Основание развитие - измененията които с течение на времето настъпват в строежа на тялото, в психиката, в поведението на човека, в резолтат на биологичните процеси в организма и въздействието на заобикалящата среда. Тези изменения прогресират и се натрупват, като водят до усложняване функцията на организма и психиката.
Регрес - развитието е непрекъснат процес, но има ………. на забравяне, а дори някои функции влошават показателите си вследствие възраста или др. изменения.
Регрес - поради някой причини личността деградира - вследствие заболяване, склероза, алкохолизъм, наркотици.
А. - Влияние на средата - напр. научаването на чужд език в съответната страна
Процес на научаване - осъществява се връзката на усвояването на опита чрез серия от упражнения. Включва се не само учението, но и формирането на качества, възпитанието. Един от основните процеси на научаването е така нареченото обоснование - определяне на връзките между различните събития, които протичат в средата (напр. хората се страхуват от нещо, защото гледат как другите се страхуват от това).
Друг важен процес е социализацията - всеобщ процес, благодарение на който човек става член на дадена социална група. В процеса на социализация се усвояват роли, нагласи, мнение, обичаи, характерни за конкретната група. Този процес продължава цял живот. Процеса на вписване в съответната социална група е наричан адаптивен, но то предполага и физическа приспособимаст.
Фактори, които влияят върху човека - три типа фактори:
1.Нормативни възрастови типа - биологически и социални изменения, които обикновено настъпват в предсказуема възраст - пубертет, климакс, тръгване на училище, брак, пенсия и т.н.
2.Нормативни исторически типа - исторически събития (войни, кризи) засягащи цялата възрастова група.
3.ненормативни фактори - тясноличностни събития, промени в живота на човек - развод, заболяване, нова месторабота и т.н. Силата на въздействие на тези фактори е различна в зависимост от възраста на човека.
Ненормативните фактори (силата им) нараства с възрастта, ненормативната възраст влияе най-силно в детския и юношески период, а нормативната историческа - в периода на младостта.
Области на развитието
Физическа - растеж и изменение тялото на човека - външни и вътрешни прояви; физическо здраве, двигателните навици
Когнитивна - психични процеси, които имат отношение към мисленето и решаването на проблеми. Обхваща изменението в познавателните психични процеси (усещане, възприятие, памет, въображение, реч и т.н.).
Психосоциална - развитието на личността и междуличностни отношения. Обхваща изменението на Аз - концепцията на личността, на емоции, чувства, формиране на социални навици и мадели на поведение.
Развитието на тези три области е едновременно, между тях функционира сложно взаимодействие. Следователно развитието не е последователно от отделни изменения, а има цялостен системен характер и изменение в една област води до промяна в др. две.
Б. Биологични процеси на развитие - съзряване - последователно предварително програмирани изменения на организма и психиката. Това съзряване се свързва със способноста на всеки организъм да достигне точка на оптимална зрялост (най - удачното развитие на съответния орган на базата на генетическия код). При достигане на тази точка се използва понятието ръст. За различните органи на човека този ръст върви с различни темпове (напр. главата на детето нараства по-бавно от краката на детето. Стареене - биологическите изменения, които настъпват след преминаване точката на оптималната зрялост. Процесът на стареене не предполага задължително намаляване на активността и износване на всички органи.
ІІ. ТЕМА: Методи за изследване развитието на човека
При изследване псиологията на възрастния е необходимо да се използва комплекс от методи. Компонентите на психиката са така взаимосвързани и затова не може едно изследване се валидизира с един метод. Друго характерно е всички методи да са съобразени с възрастовата група, което ще се изследва.
Методи:
-. наблюдение
-. беседа
-. експеримент
-. тест
-. интервю
-. анализ на развититие от дейността
-. обобщаване на независими характеристики
Наблюдение - констатира психични явления, които пряко влияят върху поведението на човека. Наблюдението е целенасочено гледане. Човек трябва да се наблюдава в естествената среда.
Изисквания:
-. План за наблюдение - какво ще наблюдава, как
-. Ненатрапчивост на наблюдателя, от това изискване се определя ………… типа
* пряко
** наблюдение чрез инструктирани лица
*** включено наблюдение - когато наблюдаващия е член на групата, но тя не подозира за това
-. Фиксиране на резултатите - да не се пише по време на наблюдение
-. Никога да не се разчита на един акт на наблюдение.
