Използването на категорията социално исторически начин на живот, изразява пространството на избора, който има индивида и който му е зададен от характера на обществото. Самия социално исторически начин на живот определя избора на границите, на вид дейност. В много общества този избор се ограничава съзнателно.
Използването на категорията социлно исторически начин на живот води до редица идеи (проблеми), чието разработване до по-пълно разбиране развитието на личността:
-. Социално генетични проблеми - по линия на социално историческия период, т.е. по време, когато живее личността. Този проблем може да подтикне изследователя към изследване възникването на феномена личност, към разработване на вечните изменящи се възрастови периодизации (детство, зрялост, старост), до ритъма на смяна на основните видове дейности (игра, учение, труд)
-. Друг проблем - изучаване развитието на личността в различни култури и епохи от развитието на обществото води до разкриване ролевите качества на личността в дадената култура.
ІІ. Социално типичното поведение на личността.
При анализа му могат да се определят две основни направления:
Свързано със социогенезата (произход и развитие на психичните функции на личността, на междуличностните отношения, но определени от особеностите на социализацията в различните култури и формации).
В социалните типове поведение личността изразява усвоените в съответната култура образци на поведение (надсъзнателни индивидуални явления). Това са усвоените от личността типични за даденото общество поведение, познания, но тяхното влияние не се осъзнава от човека и не се контролира от него. (Напр. етничен стереотип - тук действа иденфикацията - присъединява се към съответната социална група). Типичните за дадената култура еталони са съобразна призма, чрез която се гледа на другите хора.
В процеса на социогенезата има различни механизми, свързани с промяната на социалната позиция на личността. Иползва се понятието лиминалност (лимен - праг) - за да премине в друга социална позиция, човек трябва да премине някъкъв праг. Тази лиминалност се проявява в различни форми. Една такава форма е свързана с прехода на индивида в друга възрастова група. Този преход намира отражение в обредите на дадена социална група (раждане, абитюренски бал и др.). Друга форма на лиминалност се проявява в ситуации, свързани с изменение на статуса на личността (професионално израстване - води до промяна на самочувствието му). Трета форма на лиминалност - в ситуация на преход в друга социална общност - изисква нов цикъл на социализация, нов вид на социално поведение.
Общи особености:
превъртане на ролите - тези в по-ниските етапи на статуса получават временна власт над по-висшите (в много организации се прилага низшия състав да избере ръководител). Има обаче много опасности - доколко е зряла групата за такъв избор.
в обредите, когато се демонстрира власт, това влияе на личността, на която предстои да получи власт (да се обогати за поста, който предстои да заеме).
Начина на живот играе роля на катализатор за развитието на личността, защото в голяма степен определя възможното за това развитие. За съжаление не можем да избираме социално историческия начин на живот.
V.ТЕМА: Психологически основи на нравственото развитие на личността.
І. Жан Пиаже - теория за нравственото развитие. Четири етапа, които Пиаже нарича етапи на развитието на правилата:
1.етап - индивидуален (моторен) - от 1 до 2 год. възраст
2.етап - егоцентричен - от 2 до 8 год. възраст.
3.етап - наченки на кооперация от 8 до 10 год. възраст
4.етап - приемане на правилата след 11 год. възраст
Следват три етапа, свързани с осъзнаване на правилата:
а).етап в който сякаш правилата не функционират - до 6 год. възраст
б).етап на имитация на общите правила - до 10 год. възраст
в).етап на осъзнаване на правилата и стемеж към тяхната промяна на базата на договарянето - след 10 год. възраст
договореност - има правила, детето ги осъзнава но не го удволетворяват и то търси начин да се договаря.
Следват още три етапа - в развитието на съждението за справедливост:
1.справедливостта е подчинена на авторитета (учители, родители) 7 - 8 год. възраст;
2.справедливостта се развива на базата на сравняването на ценности - 11 - 12 год. възраст;
3.след 11 - 12 год. възраст - справедливост от висш тип
По-по различен начин описват етапите Лоурънс Колберг. Работи след Пиаже - определя три нива, като ги свързва с по два стадия на всяко ниво:
1.ниво - доконвенционално;
І.стадии - ориентация към послушание и наказание, моралът е да се избягнат наказанията, да се подчиниш на силния без да разсъждаваш (няма възрастова граница);
ІІ.стадии - ориентация към средствата предпочитани за постигане на целите - характерно е, че хората разбират правилното действие, позволяващо да се постигне желаното, дори и чрез изтъргувано благоразположение;
2.ниво - конвенционално;
ІІІ.стадии (І) - ориентация от типа добро момче, мило момиче. Да заслужи одобрение чрез мило поведение;
ІV.стадии (ІІ) - ориентация към закон и ред - да изпълни задълженията си в зависимост от социалния ред;
3.ниво - постконвенционално;
V.стадии (І) - ориентация към социален договор - моралът се основава на закона, правата и социалата полезност;
VІ.стадии (ІІ) - ориентация към универсални етически процеси - моралът е личен избор, на основата на универсалните принципи, приети от обществото.
