Квалификация според социално-икономическия статус:
„Неблагоприятни” /бедни/ семейства
Работническа класа
Служители и квалифицирани професионалисти
Бизнесмени и представители на свободните професии
Много богати или „бизнес – елитът”
Високото равнище на мотивацията за постижения зависи до голяма степен от параметрите на социално-икономическия статус.
Социално-икономически статус и:
Познавателни процеси: по-висок икономически статус – повече време вкъщи – повече време с децата – проява на независимост, индивидуално своеобразие и формиране на определени навици за самостоятелност.
Мотивация: Върху формирането на мотивацията за постижения силно влияния очакват и очакванията от страна на микросоциалното обкръжение на детето. При по-високи очаквания, взаимодействието е насочено към реалното получаване на по-високи резултати, дори с цената на компромис.
Интелект: Върху интелектуалното състояние равнището на образованието оказва много по-голямо влияние, отколкото семейния доход. Изследвани са редица признаци от икономическо естество, които биха могли да оказват влияние върху нивото на интелигентност /нисък статус на семейството, непостоянни доходи и пр./ Предполага се, че интелектуалната компетентност се опосредства на всеки етап от индивидуалното развитие на детето и от цялостната система на семейните нагласи и ценности.
Качеството на социално-икономическата среда оказва непосредствено влияние върху физическото, психическото и личностно развитие на детето. Важен фактор е за колебанията в здравното състояние, особено в зряла възраст; проявяват се определен тип психични разстройства, върху които се основава известна теория за „дрейфа” /високо статусните страдат от невротични разстройства, а ниско статусните – от психопатични/.
Икономическите представи могат да се разглеждат като социално-психологически образувания, в които се интегрира резултата от рефлексията на икономическата действителност, пречупен от индивидуалните психологически характеристики на субекта.
Обективен икономически статус: отразява неговото конкретно икономическо положение и се определя от реалните източници на доходи, наличието на собственост, фирми, ценни книжа, акции, спестявания, скъпи вещи, дивиденти и т.н.
Субективен икономически статус: включва както икономически представи на личността за своето материално благосъстояние и икономическите си възможности, така и нейните нагласи за собствеността и ориентация към определено икономическо положение. Определя се от икономическите представи на личността за себе си като икономически субект, преживяването на своята принадлежност към конкретна социално-икономическа група и съответните икономически критерии, характерни за нея. Може да бъде представен във вид на графика по скалата на благосъстоянието, с крайни полюси бедност и богатство.
Параметри и особености на субективния икономически статус:
Не отразява реалното материално положение на човека, а по-скоро представлява субективна оценка на неговите социално-икономически очаквания.
Обективното икономическо положение определя стандарта на икономическите изисквания /права корелационна зависимост/.
При определяне равнището на своето икономическо положение, индивидът използва преди всичко своята субективна оценка за собственото си материално положение. Същевременно се наблюдава съответствие между показателите на груповата принадлежност и установеното равнище на материално благополучие. Т.е. има социален, групов и индивидуален контекст на получените оценки. Имуществените критерии за благосъстоянието на личността са ориентирани към равнището на дохода, характерен за богатия човек.
При бедността се наблюдават два стандарта: някаква горница, след която се преминава в друга имуществена категория и долна граница, като мярка за физическо оцеляване.
Границата на богатството се снижава в същата степен, с която нарастват стойностите на оценките за собственото материално благосъстояние на изследваните лица.
Субективното равнище на богатството може да се разглежда като показател, свързан с икономическите претенции на личността в стопанската сфера.
Ниското самоуважение, което се проявява в констатация на своето лошо материално благосъстояние, е детерминирано от високи икономически претенции. Затова икономическите представи за границите на богатството и бедността могат да се разглеждат като основен субективен критерий за оценка на материалното благосъстояние на личността.
Параметърът, определящ степента в поляризацията на доходите, характерни за богатството и бедността, най-общо изразява икономическите представи и нагласи на индивида за собствеността и нейното разпределение в съвременното общество.
Икономически представи за богатството и бедността:
Параметри:
икономически параметри: паричния еквивалент на индивидуалния доход, паричните граници на богатството и бедността, материални и имуществени критерии на собствеността.
Социални параметри: демографски особености, професионален статус, различни социални характеристики и т.н.
