Всяка
личност с девиантно поведение по време
на конфликтно противопоставяне активизира
своя енергиен потенциал и целия арсенал
от емоции и чувства насочва към другата
страна, която оценява като противникова.
Това показва, че личността с ДП търси
открито конфронтацията като израз на
стремеж за доминиране, като желание за
показване на физическо надмощие и дори
желание за унищожение на нещо или някого.
В
много случаи конфликтната ситуация за
личността с ДП може да се разглежда като
предкриминална, т.е. може да бъде причина
или фактор за проява на престъпни
действия. Затова в ПДП се обръща внимание
на личностните характеристики на лицата
с девиантно поведение, които се оказват
значими за поведението им в конфликтна
ситуация. Установено е, че в структурите
на Аз-образа на такива лица се откриват
характеристики, които определят личността
като авторитарна, обичаща да контролира
останалите.
Като проявява спрямо себе
си завишен самоконтрол, изисква от
останалите уважение, нетърпима е към
критика, склонна е към пренебрегване
на чуждото мнение, надценява своите
възможности в ситуации на открито
противоборство. Стремежът и към
доминиране е два пъти по-голям, отколкото
при лица без девиации, а проявите на
враждебност във взаимоотношенията с
околните - около седем пъти повече.
Силно
изразените негативни нагласи правят
личността с девиантно поведение лесно
податлива на външни стимули, на които
отговаря с поведение, демонстриращо
ситуативно превъзходство. За личността
с девиантно поведение конфликтната
ситуация е повод за изразяване на
негодувание, а конфликтът средство за
утвърждаване на конфронтацията като
личностен модел на поведение.
В
конфликтната ситуация основен стил на
поведение е съперничеството.
В ситуация на конфликтно
противопоставяне при личности с девиантно
поведение негативното отношение към
другия участник се съхранява, независимо
от това какво е неговото поведение –
дали ще се противопостави или ще игнорира
конфликтното противопоставяне. Личността
с девиантно поведение съхранява
негативното си отношение към другата
страна на конфликта. Установено е, че
тя проявява мнителност във взаимоотношенията
и изчаква подходящ според нея момент,
в който открито да влезе в противоборство
със своя противник.
За
личностите с девиантно поведение е
характерно, че те възприемат другия
участник не като противостоящ им, а като
враг. Те не търсят причините за неговото
поведение, а излагат единствено само
своите идеи. Поради тази причина
конфликтните действия имат целева
насоченост, която се синхронизира с
нагласите за конфликтна ситуация.
Интересно
е да се види отношението на личността
с девиантно поведение към другите
стилове на поведение в конфликтната
ситуация – компромис,
приспособяване, сътрудничество.
Те се проявяват единствено тогава,
когато е възникнал конфликт с членовете
на собствената група, оценена като
референтна. Много бързо те са склонни
да се приспособят към предложено
противообществено поведение и в ситуации,
в които трябва да се вземе решение за
неговото реализиране, те проявяват
сътрудничество с останалите членове
на групата или компромис спрямо
предложените от тях решения, като
омаловажават своето собствено мнение.
Тези
три основни стила на поведение в
конфликтна ситуация характеризират
тяхното желание да бъдат част от някаква
общност, с която в момента се идентифицират.
Така например, в ситуация на открито
противопоставяне с хора по улиците, в
квартала, малолетните и непълнолетните
правонарушители много бързо се съгласяват
и стигат до групово решение за нанасяне
на материална или физическа вреда на
хора, които са обекти на заплаха за някои
от членовете на групата. Единодействието
е фактор за възможността конфликтната
ситуация, която се провокира, да защити
като резултат общите групови интереси.
Много често в такива моменти действа
ефектът на снежната топка.
За
лицата с девиантно поведение конфликтът
и конфликтната ситуация са начини за
разрешаване на проблеми с членовете на
социалните общности. Както конфликтните
действия, така и очакваните решения
формират конфликтното поведение, което
има за цел да наруши функциониращите
системи от социални норми. Провокираните
конфликтни ситуации имат социален
резонанс, поради което в конфликтното
противопоставяне се включват и хора,
които нямат отклоняващо се поведение.
Това е характерно за конфликтите при
лица с девиантно поведение, тъй като
социалната оценка за тях има негативен
характер. Като страни в конфликта се
включват освен лица и институции.
Стиловете
на поведение в конфликтна ситуация при
личности с девиантно поведение се
проявяват в:
- Провокиране на конфликтна ситуация;
- Проява на враждебност в конфликта – лицата с девиантно поведение не се стремят към взаимодействие с другата страна в конфликта и търсене на възможности за неговото разрешение, те трудно приемат и решението на трета страна; най-често очакванията им са свързани с налагането на собственото решение, което ги прави неконструктивни в конфликтната ситуация;
- В конфликтна ситуация приоритетно те прилагат съпернически стил на поведение, а компромисния, приспособяващия, прилагат спрямо членове на своята референтна група;
- Лицата с девиантно поведение прилагат форми на предходен антисоциален опит;
- Всяка конфликтна ситуация съдържа в себе си прилагането на конфликтни действия, от които се очаква субективен резултат, без обаче перспективно да се прогнозира поведението, т.е. за личността с девиантно поведение е важно решението на конфликтната ситуация, а не какви ще са следствията от нея както за него, така и за другите страни в конфликта.
Могат
да се разгледат два основни аспекта:
- Личностен аспект – когато личността с девиантно поведение разглежда конфликта като единствената възможност за разрешаване на собствените си проблеми. Много често девиантната личност може да влезе в конфликт поради ниска самооценка, личностна неудовлетвореност от себе си, малоценност. В такива случаи тя се явява интровертна личност, която дълбоко преживява собствената си непълноценност и използва конфликтната ситуация ,за да може да прояви конфликтни действия, които да компенсират стремежа и да се чувства важна и значима за себе си и за другите. По този начин тя привлича вниманието върху себе си и това и е достатъчно. Интровертанта личност с девиантно поведение много често изживява своя физическа непълноценност - така например, това, че е ниска, дебела, много висока, слаба, че не е достатъчно силен или че има заболяване. Същото се отнася и тогава, когато тази непълноценност е в рамките на
- социалния аспект – този аспект се свързва с непълноценното функциониране или реализиране на социалната роля. Бидейки член на социалната общност, лицето с девиантно поведение изпитва емоционален дискомфорт от присъствието си в нея. Така например, децата от домовете за деца, лишени от родителска грижа, изпитват неудовлетворение от присъствието си в домовата среда и поради тази причина в реалната си група на присъствие, ученическия клас, те открито се противопоставят срещу своите съученици, тъй като се възприемат като ощетени от съдбата. Това не означава, че приемат позицията на жертва, а точно обратното – те се стремят да наложат своето присъствие чрез търсене на социална справедливост. В ситуация на конфликтно противопоставяне те много често демонстрират своя социален статус като се стремят да наложат по- различните си разбрания, обяснявайки, че те имат по-широк социален характер.