1.
Индивидуалност - всички
възрастни хора могат да бъдат
характеризирани със специфична комбинация
от личностни черти, влияещи върху техните
мисли, чувства и поведение.
2.
Произход - изучаваните
личностни черти могат да се разглеждат
като ендогенни базови тенденции.
3.
Развитие - чертите се
развиват в детството и достигат своята
формираност в зряла възраст, като се
съхраняват неизменни у адаптираните
индивиди.
4.
Структура - чертите са
организирани йерархически от тесни и
специфични до широки и общи диспозиции.
Могат
да се посочат 3 важни
извода от психометричното
изучаване на 5 базови личностни фактора:
1.
Независимо от различните теоретически
предпоставки, всички изследвани фактори
притежават висока
конвергентна валидност.
2.
Всеки от 5 фактора имат дълбоки
концептуални корени в
различни психологически теории.
3.
По-нататъшното изучаване на тези фактори
предполага, че обозначените
от тях черти са особено перспективни
при анализа на личността.
Личностни типове
В
диференциалната психология е важно да
се различават понятията черти и типове.
Най-общо под типология се разбира система
от дискретни категории /променливи/,
които позволяват хората да бъдат
разделени на отделни групи. Например
известната типологическа дихотомия
екстраверсия - интроверсия. Карл Юнг
разглежда тези параметри като дискретни
променливи, разделящи цялото човечество
на 2 глобални типа. Екстравертите имат
безкрайна енергия, те са извънредно
общителни и са склонни към търсене на
нови усещания и опит. Интровертите са
необщителни и погълнати от собствените
си мисли, повече контролират чуствата
и поведението си, проявяват силна
интроспективност. Известни са и
типологически-те дименсии на личността
на Ханс Айзенк - екстраверсия, невротизъм
и психотизъм, които като базови параметри
се включват в много личностни модели.
Като пример може да се посочи типологията
на А. Милър, която е образувана от 3
измерения - когнитивни, афективни и
конативни. Авторът на този модел, в
качеството на когнитивни черти разглежда
стиловата характеристика аналитичност
– холистичност /синтетичност/. Тази
характеристика се описва като тенденция
на личността да се фокусира върху цялото
или неговите части. Афективното измерение
е представено посредством свързаната
с екстраверсията и невротизма емоционална
стабилност - нестабилност, която се
определя чрез интензивността на
емоционалните реакции. На полюса на
нестабилността се намират тези, които
на всички значими и незначими жизнени
събития реагират с еднаква сила. Такива
субекти лесно изпадат в състояние на
възбуда и техните реакции са в общи
линии негативни. Конативното измерение
на разгледаната типология е свързано
с волевото поведение на субекта и с
осъзнаваните аспекти на мотивацията.
Тази
типология дава възможност да се опишат
следните личностни
портрети:
1.
Редукционист - определя
се като експериментиращ, реалистичен,
контролиращ, скептичен, пренебрегващ
установените норми.
2.
Схематизатор -
характеризира се като теоретик,
разсъждаващ, концептуален, образен.
3.
Гностик - описва се като
личностно ангажиран, нерационален.
4.
Романтик - разглежда
се като личностно ангажиран, приемащ
нормите, образен.
Отнасянето на
личността към определен тип от една
страна помага по-добре да се разберат
нейните особености, но от друга страна
- подобно схематизиране на представите
за нейното поведение понижава разбирането
на многообразието в индивидуалните
особености на субекта.
С
помощта на факторен анализ се отделят
8 основни поведенчески
типа, които се
характеризират по следните признаци
/Либин/:
1.
Аростеници - /лат. Aro
- водещ и stenos
- сила/. Те притежават достатъчно сила
за да водят другите след себе си, отличават
се с решителност и съревнователен дух,
ориентирани са към другите хора, в
отношенията се стремят към лидерски
позиции.
2.