Социално-психологически параметри: социално самочувствие, взаимоотношения с другите.
Психолого-икономически параметри: личностни качества на икономическия субект, характеристиките на неговата делова активност, отношението към парите.
Критерии:
Материални – богатството по неговите външни, видими резултати
Финансови – наличие на големи парични суми, валута и скъпоценности, акции, предприятия и дружества, печеливш бизнес, скъпо платена работа
Психологически – индивидуални качества и способности на личността, възможности за финансова помощ на близки или непознати, благотворителност, сигурност и увереност в утрешния ден.
Заключение: Субективният икономически статус отразява психологическото отношение на личността към своето положение в социалната система, определено от икономически признаци. Въз основа на своето материално благосъстояние индивидът се причислява към конкретна имуществена категория /богати, средно материално положение или бедни/. Личността дава оценка на своите индивидуални доходи в зависимост от някаква субективна скала на благосъстоянието , която отразява както групови, така и индивидуални представи и нагласи за богатството и бедността в дадена социална система. В известна степен изразява не само оценката за икономическото положение на човека в обществото, но и това осъзнато от индивида разминаване между желаното от него равнище на материално благополучие и достигнатото имуществено състояние.
Икономически Аз – образ
При прехода към пазарна икономика се променят ценностната система и жизнените приоритети на личността. От една страна се променят националната, етническата, политическата и икономическата идентичност на някои слоеве от населението, а от друга страна активно се установява нова идентичност, характерна преди всичко за новия политически, идеологически и икономически елит в обществото.
Икономическият Аз-образ се разглежда във връзка с изследванията за икономическия статус като характеристика на обективното положение на личността или групата.
Личностна идентичност – система от индивидуални характеристики на личността, които отразяват специфичните особености и я отличават от другите .
Социална идентичност – тази част от Аз-концепцията, която възниква от осъзнаването на своето членство в социалната група.
В основата на двете идентичности се намират единни процеси на категоризация – социална идентификация /осъзнаване на принадлежността/ и диференциация /осъзнаване на различията/.
Социалната идентичност носи отпечатъка на личната позиция на човека, неговите представи за себе си и представлява не само резултат от процеса на осъзнаване на своята групова принадлежност /на когнитивно-емоционално равнище/, но също и процес на активен личностен избор за своето членство в определена социална група.
Водеща роля в процеса на формиране на икономическия Аз-образ принадлежи на факторите от материален характер, които формират сложна система на социални символи. Т.е. правят се изводи за идентичността на другите хора на база на тяхната собственост.
Социалната идентичност се определя от принадлежността на човека към различни социални категории.
Икономически Аз-образ и социална идентичност:
Прилики: осъзнаване на принадлежност към дадена социална група; личностно значимо преживяване на тази принадлежност; оценка на членството в нея; приемане на определени обективни и субективни признаци на тази група.
Разлики: от спецификата на съдържанието, характерните особености и процесите на формиране.
Икономическият Аз-образ представлява икономическо-психологическа категория, която се отнася към процеса, при който личността определя своето положение в системата на икономическите отношения. Собствеността се явява: 1. Обект на отношенията на човека; 2. Основа за формиране на икономически нагласи и позиции.
Когато човек осъзнава своето отношение към собствеността, се поставя психологическата основа при формирането на неговия икономически Аз-образ и на неговите собствени възможности за владеене на тази собственост. Важна особеност на този процес представлява самото осъзнаване от индивида на обективния факт за притежаване на реална собственост. Отношението на индивида към собствеността представлява важна психологическа характеристика на неговото икономическо самосъзнание.
Икономическият Аз-образ може да се разглежда като предпоставка за социално-икономическото поведение. Икономическият Аз-образ е винаги личностно обусловен. Проявява се като отражение на индивидуалната личностна позиция в системата на реалните икономически отношения на човека в качеството му на икономически субект.
Съществуващите обективни признаци имат ясно изразен национален, социално-икономически или регионален характер.
Икономическата оценка се формира върху основата на индивидуалните личности представи и в значителна степен отразява социално-икономическите особености, свързани със спецификата на реалната социална действителност. Стандартите на жизненото равнище съществуват в представите на различните социално-икономически групи от населението и играят много важна роля. С помощта на оценъчни сравнения човек определя своята принадлежност към групата на бедните или богатите. Сравнението играе водеща роля при формирането на икономическия Аз-образ на личността.
