• СУБЕКТИВНО НОВ ОБРАЗ – това е образ на обект, който съществува или е съществувал, но човекът никога не ги е възприемал по-рано. Той обаче има откъслечни познания за него. В процесът на преобразуване човекът се стреми да създаде нов образ, който в максимална степен да съответства на онзи обект, който не е бил възприеман. При това комбиниране неизменно се включват и допълнителни елементи в нови образ, за който не се разполага с готов представен материал.
• ОБЕКТИВНО НОВ ОБРАЗ – това е образ на обект, който частично или цялостно не е известен на човека или човечеството. Продуктът есе получава в резултат на необикновени съчетания на стари образи или чрез изменения на елементите на един образ. Тук целта е не създаване на точни образи, а на неординирани новообразувания. Това става възможно в резултат на напускане пределите на реалната действителност и освобождаване от ограничителните условия на точния представен образ.
ОТКЪСВАНЕТО ОТ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА е най-съществения признак на въображението.
„Откъсването” е много по-слабо при субективните и много по-ярко при обективните образи. И в двата случая обаче откъсването от действителността се прави с цел, да се проникне по-дълбоко в нейната същност т.е. да се получат нови знания.
2. Връзката „Дистанциране от реалността – изграждане на образ”.
Тази връзка дава възможност да бъдат определени някои характеристики на въображението:
2.1. Откъсване в „условия на съзнателно поставена задача” – изразява се в изключителна активност на човека да създаде нов образ – творческо преобразуване, с цел създаване на реален обект – предмет или художествено произведение. Продуктът се нарича „АКТИВНО РЕАЛЕН ОБРАЗ”.
2.2. Откъсване в условия на „създадена въображаема ситуация и създаване на въображаем образ, като човекът вярва в тяхната нереалност”. Съпроводена е с факта, че човекът възприема действителността като реална /пример – играта на актьорите/. Продуктът се нарича „АКТИВНО НЕРЕАЛЕН ОБРАЗ”.
2.3. Откъсване в условия на „несъзнателно изграждане на образ, който има много малко допирни точки с обкръжаващия свят”. Значимото тук е, че човекът възприема образа за тази ситуация като действителност. Тай се „пренася” в тази ситуация и през по-голямата част от времето работи и живее в нея, като не проявява практическа активност. Продуктът се нарича „ОБРАЗ НА ЧАСТИЧНА ЗАГУБА НА АДЕКВАТНОСТ” или „ОБРА-УБЕЖИЩЕ”.
2.4. Откъсване от действителността чрез „създаване на образи, които също не съответстват на реалната действителност”. Особеното тук е това, че човекът ги приема за реални /пример – Дон Кихот/. Те кореспондират с халюцинациите. Продуктът се нарича „ОБРАЗ С ПЪЛНО ОТСЪТВИЕ НА ВРЪЗКА С РЕАЛНОСТТА”.
2.5. Откъсване, „когато човек има неосъзнато желание да създаде въображаем образ, чието съдържание е приятно и примамливо”. Продуктът се нарича „БЛЯН”.
2.6. Посредством въображението се създават и образи, които не подбуждат към дейност. Човекът просто им се радва и си почива в своя въображаем свят или търси някакво спасение.
Структура на фантазния образ.
3. Въображение и фантазия.
Общоприето е на двете категории да се предава равностойна значимост. Думата „фантазия” е с гръцки произход и буквално означава въображение. Същевременно всеки образ на въображението съдържа както репродуктивни, така и творчески елементи. Тяхното съотношение е различно при различните видове образи, но те неизбежно присъстват и поради това не може да се приеме, че съществува определена разграничителна линия между двете понятия, т.е. те са равностойни и синоними.
3.1. Фантазни образи – елементи и функции.
Изследванията показват, че дори най-елементарния образ не може да възникне на „празно” място т.е. нужни са знания – те са основата на образите.
При създаването на образите на въображението се използват т. нар. „ОБРАЗНИ ОБОБЩЕНИЯ”. Те се генерират от способността на човека да систематизира впечатления, които се получават от многократното възприемане на предмети, принадлежащи към една група. Следователно, колкото сетивния опит на човека е по-богат, толкова в неговите обобщения ще бъдат отразени повече значими страни от външността на съответната група обекти.
