Терминът
аутизъм е от гръцки произход и в точен
превод означава “съществуване сам за
себе си”.
В
психиатрията е прието ,че детският
аутизъм е сборна група от синдроми с
различен произход,
които се
наблюдават при деца от ранна и предучилищна
възраст.Състоянието представлява
своеобразна психическа дизонтогения,
при която
преобладава недоразвитието на базалните
психични сфери и по-точно
сферите
на инстинктите и низшата афективност
за сметка на навременното и дори
изпреварващо развитие на отделните
познавателни функции/механична
памет,способности за обобщение,речников
запас и др./
І.
Необходимо е да са налице общо шест или
повече точки по показателите 1; 2; 3, с
поне две точки от 1. и по една точка от
2. и 3.
1.
Значително засягане в социалното
общуване, изразено чрез поне две от
следните характеристики:
а)
забележимо засягане на използването
на множество не речеви маниери, като
гледане очи в очи, изражение на
лицето, позиция на тялото и жестове,
които регулират социалното общуване;
б)
загуба на възможността за сприятеляване,
съответни на възрастовото развитие;
в)
липса на спонтанен стремеж да се сподели
радост, интерес или постижение с други
хора (например липса на показване, даване
или посочване на интересни обекти);
г)
липса на социална или емоционална
взаимност (забележка: няма активно
включване в прости колективни игри,
предпочитание към самостоятелните
занимания, или замесването на другите
в заниманията само като "механични"
средства);
2.
Значително засягане на обуването,
изразено чрез:
а)
забавяне или пълна липса на развитие
на разговорен език (без да има опити да
се компенсира чрез алтернативни начини
на общуване, като жестове или мимики);
б)
при лица със съответна за възрастта реч
се забелязва липса н засягане на
възможността да се започне или поддържа
разговор с другите;
в)
стереотипно и повтарящо се използване
на езика или идиосинкратичен (странен)
език;
г)
липса на разнообразни, спонтанни игри
"на ужким" или имитационни игри,
съответни за възрастта;
3.
Ограничени повтарящи се и стереотипни
шаблони на поведение, интереси и дейности,
изразяващи се в следното:
а)
всеобхватно поглъщане на вниманието
от един или повече стереотипни и
ограничени шаблона на интерес, което е
неестествено по интензивност или
концентрация;
б)
забележимо не гъвкаво придържане към
специфични, нефункционални обичаи или
ритуали;
в)
стереотипни и повтарящи се движения
(например потрепване или чупене на
ръцете или пръстите, или движения на
цялото тяло);
г)
постоянна заетост с части от обекти;
Следващото
определение е на Autism Society of America:
Аутизмът
е силно инвалидизиращо за цял живот
разстройство на развитийнто, което
обикновено се проявява през първите
три години от живота. Среща се приблизително
в 15 от всеки 10 000 раждания и е четири
пъти по-често срещано при момчетата,
отколкото при момичетата. Разпространено
е по целия свят, в семейства от всички
расови, етнически и социални групи. Не
са известни фактори в психологическаото
обкръжение на децата, които да са
показали, че причиняват аутизма.
Симптомите
се причиняват от физически нарушения
в мозъка. Те включват:
1.
Нарушения в степента на проявяване на
психични, социални и езикови умения.
2.
Неестествени реакции. Някое сетиво или
комбинация от сетива или реакции са
нарушени: зрение, слух, допир, болка,
равновесие, обоняние, вкус, както и
начина, по който детето държи тялото
си.
3.
Речта и говора отсъстват или са забавени,
докато съответни възможности за мислене
може и да има.
Aутизмът
се проявява самостоятелно или съпътстван
с други разстройства, които нарушават
работата на мозъка, като вирусни инфекции,
метаболични смущения или епилепсия.
Много е важно да се различи аутизма от
умственото изоставане или разстройство,
тъй като при неправилна диагноза може
да се получи насочване към неподходящо
и неефективно третиране. Острата форма
на синдрома може да включва самостимулиращо,
повтарящо се, силно неестествено и
агресивно поведение. Практиката е
доказала, че програмите за специално
обучение с използването на поведенчески
методи са най-ефикасното третиране.
