І. Аз като индивид - три основни понятия;-.идентичност;-.близост;-.генеративност;Според Ерик Ериксон главната задача в юношеството е установяването на идентичност. Тя е непрекъснат процес не само за младостта. Хората, които се отдават непълно на работата си могат значителна част от своята идентичност.да формират като работещи. Но във всеки случаи има отношение към системата: Аз - като индивид - формирането на идентичност е тясно свързана с формирането на близост, при пряко влияние на други сфери - близост в семейството, в колектива. За генеративност - по-комплексно обхваща трите системи - човек оценява опита си, преживява чувство на удволетвореност или не в зависимост от това какви задачи си е поставил и как ги е постигнал.
Така се стига до проблема за оставянето на следа след себе си - в професионален или семеен аспект - удволетвореност или не.
ІІ. Аз член на семейството - усвояват се семейните задачи, задължения, взаимопомощ. Човек навлиза в тази система не изведнъж, а постепенно - има стадий на преход (индивидуализация) - процеса на отделяне на младите хора от родителите. За този процес има четири типа независимости, към които младите хора се стремят:
1).емоционална - младите хора стават по-малко социално и психологически зависими от родителите си, тъй като получават подръжка и любов от партньора си;
2).атитюдна независимост - у младите хора се формират нагласи, които често са много различни от нагласите на техните родители;
3).функционална - възможност на младите хора да се издържат материално и да са финансово независими;
4).конфликтна - при отделянето от родителите си младите хора не изпитват чувство за вина, не го приемат за предателство.
Тези независимости не са задължителни. Някои млади хора не могат да постигнат някои от тях.
ІІІ. Аз като работник - работата е важен фактор в живота на човек - определя статус, доходи, престиж, социални контакти и т.н. Отдавна се задава въпроса “защо хората работят” - отговорът не е еднозначен - за едни е източник на доходи, за други работата дава шанс за изява на творческите си способности, да повишат самооценката си, за трети работата е като наркотик, по различни причини.
В зависимост от предпочитанията, които изтъкват хората за своята работа, изтъкват няколко фактора, мотивиращи човека да извършва определена работа:
А .вътрешна - особени, изискванията на самата работа и специални способности, които хората притежават да я извършват;
Б. външни - възнаграждения (като работи заплата, но и социални придобивки и статус); комфорта на работното място, работно време, добрите отношения и поддръжката от колегите, възможности за издигане в службната йерархия.
Тези фактори са мотиватори! Те са взаимосвързани, приемат се.
Робърт Стенберг - създава така наречената три-компонентна теория на любовта. В зависимост от съчетаването на тези компоненти се определя вида любов.
Вид любов
компоненти
интимност
страст
решения/задължения
1.любов-симпатия
+
-
-
2.страстна любов
-
+
-
3.измислена любов
-
-
+
4.романтична любов
+
+
-
5.любов-приятелство
+
-
+
6.сляпа любов
-
+
+
7.съвършена любов
+
+
+
1.Интимност - чувство за връзка един с друг, симпатия, удоволствие от близостта, общи интереси, разчитане на подкрепа, споделяне на мисли, чувства, вещи. Интимността е един от решаващите фактори за превръщане на отношенията в любовни. Интимността е възможна да предизвика страст, но може да се появи и след нея.
2.Страст - физическо привличане и секс поведение в отношенията.
3.Решения/задължения - има кратки или дълговременни аспекти. Решението е кратковременен аспект - решаваш, че обичаш някого. Задължителен е дълговремения аспект - да се съхрани тази любов в някаква форма.
І. образуване на двойки (любовни).
-.Фройд търси причините в едиповия комплекс (неговата теория);
-.Друга теория - стимул-ценност-роля - това са стадийте на ухажването, водещи до брак;
*стимул - това, което на човек му харесва;
*ценност - интереси, нагласи (когато съвпадат) - тяхното сравняване;
*роля - доколко е допустимо изпълняването на съответна роля в брака - съпруг, съпруга.
ІІ.освен брак е характерно и така нареченото съжителство - предоставя по-голяма свобода на партньорите.