Орстеници /лат. ординатос
- подреден/ - склонни са да внасят ред в
неопределените ситуации, високата
интензивност на работа предизвиква у
тях раздразнение, не могат бързо да се
включват в нова дейност, защото им е
необходим продължителен подготвителен
период, предпочитат дейности, свързани
с аналитични работи, например консултиране.
3.
Тоностеници /лат. тонус
- напрежение/. Склонни да трансформират
във въображението си негативни тенденции,
стремят се към овладяване на различни
предметни дейности, независимо от това
какви ще бъдат отношенията им с
обкръжаващите ги. Предпочитат
художественотворчески професии.
4.
Емфостеници /гр. емфазис
- изразителен/. Склонни са да проникват
в преживяванията на другия човек:
преобладава непроизволна регулация на
поведението, спонтанно изразяване на
емоциите, отличават се с устойчивост
на преживяванията, общителни, нямат
затруднения в сферата на междуличностните
отношения. Предпочитат професии, свързани
с възможности за широко общуване.
5.
Констеници /лат.
контрадикториус - противоречив/.
Притежават силата да подлагат почти
всичко на съмнение, изразена емоционална
нестабилност, затрудняват се бързо да
преработват голям обем от постъпващата
информация. Противоречивостта на
поведението е в резултат от изразяване
на разнопосочни тенденции; склонни към
предпочитане на медицински професии.
6.
Илостеници /лат. имунос
- свободен и гр. логос - отношение/.
Притежават силата да настояват на
своето, стремят се да бъдат независими
в отношенията, изразена егоцентрична
насоченост на поведението, съпроводена
с повишено равнище на тревожност.
Характеризират се с понижено равнище
на личностна адаптираност като следствие
от неадекватна оценка на ситуацията.
7.
Инстеници /лат. инициаре
- започвам/. Характеризират се с лекота
при включване на активността. Умеят
бързо да реагират в непозната обстановка;
често зарязват започнатата работа без
да я доведат до край; ефективността на
работата им нараства, когато имат
възможност често да превключват от едно
нещо на друго.
8.
Аргостеници /лат. армаре
- укрепвам и гр. херма - опора/. Притежаващи
достатъчно сила да издържат на натоварване.
Те са емоционално стабилни и се владеят
добре; смятат себе си отговорни за
успехите или неуспехите си; ориентирани
са към предметна дейност и предпочитат
индивидуални форми в организацията на
работата; в професионално отношение са
склонни към усвояване на технически
дейности.
Атрибутивни стилове
Някои
индивидуални черти оказват значително
влияние върху формирането на склонност
за една или друга интерпретация на
събитията. Например негативно
интерпретиращата позиция при анализа
и оценката на различни събития може да
се определи като депресивен атрибутивен
стил /лат. атрибуте - приписвам/.
Депресивните личности, в сравнение с
недепресивните са склонни да оценяват
негативните събития като постоянни
/така ще бъде винаги/, да ги интернализират
/всичко това се случва по моя вина/ и да
ги глобализират /всички ситуации ще
бъдат такива/. Свръхобобщение е характерно
за хората, които никога не изпитват
депресия. Например “ефектът на Полиана”,
който се изразява в преживяване на
постоянно усещане на щастие и възприемане
на света в “розови цветове”, представлява
крайната степен върху положителния
полюс на скалата за щастие. Съществуват
2 теории, които различно обясняват
въпроса дали щастието е достояние само
на щастливите натури или то произтича
от количеството на срещащите се в живота
приятни ситуации.
Привържениците
на личностната концепция смятат, че
личностната детерминанта е определяща
и предполагат, че усещането за щастие
и жизнено благополучие зависи от това,
как сам човек тълкува и оценява жизнените
ситуации /Аргайл/.
Друга
теория доказва, че преживяването на
щастие се намира в пряка зависимост от
броя на приятните жизнени ситуации.