Важно
е да се отбележи, че аутизмът може да
бъде третиран и ранната диагноза и
интервенция са от изключително значение
за бъдещото развитие на детето.
Пример
за речниково определение на аутизма е:
"задълбоченост във въображаемото
като бягство от действителността".
Очевидно има големи разлики между тези
определения. Причината се крие в
промененото използване на думата: в
30-те и 40-те години психолозите първоначално
изследват много деца с горните симптоми
и наричат това състояние "ранен детски
аутизъм", заимствайки думата "аутизъм",
вече прилагана от психолозите за описание
на хора, които искат да избягат от
действителността. Днес, повечето от
дискусиите за аутизма (поне в САЩ) са
насочени към деца с диагноза "ранен
детски аутизъм" и всеки употребява
просто "аутизъм". Но понякога се
получава двусмислица, когато някой
подразбира "ранен детски аутизъм"
разговаря с друг, който подразбира
оригиналното определение.
Горното
определение е ориентирано към децата,
но забележете, че такива деца никога не
преодоляват своя аутизъм. Повечето
литература за аутизма се занимава с
децата, защото обучението им е предмет
на толкова спорове, че повечето иследвания,
обучение и публикации са посветени на
децата повече, отколкото на възрастните.
Аутистичните
деца имат необичайно поведение. Типичното
поведение на едно аутистично дете
включва някои от следните елементи:
- липсва реч;
- неречеви звуци;
- забавено развитие на речта;
- ехолалия: повтаряне на нещо чуто;
- забавена ехолалия: повтаряне на неща чуто по-рано;
- объркване на местоименията "аз" и "ти";
- липса на общуване с другите деца;
- липса на очен контакт;
- липса на отзвук към хората;
- третиране на хората като неодушевени предмети;
- когато се взема на ръце, не оказва помощ (държи се като чувал с картофи);
- прекалена заетост с ръцете;
- пърхане с ръце;
- въртене;
- балансиране, например стоене на ограда;
- ходене на пръсти;
- изключителна неприязън към определени звуци;
- изключителна неприязън към допир с определени материи;
- неприязън към докосване;
- изключително пасивно или изключително нервно, активно поведение;
- изключително отвращение към някои храни;
- поведение, което е агресивно към другите;
- липса на интерес към играчки;
- желание за следване на множество шаблонни маниери при общуване;
- желание да се поддържат предметите по определен физически шаблон;
- повтарящи се движения;
- самостимулиращи движения;
- други.
При децата
с Аутизъм съществуват т.нар. "Островчета
на компатантност" - области, където
детето има нормални или дори повишени
знания. Типични такива примери са:
- художествени умения;
- музикални умения;
- аритметика;
- календарна аритметика;
- умения за запаметяване;
- други.
Въпреки
съществуващите противоречия около
теориите на аутизма, съществуват
многобройни добре установени факти.
- Много аутистични деца не се "превръщат" в състояние на аутизъм, т.е. те не са деца, които са можели да говорят и са загубили тази способност, и т.н. Симптомите се появяват, когато детето се развие до момента, в който дефицитът стане ясен.
- Аутистичните деца често не се идентифицират като аутистични толкова рано, колкото може да се предполага: срокът варира от около 6 месечна до 4 годишна възраст, а в някои случаи идентификация не се прави дори до много по-късно.
- Отстраняването на децата от тяхната обичайна среда и поставянето им под грижите на други възпитатели няма ефект.
- Аутистичните деца нямат очен контакт и дори се опитват да го избегнат. Лесно е да се научат аутистичните деца да имат очен контакт, но това никога не се отразява на останалите страни от тяхното поведение.
- По-голямата част от аутистиците са освен това видимо умствено изоставащи. Аз казвам "видимо", защото някои специалисти сега казват, че това е само външно проявление. Наистина, трудно е да се оцени някой, който вероятно игнорира обичайните тестове за интелигентност.
- Независимо, че е имало случаи на излекувани аутистични деца, никой от методите, използвани при постигането на тези излекувания не е дал резултат в други случаи.
