Четвъртата
голяма група заболявания, които
представляват всъщност ядрото на
психиатрията, това са психозите.
Психозите
се проявяват предимно в младата и зрялата
възраст и по-често в критични преходи
в живота-пубертетната възраст,
климакса.Психозните разстройства
включват в себе си няколко широко
известни заболявания.Тук спадат
шизофренията, циклофренията, групата
на реактивните психози т.н. психични
заболявания, които са последица от силно
неудовлетворено и раняващо преживяване,
а също и т.нар.симптомни психози, които
възникват при телесни заболявания,
протичащи с висока температура, при
нараняване на мозъка и при отравяния.
Характерното
за психозите е, че възприемането на
околния свят е нарушено, т.е. болният не
възприема правилно лицата и събитията
около него и съобразно с това и поведението
му е ненормално или както се казва на
психиатричен език, поведението му не е
адекватно.Душевно болният се ръководи
в своите постъпки от илюзии и халюцинации,
т.е. от измамни образи, чиито обекти в
момента липсват в действителността, а
също така и от налудни мисли, които не
отразяват правилно съществуващите
отношения между хората.
Наистина и
здравият човек може да се заблуди, и
здравият човек може при известни
обстоятелства да възприеме заобикалящата
го действителност неправилно, непълно
или неточно, и в съзнанието на здравия
човек може да се породи една мисъл, която
да се окаже впоследствие погрешна,
неотговаряща на действителните
съотношения, но това което отличава
здравия от психично болния, е
обстоятелството, че нормалният в психично
отношение човек е способен да осъзнае
грешката си и да поправи заблудата, в
която е изпаднал, докато душевно болният
безрезервно вярва на това, което вижда
и чува ( като илюзия и халюцинация
) и абсолютно и непоколебимо е убеден в
мислите си, макар те да са погрешни и
това да му се изтъква от близки, познати
и лекари.Душевно болният не е в състояние
да направи корекции сам.Той е недостъпен
за разубеждаване.Измамните образи и
налудните мисли са тези, които определят
неговото поведение, неговите постъпки,
неговите изказвания.
Шизофрения:
Това
е най-разпространеното заболяване между
психозите и усещанията, чувствата,
мислите и постъпките при него са
най-странни и най-неразбираеми.
Съществуват
различни форми на шизофрения.Понякога
шизофренно болните не правят особено
впечатление.Постъпките или мислите им
са малко странни и човек може да забележи
това само когато е в тесен контакт с
тях.Много от болните се чувстват
преследвани или от определени лица, или
от организирани групи, замаскирани в
различни обществени сгради.
Болните
невинаги са лишени от някаква логика и
последователност, но тази логика не е
съвсем обикновенна, защото мисълта или
действието започва винаги от едно
погрешно положение или възприятие.
Циклофрения:
Това
заболяване се появяна в две фази, които
са противоположни по прояви.Манията се
прояввва с немотивирана веселост,
повишено самочувствие и настроение,
ускорен мисловен поток и с непрекъснат
стремеж към някакъв вид дейност.Меланфхолията,
или депресията, от друга страна, се
проявяват с потиснато, мрачно,
неудоволствено или тъжно настроение,
със забавен мисловен поток, с намалена
волева активност, със страх от работа.И
на двете фази са присъщи мисли, които
са противоположни по съдържание.Манийно
болните се смятат за надарени с всички
положителни качества, твърдят, че могат
да извършват дейности, които обикновеният
човек не може да извърши, докато
меланхолично болните, обратно, страдат
от понижено самочувствие, от чувство
за малоценност и дори за вина, защото
не могат да изпълняват дълга си към
семейството, към обществото.Те понякога
смятат, че са болни от някаква неизлечима
болест, която ще унищожи не само тях, но
и техните семейства.Върхът на меланхолната
налудност е мисълта, че болният ще живее
вечо, за да се мъчи ( ахасферов
синдром ).
Има
два вида депресии.Единият вид се проявява
с потиснато настроение, забавен мисловен
поток, потисната двигателна дейност
без наличие на налудни мисли, а при
другия вид освен изброените вече признаци
са налице и налудните мисли.
Психогенни
( реативни
) психози:
След
шизофренията и циклофренията по честота
се нареждат реактивните психози, т.е.
