Въпреки че трудът на
учителя се разглежда от педагогическата
психология, трудът на лекаря от
медицинската психология, трудът на
човека - оператор от инженерната
психология, трудът на хората, свързан
със защита правата на гражданите от
полицейската психология, както и трудът
на хората, работещи в маркетинга и
мениджмънта е все обект на трудовата
психология. Трудността при изучаването
на всяка от тези трудови дейности е
довела до нуждата от обособяването им
в самостоятелни научни подразделения.
Такива подразделения са: психология на
транспорта, психология на учителя и
т.н.
В широкия смисъл на
думата научното направление „психология
на труда” трябва да изучава всички
видове труд. Психологията на труда
представлява система от единни
психологически познания, които от една
страна са изведени от общата психология,
а от друга са резултат от изследванията
на трудовата дейност. Както всяка научна
област, психологията на труда извежда
и подчинява своята изследователска
дейност на две основни функции –
теоретическа и практическа.
Теоретичната
функция включва разкриване на когнитивните,
емоционалните, установъчно - волевите
психични процеси и състояния заедно с
личностните качества, които осигуряват
възможността за извършване на една
конкретна трудова дейност. Изследователската
дейност на „психологията на труда” е
свързана с актуалните проблеми на
обществото. Практическата функция се
разкрива чрез социално-икономическите
задачи, които тя трябва да реши.
Психологията на труда е синтез от
познания, извлечени от конкретни трудови
условия. Тези познания целят подобряване
на използваните трудови методи,
подобряване на организацията в различните
равнища на една институционална структура
и т.н.
Между теоретичните
и практическите характеристики на
Психологията на труда няма противоречия.
Целите, които преследват са две страни
на една научна система, ето защо
неправомерни са всички опити за разделяне
на Психология на труда на два самостоятелни
дяла (теоретична психология на труда и
практическа психология на труда)