А/ Обща характеристика – изследнванията са показали че 50 % от инфо която човен получава идва от НС. НС позволяват да се получат следните сведения : за личностни черти на партниора в общуването; за положително или отрицателно отношение на човека към себе си, към другия човек, към обсъжданата тема; изразяване на нравствени позиции / покозваме нашето морално отношение към проблема който се обсъжда/;
В мнозинството случай невербалните сигнале си прилагат несъзнателно. Човек не планува предварително своите мимики и пози, има изключително слаба контролируемост на невербалните сигнали. Всеки невербален сигнал който човека прилага не е случаен, доре и да не се съзвнава това.
Позата съответства на нашето състояние, на нашето желание, на нашият интерес. Има два основни източници на нев. сигнали :
вродени
социален – в резултат на възпитанието, на социализацията.
Хората имат различна чувствителност към НС. В полов аспект жените са по – чувствителни към НС. Майката до 1 год на детето общува с него само с НС, което се явява много добра база за разбиране на НС в последствие. Тази чувствителност зависи до някаде и да образование, възраст.
Б/ Главни х – ки на невербалното общуване/НО/ - невербланият акт/НА/ може да увеличи смисъла изразяван чрез думите. Невербалният акт може да противоречи на вербалното съобщение. НА може да разкрие по- дълбоко и трайно, а не моменто отношение.
В/ Правила за тълкуване – 1. Един жест не трябва да се тълкува изолирано от другите. Винаги си взима под внимание цялата съвкупност от жестве. 2. Всеки жест трябва да се тълкува в контекста на ситуацията. 3. При несъответствие между словесно и несловесно послание е по целесъобразно да се отдаде по голяма значимост на невербалната информация. 4. Очакванията за нев. реакции трябва да бъдат диференцирани – по непосредственост и по честота.
Положителни отрицателни и защтни послания – да се задълбочи за тях.
Начин на построяване на общуването под форма нва психологическа консултация .
Психолого построява своето общуване на основата на определено теория. Тази, в зависимост коя е , теория предоставя съответните модели за построяване на общуването.
1. Хуманистична психологическа консултация
а/ Основни понятия за нейното построяване – /самият човек е отговорен за решения, действия, решаване на импулси. Да помогнем на човека значи да му създадем условия за самоактуализация. /. 1. Проява на безусловно положително отношение към страдащият – човека да бъде приет такъв какъвто е. 2. Разширяване на неговото самосъзнание – в диалога със страдащия да се помогне на човека да постъпи като изследовател на самия себе си. Да съдействаме да разшири себепознанието си за всяко едно Аз на човека / нравствено, психическо и тн./. 3. Осигуряване на възможност за самоактуализация – самоактуализация е процес при който предоставя възможност на човека да развие своите потенциални възможности и да действа като се опира на тези възможности и силни страни в себе си. Това е процес на съоществяване на малки крачки към развитие на себе си, на достигане на по – висока психологическа зрялост /Роджърс/. 4. Акцент върху преживяванията и проява на емпатия. Трудностите които преживява човек са свързани преди всичко с отрицателни емоции. Писихолога съсредоточава вниманието си върху тези отрицателни емоции. Основната задача на хуманистичния психолог е да назове онази имоция която травмира клиента. Човек често има страх от собствените си преживявания и от собствените си противаречия. Емоциите со част от собственото Аз на човека и това клиено трябда приме и приеме. Достигането до прозрението какви емоции човек преживява създава възможност да се направи връзка между тях и проблема който ги поражда и така да се стигне до същността на проблема. И да се възприме факта че човека е отговорен сам за своето страдание и преодоляването на проблема. Много психоаналитици издигат идеята че емпатията е един от основните пътища за проникване във вътришния свят на другия. Хуманистичната психология поставя силен акцент върху позитивното у човека. В писхологичната консултация се активизират и се акцентира върху силните страни на клиента, задачата на психолога е да ги открие и след това на тяхно основа се гради терапията за преодоляване на проблема.
Модел за псих. консултация при преживяване на чувство на малоценност на собственото Аз.
Модела е умствена конструкция която включва съвкупност от елементи.
Не са редки случаити когота човек загубва положителното чувство към себе си. Тези причини могат да бъдат чисто психологически.
Подобен модел може да съдейства за възвръштане или увеличаване на положителното отношение към себе ис при условие че се отчитат следните негови компоненти и се реализират в диалогичната взаимодествие: 1. Демонстриране от психолога на уважение и приемане от партнйора независимо от недостатъците. 2. Разкриване у позитивното у човека с чувство за малаценност. 3. Тълкуване в положителен смисъл на всеки отрицателен симптом. 4. Преход към стандартното начение на отрицателните страни и преживявания за човека с чувство за малоценност. Тук посочваме нарушенията които нанасят сйвкупностт ато отрицателни симптоми на него самия и другите хора. 5. Създаване на готовност за внасяне на промени в себевъзприятието/ в собствената аз концепция/. Въз основанта на положителните страни се набелязват пътища за развитие на допълнителни страни в своето аз; за промяна на самооценката на свой страни; набелязва се първата малка крачка, която трябва да направи човека за да убиди самия себе си ,че притежава силни страни; набелязва се първата крачка за усвояване на нов модел, нов начин на отношение към другите хора.
Основната цел е внушаване на човека да приеме идеята за промяна на отношението към себе си и постепенно да започне практически да претворява тази идея.