Методика на социологическото изследване

Методика на социологическото изследване.

Научните изследвания, от гледна точка на своята методика са теоретични, емпирични и теоретико- емпирични. От прагматичен аспект те се делят на фундаментални и приложни. Фундаменталните са насочени към установяването на принципно нови социалнопсихологически проблеми, закономерности, теории и др., а приложните целят използването на социалнопсихичните феномени.

Изследванията могат да бъдат видени и като: търсещи, изясняващи, обясняващи.

При търсещите изследвания се търси отнапред установено нещо дали го има, или го няма в обекта на изследване при дадени обстоятелства. При изясняващите изследвания в мрака на незнанието се разкриват черти, свойства, тенденции и др., за които нямаме предварителна представа какво са.

Обясняващите изследвания ни показват причинно-следствени връзки в обекта на изследване, защо нещото е такова, каквото е, и как е станало такова.

По друга типология изследванията са частни и комплексни. Частните социологически изследвания имат за предмет едно социалнопсихично нещо (например едно свойство на обекта), а комплексните се интересуват от целия спектър проблеми (например всичките различни и разнородни свойства на обекта).

При наличието на разнообразни изследвания в социологията е важен въпроса по отношение на методиката на тяхното провеждане.

1. Същност на методиката на социологическото изследване

Методиката на социологическото изследване се състои от принципи, подходи и други елементи.

Подходът (на англ. approach – подход, подстъп) изразява пред-установеността и предначертаността на конкретните изследователски задачи и е свързан с тях. Той е начин на изследване. От друга страна, подходът е най-пряко свързан и с основните принципи на социологията .

Подходите (и методите) по-скоро принадлежат на самото конкретно изследване, като в същото време са и важна съставна част на общото научно равнище – методиката на социологията, където се разработват и усъвършенстват поотделно и като система.

Основните научни подходи, които се ползват от изследванията на социологията са пет.

Многоаспектният подход е първият от тях. При всяка научна работа в социологията, този подход изисква за всеки обект на научен интерес да се търсят всички негови страни, ракурси, аспекти.

Многоаспектността забранява игнорирането на някаква гледна точка, колкото и незначителна и неважна да изглежда тя.

Характерни методи на този подход са: наблюдението, класификацията, контент анализа, някои видове анкета и др.

Подходът осигурява широтата (обхвата) на научните търсения на социалните изследователи. Гарантира, че никакъв параметър или проблем няма да останат научно неосветени и с това осигурява добро качество на научната дейност.

На многоаспектния подход се дължат голяма част от научните открития в областта на социологията, често пъти неподозирани в началото на съответното научно изследване.

Втори е дълбинният подход. Заедно с многоаспектния подход образуват своеобразна методологическа подсистема, която характеризира визията на социологическото изследване, като първият ни дава външната перспектива на нещата, а вторият – техните дълбинни, вътрешни, скрити досега стойности.

Дълбинният подход е насочен по-скоро към същността на съответния проблем и неговата детерминация. Противно на много-аспектния подход тук интересът не е към многообразието на външните параметри, а към проникването към ядрото на проблема.

Характерни методи за този подход са: експериментът, различните прожективни и асоциативни методи и др.

Пряко свързан и зависим от предните два подхода е третият, комплексният подход. С него се стремим да постигнем цялостността на изследвания социологически феномен. С него търсим комплекса, интегрираното цяло на обекта и предмета на научното изследване.

Без комплексния подход има опасност от еклектизъм и не-координираност на научната картина.

Както е известно, социологията вижда социалните неща в тяхната самоопределеност и цялостност.

Този подход е известен още като холистически подход (от грц. ολος – цял, цялостен). В холизма дори се твърди, че съществува почти мистичен “фактор на цялостността”, който определя битието на всички неща в реалната действителност Характерните методи на този подход са главно от теоретичен характер: синтез, сравнение и др. На емпирично равнище можем да споменем идентифициращите тестове, метода на семантичния диференциал, личностните типологизиращи методи, таксономичните техники и др.