тези, които възникват като последица
от силно психично състояние-смърт на
близък и любим човек, дълбоко разочарование
или страх, породен от опастност за
живота.При тези психози болните са или
хаотично възбудени и говорят несвързано,
нелогично, проявяват агресиност, или
пък изпадат в някакво съноподобно
състояние.В някои редки случаи те биват
съвсем „окаменели”.
Симптомни
психози:
Симптомните
психози се предизвикват от някакво
инфекциозно заболяване, от органично
увреждане на мозъка ( нараняване,
възпаление на мозъчните обвимвки и
мозъчното вещество ), тежка атеросклероза
на мозъчните съдове, отравяне.Болните
са обикновенно страхово напрегнати,
възбудени, говорят разкъсано и имат
слухови и зрителни илюзии и
халюцинации.Особено чести са алкохолните
психози.Типична алкохолна психоза е
т.нар.Делириум тременс.
ВИДОВЕ психози:
-
органични (причинени от болест, травми,
отравяне);
-
функционални (без физиологична причина).
Хебефрения-
младежка лудост
Деменция-оглупяване
в старческа възраст, влошаване
на умствените способности и засяга
паметта, мисленето. Хората с деменция
стават объркани, държат се неспокойно
Деменция
или психоза = недееспособност
!!!
„Не е невъзможно, но се питам...”
Хистерия-егоцентрична
хистериозна лечност.
Хистерията-несъзнателна
симулация, която се появява в 2
форми-конверзионна и дисоциация
Хистерична
парализа- влачи крака
Хистера-матиа-
когнитивна терапия- рисунотерапия
ЛИЧНОСТОВИ
РАЗСТРОЙСТВА. (Синоними: психопатии;
аномалия на характера; аномален вариант
на личността; патологична личност).
I. Личностовите
разстройства се отличават от другите
видове разстройства по това, че се
изразяват като особености на характера,
докато останалите психични разстройства
повече приличат на болести (появяват
се и отминават). Предполага се, че
личностовите разстройства се оформят
заедно с оформянето на личността. Тези
особености са трайни характеристики,
които ще съпътстват човека през целия
му живот.
Личностовото
разстройство е съчетание на неадаптивни
и ригидни черти, водещи до нарушение на
социалното функциониране на индивида
или до субективен дистрес (или и до
двете).
Личностни черти,
характерни за личностовите разстройства,
може да притежава всеки един от нас. При
личностовите разстройства липсва
гъвкавост, няма съобразяване със
ситуацията. Изразяват се главно в
интерперсоналния стил на взаимоотношения
с хората, налице са промени в афективната
и когнитивната сфери.
Личностовите
разстройства са неадаптивни начини на
мислене, чувстване и действане. Те имат
по-особено съотнасяне с другите
разстройства, особено в Американската
класификация. Дистимията и циклотимията,
които също са трайни състояния (над 2
години), са към афективните разстройства
(персистриращи разстройства на
настроението). Изразеността на симптомите
им не е достатъчна, за да се определи
диагноза "мания" или "депресия".
Преди се е смятало, че трябва да бъдат
отнесени към личностовите разстройства.
- дали наблюдаваните
явления представляват трайна черта или
са характерни за дадено състояние; често
това е трудно да се определи; Афективните
разстройства са още един пример за
несигурността по отношение на
класификацията.
- дали става дума за
личностна черта или за социална роля
(ролеви очаквания); социално приемливо
за жената е да е кокетна и емоционална,
но не и за мъжа.
- дали става дума за
личностна черта или за поведение,
характерно за дадената ситуация (човек,
попаднал в болница, добива чертите на
зависима личност; в казармата се отговаря
само "слушам" и се забравят всички
други отговори; това са характеристики
на пасивно-агресивната личност).
- дали да се използват
описателни характеристики, включващи
определения за личностни характеристики
или за дефинирането на личностовите
разстройства да се използват различни
действия, постъпки, които могат да бъдат
измерени (лесно е да се измерват действия,
но е трудно да се измерят праговете им).
III. РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ
т.нар. НЕВРОЗА И ЛИЧНОСТОВО РАЗСТРОЙСТВО.