Данните обаче показват, че в процеса на въображение може да се реализират образи и без наличие на образни обобщения, като тяхното място в съзнанието се заеме от друг вид знание – интелектуалните. Тези знания се наричат „ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ОБОБЩЕНИЯ”. В тези обобщения са включени елементи от обектите, но те са представени схематично, без яркост и нагледност.
4. Вътрешен кръг на въображението.
Всеки фантазен образ има своя вътрешна психическа история. Тя трудно се осъзнава, не се разкрива лесно, но съществува. Очертаването на етапите, които предхождат кристализирането на образа, създава предпоставки за целенасочено влияние върху процеса на въображение, за разкриване на средства относно етапите на неговото развитие.
4.1. Източници на въображението – външни и вътрешни.
Външни причини:
1. Едни от най-обикновените фантазни построения са свързани с басните, митовете, приказките. При тяхното създаване творецът е имал една главна задача: да търси в своето съзнание най-различни представи, да взема от тях по някаква съставна част и след това да свърже тези части. При тях се наблюдава сливане на реалност с нереалност и зависят от миналия опит на човека. Колкото е по-богат опита на човека, толкова са по-големи възможностите му да създава фантазни образи.
2. Освен миналия опит източник на фантазните образи са „актуалните данни”, които могат да встъпят в качеството на последен щрих и да изиграят ролята на „пусков сигнал” за изграждането на нов образ.
3. Фантазните образи зависят и от културните условия и социалната среда, като при тях човекът се базира на опита на други хора.
Извод: външните източници на фантазния образ се обединяват в триадата: „чужд опит – собствено въображение – разширение на познанието” в резултат човекът получава нови знания.
Вътрешни причини
1. Потребността – тя става импулс за човека да създаде нов образ, тя е начален сигнал и едновременно тя активизира мнемическия процес, като създава условия за извличане от дълготрайната памет.
2. Фрустрацията – друг вътрешен процес, който се отразява върху въображението. По принцип фрустрацията възниква тогава, когато възникват бариери в дейността на човека. При хора във фрустрация се наблюдава тенденция към увеличаване количеството на фантазните построения и едновременно с това се увеличава числото на агресивните елементи. Фрустрацията обаче може и да обрече на пасивност човека
3. Емоциите – те се проявяват чрез т. нар. „Закон за двойно изразяване на чувствата”. Всяка емоция подбира цяло богатство от представи, които съответстват на нейната специфика. Тук трансформацията на представите става не по силата на логиката, а по под влияние на емоцията. Освен това, при емоцията съществува обратна връзка – образите оказват влияние върху преживяванията.
5. Механизъм за изграждани на фантазни образи.
Образите на въображението могат да се изграждат както преднамерено, така и непреднамерено /бленуването/. Независимо от начина на формиране, в основата на тяхното формиране стоят процеси, които човек не осъзнава и не контролира.
Първият от тези процеси е ДИСАСОЦИАЦИЯТА – тя е изходна позиция за създаване на нов образ, тъй като при този процес цялостната представа се диференцира на отделни съставни части. При това разпокъсване на представния образ се разрушават връзките, които са съществували между отделните елементи.
След осъществяване на диасоциацията, развоя на фантазията продължава с реализиране на друг процес – АСОЦИАЦИЯ – тя се изразява в синтезирането на части от минали представи, които са обособени при дисасоциацията.
Третият процес по построяване на фантазния образ е КОМБИНАЦИЯ НА МИКРООБРАЗИТЕ в един цялостен образ.
6. Основни операции на въображението.
• АГЛУТИНАЦИЯ – най-елементарната операция, прилагана още в древността. Тя се изразява в отделяне на части на минимум 2 образа и тяхното обединяване в нов образ.
• ХИПЕРБОЛИЗАЦИЯ – преобразуване на нагледния материал, чрез преувеличаване или намаляване ;
• ЗАОСТРАНЯ – обект на преувеличаване е само част от тялото на човека или предмета ;
• РЕКОНСТРУКЦИЯ – изразява се в изграждане на цялостен образ, не само по зададени частични външни данни. В този случай човекът поставя чрез въображението си липсващите детайли и създава цялостен образ.