Четвърти е твърде модерният през последните десетилетия системен подход. Този подход, използван за първи път от Лудвиг фон Берталанфи, разглежда всяко реално нещо като система, състояща се подсистеми. А в същото време самото то е подсистема на система от по-висок ранг.

По системния подход всеки реален обект като система има своята структура, обхващаща подсистеми и други компоненти. Всеки компонент на системата има своите функции. Подходът изисква да разкрием и анализираме структурно и функционално социологическия феномен.

Освен това системният подход ни заставя да видим организацията и управлението на системата, връзките й със обкръжаващата среда, ролята на информацията и комуникациите, обратната връзка, хомеостазиса и др.

В научната литература можем да срещнем системния подход и под друго име – структурно-функционален подход. Тогава трябва да отчитаме, че става дума за превалираща насоченост главно към структурата и функциите на изследвания обект.

При този подход най-често използваните методи са аналитико-синтетичният метод от теоретичните, а от емпиричните – външното наблюдение, експериментът, експертните оценки и др.

Другия подход е свързан с известния факт, че освен в пространството битието на всяко нещо, включително и на социалните феномени, протича и във времето. Този подход ни разкрива динамиката на изследвания обект и е прието да се нарича динамичен подход.

При него обектът на изследване не е статичен, а динамичен, изменящ се. С този подход в нашата научна работа си осигуряваме разкриването на динамичните аспекти на интересуващите ни явления и проблеми.

Характерни за подхода са лонгитюдните (или лонгитюдиналните) изследователски методи, при които сякаш се прави не напречен, а надлъжен разрез на проблема; търсят се неговите времеви проекции и екстраполации.

Основните научни подходи с техните методи обезпечават научността на методологическите изследвания и на самата социология.

Може да се обобщи: въпросът за методиките, които се използват от социологията, е твърде сложен и твърде обемен. Затова съществува обособена част от социологията, представляваща основното й научно равнище, която се нарича “Методология на социологията”.

2. Разлика между методология и метод

Обикновено се визират три методологически равнища:

 Обща методология (общи философски принципи – обективност, диалектика, развитие и др.)

 Частна (или специална) методология, представляваща реализация на общофилософските принципи при изследването на специфичния предмет на науката социология

 Съвкупност от конкретни методики за емпирично социално-психологическо изследване

Методиката за разлика от метода е по-конкретизирана и съответства на доста по определени във времето и пространството обстоятелства.

Тази конкретност е причината използването на определени (избрани) методи в едно социологическо изследване да става чрез разработване на съответни методики, които възможно най-пълно да отговарят на конкретните обстоятелства.

Методиката е по-свързана със съответния социологическия феномен, който е обект на изследване или на въздействие.

В гносеологичен план отношението “метод – методика” се усложнява от често срещания факт в една методика да бъдат включени няколко метода. Например една конкретна методика за обработване на събраната емпирична социологическа информация при дадено изследване може да ползва: контент анализ, скалиране, метод на персентилите (процентите) и др. Излиза, че по-конкретното нещо – методиката – може да бъде съставена от даже няколко по-общи неща – методи. В този случай няма нищо парадоксално, тъй като общите методи са пригодени, конкретизирани, практизирани за нуждите на съответното социологическо изследване, придобиват конкретни приложни качества и тъкмо с тях влизат в методиката.

Методиката е предварително съчетание от начини за най-доброто, най-целесъобразното извършване на една работа (дейност).

Същото се отнася и за методиките за социологическото изследване, които също могат да включват един или повече методи.

В практически план самата методика се състои от сегментирани прийоми. Това са необходимите на изследователя за самото провеждане на социологическото изследване или въздействие практически инструменти, представени относително самостойно и по възможния най-лесен за употребата им начин.

Например методиката за статистическия анализ на емпиричните данни може може да предлага няколко конкретни статистически прийома.

Терминът “прийом” е твърде близък по смисъл с термина “способ”. Но докато при прийома се подчертава по-скоро принадлежността към самото действие при прилагането на методиката и той изглежда като начин на действие, то при способа има известна фиксация върху същността на инструмента.