Първият ориентир е
защитата, която човек използва. При
невроза човек се измъчва от симптомите
си, т.е. за него те са свързани със
субективен дистрес. Индивидът ги чувства
като нехармонични за собствената му
личност. Опитите за промяна са свързани
със собствената личност.
При личностовото
разстройство човек не страда от
особеностите си (инат е, но си го знае и
не се измъчва от това), има стремеж да
нагоди средата към себе си, преживява
своите особености като Ego- симптоми,
съвпадащи с общата насоченост на
личността му.
Защо личностовите
особености са важни в психиатрията:
- личностовите
особености на всеки човек го правят
уязвим към един или друг вид заболявания;
- хората с личностови
разстройства "консумират" много
време при търсенето на помощ. Затова
психиатърът трябва да потърси клиента
си в някоя от типовете личност.
Интересуваме се от
онези аспекти на личността, които са от
особено значение за лекаря, било защото
увеличават податливостта на индивида
към определено заболяване, било защото
ни помагат да разберем как вероятно ще
се държи индивидът, когато е болен.
Понятието личностови разстройства се
отнася до характеристики на индивидите,
които им причиняват страдание или карат
други в обществото да страдат.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ в МКБ-10:
Дълбоко вкоренени дезадаптивни форми
на поведение, обикновено разпознаваеми
в юношеската възраст или по-рано и
продължаващи през по-голямата част от
живота, макар често да стават по-малко
очебийни в средна или старческа възраст.
IV. ВИДОВЕ личностови
разстройства:
1. Шизотипно
разстройство (не е ясно дали е личностово
разстройство, но е спорно и дали трябва
да спада към другите разстройства).
Характеризира се с
особени, странно мислене, поведение,
реч. По отношение на мисленето са налице
необичайни вярвания, разбирания и
особено странни занимания (магии,
присъствия, контакти, долавяне на
вътрешния свят на другите, странни
сензорни преживявания). Индивидите
изглеждат дистанцирани, студени,
неангажирани. Интонацията на гласа
въобще не се променя. Среща се по-често
сред родственици на хора с шизофрения
и поради това е спорно дали е личностово
разстройство или трябва да си намери
място в класификацията на шизофренията.
2. Шизоидно разстройство
(шизоидна личност).
Избягване на социални
и междуличностни контакти, емоционална
студенина и склонност към фантазиране
и самовглъбяване. Пациентът е имал малко
приятели извън тесния семеен кръг и
често е безразличен към похвали или
критика от околните. Той е студен и
резервиран, не изпитва особено удоволствие
от близки лични взаимоотношения и няма
желание за сексуални преживявания.
Когато човек общува
с такива личности, има чувството,че го
възприемат като част от мебелировката.
Функционират добре в условия, при които
не се изисква контакт с други хора
(научни работници, работа с компютри,
философски занимания и др. "самотни"
дейности). Когато им се предлага помощ
не трябва да се фамилиарничи или интимничи
с тях (напр. потупване по рамото) - всеки
опит за проникване зад "стената"
на шизоидната личност се преживява като
физическа заплаха. Човек с шизоидно
разстройство не е склонен да се оплаква
и споделя. Терапията трябва да е
предпазлива и не трябва да предполага
емоционално натоварване. Груповата
терапия е неподходяща. Често има
припокриване на характеристики от
шизотипното и шизоидното личностово
разстройство.
3. Параноидно
разстройство (параноидна личност,
сензитивна личност).
Пациентът проявява
прекомерна чувствителност към унижение
и отблъскване, склонност да тълкува
погрешно неутралните или приятелски
действия на околните като враждебни и
презрителни, както и борбено и упорито
чувство за лични права. Може да е склонен
към ревност или прекалено чувство за
собствена значимост. Такива хора лесно
могат да се изживяват унижени и потискани
и мисленето им е твърде себеотносно.
Параноидните личности
масивно използват проекцията като
защитен механизъм - виждат собствената
си лошотия у другите. Хора с такъв вид
особености могат да станат психотични,
когато имат по-малко информация, когато
каналите, по които могат да коригират
фантазиите си относно реалността са
малко (напр. в чужда страна, поради
изолацията лесно се развиват налудностите,
особено налудностите за отношение.