• СХЕМАТИЗАЦИЯТА – състои се в изграждане на образ, при който различията в група не се вземат под внимание. Акцентът се поставя върху детайлите, които обединяват групата.
• ТИПИЗАЦИЯТА – най-сложна фантазна операция. Прилага се преди всичко в литературното творчество при изграждане на типични образи.
7.Въображение и въплащение.
Мнозинството фантазни образи имат стимулиращи функции. Те подбуждат човека да създаде нещо ново – предмет, ситуация, отношение. В този процес личността проявява готовност да въплати изградения фантазен образ. Това въплащение обаче не е израз на реконструкция т.е. повторно възпроизвеждане, а е ориентирано към бедещето. С други думи въображението става „творческо”.
7.1. Творчество при увереност в реалността на фантазния образ.
В случаите, когато получаваната информация е пригодна да удовлетвори определена потребност, тя поражда готовност към адекватно поведение. Това означава, че у човека възниква СЪОТВЕТНА УСТАНОВКА, т.е. състояние което мобилизира онази част от душевния апарат и от физическите сили, които биха способствали за удовлетворяване на потребността.
Картината, която предоставят тези процеси за света, се оценява като адекватна и действително съществуваща. Тя активира човека за извършване на конкретен акт, който съответства на РЕАЛНОСТТА НА ОБРАЗИТЕ, НА ЗАКЛЮЧЕНИЕТО.
В творческия подход има и още една особеност, факта, че човекът ВЯРВА В РЕАЛНАТА ВЪЗМОЖНОСТ този образ да бъде осъществен. Точно тази вяра мобилизира твореца. Поради тази причина този фантазиен продукт се нарича „АКТИВНО РЕАЛЕН ОБРАЗ”.
Творческия процес протича в няколко етапа:
В тези етапи се разкрива връзката „реален фантазиен образ – творчество” и ролята на основния психологически механизъм „Установката” за проявата на съзидателност у човека.
• Първоначално възникват щрихи на образи ;
• Впоследствие започва обогатяване на образите ;
• Оформя се „реален фантазиен образ”
• Възниква „установка”
• Открива се път за осъществяване на фантазния образ в действителен продукт ;
• Извършва се претворяване на образа /умствено и реално претворяване/
7.2. Творчество при неувереност в реалността на фантазния образ.
В процеса на откъсване от действителността човек може да създаде образ, в чиято РЕАЛНОСТ НЕ ВЯРВА.
Най-често това са ОБРАЗИ СИТУАЦИИ. Тяхното създаване е продиктувано от необходимостта успешно да се изпълняват някои професионални роли. Този вид фантазни образи продукти се определят като „НЕРЕАЛНИ ОБРАЗИ”.
Етапите на формиране са:
• Въображаема нереална ситуация ;
• Възникване на установка ;
• Определяне на поведение ;
• Емоционално преживяване ;
7.2. Творчество при неопределен образ за ситуация.
Ситуациите, които човекът решава всекидневно могат да бъдат както обикновени, така и проблемни.
Проблемните се отличават преди всичко с това, че изискват създаването на нов детайл, на ново свойство, да се усвои нов начин на действие.
Съществуват проблемни ситуации, които съдържат възможности да бъдат решени, като индивидът използва закономерности, които са валидни в съответната област. В такива случаи проблемната ситуация може да се разреши с помоща на „мисловен процес”.
В жизнената дейност на човека, обаче се пораждат и ситуации, които се характеризират с много голяма степен на неопределеност, т.е. мисленето се оказва безсилно да реши проблемната ситуация. В тези случаи се поражда установка за изоставяне на строгите мисловни операции и се мобилизират психическите сили за друг вид дейност. ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ПРОГНОЗА на равнище фантазен образ.
Тук сътворяващият процес протича върху основата на нешаблонност, на дисасоциацията и на асоциацията, достигайки границата между действителното и недействителното. В резултат се формулира решението на проблемната ситуация във вид на НОВО ЗНАНИЕ С ВЕРОЯТЕН ХАРАКТЕР представляващо образ.