Етимологията на самото понятие показва главно, че става въпрос за действие чрез някакво средство (с пособие) и ударението не е толкова върху самото използване, както при прийома, а върху същността на използваното средство и върху факта, че извършваната дейност е чрез нещо.

Докато прийомът като понятие е по-близо до използването и функциите на метода, то способът стои плътно до неговата същност на инструмент в социалнопсихологическите изследвания и въздействия.

Техника е другият операционален термин в методологията на социологическото изследване.

Въпросът за методологията, методите, методиките и техниките може да се определи като отделна голяма тема за разработване в контекста на развитието на социологията.

2. Видове методи, съставляващи методиката на изследване

На следващата фигура са посочени възможните методи, съставляващи методиката на изследване при социологията:

Фиг. 1

Очевидно е, че всички методи по един или друг начин са свързани и зависят един от друг. Те наистина образуват своеобразна система.

В социологическото изследване, по-важна е не толкова цялостната картина на методите за събиране на емпирични данни, а по-скоро задълбоченото (досконално) познаване и отчитане на възможностите на всеки един конкретен метод.

Един от най-използваните методи за събиране на емпирични данни е методът на наблюдението с неговите многобройни варианти и разновидности.

В социален план, наблюдението е процес на активно целенасочено възприятие и може да се осъществи по принцип с всичките пет човешки сетива, а от гледна точка на методиката на изследване то е добро средство за събиране на емпирични данни за социалните неща, при което се ползват главно зрителната и слуховата перцепция на изследващия.

Особеност на научното наблюдение е, че то е фиксирано и концентрирано върху обекта на изследване и е подчинено на целите и задачите, стоящи пред изследователя. Освен това то е планирано, провежда се системно, данните се записват по избран начин, подлежи на контрол.

Друга важна особеност (характеристика) на този метод е, че при него е абсолютно недопустимо всяко въздействие и вмешателство на наблюдаващия върху наблюдаваното.

Социологическото наблюдение като метод за събиране на нужни за изследването данни може да бъде категоризирано по шест бинарни признака, да се определи точно какво е по осем линии “или”:

• еднократно многократно

• случайно преднамерено

• полево лабораторно

• контролирано неконтролирано

• структурирано неструктурирано

• външно участващо

• анонимно идентифицирано

• тайно явно

Еднократното наблюдение се осъществява само веднъж за разлика от многократното, което може да се повтори, потрети и т.н.

Случайното (инцидентното) наблюдение е близко до про-фанното, ежедневното, обикновеното. То може да бъде определено още като “непланирано” или “непредвидено”. На практика този метод рядко се използва в социологията; обикновено при неочаквано и непредвидено “попадане” на изследователя в ситуация, интересна за темата на изследването. Тогава наивното наблюдение може да придобие чертите на научен метод.

Голямото множество провеждани в социологическите изследвания наблюдения са от типа на преднамереното наблюдение, което има своя ясна цел, замисъл, план.

По принцип в социологията повече се използват и полеви наблюдения. Това са наблюдения сред реална обстановка, “на терен”, без установяването и ползването на специални условия.

Лабораторните наблюдения се използват, когато е необходима по-голяма прецизност и дълбочина на изследването или не е възможно неговото “теренно” провеждане. Много често лабораторните наблюдения представляват перцептивни фиксации на резултатите от използването на други методи (например, експеримент, симулативен метод и др.)

Контролираното наблюдение е научно наблюдение, при което самата процедура е в ръцете на изследващия и той в хода на осъществяваното наблюдение сравнява, изменя, дублира, проверява контролира и регулира неговите параметри и протичане. Най-използваните техники на контролирано наблюдение са:

• работа с две групи, едната от които е контролна група за сравнение и контрол на резултатите от наблюдението

• дублиране (триблиране и т.н.) на наблюдателите

• дублиране на процедурите

• извършване на необходими според изследващия процедурни промени в хода на наблюдението и др.

Всички горепосочени неща липсват в неконтролираното наблюдение. То е в пълния смисъл пасивно, съзерцателно.

При структурираното наблюдение предварително се определят тези елементи от структурата на наблюдавания обект (явление, процес, механизъм, отношение и др.), които са с най-голяма значимост за изследването и осъществяваното наблюдение се концентрира върху тях.