Според Колберг не е задължително човек да премине през всичките стадии.
Три момента, свързани с нравственото развитие на личността.
Развитие на нравствени чувстваи емоции;
Развитие на морални нагласи;
Развитие на морални потребности.
1* Развитие на нравствени чувстваи емоции; Емоциите са свързани с преживяване на удволетвореност или неудволетвореност на биологични потребности. Чувствата - на духовните потребности. Деленето на потребности не е окончателно. Емоции има и при животните, докато чувствата са характерни за човека;
-. едно и също явление в една ситуация може да е емоция, а в друга ситуация - чувство (напр. страха)
-. удволетворяването на емоции при хората не е както при животните (напр. глада).
* Нравствените чувства това е преживяване на удволетвореност или неудволетвореност на нравствените потребности. Развитието на човека може да се наблюдава като се използват няколко ориентира:
1).проявата на правилни емоционални отношения към различни морални явления. Правилни са общоприетите норми и правила за поведение в обществото;
2).появяването на емоционални отношения към явления, които до този момент са ни били безразлични (проява на интерес) Особено когато съответните нравствени явления не ни касаят - загриженост за другите, за обществото, отношение към престъпността без да си жертва;
3).когато се забележи, че нравствените чувства стават по-принципни, т.е. в по-висока степен се свързват с мооралните норми;
4).когато човек първо забележи наличието на морално негативни чувства у себе си и започне да се бори с тях (себелюбие, скъперничество и т.н.);
За нравствените чувства у възрастните е характерно отмирането на едни и появата на други чувства. Това е смисъла на развитието им.
2* Развитие на моралните нагласи; - Нагласата е комплекс от очаквания, включително и мечти. Обикновено се отчита, че основните морални нагласи у човека са три:
-. егоизъм;
-. индивидуализъм;
-. колективизъм (за някои автори то е спорно)
При възрастните някоя от тези три нагласи има определяща роля, но в различни периоди от живота, а и в отделни ситуации могат да доминират различни нагласи. Това зависи от активираните за периода потребности. Затвърждаяване на отделните нагласи е в резолтат на повтарянето на ситуации, в които се удволетворява съответната потребност.
Моралните нагласи на личността са едни от най-сложните, тъи като включват освен емоционалните аспекти и когнитивни процеси, а и поведенчески аспекти.
Трябва още в детска възраст да създаваме ситуации, в които се удовлетворяват определени потребности и нагласи.
3*.Развитие на нравствените потребности; - потребност - нужда от нещо, което човек счита за важно за себе си и за близките си хора. Удоволетворяването на съответните потребности предизвиква чувства. Развитието им се осъществява в някой направления;
1).формиране на нови потребности - преминава няколко етапа;
-. усвояване назнания за моралните норми - кое е допустимо и кое не;
-. превръщането на тези знания в убеждения на личността (убежденията не трябва да се бъркат с вярата);
-. осигоряване на среда, която да съдейства за превръщането на убежденията в потребности;
2).подобряване на качествата, усъвършенстване на вече съществуващи морални потребности. Напр. потребност от хуманно отношение се появява към близките, но трябва да се развива към други);
3).научаването от страна на личността, разумно и с мярка да удволетворява своите потребности (съобразно със ситуацията, с последствията и т.н.);
4).ликвидиране на вече функциониращи, вредни морални потребности. Преодоляването им изисква усилия на волята, а това предизвиква дискомфорт.
VІ.ТЕМА: Развитието на възрастните през периода на младостта.
Развитието на процеси, характерни за целия човешки живот. Когато говорим за развитието на възрастните трябва да се отчита, че измененията, които настъпват в личността като цяло не зависят изцяло от хронологическата възраст. Те са много по-свързани с културата, социалните и лични събития и фактори.
При възрастните не разполагаме с физически ориентири (напр. пубертета) или точно очертани стадии. Хода на развитието на маркиран от социални ориентири, от ролите и отношенията, които влизат в състава на семейния живот. Социалното развитие се смесва постепенно с физическите изменения и с придобити знания, навици, умения, опит. Могат да влияят и т. нар. ненормативни събития (войни, кризи, загуби). Когато се говори за психология на възрастните имат предвид три периода:
младост - 20 - 40 г. възраст;
зрялост - 40 - 60 г. възраст;
старост - след 60 г. възраст
Тези възрастови граници са много лични при различните автори.
Възрастово време - вид вътрешен времеви график, който се използва като критерии и средство да разберем доколко в своето развитие избързваме, изоставаме или сме в крак с ключовите социални събития за актуалния период (вид, разписание житейско).