С Ъ З Н А Н И Е Т О
I. Съзнанието като процес на осъзнаване.
В психологическата наука съществуват различни подходи към темата „съзнание”:
• ДЖОН УОТСЪН приема, че подобно явление не съществува в душевния свят на човека и следователно психологията не следва да го изучава ;
• ЗИГМУНД ФРОЙД споделя възгледа, че съзнанието и безсъзнателното са две сфери, които в своето единство осигуряват функционирането на психиката ;
В днешната психология е прието схващането, че съзнанието е плод на синтез от психологически феномени. Лансира се идеята, че когнитивните, емоционалните, волевите процеси не съществуват отделно и разпокъсано един от друг. Те са интегрирани, а ефектът от това обединение е ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ. То изпъква като сложно психическо образувание, което позволява на човека ЕДНОВРЕМЕННО да формира знания за определен обект, да се пораждат емоционални преживявания за него, да изгражда отношение и готовност за действие към този образ.
В резултат на тази широка отразителна дейност и на психическа регулативност съзнанието става способно да формира ВЪТРЕШЕН ПЛАН за действие на индивида. Този план му позволява да се ориентира по-добре в природната среда, да избере по-адекватен вариант за действие в социалното обкръжение, да повиши равнището на саморегулация.
Съставянето на ВЪТРЕШНИЯ ПЛАН позволява на човека:
• Мислено да манипулира с предметите и техните страни ;
• Мислено да определя какви действия да предприеме
• Мислено да предвижда последиците
• Мислено да определя какъв контрол ще приложи ;
За достигане на подобни психически резултати се осъществява специфичен процес на ОСЪЗНАВАНЕ. На външните обстоятелства и на собствените действия.
В какво се състои конкретния принос на осъзнаването ?
Преди всичко трябва да се отбележи факта, че всяка психическа активност на човека започва като НЕОСЪЗНАТ ПРОЦЕС., включващ инстинктивни причини, резултати от навика и пр. те не изискват контрол и управление.
При условие, че извършвания от човека акт срещне някаква преграда, която не може да бъде преодоляна с рутинни действия, става необходимо да се извърши промяна в начина на действие. Тъкмо тогава се поставя началото на процеса ОСЪЗНАВАНЕ НА ОБСТОЯТЕЛСТВАТА.
Това е процес началото на който започва с включване на познавателния процес. За целта е необходимо да се извърши насочване на вниманието към обекта. Посредством този първи волеви акт съзнанието се фокусира върху обекта.
Впоследствие започва процес , при който посредством зрително възприятие се актуализират определени ЗНАНИЯ.
Тези знания обаче предполагат усилия за възпроизвеждане на данни. Следователно на този етап се включва процеса ПАМЕТ.
Второто важно условие, влияещо върху процеса на осъзнаването е свързано с пораждане на ЕМОЦИИ. Определени емоции съдържат потенциал за активизиране възможностите на човека за получаване на повече информация за определен обект и същевременно други емоции могат да затруднят този процес.
Все пак е прието, че „субективното преживяване на емоциите е основния организиращ фактор в съзнанието”.
Емоцията придружава образа, разкрива личното. СУБЕКТИВНОТО ЗНАНИЕ
Третото важно условие е ОТНОШЕНИЕТО.
Докато знанието – позволява разкриването на страни, връзки на определен предмет, а емоционалното преживяване – неговата значимост, то отношението разкрива постоянния стремеж към този обект.
Този стремеж се изразява в привличане, влечение, желание, намерение за контактуване и въздействие.
Формулираното отношение изпъква като ОРГАНИЗАРАЩ ФАКТОР НА СЪЗНАНИЕТО. Такъв стремеж може да стане причина както за неподозирани подбуди, така и за изкривяване на възприятието, наречено „ЕФЕКТ НА ЕХОТО”.
Според ВИГОТСКИ: „Състоянието на ехо е продукт на функциониране на психичните явления, които стоят на по-ниско равнище в душевния апарат.”.
В психологически аспект съзнанието се проявява като процес на осъзнаване от човека на действията на хора и предмети, на външни обстоятелства, на собствени реакции. Съзнанието започва да функционира когато чрез неосъзнати или смътно осъзнати действия не може да се разреши определена задача. Тогава изпъква необходимостта от строго целенасочено управление на действията.