Малка
част от аутистиците водят почти нормален
живот, като при това те почти никога не
се женят или не показват интерес към
противния пол и им липсва инициативност.
Други се нуждаят от грижи през целия си
живот.
Обучението
на деца, дори и със сравнително лека
степен на аутизъм представлява трудна
и нестандартна задача за учитетелите.
Децата
с аутизъм трудно се организират
независимо от нивото на техния интелект
и/или възраст. Дори и контактното дете
с аутизъм което притежава фотографираща
памет, може да не бъде в състояние да
вземе молива за рисуване или да изпълни
словесно указание. Тези деца трябва да
се поощряват, да не се мъмрят, когато не
успяват да се справят със задачата.
Децата
с аутизъм имат проблеми с абстрактното
и концептуалното мислене. Някои от тях
по всяка вероятност достигат известна
степен на абстрактно
мислене, но повечето не успяват никога
при обучението. Когато е наложително
да се използват абстрактни понятия,
могат да се предложат визуални знаци
за подсещане, като рисунки или написани
думи, за да се подсили по този начин
абстрактната идея. Да не се задават
неясни
въпроси, като “Защо направи това?”.
Вместо това да се каже: “Не ми харесва,
че ти хвърли молива и тетрадката.” Да
не се задават дълги и отвлечени въпроси.
При всички разговори с тези деца е
наложително да се използва конкретността.
Учестените
необичайни действия или лошо поведение
показват повишен стрес. Понякога този
стрес е предизвикан от загуба на
самоконтрол. В повечето случаи стресът
може да се намали само когато детето се
изведе от стресовата ситуация. В такива
случаи трябва да се разработи специална
програма за подпомагане на детето да
влиза и/или да остава в стресовата за
него ситуация. Много удачни при това
могат да бъдат “безопасно място” или
“безопасен човек”.
Добре
е да се възприема личното поведение.
Детето с аутизъм не е манипулативен
схематичен човек, който се опитва да ви
усложни живота. То рядко, дори никога,
не е манипулативно. Обикновено лошото
поведение се дължи на опитите на тези
деца да изживеят минали събития, които
са конфузни, объркващи или плашещи за
тях. Вследствие на тяхното разстройство
децата с аутизъм са егоцентрични.
Повечето от тях изключително трудно
възприемат реакциите на другите.
Да
се използва речта буквално. Докато не
се узнаят възможностите на детето, да
се избягват:
–
идиоми (фразеологични
словосъчетания), като “секна ми дъхът”,
“ще се гръмна”, “крайъгълен камък”;
–
сарказъм – например да се каже
“Чудесно!”, когато детето е разляло
бутилката кетчуп на масата;
–
умалителни имена;
- псевдоними.
Тези
деца не могат да използват различни
изражения на лицето или други знаци на
общуване. Повечето аутисти също трудно
разбират изражението на лицето или
езика на тялото.
Ако
детето не е усвоило приказката, разделя
се на по-малки части или се представя
по друг начин, например образно, устно
или физически.
Детето
да не се претоварва с вербална информация.
Да се използват къси и ясни изречения.
Въпреки че то вероятно е чуло задачата
и е внимавало, може би не е разбрало
основната идея или не може да извлече
важната информация.
Предварително
да се подготви детето, когато ще се
правят промени в обстановката и/или
дневния режим, като идване на нов учител
или изменения в учебната програма. За
да се подготви за промяната, да се
използва написано или нарисувано
разписание.
Учителят
може да се опита да ръководи поведението
на аутистичното дете, но ако този подход
се използва неправилно, детето може да
започне да има поведение на робот, да
промени поведението си само за кратко
време или да реагира с някаква форма на
агресия. Трябва да се използват подходящи
за възрастта положителни поведенчески
процедури.
Нормалните
за нас нива на слухово и зрително
възприятие могат да се възприемат от
аутистичното дете като твърде високи
или твърде ниски. Например тихото
бръмчене на луминесцентното осветление
може да е изключително смущаващо за
някои аутисти.