Важна характеристика на икономическия Аз-образ на личността представлява субективния модел за икономическото благосъстояние на човека, в който се включва самооценката на собствената конкурентоспособност.
Икономическият Аз-образ не винаги съвпада с т.нар. „декларирана самооценка”, която се определя като субективна оценка от страна на индивида, отнасяща се до неговото материално положение. Икономическият Аз-образ предполага осъзнаване на своята принадлежност към конкретна социално-икономическа група и зависи от съдържанието на икономическите представи на човека и степента на тяхната диференциация.
Икономическият Аз-образ се базира не само върху субективната оценка на индивида за своето реално благосъстояние, но зависи до голяма степен от предпочитаното или очаквано равнище в съответствие с икономическите претенции на личността. Той се свързва с някаква удовлетвореност от реалното материално положение на човека и отнасянето му към определена социално-икономическа група представлява своеобразна „отправна точка” в системата от субективни икономически критерии.
Удовлетвореността от собственото материално състояние става индикатор на афективния компонент на икономическият Аз-образ. Оценката на материалното благосъстояние и удовлетвореността от него много често не съвпадат. Икономическият Аз-образ представлява не само осъзнаване на своята принадлежност на дадена група, но също нейната оценка и значимостта на членството в нея, предполагаща наличие на определени чувства. Модалността на субективното отношение зависи от степента на удовлетворение на материалните, социалните и духовни потребности.
Важна особеност на икономическия Аз-образ представлява субективното отражение на реалното икономически благосъстояние на личността.
Икономическият Аз-образ е резултат от процеса на активен избор от принадлежността към определена социална група и представлява индивидуална позиция в системата на социално-икономическите отношения.
Структура и особености на икономическия Аз-образ:
Елементи:
Когнитивни – социални представи, знания, рефлексия
Конативни – готовност, намерения, предпочитания, интереси
Афективни – преживявания, оценки, чувства.
Фактори:
Икономическите представи за себе си – положителната или отрицателна насока в представите н а личността за своите възможности и способности, както за постигане на добро материално благосъстояние, така и за успех в икономическата дейност и деловата сфера
Икономическа активност – готовност за действие /конативния елемент/ - готовността на лицата към самостоятелна икономическа дейност и към поемане на икономически рискове за увеличаване на индивидуалните доходи; насочена е към подобряване на собственото материално благосъстояние, стремеж към полагане на по-големи усилия в тази посока, готовност за самостоятелен бизнес и постигане на максимални икономически успехи „на всяка цена”.
Икономическа самооценка – афективна оценка на своите личностни качества и възможности в икономическата сфера.
Икономически претенции – оценките и аспирациите, свързани с материалното положение, личните доходи и изпълняваната дейност
Икономически очаквания и ориентация към външни или вътрешни причини при успех/неуспех – т.е. икономическа локализация на контрола.
Значими диференциално-психологически особености:
Мъжете проявяват значимо по-ниска икономическа самооценка и по-големи икономически претенции
Жените имат значително по-слаби икономически очаквания и по-висока самооценка
В зависимост от образованието се наблюдават значими различия в икономическите представи за себе си, претенции и очаквания
С възрастта се понижава съществено икономическата активност и готовността за действие, както и заявените икономически претенции
Личният доход и принадлежността към определена социално-икономическа група са едни от най-важните причини за значими различия по всички фактори.
Субективно икономическо благополучие
Икономически условия и психично благополучие
Субективно благополучие – обобщен психологически показател, отразяващ общата удовлетвореност на личността от нейния живот, преживяването на положителни емоции, щастие и социално самочувствие. Акцент върху емоционалните и когнитивните аспекти. Включва афективни и когнитивни оценки за степента на удовлетвореност от реалните събития, ценностно отношение на човека към различни сфери от неговия живот и възможностите му за адаптация към социалната среда. Отразява когнитивната или интелектуалната оценка за удовлетвореност от различни сфери на живота и емоционалната оценка на положителните и отрицателни преживявания. Показва доколко един човек е по-щастлив от друг .
Направления в подходите при изследване на психичното благополучие:
Хедонистично – теории, които описват благополучието като удовлетвореност или неудовлетвореност от различни житейски ситуации
Евдемонистично – акцент върху личностния стремеж към развитие като основен или най-малкото необходим компонент в изследваното явление.
