Обобщавайки същността на този модел е целесъобразно да се отбележи следното. В психологически аспект съзнанието се проявява като процес на осъзнаване от човека на действия на хора и предмети, на външни обстоятелства, на собствени реакции. Съзнанието започва да функционира, когато чрез неосъзнати или смътно осъзнати действия не може да се реши определена задача. Изпъква необходимостта от строго и целенасочено управляване на действията – в съответствие с изискванията на реалността. Съзнанието започва да се проявява тогава, когато се породи образ или мисъл за тази реалност, когато тези психични продукти се обагрят с определена емоция, когато се оформи определен стремеж за контакт с тази реалност. В психиката се създава сложно, синтезирано образувание: формира се знание, преживява се емоционалната значимост, изгражда се отношение към конкретния факт. Психическата дейност е преминала в едно от най- високите си качества – в СЪЗНАНИЕ.
Това е началото на целенасочено, преднамерено, т.е. съзнателно регулиране на поведението. Тази регулация продължава, докато има нужда от ясно разбиране на съдържанието, посоката продължителността на собствените действия. Съзнанието става ненужно, когато се достигне до приетата цел и отпада необходимостта от целенасочено управляване. След прекратяване на съзнателната регулация психичния живот може да продължи с друг вид процес на осъзнаване или със смътно осъзнавани реакции, или с неосъзнавани действия.
Характеристика на съзнанието
Психичната дейност може да се раздели на два вида – безсъзнателна и съзнателна. Те имат една обща насоченост – да регулират поведението. Тази регулация се осъществява по различен начин, на различни равнища, с различна ефективност.
Съзнанието е резултат на МОЗЪЧНА ДЕЙНОСТ – известно е, че то е продукт на много по-сложни, организирани нервно-физиологични процеси в сравнение с безсъзнателната активност. Същевременно е доказано, че съзнанието има обратно въздействие – то влияе върху насочването на мозъчната дейност!
От физиологична гледна точка съзнанието е такова оптимално протичане на нервните процеси в мозъчната кора, което създава възможност за лесно образуване на нови условни рефлекси, за изработване на диферецировки и пр., за бързо „оживяване” /възпроизвеждане/ на образувани в миналото временни връзки и т.н. Цялата тази дейност се извършва в участък на оптимална възбудимост, който не е строго фиксиран по отношение на своята локализация, а мени мястото си в зависимост от дразнителите и особеностите на висшата нервна дейност. По този начин докато едни следи от предишните изживявания се оживяват, други остават в потиснато състояние извън полето на ясното съзнание. Това не значи, че несъзнаваното представлява отделна категория, тъй като съдържанието на съзнаваното и несъзнаваното в даден момент мое да сменя местата си в следващия.
Съзнанието има ЙЕРА РХИЧНА СТРУКТУРА. Според К.Платонов съзнанието включва 3 равностойни компонента, но В.Мадолев защитава идеята, че:
Съзнанието включва в себе си неравностойни компоненти, т.е. то има йерархична структура;
Всеки елемент има собствена функция и влияе върху съзнанието.
Тези елементи са:
ЗНАНИЯТА – ЯДРО НА СЪЗНАНИЕТО И ГЛАВЕН ЕЛЕМЕНТ. Съзнанието е винаги знание за нещо, което е вън от човека. И колкото знанията за определен обект са по-широки и по-точни, толкова повече се разширяват съзнателните възможности. Подобно разширение се проявява в няколко аспекта:
Първо: обектът на знанието оказва влияние върху генериране на начини на решаване на проблемна ситуация. Широтата на знанието директно влияе не само върху количеството на сътворените алтернативи за решаване, но и върху изхода от ситуацията;
Второ: притежаваната информация влияе и върху регулиране на мислителните действия – анализ, синтез, сравнение, обобщение и т.н. По-високото равнище на вярност и широта на знанията изпъква като условие за по-ефективно протичане на тези действия и съответно – за достигане на по-високо качество на нови знания.
Знанията в психичен план са съвкупност от образи и мисли, а в личностен аспект представляват система от понятия, правила, теории, принципи. Те регулират взаимодействието на личността с обкръжаващата среда. Същевременно натрупания информационен запис облекчава това взаимодействие, тъй като става възможно бързо да се съгласуват действията с целта, да се предвиждат следствията, да се спестяват колебания и т.н.
В структурата на съзнанието се включват и дваВТОРОСТЕПЕННИ ЕЛЕМЕНТА – ЕМОЦИИ И ОТНОШЕНИЯ.Тези елементи имат не само организираща роля върху съзнанието, те разширяват съзнанието, като увеличават потока на знанията за хора, предмети, събития.
ЕМОЦИИТЕ – могат да бъдат осъзнати. Това осъзнаване се изразява в обстоятелството, че човек знае какво преживява. Той си дава отчет, че преживява силна радост или безсилен гняв, или смазваща апатия, които винаги са адресирани към определен предмет или към себе си. Интензивността и съдържанието на емоцията изменя смисъла на предмета или на ситуацията за човека. Разбирането на преживяната емоция означава формиране на знания за обекта, че той е полезен или вреден, или безинтересен. При това подобно знание е заредено с много силна доза убедителност. То не само разширява знанията за страни и свойства на предмета, но и придава на натрупаните сведения специфичен нюанс.
ОТНОШЕНИЕТО – то, ставайки факт на съзнанието, придобива катализиращи функции относно информационния потенциал. Човек започва да си дава отчет към какво се отнася и да разбира как се отнася. Той разширява своите знания, като формира съждения, разкриващи към кой обет проявява симпатия, влечение, желание за обладаване и към кой обект проявява антипатия, пренебрежение, желание за унищожение.
Става ясно, че емоцията и отношението проникват в съзнанието за да го разширят. Съзнателните възможности се разширяват, защото човек придобива не само знание за обективните свойства и за реално съществуващите страни на предмета. Това знание се обогатява със сведения за субективната значимост на предмета, за емоционалното преживяване със заключения за изградения и утвърден начин на отнасяне към този предмет. Посредством подобно обогатяване се извършва предох от обикновено, обективно знание в знание-убеждение, оказващо мощно регулиращо влияние върху активността на човека.
Единството от тези три факта на съзнанието – знание, преживяни емоции, отношения – позволяват на личността да разбира обкръжаващия свят, да си дава отчет за личната значимост, за намерения към елементи от този свят и да приспособява своето поведение в съответствие със средата и собствените пристрастия.
Структура на съзнанието:
При условие, че един от тези три компонента не е формиран или е деградирал, съзнанието остава неразвито, смътно /както е при малкото дете/ или разрушено /както е при психично болния/!