Ако
аутистичното дете говори непрекъснато
на една и съща тема, спори постоянно с
едни и същи изрази или задава едни и
същи въпроси, това означават безкрайни
молебствия от страна на детето. Тези
прояви могат да се спрат, като се продължи
разговорът чрез логично издържани
аргументи. Предметът, за който говори
детето, не винаги е предметът, който го
безпокои. По-често това е начин детето
да изрази чувството, че
е изгубило
контрол или че се смущава от някого или
нещо в обстановката.
Тъй
като такива деца имат различен вид
затруднения при общуване, не се разчита
на тях да предават на родителите си
важни съобщения за домашни задания и
други, освен ако се прави с експериментална
цел. Бележката за родителите детето
може да забрави да предаде или да я
загуби.
Когато
се оценяват уменията или знанията, да
не се правят прибързани заключения, тъй
като нестандартното развито умение е
характерен белег на аутизма.
Съществуват
редица методи и техники за обучение на
аутистични деца. Много учители използват
различни комбинации от методи. Някои
учители се опитват да определят
индивидуалния стил на възприемане на
детето и така да модифицират предписанията
и материалите, че да съответстват на
този стил.
Например
много деца с аутизъм много добре
възприемат визуална информация. Учителите
ще трябва да използват картини, схеми
и визуално представяне при преподаването.
Материалите, разработени за трудно
обучаеми деца, които добре възприемат
визуална информация, често са много
полезни.
Известно
е, че аутистите не правят много добре
обобщения и един начин да се приспособят
към това е да им се дава възможност да
практикуват своите умения в реални, а
не въображаеми ситуации.
За
целта трябва да се използват истински
пари, за да се научат да работят с пари,
да се използват истински храни, за да
се научат да познават храните, да се
използват истински обществени места
(магазини, библиотеки и др.), за да се
научат да се държат в обществото.
Препоръчва се:
*
Пълна езикова терапия;
*
Окупационна терапия – чрез заетост;
*
Терапия на планиране на движенията;
*
Моделиране с учител.
На
практика твърде малко аутистични деца
имат възможност да се учат в
общообразователното училище. Повечето
от тях се нуждаят от специализирано
обучение, подпомагащо се от специалисти
учители. В обучението им се използват
специални методи, като:
Език
на жестовете – в някои класове
аутистичните
деца се обучават с езика на жестовете,
ако те нямат развит говор. Има данни, че
жестът е по-лесен от говора: децата на
глухи родители, които научават жестовете
при нормално общуване, обикновено
започват да го използват по-рано,
отколкото говорят. Също така някои
аутистични деца обръщат по-голямо
внимание на ръцете, отколкото на лицата
на другите хора.
Подпомогнато
общуване – друг човек (наречен
“помагач”) придържа ръката на аутиста,
като му дава възможност да реши кой
клавиш на пианото да натисне. Помагачът
оказва съпротивление на ръката и
пръстите, като оставя аутистa да дръпне
ръката и пръстите си към правилния
клавиш. Тази техника е разработена за
хора със значителни физически увреждания
и е открито, че тя работи и при аутисти
и се препоръчва като част от обучението
на аутистични деца. Със значителен успех
е забелязано, че когато се наблюдава
как някой комуникира по този начин, е
невъзможно да се каже дали разговаря
детето или помагачът. Критиците на този
метод предполагат, че помагачите
стимулират разговори или че по някакъв
начин аутистът отгатва подсъзнателните
желание (мисли) на помагача от моментните
движения на ръката. Проверките понякога
показват, че подпомагането се превръща
в истинско общуване.
Не
трябва да се забравя, че аутистичните
деца имат необичайно поведение.
Много
характерно за децата с аутизъм е, че не
използват речта за общуване, а когато
говорят, не използват местоимения и
говорят за себе си във второ или трето
лице. Тембърът и модулацията на гласа
звучат неестествено. Като цяло се
наблюдават слаба моторика, неловкост,
произволни движения.
Източници:
- Ачкова, М /Детска психиатрия. Ранен детски аутизъм.С.,1975
- Матанова, В / Психология на аномалното развитие. С., 2003
- Цокова, Д / Аутизъм. С., 2004