Съзнанието започва да се проявява когато:
• се появи образ или мисъл за тази реалност ;
• когато тези психични продукти се обагрят от емоция ;
• когато се оформи определен стремеж за контакт с тази реалност ;
Тогава в психиката се оформя сложно, синтезирано образувание включващо:
• знания ;
• преживява се емоционална значимост ;
• изгражда се отношение към конкретния факт ;
Едва тогава психичната дейност е преминала в едно от най-високите си качества – в СЪЗНАНИЕ.
От тук нататък започва целенасочено, преднамерено съзнателно регулиране на поведението.
II. Характеристика на съзнанието.
Психичната дейност може да се раздели на 2 вида – безсъзнателна и съзнателна. Те имат една обща насоченост – да реализират поведението.
В какво се състоят основните характеристики на съзнанието ?
Първата специфика се изразява в обстоятелството, че съзнанието е резултат на МОЗЪЧНАТА ДЕЙНОСТ. Това е двустранен процес т.е. има обратен ефект върху мозъчната дейност.
Водеща характеристика на съзнанието е неговата структура. То включва следните особености:
• то има ЙЕРАРХИЧНА СТРУКТУРА ;
• всеки елемент има собствена функция и влияе върху останалите.
Главен елемент – ядро на съзнанието – това са знанията. Съзнанието е винаги знаене за нещо, което е вън от човека. Колкото знанията за определен обект за по-широки, толкова са по-големи съзнателните възможности.
Подобно разширение се проявява в няколко аспекта:
• Обектът на знанието оказва влияние върху генериране на начини за решаване на проблемната ситуация ;
• Притежаваната информация влияе върху регулиране на мислителните действия – анализ, синтез, сравнение, обобщение ;
Знанията в психичен план са съвкупност от образи и мисли, а в личностен – система от понятия, правила, теории, принципи .
В структурата на съзнанието се включват и 2 второстепенни елементи – емоции и отношения.
Тези елементи имат както организираща роля, но и разширяват потока на знания за хората, предмети, събития.
М И С Л Е Н Е
Процес на откриване на външни и вътрешни отношения
I. От образ към мисъл.
След като човек многократно възприема повтарящите се въздействия на свойствата на един предмет, той неизбежно ги съпоставя едно с друго. В резултат на сравнението индивидът „вижда” общото в отделните повторения, разкрива еднозначни признаци. По такъв начин става възможен преход към ОБОБЩАВАНЕ И ФОРМИРАНЕ НА УМОЗАКЛЮЧЕНИЯ.
Следователно умозаключението е мисъл „облечена” в словесна форма, която е получена в резултат на трансформация на чувствени данни.
Съдържанието на подобни заключения показват, че резултатите от сетивните органи – първичните образи, чрез редица трансформации – сравнение, обобщаване и пр. придобиват абстрактна същност, която се изразява в словесен вид под формата на мисловни резултати – умозаключение, съждение, понятие.
В случай, че в човек възникне потребност да пресъздаде даден предмет, който по-рано е възприемал, той актуализира образа. В този процес могат да отпаднат някои елементи на предмета или да се добавят нови. Изборът за откриване на най-добрия вариант за решаване на една такава задача може да се осъществи, чрез включване на МИСЛОВНИЯ ПРОЦЕС и в резултат на това да се породи МСЪЛ т.е. ново знание.
Нашето познание за света е пълноценно, тъй като се получава в резултат на синтеза на чувствени данни /първични и вторични образи/ с мисловни дейности. Благодарение на него човек може да РАЗКРИВА НОВИ, НЕИЗВЕСТНИ СВОЙСТВА. В това се изразява една от най-висшите форми на мисленето – творческата.
II. Характеристики и основен механизъм на мисленето.
Мисловният процес има свои признаци, които го отличават от перцептивните и от представно-имажинативните проявления на психиката.
1. Един от най-значимите признаци и, че той е свързан с търсене и откриване на СЪЩЕСТВЕНИ СТРАНИ в предметите и явленията. Едновременно с това тези страни до които се достига са винаги нови.
Ново е онова, които е било неизвестно по отношение на началните стадии на мисловния процес. В това се състои най-значимата характеристика на мисленето.
В какво се състои новото ?
2. Новото винаги се характеризира с МНОГАСТРАННА ПРЕДМЕТНОСТ. Това означава, че в едни случаи цел на мисленето може да бъдат външни, в други вътрешни елементи на обекта, а в трети взаимните връзки между тях.