Майкъл Аргайл, Фърн Хейм и Грахам
установяват, че хора с висока тревожност
и липса на навици за общуване, се стараят
да избягват най-обикновените социални
ситуации, свързани с общуване. Техните
изследвания показват, че хората, които
се характеризират с ясно изразена
екстраверсия, имат много по-голямо
усещане за благополучие и много по-често
попадат в благоприятни за тях ситуации.
Разбира се, това не означава непременно,
че интроверсията като личностна
характеристика обрича човека да бъде
нещастен. Могат да се посочат някои
характеристики на щастливите и нещастни
личности, установени в различни
изследвания:
Нещастни:
1. Социални отношения - източник
на безпокойство и раздразнение.
2. Склонни са да отлагат изпълнението
на своите замисли.
3. Изпитват безпокойство по
отношение на своето бъдеще.
4. Не
вярват в своите способности да контролират
събитията.
5. Силно разминаване между
равнището на претенции и постигнатите
успехи.
Щастливи:
1. Проявяват доброжелателност
към хората и са склонни да намират
положителното в ситуациите.
2. Умеят да планират своето време.
3. Смятат, че те контролират и
определят хода на събитието.
4. Слабо разминаване между реалния
и идеалния Аз образ.
5. Стремят се към търсене на нови
усещания и преживявания.
Личностни предпоставки за професионална компетентност
Очевидно,
определени личностни типове подхождат
за дадени професии. В психологическата
литература съществуват множество
професиограми, които определят
съответствието между изискванията на
професията и комплекса от необходимите
индивидуални свойства. Например
независимостта, настойчивостта и
упорството са външни качества за
изследователя, а склонността към ред и
надеждност са важни за счетоводителя.
Дори в рамките на дадена професия
отделният субект се стреми към изпълнение
на определени функции, обусловени от
личностната предразположеност към
избора на определени роли - организатор
или изпълнител, инициатор или последовател,
формален или неформален лидер, “консултант”
или “потребител”. Несъвместимостта
на избраната /или наложената от
обстоятелствата/ професия с личностните
качества води до обща жизнена
неудовлетвореност.
Една
от най-известните психологически теории
за професионалния избор, обединяваща
личностните черти с предпочитаното
занятие и организационната структура
е тази на Д. Холанд /Holland
1963/. Той си поставя за цел да обясни защо
различните типове личности предпочитат
различни типове професионални дейности.
Представената схема илюстрира същността
на тази теория - посочва се конкретния
тип професионална дейност, примери на
различни професии и характеристики на
личностния тип, склонен към усвояване
на дадената “работна среда”.
1.
Практическа дейност -
фермер, шофьор - несоциализираност,
зрялост, мъжественост, екстравертност,
настойчивост.
2.
Изследователска дейност
- химик, биолог - несоциализираност,
мъжественост, интровертност, настойчивост.
3.
Обществена дейност
- социален работник, учител - жизненост,
предприемчивост, консервативност,
женственост, социализираност.
4.
Традиционна дейност
- книжари, банкови служители - конформност,
консерватизъм, зависимост, мъжественост,
екстравертност, отговорност.
5.
Предприемаческа дейност
- бизнесмени, политици - социализираност,
доминантност, консерватизъм, импулсивност.
6.
Художествена дейност
- музиканти, актьори - незрялост,
изтънченост, параноичност, интровертност.
Лидерство -
психологически тип, стил на ръководство
/лидерски стилове/, личностни и ситуационни
променливи
Ролята
на ръководителя и съответстващите на
тази роля психологически черти се
описват в теорията X
и теорията Y
/Mac Gregor
1968/. Всяка от тези теории определя
лидерския стил и закономерностите
характерни за моделите на ръководство.
Теорията
X,
в съответствие с която лидерът непременно
трябва да притежава черти на диктатор
е основана на следните предпоставки:
1. хората
обикновено не искат да работят и се
стараят да не изпълняват своите
задължения.
2.