Постоянното взаимодействие между двата вида афекти /позитивен и негативен/ и техния баланс се описва като централно звено в структурата на психичното благополучие. Разликата между положителните и отрицателните афективни преживявания може да се представи като показател за психичното благополучие. Същевременно следва да се отбележи, че позитивния и негативния афект не са свързани, т.е. ако имаме данни за единия, не можем да преценим нивото на другия.
Компоненти на субективното благополучие: удовлетворение, приятни емоции и неприятни емоции.
Компоненти на психичното благополучие: приемане на себе си; личностен растеж; жизнени цели; автономия; личен контрол над средата; позитивни взаимоотношения.
Модели, изучаващи същността и характерните особености на субективното благополучие:
Динамичен модел на равновесието – изгражда се на основата на идеята за адаптацията; жизнените събития оказват влияние върху щастието на хората, но в крайна сметка личността е склонна да се връща към основното, характерно за нея равнище на субективно благополучие.
Модел за социалното сравнение – лансира се идеята, че хората преживяват щастие тогава, когато се чувстват по-добре от тези, които ги заобикалят. Човек селективно избира тези, с които иска да се сравнява.
Модел, според който субективното благополучие се повишава, ако личността се развива и се понижава, ако изостава в своето развитие.
Теория за оценката – субективното благополучие зависи от различни оценъчни стандарти; значимостта на даден стандарт се определя от личностните характеристики, ценностната система и културата.
Икономическо благополучие: обособен вид от общата удовлетвореност на личността, преди всичко в сферата на нейното материално благосъстояние /доход, собственост, финансово състояние и т.н./
Аспекти: обективна характеристика за материалното благосъстояние на икономическите субекти; доход; равнище на потребление, жилищни условия; характеристика за личностната принадлежност към определена социално-икономическа класа; показател за общото икономическо благосъстояние на населението.
„Парадокс на благосъстоянието” – противоречие между увеличаването на индивидуалните доходи и общата удовлетвореност от живота.
Показатели за икономическо благополучие: равнище на индивидуален или семеен доход; финансово благосъстояние; качество на жилищните условия; наличие или липса на подходяща работа; икономическо развитие на страната или региона; величина на БВП и т.н.
Общото субективно благополучие е личностно диференцирано и се изгражда върху индивидуалната удовлетвореност от различни сфери на живота. Тяхната значимост и ценност са индивидуални. Общата оценка на щастието не е сумата от различните степени на личностна удовлетвореност в различните области от живота. Ролята на отделните субективни оценки се определя от значението, което те имат за конкретната личност.
Доказано е, че не съществува пряка корелационна зависимост между равнището на материалното благосъстояние и степента в субективното благополучие на личността. Удовлетвореността на индивида от живота зависи не толкова от абсолютното, а по-скоро от относителното равнище на личния доход.
Повечето личностни характеристики оказват много по-силно въздействие върху оценката на благополучието, отколкото обективните икономически показатели.
Субективно икономическо благополучие – психологически показател за удовлетвореността на човека от материалните условия на живот и неговото отношение към заобикалящата го икономическа действителност. Отразява цялостното субективно отношение на личността към материалните аспекти на своя живот и изразява жизнената позиция на човека в сферата на неговите материални очаквания и потребление.
Компоненти на субективното икономическо благополучие – субективните преживявания на човека; ценностните аспекти на неговото отношение към материалните условия на живота, обуславяни от обективните икономически закономерности; личностните свойства, афективните и когнитивните компоненти. Включва се както оценката, така и преживяването от човека на своето икономическо благосъстояние и очакванията за своето материално положение в бъдеще. Важни компоненти са отношението към собствеността, възприемане и осъзнаване на самия процес за притежаване на материални блага, паричните атитуди и икономическите претенции и очаквания.
Въздействието на икономическия Аз-образ върху формирането на субективното икономическо благополучие се изразява от една страна като индивида осъзнава ролята и значението на външните социално-икономически условия и от друга страна чрез разбиране на своите възможности и вътрешни ресурси за повишаване на собственото материално благосъстояние.