Всеки от нас си има налудности, но
обикновено ги държи в главата си!).
При работа с такива
хора не трябва да се провокират
параноидните симптоми - на пациента
трябва подробно да се обясни какви
лекарства му се предписват (защо точно
тези, а не други), за да не реши той, че
искат да го отровят. Всяка интервенция
трябва да бъде внимателна!
4. Хистрионно
разстройство (хистрионна - не хистерична!
- личност).
Пациентът (по-често
пациентката) се държи демонстративно.
Тя е склонна да преувеличава и драматизира
описанията както на симптомите, така и
на обстоятелствата. Онези страни на
нейното собствено поведение, които не
съответстват на романтизираната версия,
разказвана от нея, биват игнорирани или
отричани. Показът на чувства (изблици
на плач или гняв) обичайно придружава
историята. Прави впечатление обаче
твърде лесното им предизвикване и бързо
изчезване. Пациентката проявява
егоцентризъм в личните отношения,
показвайки твърде малко внимание към
чувствата на другите, за да създаде
каквито и да било сериозни връзки.
Всъщност, макар често да е сексуално
предизвикателна, собствените й интимни
отношения са незадоволителни, защото
често е фригидна или сексуално наивна.
Обикновено тя е привлекателно момиче,
което се е научило да флиртува не толкова
за започване на сексуална връзка, колкото
като средство за постигане на целите
си.
Трябва да са налице
следните условия:
а) поведение, търсещо
внимание (или хистрионно поведение);
б) изискващо поведение
в междуличностните отношения (манипулативно
поведение);
в) демонстрация на
емоции, които се предизвикват лесно или
са по-силни, отколкото предполагат
обстоятелствата (силни, но "плитки"
емоции).
Много голяма част от
самооценката на хистрионната личност
е вложена във външни неща (явление, което
е характерно за повечето жени). Когато
външността им е застрашена (напр. от
заболяване), реакцията е изключително
болезнена. Обичаен начин за справяне
при жените е кокетството, а при мъжете
- "мъжкарското" поведение.
Лечението може да е
с индивидуална или групова терапия, но
терапевтът трябва да прецени доколко
групата може да "издържи" такъв
пациент - той непрекъснато ще поддържа
манипулативен начин на поведение.
5. Психологически
зависима личност (пасивнозависима
личност, астенна психопатия).
Пациентът винаги е
оставял другите да вземат решения вместо
него и разполага с недостатъчно собствени
сили. Той се съгласява с хора, с които
вътре в себе си не е съгласен, за да
избегне влошаването на отношенията, и
би запазил връзката си с някого, който
се отнася зле с него, поради страх от
изоставяне. При раздяла той е опустошен
и безпомощен, тъй като често е обзет от
страха да не остане сам. Постоянно иска
да бъде успокояван и харесван от другите
и страда от неодобрението им.
Пасивнозависимите
личности много лесно се "закачат"
за терапевтите си. Те са с висок риск за
депресивно заболяване, когато загубят
силната личност поради смърт или раздяла.
Оставени сами на себе си, те могат да се
свлекат надолу по социалната стълбица
и да останат без работа или жилище.
6. Нарцистично
личностово разстройство (спори се
дали въобще има такъв вид личностово
разстройство).
Основната характеристика
е, че човек очаква специален и особен
вид отношение спрямо самия него. Много
важни за нарцистичната личност са
престижът и славата, очакват да бъдат
обект на възхищение И НИКОГА НЕ СЕ
НАСИЩАТ. Реагират много болезнено при
всякакъв вид критика. Във връзките,
които изграждат с други хора, се
интересуват само от себе си.
Смята се, че тези хора
са преживели много сериозни травми от
родителите си в ранното детство. Преживели
са мъчително ранните взаимоотношения
с първите субекти около себе си и, много
разочаровани от родителите си, са
фокусирали цялата си енергия върху
самите себе си.
Имат стремеж да им
се засвидетелства уважение, да минават
по специален ред (не толкова "по втория
начин", който обикновено е скрит от
другите, а по-скоро "парадно").
Спорът за принадлежността
на това разстройство към личностовите
е поради това, че нарцистични черти има
при всички личностови разстройства и
че то не е ясно разграничена цялост.