за да се накарат работниците да се
трудят, те трябва да се манипулират,
заплашват и наказват като по този начин
те изпълняват поставените цели пред
организацията.
3. хората
искат да бъдат насочвани, стремят се
към защита и избягване на отговорността.
Теорията
Y
се основава на точно противоположни
представи:
1. хората
обичат да работят и за много от тях труда
представлява източник за удовлетворение.
2.
повечето от работниците се ръководят
от самодисциплина и не се нуждаят от
заплахи, те също са заинтересовани от
изпълнението на общите цели.
3. много
от тях не само че не избягват отговорността,
но се сремят към нея.
4.
творческите способности при решаване
на организационните проблеми са присъщи
не само за избраните ръководители.
5.
поощрението се явява най-добрият начин
за вдъхновяване на хората за изпълнение
на задачите, стоящи пред организацията.
Теориите
X и Y
обозначават двата крайни полюса в начина
на ръководство, известни като “авторитарен”
или “демократичен” лидерски стил,
които могат да се разглеждат като
континиум от разпределения.
Курт
Левин предлага
класификация на
лидерските стилове
в зависимост от начина за вземане на
решения и установява съществени различия
между колективите, ръководени от хора
с различни лидерски стилове.
1. При
авторитарния стил лидерът
взема решения еднолично, определя и
регламентира цялата дейност на своите
подчинени и не им дава възможност да
проявят инициатива.
2.
При либералния стил
лидерът избягва да взима решения и
предоставя на подчинените си пълна
свобода на действие.
3.
При демократичния стил
лидерът привлича сътрудниците си в
процеса на вземане на решения, използва
груповата дискусия, стимулира тяхната
активност и разделя с тях отговорността
за взетите решения.
Изследванията
на К. Левин показват, че в
групи, ръководени от лидери с демократичен
стил се наблюдава високо равнище на
общата удовлетвореност от работата,
добри взаимоотношения и сремеж към
творчество. Показателите на продуктивността
са най-високи в групи, които имат лидери
с авторитарен стил на управление.
Либералният стил на
ръководство води до безпорядък
, увеличаване на конфликтите и
фрустрираност, което неизбежно води до
понижаване обема на извършената работа.
Интерес
представлява интеракционистката
теория за лидерството на Фидлър,
според която ефективността на управлението
се явява функция от взаимодействието
между личностните характеристики на
ръководителя и особеностите на ситуацията.
Личностните
променливи се определят
като разпределени между
два полюса - личностно
ориентирани и ориентирани към задачата
стратегии. С помощта
на специално разработена скала
Фидлър предлага ръководителите да бъдат
оценени от техните подчинени.
1.Получените
високи оценки
по тази скала лидери
се определят като личностно-ориентирани,
имат близка дистанция в отношенията с
подчинените си и активно обсъждат
изпълнението на поставените задачи със
своите сътрудници.
2.Тези
лидери, които получават ниски
оценки се определят
като ориентирани към
задачите и имат проблеми
във взаимоотноше- нията със своите
подчинени.
Ситуационният
контрол като неоходима
променлива, която се отчита в изследванията,
включва в себе си равнището поддръжка,
получена от лидера, неговата осведоменост
за начините, по които може да се изпълни
поставената задача, степента на
въздействие или властта, която лидерът
притежава при взаимодействието си със
своите подчинени.
Изследванията
показват, че за
личностно-ориентираните лидери
оптимално е средното
сдържано равнище на контрол.
Предметно
ориентираните лидери
са по-ефективни в условията на крайните
положения в равнището
на контрол - или много високо или много
ниско.
Успешни и неуспешни лидери
Особен интерес
предизвиква въпроса кой точно става
лидер на дадена група. Първите изследвания
се провеждат при изявата на лидерите в
дискусионни групи. Обикновено това са
доминантни, екстравертни, амбициозни,
отговорни, заслужаващи доверие,
емоционално стабилни, социално насочени
и тактични личности. От позициите на
съвременния петфакторен модел за
личността хората, които стават лидери
в групата, се характеризират с високи
показатели на факторите екстраверсия,
доброжелателност и емоционална
стабилност. Оказва се, че личностните
променливи се оказват много по-надеждни
предиктори за ефективно ръководство,
отколкото показателите на когнитивните
способности, нагласите или демографските
характеристики.
