Психопатология

Психопатологията (Букв. - наука за болестите на психиката) е наука за разнообразните прояви (симптоми и синдроми) на разстройствата и аномалиите на психичната дейност, техните закономерности на възникване, динамиката и изменението им под влияние на различните фактори на средата и особеностите на личността.

Психопатологията представлява съставна част на по-обширната наука психиатрия (Букв. - лечение на психиката).

В общата психопатология се изучават разстройствата на възприятията и представите, емоциите, мисленето, интелекта, паметта, съзнанието, влеченията, инстинктите и др. В специалната психопатология се разглеждат отделни психични заболявания, напр. шизофрения, афективни психози, епилепсия, органични психични разстройства, невротични разстройства, разстройства на личността и др.

Психопатологията е медицинска, клинична наука за психичните разстройства на личността.Има две части-обща и специална.

Всички заболявания са минали много ревизии и последната е десетата.

Душевните заболявания са останали в 5-та група.Тя включва психоорганичните синдроми-аутсхаймер.

Следват интоксикациите

Основно са три големи групи:

F30-депресии и депресивни състояния

F20-шизофрениите
НЕВРОЗИ
Третата група заболявания, които са предмет на психиатрията, са психогенните заболявания, към които спадат неврозите.За разлика от слабоумието и психопатиите причината за заболяването лежи не в мозъка, а се дължи на социалнопсихологични фактори.Тук спадат т.нар. психотравмени преживявания, напр.при стихийни бедствия, катастрофа, загуба на близък човек, преживяване на силна обида, отвръщение или разочарование.При психотравмата, което преведено ще рече „душевна рана”, е налице силно психично сътресение или както напоследък е популяризирано да се казва-психичен стрес.От друга страна, освен психотравмите за възникването на психогенно обусловените заболявания важна роля играят острите или продължителни конфликти и конфликтните преживявания поради сблъскване на противоречиви чувства.Например чувство на любов към някого и чувство на разочарование и обида от страна на същия този човек.Психогенни, т.е. невротични, заболявания се получават, когато човек е лишен от необходими за съществуването му материални и духовни грижи, когато не може да осъществи своите цели в живота, не може да реализира амбициите си или просто, когато трябва физически и психически, и то в повечето случаи безрезултатно, да се пренапряга и преуморява.
Неврозите са едни от най-разпространените заболявания в съвременния свят и те представляват приблизително 15% от всички заболявания.Те са до голяма степен заболявания на цивилизацията, защото техният брой се увеличава прогресивно заедно с напредъка в материалната култура, с интензифицирането на живота, който поставя много изисквания пред човека в съвременния свят.
Невротиците дават широка гама от оплаквания.На първо място те са леко възбудими, лесно се уморяват, лесно менят настроението си, за продължително време загубват спокойствието си при обида, трудно заспиват и имат лош апетит.Освен това те показват и редица вегетативни оплаквания, като главоболие, сърцебиене, задушаване, пристягане в гърлото, сърцебиене, изпотяване, изтръпване и парене в крайниците.Други се оплакват от запек или диарии, от болки и подуване в корема, от често уриниране и болки в пикочо-половата система.Много често невротично болните се оплакват, че не могат да помнят.Това обикновенно ги хвърля в паника, но за щастие паметта у неврозно болния не е отслабнала, а е намалена способността за запомняне поради отслабена концентрация на вниманието.Поради това, че е разсеян, невротично болният не може да възприема нещата съсредоточено и следите от усещанията и възприятията не се задържат трайно в съзнанието му.В замяна на това въпросите, свързани с неговото собствено здраве, го вълнуват дълбоко, вниманието му е постоянно обсебено от различни страхове и опасения.Той непрекъснато се наблюдава и, разбира се, за всичко разказва съвсем подробно, което показва, че паметта му не е отслабена, а само пренасочена в друга посока.
Според сега приетите схващания неврозите се делят на три големи групи/ неврастения, хистерия и натраплива невроза.
Неврастения:
Неврастения в превод означава отслабване на нервната система и най-често се наблюдава при прекомерна умора и пренапрягане.Неврастеникът е човек с неовладяна мимика и жестикулация, с приятен говор, с липса на търпение и самоконтрол.Той говори бързо и високо, с излишен трясък отваря и затваря врати, с жест на неудоволствие вдига и поставя телефонната слушалка, трудно се задържа на едно място, трудно може да води по-продължителен спокоен разговор.Оплаква се от намалена работоспособност или лесна уморяемост, понякога е сънлив по време на работа, а нощем трудно заспива.Понякога ръцете и клепачите му треперят, понякога повдига неволно рамене и извива главата си, като че ли се освобождава от яката на тясна риза.Неврастенно болният може да изпитва понякога необясним страх.
Трябва да се отбележи, че подобни симптоми се наблюдават и у хора, прекаляващи с употребата на тютюн и на стимулиращи напитки и лекарства.