Обособяването на нарцистичната личност
е продукт преди всичко на психоаналитичните
идеи.
7. Гранично личностово
разстройство (граничен, borderline, тип
личност).
Личността има несигурен
идентитет, неяснота по отношение на
дългосрочните цели в живота, несигурност
по отношение на това в какви среди обича
да се движи, по отношение на сексуалната
ориентация (хетеро- или хомосексуален).
Характерни са бурните
емоции, лесните прояви на гняв, импулсивност
(трудно сдържат поривите си). Лесно могат
да похарчат огромно количество пари,
лесно могат да откраднат, да злоупотребят
с алкохол и наркотици, да преяждат. Лесно
правят опити за самоубийство. Използват
примитивни защитни механизми (напр.
елементарно делене на "добро" или
"лошо", дихотомност). Импулсивните
реакции са без оглед на предполагаемите
последствия. Настроението е непредвидимо,
непостоянно и капризно. Това са агресивен
тип личности.
Теоретичните основите
на това разстройство са заложени главно
в психоаналитичната парадигма. То се
намира между психотичната и невротичната
структура на характера.
8. Избягваща контакти
личност (тревожна личност, анксциозно
разстройство на личността).
Характеризира се с
неувереност и несигурност във
взаимоотношенията с другите хора. Това
води до голяма предпазливост в социалните
контакти. Често индивидът се измъчва,
че няма контакти, но почти никога не
полага усилия да ги осъществи, защото
"цената" му изглежда много висока
- силна тревожност.
9. Ананкастна
(обсесивно-компулсивна) личност.
Чувствата на лична
несигурност, съмнение и незавършеност
водят до прекомерна добросъвестност,
проверки, упоритост и предпазливост.
Наблюдават се перфекционизъм и педантична
акуратност, както и необходимост от
многократни проверки в старанието те
да се поддържат. Ригидността и прекалените
съмнения понякога са очебийни и може
да има натрапливи мисли. Човек се справя
с неувереността си като се стреми да
контролира света около себе си.
Терапевтът трябва
да се стреми да задоволи чувството на
пациента за контрол над нещата или точно
да предпише дозата и периодичността на
вземаното лекарство и да следи страничните
ефекти, за да обясни подробно и научно
основанието за една или друга терапия.
10. Антисоциална
личност.
Продължаваща през
целия живот склонност към незачитане
на социалните задължения и липса на
истински чувства към другите хора, което
може да се прояви или като необуздано
насилие, или като коравосърдечно
нехайство. Пациентът може да е абнормно
агресивен и склонен към емоционална
студенина и безотговорност. Той има
нисък фрустрационен толеранс и проявява
импулсивност. Често обвинява другите
или предлага правдоподобни рационализации
за поведението си, което го довежда до
конфликт с обществото. Повишен риск от
алкохолизъм и наркомания.
Често пациентът си
сменя работата и партньорите в живота,
не си връща дълговене, не държи на
дадената дума.
Терапевтът бъзо може
да "намрази" пациента си. Често
лечението се преустановява още в
началото, поради осуетяване на опита
за установяване на терапевтичен съюз.
11. Пасивно-агресивна
личност.
Индивидът проявява
агресията си чрез пасивност - забравя,
протака, нарочно върши бавно и мудно
работата си, закъснява. Типичните
отговори са: "Да, разбира се, но за
съжаление...".
F 60 СПЕЦИФИЧНИ
ЛИЧНОСТОВИ РАЗСТРОЙСТВА
F 60.0 Параноидно
личностово разстройство
F 60.1 Шизоидно личностово
разстройство
F 60.2 Диссоциално
личностово разстройство
F 60.3 Емоционално
нестабилна личност
F 60.30 Импулсивен тип
F 60.31 Граничен тип
F 60.4 Хистрионно
личностово разстройство
F 60.5 Ананкастно
(обсесивно-компулсивно) личностово
разстройство
F 60.6 Тревожна (избягваща
контакти) личност
F 60.7 Зависима личност
F 60.8 Други
F 60.9 Неуточнени
F 61 СМЕСЕНИ И ДРУГИ
ЛИЧНОСТОВИ РАЗСТРОЙСТВА
F 62 ТРАЙНИ ПРОМЕНИ
НА ЛИЧНОСТТА, недължащи се на груба
мозъчна увреда или заболяване
F 63 РАЗСТРОЙСТВА НА
НАВИЦИТЕ И ВЛЕЧЕНИЯТА
F 64 РАЗСТРОЙСТВА НА
ПОЛОВИЯ ИДЕНТИТЕТ
F 65 РАЗСТРОЙСТВА НА
СЕКСУАЛНОТО ВЛЕЧЕНИЕ
и т.н.