Личностните
черти, които позволяват да се направи
прогноза за успешна служебна кариера
са следните:
- ориентация към успеха
- готовност за вземане на решения
- устойчивост към стресови фактори
- толерантност към неопределени ситуации
- широта на интересите.
Интерес
представляват данните за неуспешните
ръководители, чиито
подчинени демонстрират ниска ефективност
на извършваната работа. Личността
на неуспешните лидери има следните
отличителни признаци:
- високомерие,
- отмъстителност,
- несамостоятелност,
- неумение да се поддържа дистанция,
- стремеж към непрекъснато досаждане на хората.
Групите, ръководени от лидери
с подобни отрицателни черти, се справят
много по-лошо с поставените задачи в
сравниние с групите, ръководени от
“успешни” лидери. Предполага се, че
подчинените винаги осъзнават отрицателните
страни в личността на ръководителя,
които се проявяват главно в реалните
ситуации на взаимодействие.
Стратегии за успех в живота и мотивация за постижения
В
диференциалната психология изследвания
на проблема за успеха в живота важно
място заема анализът
на взаимовръзката между индивидуалните
поведенчески стратегии и параметрите
на жизнената успешност.
Могат да се разгледат някои компоненти
на поведенческите стратегии, които са
свързани с устойчиви личностни особености
влияещи върху постигането на успех.
1.
Понятие за
справедливост.
Теорията за справедливостта
/ Дж. Адамс/ обединява в себе си параметри
на индивидуалните различия, ситуационни
и феноменологични променливи. Независимо
от факта, че всеки човек е много
по-мотивиран при условията на справедливо
сключен договор, съществуват междуличностни
различия в поведението, породени от
това как хората възприемат справедливостта
и несправедливостта. “Благосклонните”
са удовлетворени, когато са недооценени
и чувстват вина, ако ги надценяват или
ги оценяват справедливо. “Сензитивните”
/към справедливост/ са убедени, че всички
/включително и те/ трябва да бъдат оценени
по достойнство и по най-справедлив
начин. “Претендиращите” смятат, че те
трябва да получават всичко, което е
възможно. Те изпитват стрес във всички
случаи - когато са недооценени или когато
са оценени справедливо. Ясно е, че според
тяхната нагласа, те не могат да бъдат
надценени.
2.
Съравнователност.
Установено е, че момчетата, които
проявяват извънредна пасивност в периода
на детството, не са склонни към
съравнователност, когато станат
възрастни. В същото време зависимите
момчета стават работливи, съвестни и
благоразположени към другите мъже и
по-често имат щастливи бракове.
3.
Ориентация към
успеха и избягване на неуспеха.
Тази характеристика описва представите,
които са тясно свързани с мотивацията
и избора на различни поведенчески
стратегии. Индивидуални различия в
интензивността на реакции при успех и
неуспех се забелязват още при 4 - 6
годишните деца /Хекхаузен/. Изучаването
на факторите, които оказват влияние
върху формирането на предпочитания за
успех или избягването на неуспех, показва
редица компоненти, образуващи тези
стратегии. Анализира се поведението на
майките, чиито деца в първи клас започват
силно да се страхуват от неуспех
/избягването на неуспеха при тези деца
е по-привлекателно от постигането на
успех/ и се сравнява с майките, чиито
деца в същото време на обучение са
по-уверени в постигането на успех. В
този случай следните фактори се оказват
най-важни:
а/
ориентация към социални, а не към
предметни и индивидуални норми, желание
за по-високи качествени стандарти,
недоволство от постигнатото.