От една страна субективното икономическо благополучие се разбира като емоционално състояние и се анализират самочувствието, материалната удовлетвореност или щастието, т.е. афективна компонента на СИБ. От друга страна се разглежда когнитивната компонента на СИБ съдържа тези елементи от съзнанието, които са свързани както с възприятие на съществуващите материални условия на живот, така и с различни очаквания за тяхното изменение и с афективни процеси, отразяващи емоционалното отношение на личността към своя икономически статус и перспективите за неговото изменение.
Субективното икономическо благополучие винаги изразява отношението на индивида към постигнатото равнище на материално положение в обществото – не само към обективните условия на външната социално-икономическа среда, но и към своите вътрешни възможности и способности за икономически успех.
Доколкото СИБ може да се разглежда като осъзнаване на своя собствен икономически статус, то величината на реалните доходи предполага съотнасяне на обективното икономическо положение с вътрешната система от икономически представи, нагласи и очаквания, които изграждат субективната скала на материалното благосъстояние. Социалните нормативи и стандарти за различните степени на материалното благосъстояние съществуват в представите на отделните социално-икономически класи и групи от населението.
Съотношението между реалното и очакваното равнище на материално положение в обществото, изборът между фактическия икономически статус и претенциите за определено равнище на икономическо благосъстояние представляват основата, върху която се изгражда СИБ. Икономическата самокатегоризация на личността или формирането на нейния икономически Аз-образ може да се разглежда като отправна точка за формирането на система от субективни икономически критерии и оценки за икономическото благосъстояние.
Субективната оценка за големината на дохода има много по-голямо значение, отколкото неговата обективна и реална величина.
Оптимизмът като психологически конструкт се свързва не толкова с предвиждане на бъдещето и антиципацията, колкото с равнището на удовлетвореността, актуалното благополучие и позитивното възприятие на жизнените обстоятелства.
Извод: СИБ има сложна структура, която се състои както от когнитивни елементи /икономически представи, оценки, очаквания/, така и от афективни /удовлетворение, самочувствие, позитивни и негативни преживявания, тревога/.
Особености и компоненти на СИБ
Компоненти /фактори/ на СИБ:
Позитивни или негативни икономически очаквания – характеризират някои когнитивни и афективни страни от възприятието на актуалното материално състояние на индивида, неговия личен доход, както и перспективите за тяхното изменение в бъдеще; свързва се не само с оценка на постигнатото материално положение, но преди всичко с някакви очаквани перспективи за подобряване или влошаване на материалното благосъстояние в бъдеще или предвиждане на евентуални промени в своето собствено финансово състояние. Значимостта на личната отговорност за своето материално благополучие и осъзнаването на самия себе си като субект на своето икономическо бъдеще са тези психологически характеристики, които оказват съществено влияние върху субективното икономическо благополучие на личността.
Икономически стрес – степента на отрицателните емоционални преживявания, свързани с проблеми и затруднения в материалното и финансовото благосъстояние на индивида; понижава равнището на икономическото благополучие и е показател за наличие на стресови преживявания, свързани с различни проблеми от материален и финансов характер.
Финансова удовлетвореност /неудовлетвореност –както субективната удовлетвореност/неудовлетвореност от финансовото състояние, така и емоционалното отношение на личността към съществуващите налични парични ресурси. Права корелационна зависимост между финансова удовлетвореност и СИБ
Оценка на материалното благосъстояние – включва становището на другите за икономическото положение на ИЛ; мнението на обкръжаващите става значим социално-психологически критерий, който определя възприемането на обективните икономически условия на живот и социално икономическия статус на човека.
Самооценка на личностния ресурс – отношението на индивида към своите собствени възможности, делови способности и качества, които са гаранция за успех /или неуспех/ в икономическата сфера и осигуряват материално благополучие и престижен социален статус.
Оценка за конкретните икономическите условия – определят различни норми, социално – икономически еталони и определени икономически стандарти. За да изрази становището си, лицето се ориентира както от материалното благосъстояние на тази имуществена категория, към която се причислява, така и от субективното равнище на своите икономически претенции, цели и желания, а те се определят от вида оценка на конкретната икономическа ситуация.
Тези фактори показват общата удовлетвореност на личността както от себе си като икономически субект, така и от конкретната икономическа ситуация в момента.
Диференциално – психологически особености: полови и възрастови различия по отделните фактори; според семейното положение – разлики във финансовата удовлетвореност и икономическите очаквания. Степента на образование влияе върху оценката са собственото материално благосъстояние и върху оценката на актуалната икономическа ситуация. Нивото на доход и принадлежността към определена социално-икономическа група са между основните причини за значими различия по всички фактори.