За
всяка болест са от значение биологичните,
социалните и др.фатори.
рисунотерапия
и когнитивна терапия.Целта е чрез
рисунотерапията да се види самооценката
на клиента, а чрез когнитивната терапия
се въздейства върху клиента, за да
преодолее анорексията.
Синдром
на Акасвер
Иксация-
онаниране
Питестична
невроза- вариация на хистерия.
Дисоциативна
невроза
Плацедоефект
При
булимията е много силен нагона. Яденето
ги успокоява.
Хипнозата
не лекува.Лекува подхипнозната сугестия.
Сугестията
е най-използваният и ефективен начин
при общуване със света-внушение,
самовнушение.
Хистериозната
личност е много внушителна
Психологът
трябва да избягва да използва пред
пациентите / клиентите / наименованията
на заболяванията.
Етитюд-
нагласи, установка-познаваме-реагираме
и изживяваме
Псевдолог
фантастик- хора, които лъжат и си вярват
Личността
е неповторима индивидуалност.Тя трябва
да се схваща като психо-физично единство
на човешката индивидуалност.Ние сме
индивидуални, различни.
Личностовите
разстройства не са болести като неврозите
и психозите.
Личностовите
разстройства са вариации на личността,
които както при неврозите имат нюанси
в емоционалната сфера / полож. и отрицат.
Торембах
описва депресивният личностен профил.
Морална
лудост-човек, който не се подчинява на
писаните и неписаните закони.
Психопатията
е истинското личностово разстройство.
Психо-социална
дисфункция
Характерното
развитие
Олигофрена-олигофренопсихопатия
Амеохолна
/ ревностна / параноя
Алкохолната
параноя е много опасна.При нея, след
консумиране на алкохол не може да се
прави секс и избива в агресия.
Свръхчувствителна
личност-комплекси
Вариант
на депресивния личностен профил.
При
психопатиите трябва да се разбере дали
е при млад човек или не.
Корекция
не може да се прави при рецидивист.
Тежкият
психопат е психопат за цял живот.
Психопатка
ражда психопат
Викта-
жертва
Виктимология-участие
на жертвата
Терапия
–психотерапия-да, но повече психокорективна
изисква предварителни договорености.
Параноя-
психоза, която в дадени етапи е в личностна
акцентуация / подозрителна личност. /
Параноята е психоза, лудост / отвъд
границата на реалистичното отношение
към нещата /.
Пара-
отвъд границата на реалистичното-
психоза, лудост
Малостойностната
личност- Алфред Адлер
Комплекси-
синдром с няколко аспека
Комплексът
е синдром
- Параноя хипохондрия
- Параноя квеулатория
- Персекутория-преследване
- Мегаломанната параноя-създаване на перпетомобиле
Парафренна
параноя-шизофрения- късна
Халюцинации-разройство
свързано с възприятия.Халюцинацията е
паталогична представа.
Астения-
слабост
Суициниум-
самоубийство
Психозата
е настъпващо психическо разтройство
на психиката при което имаме дълбоко
разтройство по качество на отразяване
на света.
Съзнанието
е възможност за обективно отразяване
на забокалящия ни свят вътре и около
мен.
Съзнанието
е степенно помръчено при енцефалопатии
/ травми, контузии /.
Качествени
разстройства на съзнанието сасвързани
с нереалистичното отношение към околния
свят.
Воля
Мислене
В
строежа- разкъсано, свързано с налудни
идеи
Илюзията
е изопачено възприемане на важното,
което ни заобикаля, на фона на стимула.
Делириум
Паметови
следи:
Интелекта
при късните психози се уврежда късно.
