Има
много пословици от типа на “Рискът е
благородно дело” и “Който не рискува,
не печели”. Дълго време се смяташе, че
има хора, които просто не обичат да
рискуват и други, които изпитват истинска
необходимост от авантюри. Според група
американски психолози обаче подобно
разделение е абсолютно неправилно.
Учените от Университета на Мичигън твърдят, че всички хора рискуват или не незаради наклонността си към едното или другото, а според обстоятелствата.
Самите психолози не считат твърдението си за сензационно – според тях човекът е твърде сложно същество, за да може с лека ръка да бъде причисляван към една или друга категория: “Военните летци например, които летят със скорост, която повечето хора дори не могат да си представят реално, често предизвикват истинско възхищение у околните, но доста от тях изпитват такъв страх от началниците си, че той за мнозина изглежда комичен”.
“Все пак може да бъде направено едно разделение между хората по това кой колко е склонен да рискува. То обаче е полово – мъжете са далеч по-близки до авантюризма и това е качество, развило се в течение на еволюцията”, посочват психолозите от Мичигън.
Учените от Университета на Мичигън твърдят, че всички хора рискуват или не незаради наклонността си към едното или другото, а според обстоятелствата.
Самите психолози не считат твърдението си за сензационно – според тях човекът е твърде сложно същество, за да може с лека ръка да бъде причисляван към една или друга категория: “Военните летци например, които летят със скорост, която повечето хора дори не могат да си представят реално, често предизвикват истинско възхищение у околните, но доста от тях изпитват такъв страх от началниците си, че той за мнозина изглежда комичен”.
“Все пак може да бъде направено едно разделение между хората по това кой колко е склонен да рискува. То обаче е полово – мъжете са далеч по-близки до авантюризма и това е качество, развило се в течение на еволюцията”, посочват психолозите от Мичигън.
Изследвайки причините, които могат да накарат хората да бъдат сколнни на риск, те определят четири основни групи:
- съперничество с други хора;
- опит да се привлече вниманието на другия пол;
- взаимодействие с окръжаващата действителност (тук са поставени и всички екстремни спортове);
- действията в ситуации, застрашаващи здравето.
Съвсем логично проведените допитвания показват, че най-рядко и най-малко хора са клонни да рискуват здравето си. Затова пък повече анкетирани са посочили, че са готови да заложат много на карта, когато става дума за успех в работата (първата група). Тези данни учените отново обясняват с еволюцията.
Част от тези резултати се потвърждава и от анкетата, проведена в Университетите Дюк и Олбани. На въпроса какво в живота си смята за най-важно, няколко стотин студенти поставят на първо място... романтичната любов и едва на второ (въпреки предварителните очаквания на учените) образованието, кариерата и материалните блага. Мъжете почти на 100% са показали готовност да рискуват без да се замислят, за да спечелят сърцето на своята любима, съобщава Psychology Today.
1.2
Рисково
поведение
Дж.
Марсиа определя четири основни статуса
на формиране на идентичност - предрешеност,
дифузия, мораториум, постигане на
идентичност.
Те се определят от влиянието на два
фактора: 1) преминаване през период на
вземане на самостоятелни решения и 2)
обвързване със задължения, с направения
избор на ценностна система и професионално
самоопределяне. Юношите в статуса на
предрешеност са приели задължения и
избор на професия, но не са го направили
самостоятелно, а под влиянието на
родители, учители (изборът е предопределен
и затова преходът към зрелост протича
без конфликти). Юношите в статуса на
дифузия не са предприели самостоятелни
решения и не са се обвързали със
задължения, професионална ориентация.
Те изпитват липса на житейска насоченост
и мотивация. Юношите в статуса мораториум
все още не са "открили" себе си, но
изживяват кризата на идентичността и
преминават през периода на вземане на
решения. Юношите, постигнали идентичност
вече са преминали кризата и периода на
вземане на решения и са се обвързали с
изборите си, приели са определени
задължения. Постигането на идентичност
се счита за най-желателното и здравословно
психологическо състояние.
Формирането на личността е процес на постоянно влияние на социалните подкрепления над индивида. Тези подкрепления за ефективни (позитивни), когато тяхното въздействие увеличава вероятностите за бъдещата проява на поведенчески актове, претворяващи социално-одобряемите норми на поведение; така се формира добре социализирана личност (социално позитивен тип личност). В случаите, когато социалните подкрепители - вниманието, поощрението, чувството за привързаност от страна на околните, отсъстват или са в противоречие с общоприетите норми и ценности (противостоят на морала), тогава са налице предпоставки за формирането на личност (социално негативен тип), която има вътрешната готовност за антисоциална или противоправна реализация. Следователно безспорно е влиянието на основните източници за формиране на идентичността - референтната група и "значимият друг".