Безработицата и бедността като психолого-икономически явления
Психолого-икономически теории за безработицата и бедността
Насоки на съвременната интерпретация на безработицата:
Включва се както в икономическите, технологическите и социални механизми при функциониране на обществото, така и в индивидуалния жизнен път на отделната личност;
Възниква в резултат от принудително или доброволно прекъсване на връзките между личността и нейните възможности за трудова заетост;
Съпровожда се с влошаване на социалния статус, материалното положение и психологическото благополучие на личността
Предявява се повишени изисквания към адаптационните възможности на индивида и неговото социално обкръжение;
Обединява в своята структура не само депривационни психологически ефекти, но и процеси на саморегулация, самоорганизация и преодоляване на възникналата тежка икономическа ситуация.
Институционален подход: трудовата заетост се разглежда като социален институт, със свои собствени правила и функционална организация, които предписват на човека, включен в него, необходими норми на поведение. Това става независимо от субективните нагласи към извършваната работа и положителното или отрицателно отношение към нея няма особено значение. Предполага се, че даже неблагоприятните връзки на личността с икономическата реалност са за предпочитане пред безработицата. Пред безработица негативното влияние е върху всички сфери от жизнената дейност на личността. В зависимост от отношението разходи – изгоди се говори за „лоша” и „добра” безработица.
От гледна точка на социалната политика: безработният е пасивен, зависим, ориентиран към миналото субект, който очаква отговорността за неговото положение да се поеме от социалните и държавни институции и организации. Нова теория: безработният може да бъде активен, инициативен и ориентиран към бъдещето субект, който се стреми да осмисли икономическите събития и да влияе по някакъв начин върху тях.
Един от най-важните ефекти на безработицата върху психичното състояние на личността е появата на чувство за безпомощност и представите за собствената способност за влияние върху конкретната икономическа ситуация. Нарушава се мотивацията за търсене на работа и изграждане на нови навици, които обективно могат да повишат шансовете на субекта в неговото трудоустрояване.
Поведенчески макроикономически модел – търсенето и предлагането на пазара на труда зависи не само от реалната работна заплата, но и от психичното благополучие на работната сила. На трудовия пазар действат не просто индивиди, осъществяващи един или друг избор, а личности със собствена трудова биография и различна икономическа мотивация.
Друг подход при изследване на безработицата свързва нейните личностно-биографични предпоставки и следствия с разнообразни рискови фактори – лошо финансово положение в семейството, липса на контрол и достатъчно грижи за децата от страна на родителите, ниско равнище на претенциите, занижена самооценка, агресивно поведение, училищни проблеми, трудности в общуването, различни психични заболявания, употребата на алкохол и наркотици, криминални прояви и др.
Като общо при институционалния подход личността се разглежда като зависима от институциите на трудовата заетост и липсата на професионална заетост предизвиква социална, материална и психологическа депривация на личността.
Когнитивно-мотивационен подход: акцентира се върху личностните аспекти на безработицата и личността се интерпретира като оценяващ и действащ субект, който сам избира активната или пасивна форма на поведение в трудна житейска ситуация.
Биографичен подход: безработицата се разглежда като съставна част от кариерата и жизнения път на личността като зависи преди всичко от нейните адаптивни възможности и ситуативните фактори на средата.
Ъндъркласа: най-нисшите и бедни слоеве на обществото, тези, за които се предполага, че се намират на „социалното дъно”. Това са „пасивните бедни” – безработни, които дълго време са получавали социални помощи по различни държавни програми за обществено осигуряване, които не искат или вече са престанали да търсят работа. Социалните помощи са единствения източник на средства за съществуване, които позволяват на тези хора да водят някакъв социално приемлив начин на живот. Характеристики: икономическа зависимост, доброволно или принудително изключване от пазара на труда и демонстрирано несъответствие на доминиращите културно-нормативни условия на живот в съвременното общество. Ъндъркласата не прави никакви опити за промяна на своето положение.. съзнателни стратегии в икономическото поведение на представителите на ъндъркласата, които са насочени единствено към съхраняване на съществуващата зависимост и правата за получаване на социални помощи. Представителите са доволни от своята икономическа зависимост и обществото е задължено да съблюдава принципите на пазарната ефективност – заради социалната стабилност е по-добре да се нахранят „неприлично” бедните, отколкото да се превъзпитат.