ІІІ.за самотата:
*може да е резолтат на внимателно преценено решение. Намиране на баланса между свободата и съответните обстоятелства (брака); да се дължи на мисълта, че не е привлекателен;
**има и периоди, в които самотата е следствие на бедствия, войни и т.н.
ІV.семеен цикъл.
Семействата преминават предсказуем жизнен цикъл. Особено важни са промените при прехода към родителство. Раждането на дете води до:
-.изменение в идентичността, във вътрешния живот като цяло, изменение на чувството на Аз;
-.преразглеждане на ролите и промените в съпружеските задължения. Промените, които настъпват могат да са и основа за конфликти;
-.промени в ролите и отношенията с по-възрастното поколение;
-.изменение на ролите и отношенията извън семейството - най вече засягат майката - майчинството, ограничаване на социалните контакти, загуба на част от професионалните качества; при бащата - допълнителни задължения, нарушават се срещите с кръга приятели.
Х.ТЕМА: Професионално развитие през периода на младостта.
Три основни момента:
1.Етап на професионален път;
2.Избор на професия и професионална подготовка;
3.Постъпване на работа и професионална ориентация.
Професинален цикъл - изменяемя последователност на периоди или етапи в живота на работника, включваща професионален избор, получаване на образувание (професионална подготовка; начало на самостоятелна работа, натрупване на опит и придвижване в служебната йерархия.
В живота на човека всички неща, които включват професионалния цикъл могат да се завъртат по няколко пъти (нов професионален избор, усъвършенстване).
1*Два подхода:
а). Доналд Супер - главното е изясняването от страна на индивида на своите склонности и способности и търсенето на подходяща професия - в процеса на това търсене човек уточнява своята Аз-концепция;
б)……Робърт Хайвигхърст - Те разделят професионалния цикъл, изхождайки от това каква роля играе работата в един или друг етап от човешкия живот.
ЕТАПИ:
1.Етап на ръста - от раждането до 14 год. възраст - игри, децата пробват различни занимания, появяват се интереси, които биха могли да имат значение за професионалната ориентация. Децата често имитират роли на своите родители или на по-популярни професии - може да се разделят по полов признак.
2.Етап на изследването от 15 до 24 год. - юношите и младежите се ориентират, определят се по-точно интереси, възможности и към края на етапа младите хора са избрали подходяща професия и я усвояват;
3.Етап на затвърждаване на кариерата - 25 - 40 год. - работещтите се стараят да заемат стабилно положение в избраната професионална област, но е възможно и смяна на професията;
4.Етапи на запазване на постигнатото - 45 - 64 год. - работещите се стараят да запазят и развият, това, което са постигнали през предишния период. Един от най-плодотворните периоди;
5.Етап на спадането - след 65 год. - работоспособноста е намаляла, физическите и умствени възможности - също. Професионалната кариера се прекратява.
Според Хайвиг. - Той се интересува не толкова от потребностите и способностите на индивида, колкото от усвоените нагласи, трудовите навици, които позволяват на хората да станат пълноцени работници.
1.Етап - инентификация с рабонтика - 5 - 10 год. - децата се индентифицират с работата на бащи и майки;
2.Етап - получаване на основни трудови навици и форми на трудолюбие - 10 - 15 год. - учениците се научават да организират своето време, на принципа първа работа,после играта;
3.Етап - усвояване на конкретна професионална идентичност. Човек избира професия, започва да се подготвя за нея и получава определен трудов опит;
4.Етап - формиране на професионализъм - 25 - 40 год. възраст усъвършенства професионалното си майсторство, започват ……….. по професиналната йерархия;
5.Етап - Работа за благото на обществото - 40 - 70 год. - изпълнение на социални задължения и изпълнение на азминистративни функции. Работника достига върха в професионалната си кариера;
6.Етап - размишления върху професионалната дейност - след 70 год. - оценка на миналия път и с удоволствие или не си спомнят професионалните си задължения.
2* Върху избора на професия влияят множество фактори - социално-икинимически статус, етническа принадлежност, интелект, пол, професии на родителите. Около 15 год. юношите вече имат предварителен план на своята кариера.