При изследване на външните елементи се извършва анализиране, сравняване, обединяване, отделяне на едни или други черти на предмета. В резултат се формират понятия като се подхожда от частното към общото.
Втората страна на предмета на мисленето, която отговаря на въпроса „В какво се състои новото?” е свързана с откриване на отношенията и зависимостта между предметите. Чрез мисленето се открива ново отношение, което не може пряко да се наблюдава. Това е вътрешно съществено отношение, което детерминира външно проявяващите се свойства на обекта.
3. Друга особеност на мисленето е, че то се включва за откриване на конкретно проявление на отношението на базата на изградено широко и вярно понятие за обекта. Именно във възпроизвеждането на общото понятие в индивидуално проявяващи се страни се заключава ТЕОРЕТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ
4. Следваща особеност на”предмета на новото” се отнася до оценката на резултата от мисленето, както и до знанието за операционния състав на действията на човека т.е. предмет на мисленето стават СОБСТВЕНИТЕ ОПЕРАЦИИ.
5. Друга особеност на „новостта” е заместването на реален предмет или действителни отношения с идеализирани. Типичен пример за това е създаването на МОДЕЛ на предмет, явление, процес и пр. моделите могат да бъдат – мислени или физически.
6. Възможността мисленето да предоставя нови знания без участието на атнализаторите се определя като ОПОСРЕДСТВЕНОСТ.
Важен елемент от този процес е разкриването и отчитането на „причинно-следствената връзка” между явленията и предметите.
Човек използва опосредственото мислене не във всички случаи, но по-характерните от тях са:
• Първо – когато следва да се правят заключения относно явления, за които човек не разполага със съответните анализатори ;
• Второ – когато непосредственото е невъзможно. Прилага се индиректния подход – спектрален анализ ;
• Трето – когато непосредствения път е неефективен ;
III.МЕХАНИЗЪМ НА МИСЛЕНЕТО – включването на обекти в нови връзки и отношения и откриване на нови страни, които се проявяват в рамките на тези отношения. В процеса на този механизъм се откриват все по-нови и нови връзки и съдържателни елементи и постепенно се достига до крайното решение. Тук механизмът на мисленето се проявява в своята ОСЪЗНАТА ПЪЛНОТА.
ИНСАЙТ – неосъзнаването на начина, чрез който се достига до решението, а осъзнаване само на съдържанието на самото решение. Това е внезапното прозрение. То не е следствие от прилагане на целенасочени свързвания на известно с неизвестно, тъкмо обратното – то е плод на синтеза на миналия опит с неосъзнавани мисловни процеси.
1. Изходна точка на мисленето.
Мисловния процес не се реализира при всички етапи на познавателната дейност. В много случаи тази дейност се извършва в резултат на навици, умения формирани преди години и пр.
Опорна точка на мисловния процес и пусков механизъм на мисленето се явява „пораждането на ситуация, която човек желае да разреши, но средствата с които разполага в момента се оказват недостатъчни или въобще непригодни”.
„Идеята, че проблемната ситуация става стартова площадка за нашите мисли” е изказана още от Уйлям Джеиймс. „Мисленето ни помага при непредвидени стечения на обстоятелствата, при които нашата „асоциационна мъдрост” се оказва безсилна”.
В обстановка на „проблемна ситуация” се проявява повишена активност, тази активност се мултиплицира, когато стремежът се обвърже със ЗАДАЧА. Тук човек си поставя редица въпроси: какво е известно, какво не е, какви са условията. Точно тук се появява третият, завършващ елемент на задачата – ВЪПРОСА.
С поставянето на ВЪПРОСА, бъдещият резултат се облича в речева форма.
2. Етапи на мисловния процес.
Схематично етапността на мисловния процес съдържа:
• Осъзнаване на въпроса ;
• Поява на асоциация ;
• Отсяване на асоциациите и генериране на предположение. Създаване на ХИПОТЕЗИ..- колкото са повече, толкова по-голяма е свободата за вземане на решение. Един от методите за проверка на хипотезите е методът „проба и грешка”, втория е „аналогия”, а третия – откриване на нов подход. ;
• Проверка на предположението – уточняване, потвърждение, отхвърляне. Проверката включва:
1. да се уточни дали резултатът съответства на условията на задачата, да се докаже неговата свързаност с формулирания въпрос и
2. новополученият резултат ще увеличи своята надеждност, ако се потърсят начини за неговото потвърждаване.