Допуска се в психологията използване на аудио и видеотехника с уговорка за коректност.
Беседа - добиване на информация за определени психични явления по диалогичен способ. Целите на изследователя са да добие впечатление за явления, които пряко не се наблюдават в поведението (мотиви, нагласи, оценки).
Изисквания:
-. план
-. създаване на неформална обстановка (въпросите да бъдат индиректни)
-. фиксиране на резолтатите (без да се водят записки в момента)
-. да се търси връзка между получените данни и от други методи
3. Експеримент -създаване на определена ситуация от изследователя и наблюдаване поведението на хората в нея. Два вида по своето предназначение:
а).констатиращ - създаване на ситуациа, която да покаже дали дадено психично състояние е налице или не;
б).формиращ - създаване на условия, които създават предпоставки за формиране на дадено психично явление.
Необходимо е да се отчитат възрастовите групи.
Тест - психологически въпросници:
-. Да се използва от неспециалисти
Тестовете са два вида:
-. Вербални - с думи (как бихте постъпили в дадена ситуация)
-. Невербални (рисунки, графики, фигури)
Интервю - близко до беседата, но интервюирания знае и дори често знае за какво е интервюто.
анкета - задължително е анонимна. Два вида въпроси:
-. закрити - с готови отговори
-. открити - сам да формулира отговорите
За кратко време се научава мнението по даден въпрос на много хора.
Анализ на резолтатитеот дейността - свързаните с дейноста подходи в психологията; принцип за единството на съзнанието и дейността. Дадено качество се формира у личноста ако тя изпълнява дейност която изисква такова качество. За да се формира напр. физически качества, личноста трябва да изпълнява физическа дейност. Дейността трябва да се разглежда като съвместен процес.
Обобщаване на независими характеристики - много хора имат някакви мнения те трябва да се съберат и да се обобщят със своето собствено - къде се различават, защо се различават и т.н.
Социометрия - при изучаване взаимоотношенията в групата - предимно в социалната и органичната(?) психология.
Подход при организиране на изследването в психологията на възрастните. (още наречени методи)
1.Метод на надлъжните разрези (лонгитюден подход) - едни и същи лица се изследват в различна възраст, на 10, 20, 30, 40 и т.н. години - сравняват се промените, които са настъпили. Положителното е, че действително се забелязва реалното развитие. Отрицателното е загубата на време и технически неудобства. С такива изследвания се занимават не отделни изследователи, а цели институти. Междувременно може да се обезмисли самото изследване.
2.Подход на напречните разрези - изследват се лица от различни възрастови групи в едно и също време и се сравняват показателите. Положителното е, че по-бързо, по-евтино. Недостатък - при изследването могат да влияят различни фактори, по-голяма възможност за допускане на грешка.
Обикновено се използва смесен подход - взема се определен период време (5-10г.) и се изследва по лонгитюдния подход различни възрастови групи и се обобщават.
ІІІ. ТЕМА: Теории за развитието на човека
Различията в мненията на авторите възникват най-често поради различния подход на три спорни въпроса:
1.Факторите които влияят върху развитието - противопоставят се две мнения които се формират като природа или възпитание (наследственост или външна среда). Кои от тези фактори играе решаваща роля? Винаги когато има различни мнения истината е някъде по-средата.
2.Характеристика на развитието - непрекъснатост или скокообразност - това е дилемата. Някой са се предържат към концепцията за непрекъснотост, други са привъженици на стадиите на развитие - прекъсването показва появата на нови способности.
3.Природата или същноста на обекта на развитие - противопоставят се организъм на механизъм
-. за организъм - считат, че хората са активни, вземат пълноцено участие.
-. за механизъм - др. разглеждат хората като същества които пасивно реагират на въздействието на външната среда (природата).
Различните виждания по тези три въпроса могат да се групират в:
а). Теория за научаването - ключ към човешката същност е как човек се формира от обкръжаващата го среда. Най-ярки представители - Бихейвиористите - стремеж към изучаване външните форми на поведение, независимо от вътрешните преживявания. От тях възниква концепцията за реактивните същества - хората реагират на външната среда. Те създават формулата S - R, а в първоначалния и вариант S - черно съндъче - R. Целта на бихеивиористите е да научи хората на определен синвол да реагират по определен начин.