Фактори коита влияят върху избора на пофесия:
1.Родителски нагласи - взаимоотношенията в семейството водят до формиране на нагласи и потребности, влияищи върху избора. Семейството може да служи като модел (положителен или отрицателен). Може да има и налагане на нагласи от родителите. Не бива силово да се налага избора на професия;
2.Теория за Аз - конц.
3.Чертите на личността - (включително знания, навици, умения, качества) - Функционира съответствие между професията, която хората ибират и знанията, качествата, които притежават. На тази база се правят така наречените професиограми (списък от знания, умения, качества за да се практикува дадена професия);
4.Практически съображения - в условията на безработица хората могат да нямат избор; необходимост да се помага на семейството също предполага търсене на друга работа.
Формална и неформална професионална подготовка:
Формална - включва организираното обучение - училището, обучение във ВУЗ, обучение в различни курсове. В процеса на формиране обучаващият се формира определени умения и качества - но не се произвеждат готови специалисти, не са адаптирани към съответната професия.
Неформални - когато човек сам се стреми да разшири кръга от знания, умения; когато усвоява опита на другите хора.
3* Постъпване на работа:
а).необходима е професионална адаптация, която включва намиране на оптимален вариант между очакване и реалност;
б).ролята на наставниците - може да играе роля за сближаване на очакванията и реалностите; да препоръчват различни подходи за преодоляване различията между очакване и реалност;
в).има значение така наречената корпоративна лоялност - (вярност към избраната работа) - ако работника е удволетворен; ако работника е по-продължително на едно работно място (организация).
ХІ.ТЕМА: Развитието през периода на зрелостта.
Хронологичен период на зрелоста (среден) възраст 40 - 60 год. За някои може да е може да е по-кратък, за други - по-продължителен. Това е поради действие на много фактори: социални и позиционни - периода на зрелостта е междинен - мост между поколението на младите и старите. Хората през този период осъзнават своята обусловеност. Други форми - физически и биологически. Човек разбира, че децата му са пораснали и че физическите му качества се влошават (артрит и др.)
Психологически признаци - свързано е с въпроса на приемствеността и измененията в живота. Хората разбират, че вече са взели важните решения и че бъдещето не предлага безгранични възможности, но все още перспективи има. Обикновено хората отбелязват зрелостта с класически семеен цикъл.
Функционират различни мнения дали това е период на продуктивност или на упадък (началото на клая).
В този период физическата активност е понижена, но опита и познанието на своите възможности дава възможност да успяват в живота. Това е възраста на ръководителите, висша администрация. Може да е и период на разочарование - неуспех в построяването на собствения живот. Понижената жизнена активност води до кризи. Необходимо е към този период да се подхожда диалектически. В тази връзка функционират два модела за развитието и преживяното, на последствията от това развитие:
1.Модел на кризата - привързват нормативната възраст към предсказуемите кризиси. Развитието е свързано с преодоляването на тези кризиси.
2.Модел на прехода - не се счита, че кризите са нормативно събитие. Развитието на човека е характерна последователност от очаквани събития, които могат да се предвидят и поради товма се планират определени действия.
Изменения в областа на физическите възможности - в периода на зрелостта развитието на физическите възможности е в плато. Има известно задържане в началото на периода и след това спад. Хората стареят по различен начин.
Настъпват изменения в сензорните функции. Остротата на зрението намалява (отслабва). Има роля генетичния код, натовареността. Двигателните навици губят някои свои характеристики, въпреки чу чрез тренировка могат да бъдат поддържани. Увеличава се времето за реакция. Настъпват изменения във функциите на вътрешните органи и системи. Скелета губи гъвкавост, кожата и мускулите намаляват еластичността си; натрупване на подкожни мазнини - това може да се регулира в известна степен.