Възпитателният потенциал на всяко общество е ориентиран към формирането на социално приемливо поведение и начин на живот на подрастващите поколения - този процес се покрива със същността, съдържанието и посоките на протичане на социализацията на всеки отделен индивид. Социализацията условно може да се проследи в етапите на социално научаване и на усвояване на себе си като активен социален индивид:
- социализацията е сложно единодействие от влиянието (силата, присъствието, интензитета на въздействие) на социалната среда и закономерното съзряване на човека като биологичен организъм, психика и социална идентичност (полово-ролева);
- в интрапсихическата си същност социализацията отново е процес на единодействие между усвояването (интернализацията) на единици социален опит и неговото претворяване в действия, поведение, стил на живот;
- в интерперсонален план социализацията отразява процесите на комуникация на личността в обществото. Обществената действителност предявява задължения, изисквания, очаквания, а индивидът отговаря с отношение, отговорност, активност…
- на всеки възрастово-психологически етап от развитието на човека, социализацията протича под различни форми с общи характеристики и се открояват в процесите на подражание, идентификация, усвояване на социалните роли, стремеж към социално утвърждаване.
Превръщането на водещите социални норми и ценности във вътрешно индивидуални убеждения и позиции отразява преминаването на процеса на външна социализация във вътрешна готовност за самостоятелна социална индивидуализация на личността. В етапите на своето психосоциално развитие социализиращата се личност гради нарастващи по сложност умения за социален контакт с обществото - в юношеската възраст личността е способна да установи значително по-широки контакти, значими взаимоотношения както с членовете на обществото, така и с отделни социални институции и др. В тази възраст индивидът най-активно усвоява социалния опит и формира нравствените диспозиции на личността си; стреми се към изграждане на адекватно социално поведение, постигане на саморегулация на действията си, постъпките и отношението си към социалната група, обществото, общочовешките ценности, традиции и култура.
Трудностите в процесите на социализация най-често се свързват с влиянието на социалната среда и нейното негативно отражение в макро- и в микроплан. Семейството се смята за решаващия социален фактор за формирането на готовност за реализация на просоциално (или асоциално) поведение от страна на подрастващите. Следователно "нездравото" семейство или липсата на семейство създават едни от водещите предпоставки за процеса на неправомерна социализация на индивида. Експериментално е доказано, че умереното и постоянно позитивно подкрепление на поведението от страна на родителите (или други близки) в повечето случаи гарантира устойчивата мотивация и социално-позитивната ориентация на подрастващите. Негативното подкрепление е самостоятелен фактор за формирането и мотивирането на готовност за протест, агресия и конфликт. Извод: последствията формират поведението на личността.
Стилът на родителско поведение (основни стилове: авторитетен, авторитарен, либерален) също влияе върху изграждането на отговорно поведение и висока степен на самоконтрол и независимост. Най-благоприятно се отразява авторитетният стил родителско поведение.
В периода на юношеството голямо значение оказва и процесът на социално сравнение: процес на оценяване на личностовите способности, стил на поведение, външност, реакции и общо усещане за Аз-а при съпоставка с околните (референтната група). Този процес подпомага самоопределянето и качествено променя взаимоотношенията с останалите хора (стремеж към по-голяма интимност и искреност сред приятелското обкръжение).
Преоценката на ценностите води до преоценка и на риска, често до подценяването му - или дадено поведение изобщо не се схваща като рисково, или не достига информация за възможните последици. Голяма част от юношите се смятат за неуязвими и виждат в рисковото поведение просто възможност за себеизява и демонстрация на независимост. Подобно обяснение влага Елкинд в понятията "персонален мит" (увереността на подрастващите, че са неуязвими) и "въображаема аудитория" (предположението, че другите непрекъснато ти обръщат внимание и те критикуват).