• Уточняването и потвърждението водят до РЕШЕНИЕ
• РЕШЕНИЕТО до ново мислително действие.
IV. ОБЩИ МИСЛИТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ
1. Анализ и синтез.
Анализ – състои се в разчленяване и разлагане на цялостния обект на съставните му части с цел, да се разкрие неговия строеж. Основната му функция се състои в направляване на движението на мисълта от сложното към простото, от многообразието към конкретното. При анализа се изключват маловажните, незначими, повтарящи се елементи.
Синтез – процес при който елементите разчленени при анализа се възстановяват, обобщават. При него движението е от частното към общото. Той води дори до създаване на по-крупни, генерализирани новообразувания – ново.
2. Сравнение – действие за разделяне на общото от различното.
Сравнението се предшества от анализа. Преди актът на съпоставяне задължително се извежда признак, по който ще се определя степента на сходство или на различие.
Ако сравнението се осъществява по няколко признака, то тогава се следва принципа на последователността. При този вариант се извършва процеса „наслагване” на отделните елементи, т.е. извършва се своеобразен синтез.
Сравнението играе съществена роля за разширяване на познанието за самия себе си.
3. Абстракцията – процес и резултати от отвличане.
Процес при който се извършва мислено изолиране на едно свойство от други свойства. Тя дава възможност да се разгледа определена черта в чист вид.
Абстракцията протича във 2 форми:
• Първата от тях се определя като елементарна и е свързана със сетивното познание. Тук се касае за изолиране на едни дразнители за сметка на други. Обикновено се поставя акцент на силните дразнители, чрез ОТДЕЛЯНЕ на значимия дразнител и ОТВЛИЧАНЕ на по-слабия.
Следователно абстракцията протича при едновременно въздействие на съвкупност от дразнители, като синхронно се реализират 2 микропроцеса – отделяне и отвличане.
• Втората форма е свързана с протичане на аналогични микропроцеси. Тук обаче отделянето се извършва по отношение на съществените свойства на обектите, а отвличането се реализира към несъществените свойства. Тази форма се изразява в разкриване на същността на предметите, което намира отражение в раждане на понятия, принципи, закони.
Извод: Анализът е необходим за сепариране на дадено свойство, а абстракцията става негов „гарант” за независимото му съществуване.
4. Конкретизацията – действие за обединяване на същественото и уникалното.
Заключава се в движение на мисълта от общото към частното. Неговата функция се изразява в пораждане на съвкупност от мисли с определено съдържание. Те отразяват както общите характеристики, така и всички маловажни белези, които са били изоставени в хода на абстракцията. По този начин значимото общо изпъква по релефно на фона на несъщественото.
5. Обобщение – търсене на общото и същественото.
Мисленето се насочва към онова свойство, което се повтаря в рамките на определена група предмети. Обстоятелството, че това свойство се среща във всеки един от предметите в групата му придават статут на ОБЩО СВОЙСТВО. То засяга преди всичко външната страна на обекта. Това свойство е решаващо за съществуването на предмета.
Сепарираното свойство освен, че е общо е и СЪЩЕСТВЕНО, защото изразява вътрешното съдържание на обекта.
Това позволява на човек на образува житейски и емпирически понятия.
Извод: Обобщението – емпирично или теоретично е невъзможно да протече без останалите мисловни процеси началната му точка принадлежи на анализа, при който явлението се разлага, преминава през абстракцията, при която явлението се освобождава от второстепенни детайли.
6. Класификация и систематизация – действия насочени към групите.
Посредством действието класификация се извършва мислено обединяване на предмети и явления в подгрупи и групи по съществени или несъществени свойства. Реализирането и изисква първоначално да се определи признак за подбор, а след това да се осъществи процес на сравнение.
Систематизацията се различава от класификацията по това, че обект на обединяване не са отделни предмети, явления, а подгрупи и групи, които се обособяват в по-големи общности. Тек отново се провежда процеса сравнение.
V.Някои особености в общите мислителни действия.