От нервастения страдат и мъже, и жени, но по-често и по-сериозно боледуват мъжете, особено работещите на отговорни и ръководни постове.При жените по-често се среща хистерията.
Хистерия:
В миналите векове са били наблюдавани истински хистерични епидемии, но сега хистерията се среща все по-рядко.Хистерията е единствената невроза, която може да доведе и до азстройство на съзнанието.Тя е велика симулантка, защото може да наподоби всякакво нервно и психично заболяване.Характерни за хистерията са т-нар.хистерични ( лъжливи ) парези и парализи, при които, без да се засяга органично мозъкът, болните загубват възможността да движат определени крайници, да пазят равновесие, а понякога изгубват сетивността на половината тяло или получават безчувствие на кожата под форма на ръкавици или чорапи.Хистерично болните понякога загубват зрението си, без да имат увреждане на очите и зрителните нерви, загубват гласа си, без да имат парализа на гласните връзки.Всички тези прояви както мигновенно са настъпили, така и мигновенно могат да изчезнат.
За хистерията са характерни т.нар.хистерични кризи, проявяващи се при неудоволствени преживявания.Те се изразяват със загуба на съзнание и вдървяване на цялото тяло.
Интересен е т.нар.хистеричен характер, който лесно се хвърля в очи.Любезността бързо преминава в агресивност и бруталност, прозира желанието да се показва повече от това, което е, претенциите и желанията превишават многократно собствените възможности на момента.Хистеричните кризи настъпват най-често при отказ или невъзможност да бъде изпълнено някакво силно желание или при психотравмено преживяване.Например ученичка, която се бори за отличен успех, пада изведнъж като покосена или започва да говори, като че ли се намира в друга среда ( хистерично помръчение на съзнанието ) при получаване на слаба оценка.
Хистерично болните проявяват жива емоционалност, която трудно се поддава на образователното ниво, с привикването към придобивките на материалната култура съвременният човек става по-рационален и е в състояние повече да контролира своите емоции.В замяна на това при невъзможност за отреагиране на конфликтните и психотравмените ситуации вместо с кризи, парези и парализи хистеричните личности отреагират своите неудоволствени преживявания с чисто соматични оплаквания или както днес се наричат, психоматични оплаквания.Това са безсъние, главоболие, безапетитие, сърцебиене, различни болки.
За оформянето на хистеричния характер от голямо значение е възпитанието.Хистеричният характер възниква там, където педагогическите мероприятия при възпитанието не са правилни и последователни, където подрастващият расте без задължения и без навик да се труди, а живее с неосъществими мечти и желания.Хистеричните кризи се появяват именно тогава, когато настъпи сблъсък между тези желания и мечти и суровата действителност, която никога не поднася даром каквото и да било.
Натраплива невроза:
При натрапливата невроза в съзнанието на болния се появяват определени представи, образи, мисли, желания или страхове, които не са предизвикани от съответни събития.Именно това немотивирано, безсмислено и неочаквано появяване на образи, мисли, желания и страхове, дори ако те са и невинни по съдържание, започва да тревожи и плаши болния.Той не ги желае, а те продължават да се появяват в съзнанието му, т.е. да му се натрапват.
Неврозите се появяват най-вече в зрялата възраст, но се срещат и в детството-при уплаха, при напрежение и затруднения в учебния процес.Неврозите са лечими и главното условие за тяхното лекуване е премахването на напрежението, отстраняването на конфликтната ситуация, разумното преживяване на противоречивите чувства.
Симптоми за неврозите са категоризирани в четири групи:
Ігр.Симптоми производни на страх.
  • Паника- трае около няколко часа
  • Дифузен страх-изведнъж
  • Фобилна невроза
  • От остри предмети
  • Хипохондрични страхове-от заболяване и др.
ІІгр.Вегетативни симптоми-не можем да ги регулираме / учестяване на пулса, изпотяване, изчервяване и др. /. Те са множество и трудно се преодоляват.При психологията например се използва тренинг за успокояване на вег. с-ма.Учим клиента да се отпусне- в седнало положение, човекът се отпуска.Седнал на стол, леко приведен с подпрени лакти на коленете, с притворени очи си представяш, че дясната ръка се отпуска и натежава,тежеста се прехвърля на лявата ръка, която също се отпуска, след това вниманието се насочва към десния крак, левия крак, гърдите, челото.Цялото тяло по този начин се отпуска и релаксира.Чувстваш топлина и мислиш само за хубави неща.
ВС може да се контролира и с хипноза.
Плацебоефект- вяра, положителен ефект.
Сублимация- заместване
Симптом- синдром
ІІІгр. Егоцентрични симптоми- „моите симптоми са най- тежки”
IVгр.Симптом от „омагьосания кръг”.Страх, вегетативно, егоцентричните нагласи.Трябва да се спре тази омагьосана ситуация.
Психотичен страх-на лудости / за преследване, обсебване, халюцинации и др.
Най-разпространени са фобиините разновидности.При фобиите има панически страх
„Сравнителният път ще изяде човечеството”- когато се сравняваш с другите, ти се тормозиш. Всеки човек е добър.
Хипо- под и малко
Хипер-над и много
Дис-м/у двете
А-няма. например Амнезия- безпаметност, няма спомен за мнема-паметова следа
Ре-връщане в обществото