Когато използваме неструктурирано наблюдение, това не се прави, а обектът се наблюдава цялостно, без да се отчита структурата му.

Следващата линия “или” касае и отразява степента на участие на наблюдаващия в изследваната ситуация. Наблюдението по този критерий може да бъде външно наблюдение, което е с много ниска (или никаква) степен на включеност на изследващия в ситуацията. Обикновено се ползва при проучване на по-общи параметри на социалната среда и при търсенето на по-обща картина в изследването. Външното наблюдение предполага дистанция от обекта и наличие на т. нар. “открито поведение” на наблюдавания, даващо възможност за регистриране и интерпретиране на отделните поведенски актове.

Участващото (или включено, вътрешно) наблюдение се осъществява от включил се в изучавания процес наблюдател, който е в непосредствени взаимодействия с членовете на социалната група и участва в дейността й. Можем да ползваме цял регистър включени форми – от обикновено пасивно присъствие в процесите до активни, инициативни модификации на включеност. При включеното наблюдение (Participant observation) наблюдаващият едновременно изпълнява две съществени роли: на “участник” и на “наблюдател”. Най-често ролята на наблюдател се изпълнява тайно от наблюдавания.

Анонимното наблюдение е свързано със статуса на наблюдаваното (или наблюдавания). Той не се идентифицира; в изследването не става известна самоличността на наблюдавания. Анонимното наблюдение е много по-предпочитано при търсенето на същностните аспекти на изследвания обект, тъй като именно то елиминира ред фактори (притеснение, срам, неестественост, преднамереност и др.) в поведението на наблюдавания, които могат да повлияят негативно на истинността на събраната емпирична информация.

Обратно, при идентифицираното наблюдение самоличността, идентификацията е включена в събраните емпирични данни.

Когато използваме явно наблюдение, наблюдаваният е известен, че наблюдаващият го наблюдава в рамките на съответното изследване и регистрира форми и параметри на неговото поведение и постъпки.

Според тази седемстепенна категоризация на наблюдението като метод за събиране на емпирична информация в социологическото изследване всяко наблюдение би следвало да има конкретизиращи го характеристики и да показва какво точно е то.

Контент анализът (или анализ на съдържанието) е метод за събиране на данни за социални неща от най-различни източници. Фактически това е метод за косвено изучаване и оценка на информация чрез формализиране на смислови единици и регистриране на обема на появяването им в източника.

В същността си следващите три метода (интервю, беседа и анкета) представляват разпитване на изследвания (респондента) и целят установяването на неговото мнение (становище, оценка, предложение и др.) Но докато интервюто и беседата предполагат управляван от изследващия личен (и пряк) контакт с изследваните, то анкетата се извършва с писмен инструмент – въпросник, предоставян за попълване на анкетирания.

Заключение

Обикновено в социологическата методика на изследване, емпиричните методи са обект на много по-голямо внимание. Това се дължи главно на иманентната приложност на самата наука социология.

В по-тесен смисъл емпиричните методи са просто методите за събиране на социологическа информация. Точно така обикновено се виждат те в социологическата литература.

В по-широк смисъл емпирични са всички методи, които се използват във всички фази на едно емпирично социологическо изследване или в емпиричната част на едно теоретико- емпирично изследване в социологическата област.

Емпиричните методи в зависимост от структурата на емпиричната работа (виж фиг. 1) образуват шест групи: 1. методи в подготвителната фаза на изследването, 2. методи за определяне на обема и на състава на извадката, 3. методи за събиране (регистрация) на емпирична социалнопсихологическа информация, 4. методи за обработка на събраната емпирична информация, 5. методи за анализ и 6. методи за съставяне на изводи и предписания.

Литература

Андреева, Г. Методологические проблемы и практика социально-психологических исследований. В: Теоретические и методологиче-ские проблемы социальной психологии. М., 1977

Джонев, С. Социална психология. Т. І-ІV. 1997

Колев, Б., Икономическа социология, "Стопанство", С., 2005

Майерс, Д. Социальная психология. М., 2003