Обуславяне на различен тип:
-. класическо обуславяне - изработването на условни рефлекси
-. оперативно обуславяне - за разлика от класическия, тук има оперантно поведение при което има действия от страна на индивида.
-. модификация на поведението - прилагане на принципа на класическото и оперантно обуславяне с цел обучаване на отделни лица за да се коригира тяхното поведение.
б).Теория за социалното научаване - Алберт Бандура. Според него хората осъзнават кои действия водят до успех и в съответствие с това регулират поведението си. Има два етапа:
Хората се учат не само от собствения опит, но и като наблюдават поведението на други хора.
Социално научаване и познание - Бандура разширява теорията си социална когнитивна теория - той пренася процеса върху мисленето като част от заучаването. Отдалечава се от бихейвиористите.
в).Когнитивни теории - за разлика от теорията за научаването когнитивните теории представят хората като рационалисти, знаещи, умеещи. Основен представител Жан Пиаже. Според него получаваните от човека сведения могат да съответстват на интелектуалните му способности и тогава те се асимилират (заучават). Ако информацията не сътоветства на способностите на човека той я отхвърля. Въвежда акомодация - обединяване на стария и новия опит. Това обединение е в резолтат на изменение на психичните структури на човека. Според Пиаже интелекта винаги се стреми към установяване на равновесие между асимилацията и акомудацията. Равновесието лежи в основата на адаптирането.
Пиаже различава няколко стадия на развитие (схеми).
Стадии на когнитивното развитие (до 2г. възраст) основни схеми на действие са разглеждане, хващане и др. елементарни стадии.
Стадий - дооперационален (2-7г. възраст) използва се езика, мисленето е конкретно, характерен е егоцентризма (Аз искам).
Стадий - от 7 до 11г. възраст - начало на логическото мислене, способност да класифициране, конкретността избледнява, но не изчезва.
Стадий на формалните операции - (след 12г. възраст) - основна характеристика е способноста да се оперира с абстрактни понятия.
г).Психоаналитични теории
З. Фройд - половия инстинкт лежи в основат за развитието на човека. В психоанализата това понятие има по-широко значение. Според Фройд това е общата жизнена енергия, инстинкта за живот, който не се появява чак в периода на съзряване, само придобива най-зрялата си форма която е свързана с продължаването на рода.
В психологичен план същноста на половия инстинкт според Фройд изважда от разбирането си всички животни и тялото на индивидите от един и същи вид и собственото тяло са начин на удоволствие. За означаване на този факт Фройд използва понятието либидо
По отношение развитието на човека, Фройд го свързва човека с развитието на сексауалноста: 1.Орална; 2.Анална; 3.Генетална; - фази на развитие на сексуалноста. Роля играе едиповия и кастрационния комплекс
Ерик Ериксон - теория за психосоциално развитие - той е ученик на Фройд и последовател, разочарован от психоаналитичната теория, защото се занимава с крайностите в поведението. Според Ериксон развитието на човека преминава чрез няколко етапа (стадии). Теорията му е психосоциална, а не психосексуална. Либидото за Ериксон минава на заден план. Определя статуса на всички стадии
сстадии
социални условия
психосоциален изход
1.от раждането до 1г. възраст
подкепа, удволетворение на основните потребности
доверие
отсъствие на подръжка, непоследователност
недоверие
2. от 2 до 3г. възраст
разумна позволеност и подръжка
автономия
свръх упека, отсъствие на подръжка
съмнение
3. от 4 до 5г. възраст
поущряване на активността, предоставяне на възможности
инициатива
отсъствие на възможности, не удобряване на активността
вина
4.от 6 до 11г. възраст
систематично обучение и възпитание, наличие на добри примери за подръжание
трудолюбие
лошо обучение, отсъствие на ръководство и подържа лоши примери
чувство за непълноценност
5.от 12 до 18г. възраст
вътрешна устойчивост, ястни цели и положителна обратна връзка
идентичност
неяснота на целите, неточна обратна връзка
разминаване на идентичността
6. младост
душевна топлота, разбиране, доверие
близост
самота,
изолация
зрялост
целеустременост и продуктивност
генеративност /безконфликтна насоченост за решаване на социални проблеми
регресия, прекалена насоченост към себе си
сагнация /затваряне в себе си
старост
чувство на завършеност на жизнения път, че са осъществили плановете си
цялостност /удволетвореност/
отсъствие на чувство на завършеност, неодволетворение от жизнения път
отчаяние