Ефтаназия-безболезнено
умъртвяване
Парабулия-качествено
разстройство на волята
Шизофрения-
словесна салата
Еонфоболация-
запълване на паметовите следи с нещо,
което е било или не
Психозите
се разделят на функционални и органични,
паренхидни: цялостни или на отделни
области.
Афективното
разстройство протича на фази
Разлика
между психолофренията и шизофренията
е, че настъпва личностно разстройство.
Лечението
на психозата изисква да се лекуват и
физически и психически, и социални
фактори.
Симптом-
признак на болест
Синдром-
типична комбинация от симптоми в
клиничната картина. Кататонният синдром
може да се срещне при психогенна психоза,
но и при шизофрения, при отравяне с LSD,
при енцефалит. Депресивният синдром
може да настъпи при мозъчни заболявания
/нап. При прогресивна парализа/, но и при
фазовата афективна психоза, при невроза,
при реактивни състояния. Манийният
синдром – при мания, интоксикация,
шизофрения и др.
Качествени
разтройства на съзнанието.
Обнубилацио
/ замъгляване/ - леко засягане на
яснотата на съзнанието и на будността.
Проявява се със сънливост, аспонтанност,
забавеност.
Мислене
Персеверация-
мисленето “тъпче на едно и също място”,
в главата се върти все една и съща мисъл,
постоянно се натрапва без възможност
за справяне с нея.
Мисловен
шперунг- внезапно прекъсване на хода
на мисълта. Болният спира по средата на
разговора , млъква, “изгубва нишката”,
понякога започва отново с друга тема.
Шперунгът се проявява при ясно съзнание
и не бива да се бърка с прекъсването на
на мисловния ход по време на абсанс. При
шизофренията е познат и “активен”
шперунг в резултат на негативизъм.
АФАЗИИ
Афазиите
са говорни разстройства в резултат на
локални мозъчни увреждания в доминантната
хемисфера / при десняците – лявата
мозъчна половина/.
Според
локализацията се проявяват клинично
различни форми на афазия. Експресивната
/ моторна / афазия / афазия на Брока/ се
явява при увреждане на гънката на Брока,
сензорната афазия – при увреждане на
задните части на слепоочната извивка
/ прехода между теменния и задния дял/.
Експресивна
/ моторна / афазия / на Брока / - при
чистите форми на тази афазия болният
разбира какво му се говори, както и
прочетеното, но сам не може да говори /
литерална и сричкова парафазия /.
Често е налице стереотипно повтаряне
на срички.
Сензорна
афазия / на Вернике /- Смущение в
разбирането на речта. На болния му липсва
“вътрешният словесен образ”. Не може
да намери думите / амнестична афазия/.
Не разполага с имената на предметите,
описва ги погрешно / вербална парафазия/,
понякога повтаря думи без смислова
връзка / параграматизъм, аграматизъм/,
често повтарят изказани от другите думи
/ ехолалия /.
Алексия-
познаваш буквите, но не можеш да ги
прочетеш
Аграфия
– невъзможност да се пише спонтанно
или под диктовка
Акалкулия
– затруднено боравене с цифрите.
Ехолалия
– ехообразно повтаряне на изречени от
друг думи и кратки фрази. Среща се при
тежки Азови разстройства, при шизофренно
болни, понякога при олигофрения и
деменция, а също и при афазия.
Мутизъм-
болният не говори нищо или почти нищо,
въпреки че говорната му функция е
нормална. В основата на мутизма често
стои преживяване на безпомощност, страх,
безнадеждност. Мутизъм се среща при
тежко депресивно болни / депресивен
ступор/.
ИНТЕЛЕКТ
Олигофрения
– вродено или рано придобито слабоумие.
Органичното увреждане на мозъка може
да бъде унаследено или да е нат.стъпило
интраутеринно, перинатално или постнатално
и да се придружава с епилепсия.
Олигофрениите се разделят по степени
на тежест съобразно коефициент на
интелигентността /IQ/:
IQ
|
| Понижена умствена надареност |
| 80-90 |
| Делибност |
| 60-79 |
| Имбецилност |
| 50-59 |
| Идиотия |
| Под 40 |
Идиотията
е най-тежката степен и има постоянна
нужда от обслужване, неспособност от
какъвто и да било труд, невъзможност за
членоразделна реч. Имбецилите могат
да се научат малко да говорят и да
извършват прости дейности / хранене,
ходене до тоялетната/ Дебилните
могат да бъдат обучавани в помощни
училища и да станат отчасти трудоспособни.