б/
по-силна регламентация и контрол при
ситуациите /в дадения случай - изпълнието
на домашните задачи/; майките на децата
избягващи неуспеха рядко се съобразяват
с желанията на децата и рядко ги поощряват
за самостоятелна работа; при оказване
на помощ се вмесват пряко в извършваната
работа.
в/
когато се обсъжда успешно изпълнената
задача това рядко се обяснява с високата
надареност на детето, докато неуспехите
често се обясняват с неговата малка
надареност и липса на способности.
г/ при
високите постижения на детето често се
проявява неутрална реакция, децата
рядко се хвалят и ласкаят.
4.
Равнище на претенции.
Още на 3,5 - 4,5 год. възраст у децата се
проявява предпочитание към настъпателни
или отбранителни стратегии по отношение
на задачи и ситуации от различен тип
като най-ранен признак за различие в
индивидуалните /личностни/ стандарти
или равнище на претенции. Портретите
на възрастни изследвани, съставени въз
основа на критерия величина
на целевото отклонение
изглеждат по следния начин:
а/
високото реалистично
равнище на претенции се съчетава с
увереност в собствените действия,
стремеж към самоутвърждаване, корекция
на неуспехите за сметка на собствените
усилия, съществуване на устойчиви
жизнени планове с елементи на ригидност.
б/
високото нереалистично
равнище на претенции се съпровожда с
фрустрираност,
необосновани изисквания и обвинения
към другите, тревожност и невъзможност
за подчинения, слаба общителност,
инфантилна афективност, липса на усилия
за реализация на собствените планове.
в/
умереното равнище на претенции е
свойствено за изцяло приемащите себе
си субекти; те не търсят
самоутвърждаване, уверени са в себе си,
насочени са към успех съизмерим с
усилията и ценността на постигнатото.
г/
ниското равнище на
претенции се съчетава със средни
възможности на субекта,
обикновено осъзнавани от него, нагласа
към подчинение и очевидна безпомощност,
скромни цели и слабост пред неуспехите,
които отразяват стремеж да се постави
под някаква зависимост или опека;
плановете за бъдещето са неясни,
временната перспектива е структурирана
неясно.
Както се вижда
от анализа на пресечната точка между
някои основни компоненти - /постигането
на успех/, има основание да се предполага
връзка на този конструкт по-скоро с
личностните предпоставки, отколкото
със ситуационните детерминанти, като
се имат предвид възникващите в живота
на всеки от нас различни обстоятелства,
които затрудняват или улесняват
достигането на поставените цели.
Личностният
успех се изразява в
достигнатото от човека равнище на
личностна зрялост,
свързана с усещането за субективно
благополучие.
Професионалният
успех 6 отразява в
степента на творческо
своеобразие
на крайния резултат или продукта от
дейността. Жизненият
успех може да бъде
постигнат както за сметка на един
от посочените
два фактори /личностен
успех или професионален успех и
този случай неизбежно присъства
хиперкомпенсация/ или при оптимално
съчетание на личностните и професионални
компоненти.
Свързващото
звено в системата от фактори на успеха
представлява своеобразието на такива
личностни променливи като предпочитани
ценности и мотивацията за постижение.
Особено
съществено различие
се изразява в преобладаването
у субекта на вътрешната или външната
мотивация. Докато
вътрешната е свързана с удовлетворението
от самия процес на работата, то външната
се свързва с ориентация към възнаграждението
като единствено ценен резултат.
Голямото
количество изследвания, посветени на
тази тема показват,че при
външно мотивираните субекти се наблюдават
твърде много негативни ефекти
- например слаба креативност, голяма
нетърпеливост и ниска степен на
обучаемост. Изследването на типовете
мотивация като проява на личностните
черти довежда до създаване на конструкта
“казуална ориентация” която се свързва
с общите
предпочитания на субекта за начините
на възнаграждение, структуриращи неговия
живот.
