Предметът
на ПДП приоритетно се ориентира към 2
основни проблема на изучаване:
- В своята предметна област това не включва престъпното поведение и престъпната реализация в общността. Девиантността се свързва с типологията на престъпленията дотолкова, доколкото девиантната форма може да предшества престъпното поведение, тоест девиантното поведение се разглежда като елемент на престъпното поведение, а не се идентифицира с него. Това показва, че девиантната форма на поведение се разглежда като реален елемент от типологията на човешките взаимоотношения, затова и превантивните мерки спрямо нея имат по-обхватен характер.
- ПДП като приложен клон от психологията не се занимава с нарушение на социалните норми на поведение, извършени от личности с установени патологии в своето психо-физиологическо развитие. Аномалните прояви, свързани с генетична обремененост са предмет на изследване на друг клон от психологията – психопатологията. Освен със същността на разстройствата на психичните процеси психопатологията изучава и ограничените възможности на личността да контролира и управлява своето поведение. ПДП се ангажира с обяснение на причинната и факторната обусловеност на отклоняващото се поведение при психически и физически здравите хора. Това означава, че нарушението на социалната норма се разглежда като съзнателен акт в поведението на човек.
В
процеса на установяване на методологическите
условия и постановки е доказано, че
изследванията се провеждат по два пътя:
- Научните изследвания в ПДП се анализират от гледна точка на практиката и по този начин се формира предмета на изследване. Например , след продължително картотекиране и описание на случаи на девиантни прояви изследователят търси онова обединяващо звено, което е в основата на тяхното реализиране. Когато определен стил поведение се среща у голяма група хора, чрез обобщение на единични случаи, тогава се установява, че има наличие на някакъв психологичен феномен.
През
последните години насилието и агресията
сред учениците дава основание на учените
да създадат понятието “детско насилие”.
До този момент насилието се разглеждаше
по отношение на възрастните или от тях
към децата, тоест децата се разглеждаха
само като жертви на насилие, но не и като
негови извършители.
- Провеждане на т.н. мета научни изследвания, свързани с обосноваването на определена теория и търсенето на доказателства за нея в практиката. В този случай научните факти си взаимодействат с практическия опит и помагат дадени явления да се разкриват, да се търси тяхната същност , структура, прояви.
Дълго
време ПДП властва идеята, че причинната
обусловеност в поведението на хората
трябва да се търси в две основни линии:
1. Генетична
предразположеност:
според представителите
на психоаналитичното направление
девиантността трябва да се разкрива
чрез онези личностни фактори, които
предполагат биологичната предразположеност
към извършване на нарушения. Така
например, се правят заключения ,че хората
с определена конфигурация на тялото,
специфично разположение на ушите,
големина на носа, разположение на очите,
конфигурация на лицето и т.н. са
характеристики, които в своята конфигурация
предполагат възможността за извършване
на противообществено деяние. Установено
е, че проявите на агресивност са по-често
изявени при лица с холеричен темперамент,
докато употребата на алкохол, наркотици,
социалното отчуждение се срещат при
лица с меланхоличен тип темперамент.
2. Според
представителите на американската и
руската школа отклоненията в поведението
са следствие от взаимодействието
между личността и
социалната среда,
в която живее. Според тези идеи факторът,
който детерминира отклоняващото се
поведение, е свързан с нарушените
взаимоотношения между отделния индивид
и членовете на общността , към която
принадлежи. Човек нарушава онези социални
норми, които не оценява като значими за
него.
3.
Девиантното поведение се разглежда
като биогенетична
предразположеност, детерминираща
социалната активност.
Според тази теория нарушенията в
поведението се свързват със силното
желание на отделния човек за реализира
своите стремежи, да удовлетвори своите
очаквания, да се себедокаже и утвърди
сред останалите хора. Това направление
свързва девиантното поведение с
насочеността на личността и очакванията
и за положителен ефект от собствените
действия. В зависимост от своята
биологична заложеност човек отреагира
спрямо социалните норми по онзи начина,
който е най-достъпен за него. Това
означава, че за изучаването на всяка
форма на ДП е необходимо да се изследват
индивидуалните типологически
характеристики на личността. Всеки
правонарушител има свой начин на
възприемане, отричане, осмисляне,
осъзнаване или прилагане на социалната
норма, затова за всяко ИЛ, в зависимост
от формата на отклонение в неговото
поведение, се прилагат специфични методи
на изследване.