Амнезия-сътресение на мозъка, със загуба на паметта
Алекситимия- не усеща чувставата на другите и на себе си, емоционално не е интелигентен
Битимия- подтиснато настроение
Дистимия-хронична депресивност, подтиснато настроение. разстройство на емоциите, при което болестно се засилват астеничните емоции – тъга, мъка. Типична е за депресивния синдром. Обикновено се съчетава с налудности за вина и малоценност, с хипохондрични налудности и др. 
Конверзия- превръщане на едно в друго
Соматофобни разстроиства
Причините са психоматични разтройства
Ятрогения- вместо да помогнеш, засилваш оплакванията
Виктимология- наука за ролята на жертвата-жертвата ли е виновна или не.
Много психолози и психиатри разделят фобиите на 3 основни категории:
  • Агорафобия — страхът да напускаш дома си или своята лична "безопасна зона". Това е единствената фобия, определена като заболяване.
  • Социална фобия — страх от социални контакти, излизане пред публика и др.
  • Специфични фобии — страх от определен обект или действие - примерно страх от кучета, от летене и др. Специфични фобии са примерно:


  • Аерофобия-страх от големи пространства
  • Алгофобия - страх от болката.
  • Агорафобия – страх от открити пространства, улици, площади и т.н.
  • Аихмофобия – страх от остри предмети, от нараняване на себе си и другите.
  • Акарофобия – страх от кожни паразити
  • Акрофобия – страх от височини
  • Антрофобия - страх от много хора, събрани на едно място.
  • Апопатодиафулатофобия - страх от запек.
  • Арахнофобия-болестен страх от паяци
  • Ахмофобия - страх от ъгли и ръбести предмети.
  • Бактериофобия – страх от бактерии
  • Базофобия - страх от ходене.
  • Белефобия - страх от игли и карфици.
  • Бетафобия-болестен страх от височина или дълбочина
  • Битрохозофобия - страх от колело.
  • Блемофобия - страх от чужди погледи.
  • Гeнофобия-болестен страх от сексуални актове
  • Гинефобия-болестен страх от жени
  • Гленофобия-болестен страх от погледа на кукла
  • Графофобия - страх от писане
  • Елурофобия - страх от котки.
  • Ендуофобия - страх от обличане.
  • Ереутофобия- страх от изчервяване
  • Зоофобия – страх от животни
  • Имофобия-болестен страх от противоречия, разногласия
  • Кардиофобия-болестен страх от сърдечни заболявания
  • Кераунофобия – страх от светкавици
  • Кенофобия - страх от тъмнина.
  • Кинофобия - страх от кучета.
  • Клаустрофобия-болестен страх от затворени пространства
  • Копрофобия – страх от изцапване с изпражнение , прах и др.
  • Левкоселофобия - страх от бяла, неизписана страница
  • Логофобия - страх от говор.
  • Макерофобия - страх от хладно оръжие.
  • Мизофобия – страх от докосване, замърсяване
  • Мусофобия-болестен страх от мишки
  • Нозофобия - страх от болести.
  • Никтофобия-болестен страх от тъмнина
  • Оклофобия - страх от тълпата.
  • Оксифобия-болестен страх от остри предмети
  • Орнитофобия-болестен страх от птици
  • Орофобия - страх от планините.
  • Панфобия – страх от всичко
  • Педофобия-болестен страх от деца
  • Плангонофобия - страх от кукли.
  • Ринофобия-болестен страх от носове
  • Сидеродромофобия-болестен страх от влакове, железопътни линии и пътувания с влакове
  • Синофобия- страх от китайци
  • Сколецифобия, вермифобия-болестен страх от червеи
  • Ситофобия-страх от гълтане, страх от храна.
  • Сотериофобия-болестен страх от влиянието на другите
  • Таласофобия - страх от морето.
  • Танатофобия-болестен страх от смъртта
  • Томофобия-болестен страх от хирургични интервенции
  • Трихофобия - страх от косми.
  • Философобия-болестен страх от философията
  • Фобофобия – страх от страха
  • Хидрофобия - страх от вода
  • Хинофобия-болестен страх от китайци
Фобия-патологичен, натраплив, ирационален и силен страх към специфичен обект, определена дейност или специално обстоятелство; страх, който се разпознава от самия индивид като ексцесивен и безпричинен, но когато този страх се превърне в натрапливо състояние и стане значим източник на разстройство, повлиявайки социалното функциониране, се приема за психично нарушение.
Неврозите нямат трайни изменения.Свързани са с психотравми-кражби, смърт, кризи в семейството и др.Неврозата е преживелищно, мъчително, но доброкачествено по прогнози и щом се е получило по психичен път, по психичен път ще се лекува. Щом болестта е получена от лоша дума, истинското лечение е добрата дума.

Орално канибалистична личност е личност, която трудно се съгласява с другите.
Истинската терапия при Шамара е погалването
Истинската терапия е психотерапията.
Кръговата ситуация дава възможност за добро усвояване на информацията.
Резигнация- форма на депресия
Само зрялата личност може да е „дашна”, да казва „ДА”
Когато питаш „ Искаш ли да тидам или....” означава, че не си достатъчно убеден, че искаш да дадеш