ДЕМЕНЦИЯ
Деменция
се нарича синдромът на / внезапно или
постепенно / отпадане на интелигентността
и общото състояние вследствие на /
дифузно или засягащо предимно фронталната
част / заболяване на главния мозък.
Деменцията засяга цялата личност, всички
психични функции и най-накрая – базални
витални функции / будност, вегетативни
центрове /.
АФЕКТИВНОСТ
Афективността
обхваща общия емоционален живот /
настроение / на човека съобразно неговите
индивидуални черти.
Афективността
заедно с цялостната активност е основен
отличителен аспект на личността. Напр.
Като обща оценка за някого се казва , че
е жизнерадостен, друг – меланхоличен.
Чувства,
свързани с определени състояния
Физически
чувства / витални чувства /-
-приятни-
свежест, бодрост, окриленост, приятно
настроение, лекота, вдъхновение и др.
-неприятни-
преумореност, чувство на изтощеност,
мръзнене, отпуснатост, слабост и т.н.
Чувства,
които придружават преживяването за
собствена ценност:
-утвърждаващи
– сила, гордост, превъзходство, триумф,
суета, упорство;
-отричащи
– чувство за малоценност, срам, вина,
разкаяние, смущение и т.н.
Хипохондричен
синдром
Хипохондрията
е “обективно” недостатъчно обосновано
опасение, предположение, съмнение, че
човек е болен или ще се разболее /
нозофобия /
Нарушения
на възприятията
Дереализация
– обкръжението изглежда недействително,
като забулено, странно , непознато.
Синестезия
– свързване на възприятия от различни
сетивни сфери. Тя се среща в сферата на
нормалната психика като отделни
изживявания при надарени хора.
ХАЛЮЦИНАЦИИ
Определение-халюцинациите
са модалност на преживяване, близка до
сетивното възприятие. Възприемането
се колебае между еднозначно сетивно и
близко до представите преживяване.
Сетивната яснота може да се колебае
между живост, близка до действителността
и бледо появяване на образи. Яснотата
на образа може да се колебае между ясно
очертани, структурирани фигури и
схематично разливащи се. Според
интензивността на преживяването оценката
може да се колебае между “истинско” и
губещо се съзнание за предметност.
Оценката за реалността може да се колебае
между “действително” съществуващо
през “съмнително” до “недействително”,
както е при псевдохалюцинациите.
Зрителните и тактилните халюцинации
най-често се изживяват като произлизащи
от източник извън собственото тяло. При
слуховите халюцинации пространственото
определение е много по- приемливо / не
може много точно да се определи мястото/
, в зависимост от характера на възприятията.
ИЛЮЗИИ
При
илюзорните припознавания един реален
обект чрез промяна се приема за нещо
различно от онова, което е в
действителност.Следователно илюзиите
са погрешни възприятия, измами на
разпознаването.
АПЕРЦЕПЦИЯ-
способност да се разбира смисловото
значение и свързаността на възприятията
и тяхното вграждане в житейския опит.
НАЛУДНОСТ
– налудността е лично убеждение на
даден човек за себе си и за света, което
структурира живота му.
Импулсивни
действия
Пиромания
- поривно подпалване на пожари при
психопатни личности, при епилепсия, при
вложени и налудни идеи при шизофренно
болни и др.
Клептомания-
внезапен порив да се крадат предмети,
които не са необходими.
Дипсомания
– периодично настъпващо, императивно
желание за пиене при хора, които не са
хронични алкохолици.
Содомия
– използване на животно като сексуален
обект
Некрофилия
– сексуална възбуда и задоволяване
чрез заместващи обекти.Това са
извънгенитални части на тялото / крак,
коса и др./ и различни предмети / бельо,
части от облеклото, чорап и др.
!!!
Ятрогения- за изпита
„ Психопатология”
Васил Милев, „ Медицина и физкултура”
За
изпита неврози и личностови отклонения.