Установено
е, че автономно
ориентираните индивиди притежават
най-често вътрешна мотивация,
докато ориентираните към контрол са
склонни да проявяват външна мотивация.
Поведенчески
портрети на успешните и неуспешните
личности
Характерологичният
фактор се оказва един от съществените
компоненти в общата формула на жизнения
успех. Формирания в
детството неблагоприятен симптомокомплекс
от черти често играе отрицателна роля
и в зряла възраст.
Момчетата
с НС показващи тенденция да изостават
в училище, по-късно водят неустойчива
и противоречива професионална дейност
свързана с нисък професионален статус
и липса на професионална кариера.
Ефектът
на въздействие на НС при
жените се проявява
главно в техния семеен живот. Обикновено
те се омъжват за представители на
по-нисък от техния социален статус.
По-често се развеждат, не са удовлетворени
от своите съпружески отношения и
възприемат своите мъже и деца като хора
с труден характер.
Ерик
Бърн създава концепция
за жизнените сценарии, като устойчива
система от представи на индивида за
своето поведение различни ситуации и
описва сценариите на
Печелившия и Губещия.
Те могат да бъдат съотнесени съответно
със симптомокомплексите на “личностния
успех” /високо равнище на претенции,
увереност в себе си, ориентация към
победа, очакване на позитивното,
настъпателна стратегия и “поражението”
/ниско или нереалистично завишено
равнище на претенции, избягване на
неуспеха, очакване на отрицателни
събития и т.н./. Обикновено “губещият”
е обхванат от смътно предчувствие за
беда и предизвиква безпокойство у
обкръжаващите го, за него е типична
фразата “Само ако знаех, че ще се случи
това...” Но той не знае какво да прави в
случай на поражение, и затова предпочита
да мечтае за по-добри времена и евентуални
успехи, той възприема победата като
подарък от съдбата, а неуспехите приема
като закономерни в своя живот. “Печелившият”
сам избира своите цели и начините за
тяхното постигане, той
знае какво да прави ако загуби, но не
мисли за поражение, за него е типична
фразата “Сега сбърках, но следващия
път ще знам какво да направя”, той смята
успеха за закономерен в неговия живот,
а неуспеха за случайност.
Индивидуални стилове на реагиране в стресови ситуации
- Справяне или защита.
Под
стил на реагиране се разбират тези
параметри на индивидуалното поведение,
които характеризират начините за
взаимодействие на човека с различни
сложни ситуации, проявяващи се или като
психологична защита, или като конструктивна
активност на личността, насочена към
разрешаване на проблема. Стиловете на
реагиране представляват междинно звено
между настъпващите стресови събития и
техните последици /например тревожност,
психологически дискомфорт,
соматични разстройства, съпътстващи
защитното поведение или характерните
за овладяващия стил на поведение духовен
подем и радост от успешното решаване
на проблема.
В западната
психология за описание спецификата на
поведението в стресови ситуации се
използват термините “копинг” - справяне
с проблемната ситуация и психологическа
защита /например от неприятните
преживявания/. Самото понятие психологическа
защита се появява за пръв път в
психотерапевтичната практика на Фройд
и означава реакция на възрастния или
детето към тези жизнени трудности, които
се проявяват в различни форми на борба
с “Аза”, с непоносимите мисли или
болезнените афекти. Терминът “копинг”
- справяне се използва първоначално в
американската психология при изучаване
поведението на личността в стресови
ситуации. Отначало феноменът обозначен
като копинг се разбира твърде широко и
включва както средствата за защита от
травмиращите събития, така и въздействащото
върху ситуацията поведение.
Съществуват
значителни трудности
при разграничаване на механизмите за
защита и справяне.
Най-разпространена е гледната точка,
според която психологическата
защита се характеризира
с отказ от индивида от
решаване на проблемите
и свързаните с това конкретни действия
за съхраняване на комфортното състояние.