Анализ на икономическото положение на ъндъркласата:
социално-класова стратификационна система – дава възможност тази група да се разглежда по отношение на другите във връзка с размера и структурата на доходите, личното материално благосъстояние на нейните членове, степента на организираност и участието в основни структури на обществото. Ъндъркласата се определя като синоним на „неприлична бедност”; обхваща тези социално слаби индивиди, които са безработни от дълго време, нямат специалност или квалификация и са изхвърлени от пазара на труда. Ниска степен на образование, липса на учебна мотивация и интерес към учебните заведения, породени от демографски етнически или личностни променливи.
културно-нормативна стратификационна система – културата на бедността се приема като самостоятелна величина и се смята за отличителна черта на ъндъркласата и основен фактор за съхранение и възпроизвеждане на бедността. Обособяването на ъндъркласата в отделен социален слой е хипотезата, че животът в постоянна бедност и непрекъсната икономическа зависимост поражда определена култура, насочваща социално-икономическата адаптация към мизерни условия за съществуване. Характерно е ниско равнище на потребление, социална и икономическа пасивност, ограниченост и безотговорност, зависимост и безпомощност. „Културата на бедността” е едновременно и следствие, и причина.
Бедност: липса на материални блага, необходими за поддържане на физиологично съществуване /храна, дрехи, подслон и т.н./. Форма на икономическа депривация. Бедността означава и да бъдеш социален аутсайдер, превръщайки ги в непълноценни и маргинални членове на обществото.
Причини за негативните нагласи към бедността:
тя е реално икономическо бреме за обществото
недостатъчно усилия от страна на социално-слабите за самостоятелно преодоляване на икономическите затруднения
привикване на бедните към икономическата зависимост от обществото
формиране на ъндъркласа, разчитаща единствено на социалните помощи
Абсолютна бедност: липса на материални ресурси, необходими за преживяване.
Относителна бедност: отразява равнището на потребление на хората като отчита приетите в дадено общество средни стандарти за потребление. В този смисъл бедността се интерпретира като аспект на социалното неравенство или социалната несправедливост. Има не само ограниченост на ресурсите, но и липсва избор за друг начин на живот, невъзможност за удовлетворяване на социалните очаквания и духовните потребности.
Обективна бедност: определя се на базата на данни и резултати от медицински изследвания за рационалните норми при потребление на различни хранителни продукти от първа необходимост.
Субективна бедност: определя се в зависимост от индивидуалното възприемане и преживяването на реалната икономическа ситуация. Субективното чувство за бедност помага за формирането на специфична самооценка на личността, особени социални очаквания и икономически нагласи.
Теория за каузалната атрибуция:
Причинни атрибуции за бедността:
индивидуалистична – отговорността за бедността се свързва с качествата и поведението на самия индивид – личностна неадекватност, особености на характера, физиологични зависимости или различни човешки недостатъци.
Ситуационна – бедността като социално-икономическо явление възниква от несъвършенствата на икономическата, социалната и политическата система. Отговорността е на обществото.
Субкултурна – бедността формира индивиди с уникални личностни характеристики. Тези качества помагат на бедните да се приспособяват към условията на материален недоимък като създават у тях особени жизнени нагласи и норми на поведение. Субкултурата на бедността перманентно възпроизвежда икономическа недостатъчност от поколение в поколение и затова подобна субкултура представлява сериозен социален проблем.
Фаталистична – търси причините за бедността в неконтролираните от субекта фактори – лош шанс, превратности на съдбата, лошо стечение на обстоятелствата, болести или липса на индивидуални възможности и способности
Изводи от изследвания в тази насока:
Както икономическия успех, така и материалните затруднения са лична отговорност на всеки отделен индивид
Като се индивидуализират икономическите и социалните проблеми, ценностната система ще съдържа позитивни нагласи за икономически успех
Доколкото за икономическата депривация вината е в самия субект, бедността трябва да се възприема като наказание за липсата на позитивни личностни качества.
След като индивидът е виновен за своето тежко материално положение, не е необходимо да се ревизира съществуващата пазарна система за разпределение на материалните блага.