При многократна повтаряемост на конкретните мислителни действия /операции/ се формират ОБЩИТЕ МИСЛИТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ.
Кои са техните особености ?
1. Те никога не се проявяват изолирано, а ФУНКЦИОНИРАТ ВЪВ ВЗАИМНА ВРЪЗКА.
2. За тях е валидна ОБРАТИМОСТТА, която се изразява в това, че преобладаващата чест от мислителните действия могат да се обединят по двойки, които имат полярна насоченост. Тази полярност е доказателство, че мислите на човека не протичат хаотично. Тяхното оптимално решение има генетични и социални корени.
Примери за обратимостта са следните процеси:
• При анализа – разчленяване на предмета ;
• При синтеза – възстановяване на конкретността ;
• При абстрахирането – движение към изолиране на отделни страни ;
• При конкретизацията – включване на страните, които са били предмет на мисловно манипулиране плюс онези, които са били изолирани.
• При сравнението – вътрешно се деференцира на две противоположни операции – сходство и различие ;
• При класификация и систематизация също се открояват елементи на поляризация.
VI. Причини за индивидуалното мислене.
Индивидуалността на мисловния процес се определя от:
1. Качества на мисленето.
• Дълбочина;
• Широта ;
• Гъвкавост ;
• Критичност ;
• Бързина ;
• Самостоятелност ;
• Последователност ;
• Икономичност ;
Ако тези качества се проявяват трайно в мисловния процес се приема, че те са се превърнали в СВОЙСТВА НА ЛИЧНОСТТА.
2. Личностни фактори – целеустременост, сдържаност, смелост, насоченост, екстравертност и интравертност.
VII. Начини за отражение на действителността в мисли.
1. Нагледно-действено мислене – проявява се при непосредствено манипулиране с предметите, като в процеса се формират образи за отделни страни на предметите и тяхната пространствено-времева характеристика. Образите се получават в резултат на пряк контакт с предметите, които ни подават информация чрез рецепторите.
2. Нагледно-образно мислене – тук под влияние на поставената задача, се актуализират определени образи. Те се анализират, сравняват, класифицират в резултат на което се стига до ново знание под формата на съждение или понятие.
В друг случай, може стар образ да бъде подложен на качествено изменение. В трети случай – може да се създаде нов образ на база словесно описание,при четвърти – изграждане на образ на базата на чертежи или схеми.
3. Абстрактно /словесно/ – логическо мислене – при него човекът се откъсва сензорните свойства на предметите. При поставяне на оценка, при построяване на своите реакции човекът се ръководи от отвлечена позиция. Обобщеното в тях значение се пренася на конкретния обект от съответната област /клас/ и в съответствие с това се строи подхода към този обект.
VIII.Модуси на мислене
1. Първобитно мислене /„пралогично мислене”/ – В основата му е поставен мистицизмът, обвързването и зависимостта на хората от природата, символите, тайнството, ирационалните представи и нереалността. Характеризира се с невъзможност за обяснение на причинно-следствените връзки с превръщането на реалността в мистични признаци.
В съвременния човек това мислене се проявява в религиозния мистицизъм
2. Творческо мислене.
Основния признак за творческото мислене се свързва със създаването на нещо ново. – идея, образ, модел. Реализирането на крайния творчески продукт при него преминава през няколко фази:
• Поставяне на проблема – Всестранен анализ на поставените условия; разкриване на взаимните връзки; извършване на сравнения, определяне значимостта на обектите, генериране на Хипотези.
• Стратегия за построяване – формулиране на стратегии
• Стратегия за изграждане на вярна картина на ситуацията ;
• Стратегия за конструиране на съвкупност от операции при повишена сложност на ситуацията. Класифициране на поредица от цели и операции.
• Стратегия за сътворяване на умозаключения по аналогия.
• Управление
• Определяне на интереса ;
• Емоцията ;
• Самооценката ;
• Установка за превключване
3. Критично мислене – същността му се изразява в сортиране на предположенията. Те се подреждат по различен начин: пригодни, спорни, неподходящи. Критическата проверка се извършва многократно, като пригодните се сортират, докато не се открие най-целесъобразно предположение. То се проявява на индивидуално и групово ниво.
На индивидуално ниво е насочено към освобождаване на човека от пристрастията си и постигане на рационалност.