При начините за справяне
се акцентира върху необходимостта да
се прояви конструктивна
активност, да се премине
през ситуацията и да се преживее
събитието. Предмет на копинг - стратегиите
като специална област на изследване
представлява научаването
на механизмите
за емоционална и рационална регулация
на собственото поведение с цел оптимално
взаимодействие жизнените обстоятелства
или тяхното преобразуване в съответствие
със своите намерения.
Съвременният
подход за изучаване на
механизмите за формиране на копинг -
стратегии отчитат следните положения.
За човека е присъщ инстинкт за преодоляване
/Е. Фром/ една от формите, на които се
проявява търсещата активност /Ротенберг
1977/ осигуряваща участието на еволюционна
програмните стратегии в процеса на
взаимодействие на субекта с различни
ситуации. Върху
предпочитаните начини за справяне
оказват влияния индивидуално -
психологическите особености:
темперамента, равнището на тревожност,
типа мислене, особеностите на локализацията
на контрола, насочеността на характера.
Изразеността на едни или други начини
за реагиране при сложни жизнени ситуации
зависи от степента в самоактуализацията
на личността - колко е по-високо равнището
в развитието на личността, толкова
по-успешно се справя с възникналите
трудности. Може да се направи извода,
че препятствията в живота на човека
имат свои източници не само във външните
условия /спецификата на средата/, но и
във вътрешните /индивидуалните
предпоставки/ условия. Както защитните,
така и овладяващите стилове на реагиране
са свързани с нагласите и преживяванията,
отношението към себе си и другите, със
структурата на жизнения опит или общо
с когнитивните, афективните и поведенчески
равнища в йерархичната структура на
психиката.
Личностни и ситуативни
променливи.
Изучаването
на човешкото поведение
в екстремални ситуации
се осъщетсвява в няколко направления.
Например Лазарус и Фолкмън подчертават
ролята на когнитивните
конструкти, обусловяващи
различните начини за реагиране при
проява на трудни ситуации в живота. Пол
Коста и Робърт Макрей поставят акцент
върху влиянието на личните
променливи, детерминиращи
предпочитанията на индивида към едни
или други стратегии на поведение при
сложни обстоятелства. Същата позиция
заема Ян Стреляц, когато изучава
индивидуалните различия за устойчивост
към стресови ситуации.
Немските психолози Урсула Леер и Ханс
Томе отделят по-голямо внимание върху
самите трудни ситуации, като се опитват
да докажат силното
влияние на контекста върху избора на
стила за реагиране.
Независимо от значителното индивидуално
многообразие на поведението в стресови
ситуации, според Рихард
Лазарус могат да се
отделят два основни
стила на реагиране
- проблемно-ориентиран
и субектно-ориентиран /ориентиран към
проблема и ориентиран към себе си/.
Проблемно
- ориентираният стил е
насочен към рационален анализ на проблема
и е свързан със създаване и изпълнение
на план за разрешаване на
трудната ситуация. Този
стил се проявява в такива форми на
поведение като самостоятелен анализ
на случващото се, търсене на допълнителна
информация, обръщане към другите хора
за помощ и т.н.
Субективно
- ориентираният стил се
явява като следствие от емоционалното
реагиране на ситуацията, не се съпровожда
с конкретни действия,
проявява се във вид на опити да не се
мисли за проблема изобщо, въвличане на
другите в собствените преживявания,
желание да се търси забрава в съня,
алкохола или да се компенсират
отрицателните емоции с ядене. Тези форми
на поведение се характеризират с наивна,
инфантилна оценка на конкретната
ситуация.
Канадските
психолози Норман Ендлер
и Джеймс Паркър смятат,
че разрешаващите проблема
личности са предметно- ориентирани,
докато преживяващите проблема са
личностно ориентирани. Първите се
интересуват от анализа на конкретната
трудна ситуация, докато вторите са
погълнати от своите собствени преживявания
или мнението на околните. Посочените
автори отделят и трети
базов стил на реагиране - избягване.