Климактериум и менопауза - климактериума - широк комплекс от физически и емоционални симптоми, съпроводени изменения на репродуктивносттафункционира във връзка с прекратяване дейността на половите жлези. За жените драматично функционално изменение е менопаузата - може да е съпроводена от ред физически симптоми и емоционални реакции. Възрастта е в доста широки граници, но е характерно за средната възраст. Изменения в емоционалната сфера при менопаузата - потиснатост; по-малко женствена може да се чувства, при жените без деца може да има чувства на съжаление и в резолтат депресивни състояния; остри емоционални реакции. Ако жената го преме като нормативно събитие тези неща могат да се преодолеят. Много жени в по-голяма степен тогава контролират живата си - в резолтат правилно преодоляван. Развитието им преминава по-плавно. При мъжете няма такова драматично събитие. Но в края на 50те г. се наблюдават изменения, свързани с тяхната сексуална активност (границата варира). Намаляват андрогените, но по-постепенно. Възможно е действието и на психологически процеси, стрес, пресищане, страх от влошаване на здравето, трудности в работата - в резолтат следва импотентност, проблеми с простатата. Човек трябва да се отнася философски към тези неща, да не ги драматизира.
ХІІ.ТЕМА: Съхранение и изменение на когнитивните възможности през периода на зрелостта.
Редица изследвания по лонгитюдния подход показват, че с възрастта когнитивните възможности до известна степен се понижават, но този процес е по-бавен отколкото учените са предполагали. Някои умствени способности в този период дори се повишават.
Според някои теории функционират два различни типа интелект:
1.Текущ - интелектуални способности, с помоща на които се научава нещо ново - скорост и резолтативност на запомнянето, мисленето, оперирането с пространствени образи, осъществяването на нови връзки и отношения. Тези процеси като че ли се вливат в множество други видове на интелектуалната дейност - анализ, узнаване, решаване на задачи и т.н. Счита се, че развитието на текущия интелект стига върха в края на юношеството и младостта, а с течение на годините се понижава. Той отразява биологическите способности на НС - работоспособност, гъвкавост.
2.Кристализиран - способности, които се формират чрез опита, чрез образованието, опира се на осведомеността, обема знания. Това е способност да се формулира съждение, да се установят отношения между предмети и явления, да се анализират проблеми, да се използват усвоени стратегии за решаване на задачи. За разлика от текущия интелект - кристализираният често нараства с увеличаване на възрастта - (на безграничното). В редица изследвани лица над 50 г. често показват по-високи резолтати отколкото са показвали на 20 г. възраст. Много хора в периода на зрелост демонстрират високо ниво на интелектуални способности. Някои дейности които отнасяме към текущия интелект при някои хора рязко намалява (напр. умора).
Интелектуалните способности (текущ интелект) се съхранява по-дълго. Голямо значение има прекъсването на интелектуалната дейност. Има фактори на интелекта, които в зрелостта намаляват (напр. скоростта). Това е по-забележимо в края на периода. Възрастните компенсират намаляването на скоростта чрез използване на повечето натрупани знания, чрез опита си.
Ролята на опита (майсторството) - в определена дейност хората са:
1.Експерти (майстори) - притежават във висока степен развити знания, навици и умения, които са и по-добре организирани, т.е. между тях функционират повече връзки, защото те са прилагани в практиката. Майсторите с по-голяма лекота разпознават типовите задачи и поради това ги свързват с доказъните начини за решаване - това въжи за всички дейности. Напр. при изследване на шахматисти - на много дъски - запомня ситуацията на дъската, а не всички подробности. По-възрастните компенсират чрез опита си.
2.Новаци - Процесът на когнитивното развитие често предполага компромис - усъвършенстване на дадени умствени способности за сметка на други. (напр. непрекъснато развитие на компетентността; задълбочена специализация.
Но може да доведе до едностранчиво развитие на личността.
Услужливост на паметта - да се сведе до …….. продължително търсене в паметта.
Когнитивни навици и средата - основните фактори, които способстват развитието на когнитивните способности е работата (за периода на зрелия). Тя сама по себе си изисква човек да развива навици и способности. Необходимоста от подобна гъвкавост в наши дни нараства - все повече пофесии изискват усвояването на нови навици, знания (за да може човек да се развива или дори да запазва работата си).
Професионален полуразпад - период от време, в които остаряват половината знания, които е усвоил. Проблема за остаряването на знания е характерен за хората в тази въъзраст - училищното образование е приключило отдавна, а възрастта на прекратяване на труда доста се увеличава; функционират възможности за преход от една работа към друга.
Изменение функциите на интелекта - (виж прием. и изменението в познанието - периодите на Шайм).