Тези
основни теоретични постановки дават
възможност да се конкретизира както
предметната област на ПДП, така и нейните
задачи,
които са:
- Изучаване на психологическите закономерности, които обуславят възможностите за отклонение в поведението;
- Изучаване на закономерностите, обуславящи различните форми на девиантност;
- Изследване и изучаване на противообществените нагласи, отношения и увлечения на личността като резултат от възрастовото развитие;
- Изследване на възможностите за взаимно влияние на различните форми на девиантност. Например, агресивното поведение може да се свърже с употребата на алкохол и наркотици; честите прояви на конфликтност могат да бъдат свързани с процесите на социална отчужденост и стремеж за противопоставяне.
- Изследване на психологическите закономерности с цел анализиране на възрастовото възприемане на социалните норми, както и начините за осъществяване на психокорекция и превенция на лица с девиантно поведение.
ОРГАНИЗАЦИЯ
И ПРОВЕЖДАНЕ НА НАУЧНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ ПО
ПСИХОЛОГИЯ НА ДЕВИАНТНОТО ПОВЕДЕНИЕ
Както
всяка една научна област, така и ПДП
строи своите анализи и резултати на
основата на изследвания, които се
провеждат от психолози. Всяко едно
научно изследване се основава на няколко
критерия:
- Добра теоретична подготовка на психолога изследовател – трудно подобно изследване може да се направи от човек без психологическа подготовка, знания и умения, получени в обучението;
- Наличие на изследователски умения на психолога по отношение на лицата с девиантно поведение:
- девиантното поведение се разкрива пост фактум, след като девиантното действие е вече извършено. Психологът разкрива причинната обусловеност за неговото извършване, търси факторите, но не може за разкрие процеса на извършване на девиацията. Затова той прилага методи, чрез които индиректно получава информация за девиантността, и определя дали действието е еднократно или е устойчива черта на поведението.
- Същността на всяко ДП се разкрива от гледна точка на възрастта и социалния статус.
- На основата на направените изследвания психологът изготвя профил на изследваните лица и чрез него може да търси възможности за перспектива на поведението чрез прогностична оценка.
- Всички изследвания по ПДП се реализират чрез 2 основни групи изследвани лица: основна и контролна група. В основната група влизат лица с определена форма на девиантно поведение, а в контролната – лица на същата възраст, със сходен социален статус, но без девиантни прояви. По този начин става възможно по-пълно да се разкрие основата на типологията на отклоняващото се поведение.
- Отделните форми на ДП при научно изследване се анализират чрез реализиран девиантен акт, девиантно действие или девиантна ситуация. Предполага се че те са в основата на девиантното поведение като цяло.
- Разкриването на характеристиките на лицето с девиантни прояви включва в себе си изследването на: личностни характеристики, близкото социално обкръжение и социалната ситуация на развитие.
- Когато се провеждат научни изследвания с малолетни и непълнолетни правонарушители се анализира техният маргинален статус – това е социален статус, при който човек принадлежи към повече от една общност едновременно, но не се чувства пълноценен член на нито една от тях. Подобна статусна раздвоеност е предпоставка за смущения на социалната адаптация на подрастващите и води след себе си до неустойчива идентичност и затруднен стремеж към осмисляне на общочовешките ценностни идеи, включващи такива ценности като свобода, щастие, приятелство, обществено признание, социален ангажимент.
Всички
лица с девиантно поведение проявяват
активност, която има противообществена
насоченост, затова при анализа на
девиантното поведение подробно се
разкрива същността на извършените
девиантни действия.
Научните
изследвания, свързани с изучаването на
ДП, се различават по това, че:
- Самата девиантна форма на поведение се разглежда като сложно обусловен поведенчески акт, който се влияе от специфични причини и фактори;
- В съдържанието на ДП освен трайни смущения в него, могат да се установят и временни В такива случаи говорим за девиантни нагласи, а не за устойчиво девиантно поведение. Подобни случаи се срещат най-вече при малолетните правонарушители.