В развитието на този часовник имаме определени очаквания, ограничения и дори принуждения, които най-често са социални.
В наше време има размиване на границите между отделните периоди в живота, т.е. възрастовия часовник не е много точен.
Възрастта може да се опрели от три гледни точки:
Биологическа възраст - средната вероятна продължителност на човешкия живот (биологическата възраст на един болен 40 годишен човек е различна от биологическата възраст на 40 годишен здрав човек);
Социална възраст - степен на съответствие между положението на човека и съществуващите в дадената култура норми (напр. един 50 годишен човек се очаква да е улегнал, семеен, с кариера и това е приетото, за разлика от 50 годишен алкохолизиран тип);
Психологическа възраст - доколко човек се е адаптирал към изискванията на средата (нивото на интелекта, способност за учение, двигателлни навици, нагласи, мотиви и т.н.).
Обидинението на 1+2+3 води до понятието зрялост (не като подход, а като съзряване). За зрялост можем да съдим по:
-. материална и социална независимост;
-. способност самостоятелно да се вземат решения;
-. благоразумие, надеждност;
Тези неща могат да се проявят в различни периоди на хронологическата възраст.
Физическото развитие в периода на младостта - период в който човек е по-силен, по-здрав, репродуктивен. Това са нормативни изменения. На хората от тази възраст се възлагат задачи, изискващи такива възможности. Физическия разцвет на човек е между 25 и 30 години. След 30 години започва бавен и незабележим спад на възможностите. Периода на младостта е здрав период - в случай че храненето, спортуването е нормално, без цигари и наркотици, с умерена употреба на алкохол.
Класификация за смъртност при тази възраст: - вирусни инфекции, съдови заболявания, инциденти, злакачествени заболявания. % смъртност е по-ниска, но но някой признаци на хронични заболявания се проявяват тук - необходима е профилактика. Но има и ситуации, в които смъртността на млади хора се увеличава - напр. войните, и техните последствия.
VІІ.ТЕМА: Приемственост и изменения в познанието през периода на младостта.
Стадиите на развитие имат относително ясни граници (говорим за детско - юношеската възраст). При възрастните хора не е така. Научаването и др. когнитивни процеси не приключват с настъпване периода на младостта. В миналото се е считало, че връх на интелектуални способности се достига в края на юношеството и началото на младостта. Правени са изследвания на принципа на напречните разрези. Установено е, че младите 15 - 25 г. по-добре се справят с интелектуалните тестове отколкото в по-зряла възраст. По-късно, с използването на лонгитюдния подход (надлъжни разрези) се оказва, че хората демонстрират ръст (интелект) между 20 и 40 г.
Как се обяснява реакцията?
Основна причина е степента на образованост - по-младите са били здравословно по-добре, с по-скоро завършено образование. Някой способни достигат връх в края на юношеството - постижения за скорост, механичната памет и др.Често използваните мисловни операции се запазват по-дълго, а др. когнитивни способности (съждения напр.) се развиват цял живот.
-. Стадии на студентското мислене - характерно за всички млади хора през периода на младостта, които продължават своето обучение. Извода е, че обучаващите се младежи достигат закономерна последователност в изменението на мисленето, обозначено като стадии. В началото студентите интерпетират света като добър или лош (по дуалистичен начин). Ролята на преподавателя е да обучи, а на студентите - да учат. Скоро обаче студентите се сблъскват с различни мнения, колебания, гледни точки и започват да признават такова образование - и те да имат право на мнение. Такъв подход дава възможност за собствено мнение, съждение.
В началото подхода на студентите е по метода проба - грешка но болшинството от тях стигат до избор на собствени ценности, възгледи и отговорности за избор на начин на живот. По този начин те се придвижват от дуализма към търпимост на множество съперничещи си гледни точки (концептуален релативизъм) и от тук към избиране на своя позиция.
Някои теоретици, занимаващи се с типичния начин на мислене през младостта обръщат внимание на разбирането на противоречия като важно достижение на когнитивното мислене през младостта (Клаус Ригел). Той нарича това мислене диалектическо. Характерно за него е, че човек е способен да обмисля противоположни тези, да ги синтезира, интегрира и това е силната странана мисленето през периода на младостта. Ригел обръща внимание на факта, че диалектичния стадий трябва да доведе до развитие на навици за самостоятелно вземане на решение. Това е най-характерния принцип за достигането на когнитивна зрялост.
Друг автор Едгар Шайм - счита, че функционират други стадии на когнитивното развитие, като главен отличителен белег на мисленето през младостта, а и по-натам е гъвкавостта, която дава възможност на възрастните хора да използват всички когнитивни способности, които притежават до този момент.
Стадии според Шайн
Д и Ю
Мл
Зрелост
Старост
І.стадий - възприятие - характерен за детето и юношата;
ІІ.стадий - достижения - характерни за младостта - използване способностите да се мисли, да се решават проблеми и да се вземат решения;
ІІІ.стадий - изпълняване на социални функции - хората използват когнитивните си способности за решаване проблемите е на другете хора;
ІV.стадий - реинтегриране - осмисляне живота като цяло.
Хората, които са достигнали определен етап от развитието си получават възможност да изпълняват административни функции - от ІІ до ІV стадии.
В миналото с административни функции са натоварвани и представители на І. стадий.
Същноста на когнитивното развитие на възрастния се състои в изменение на структурата на когнитивната способност, в гъвкавост.
VІІІ.ТЕМА: Характеристика на задачите на развитието през периода на младостта.
Много изследователи изучават преплитането на когнитивните способности, социалните очаквания, личности особености и на тази база извеждат стадии.
Много теоретици при определеи задачи на развитието на този период се обръщат към теорията на Ерик Ериксон.
В теорията на Ериксон е характерно, че всеки следващ период се основава на предишния. Основна характеристика за периода на младостта е постигането на идентичност, като противоположно на развитието и. Това е характерно и за юношеството, но те остават актуални въпроси и по-нататък.
Много ситуации, в които попадат възрастните налагат те постоянно да се определят и преопределят какви са.
Друг проблем е противоречието между близост и изолация (характерно за млад). Близостта изисква установяване на отношения с друг човек, които носят взаимно удовлетворение. Близостта е единение на две идентичности, без загубване на неповторимите си способности. Изолацията е в резолтат на невъзможност или неспособност да се постигне взаимност, дори от страх, че при общуването с другите, човек може да загуби идентичността си.
Формирането на близаст е характерно за целия човешки живот. Но най-характерни са за периода на младостта.
Близките отношения не само любовни - това са отношения между приятели, колеги и т.н. (една смяна на работа предизвиква криза на близостта).
Има изследвания търсещи връзка между качествата,който притежават децата и тяхната реализация като възрастни.
Хипотезата е, че функционира пряка връзка между веселите, контактни юноши и преуспяващата, добре приспособена личност. Изследванията обаче не потвърждават хипотезата.
Естественото дрожелюбие е само белег на юношеството и не означава, че това продължава и в по-късни периоди от живота. Юношеските черти, които най-ясно предсказват успеха са: практичност, организираност и целенасоченост.
Резолтати от изследванията: през младостта да се адаптират, за да развият идентичността си и да установят близост, хората използват механизми, подпомагащи адаптирането:
1).сдържат емоциите си (изразяват ги в допостими предели) при силно емоционално напрежение;
2).поддържат някакво постоянство, като направляват в необходимата посока биологическите си влечения;
3).внасят корективи в Аз - образа след важни събития в живота;
4).стремят се да разрешават конфликтите в най-близкото си обкръжение;
5).рационален подход при сериозни морални конфликти (напр. при война).
Използването на тези механизми е характерно за най-успелите и най-адаптиралите се, а не за всички.
Други задачи (конкретни) за този период:
1.да се свържат мечтите с реалността - в началото на периода мечтите са слабо свързани с реалността, главно са идеи, желания. В процеса на развитие, сблъскват се с реалността започва конкретизацията на мечтите. В най-добрите случаи човек започва да формира структурата на своя живот, отчита реалностите, проявява разумен оптимизъм.
Има и варианти на нереализация на мечтите - ниво на способностите, влияние на родителите, пасивност, липса на амбициозност, стечение на обстоятелствата.
2.намиране на наставник - основната му функция е да осигури прехода от взаимоотношения от типа - родител дете към взаимоотношения възрастен …..
Наставника трябва да притежава родителски качества, да олицитворява високо ниво на постижения в някаква област, да предизвиква симпатия, за да съомее да преодолее разликата между поколенията; да съомее да изгради отношения на равни начала. Наставника може да е родител, учител, специалист в избраната професионална област. Постепенно у ученика се формира чувство на компетентност, увереност, и може да надмине наставника.
3.осигоряване на кариера (професионално развитие). Най-често в този процес човек завършва обучението си по избрана професия, но понякога се налага ибор на професия за която човек не се е подготвил. Осигоряването на кариера означава определяне на задачи на развитието и в следваците периоди, както и переспективите за развитие.
4.осигоряване на близки отношения - брак, деца, но и човек да определи с какво се харесва на другите - професионално, личностно, сексуално. В този период тези въпроси подлежат на осъзнаване, могат да доведат и до объркване и заблуди.
Тези четери задачи са по Левинсон.
Прието е, че тези периоди са характерни за мъжете (по Крейг). Жените имат други отговорности (но това е на база американски начин на живот). Според него наставника на жените трябва да е жена. За мъжете е необходима връзката с “особеното жена” (наставник с майчински функции).