Депресията в юношеска възраст се появява едновременно с други разстройства (тревожни състояния, поведенчески нарушения, рисково поведение, нарушения в храненето като анорексия и булимия, и др.) в отговор на вътрешното и външно напрежение. Вероятността за поява на депресивни и стресови реакции през юношеска възраст са много индивидуални, но могат да се обобщят в:
- негативно отношение към външния вид, отказ да се приеме естественото биологично съзряване на организма
- прекалена склонност към самокритика и неудовлетвореност от постиженията или фиксиране само върху неуспехите
- неблагоприятна обстановка в семейството - проблеми с психическото здраве на родителите, развод, икономически затруднения
- слаба популярност сред връстниците
- нисък успех в училище (това може да е и последица)
- липса на самочуствие
Най-честите прояви на рисково поведение сред юношите са употребата на наркотици (вкл. тютюнопушене и алкохолизъм), делинквентно поведение, суицидни постъпки и др. "Социално-проблематичното поведение" обединява всички нарушения в отношенията между подрастващите и обществото. Дисфункциите в социалния контрол, които водят до тези нарушения, са семейните неблагополучия, недостатъците в семейното възпитание, неблагоприятните условия на живот, последиците от депривацията, хоспитализацията или "заклеймяването" на подрастващите. Въздействието на тези условия закономерно променя или затруднява социализирането на личността и е обективна предпоставка за токсикомании и наркомании, скитничество, аморалност и др. Социалните фактори се диференцират в следните групи:
І. Семейни неблагополучия:
- нездраво семейство или разпадане на неговите възпитателни и социално-защитни функции (наблюдава се при разводи, втори брак в семейството, осиновяване и др.)
- деморализация на семейството (при конфликти, безнравствени отношения, алкохолизъм, ниска култура, разврат, насилие над децата)
- наличие на осъждани членове в семейството, трудова неангажираност на родителите, социална безотговорност - предпоставки за формиране на непълноценен социален опит и неадекватно отношение към социалните ценности и добродетели
- дефицити в нравствено-ценностните ориентации, хигиенните навици, стила и начина на живот
ІІ. Социалната депривация - състояние на социално лишаване при изолиране на индивида от неговите близки (родители, роднини). Депривираните деца се наричат "социално неравностойни", "изоставени", "без родители". Промените в посоките на социалното съзряване се определят липса на опит и адекватно отношение към двета, ограничения в общуването, емоционална пустота и отчуждение. Личността, формирана в тези условия, носи готовността за реализация на "агресивно-опзиционен тип делинквентно поведение".
ІІІ. Социално-психически деформации на юношеската личност, формирани в условията на дезорганизация на въздействието на социалния контрол: училището, други образователни институции, обществени организации и др. Недостатъците във възпитателната функция на училището и обществеността се дължат на :
- негативно отношение на учащите се към училището, обучението, учителите и съучениците
- слаба училищна успеваемост, системни нарушения на дисциплината, конфликти с учителите, бягства от училище
- конфликти с родителите по повод училищните неуспехи и лошото поведение
- негативното отношение към училището в редица случаи е предизвикано от професионалните неумения на педагозите и липсата на адекватно отношение на учителите към учениците
ІV. Социални условия, които стабилизират девиантното поведение и се създават от приятелската среда ("заразяване"). Тук спада и т.нар. негативна социална идентификация. В периода на детството и юношеството индивидът е обзет от стремеж да подражава и претворява качествата на предпочитаня "идеален" човек. Това самоуподобяване с възрастните се реализира в индивидуалните стремежи на подрастващите към самостоятелност и независимост. Но тяхната емоционална идентификация със социално негативни персонажи (мними или реални) понякога носи значими последствия за цялостното социално формиране и реализация на юношите. Процесът на идентификация, както и силните претенции за самостоятелност, за себеутвърждване в обществените отношения предизвикват множество противоречия и конфликти във и извън личността.
V. Личностови девиации.
- деформации в самосъзнанието
- нарушения и дефицити в структурата и функциите на Аз-а
- отклонения в тенденциите на мотивацията и саморегулацията на социалните дейности и поведението и др.
Формирането на адекватна самооценка е от съществено значение за безпроблемната социализация
Формирането на личността е процес на постоянно влияние на социалните подкрепления над индивида. Тези подкрепления за ефективни (позитивни), когато тяхното въздействие увеличава вероятностите за бъдещата проява на поведенчески актове, претворяващи социално-одобряемите норми на поведение; така се формира добре социализирана личност (социално позитивен тип личност). В случаите, когато социалните подкрепители - вниманието, поощрението, чувството за привързаност от страна на околните, отсъстват или са в противоречие с общоприетите норми и ценности (противостоят на морала), тогава са налице предпоставки за формирането на личност (социално негативен тип), която има вътрешната готовност за антисоциална или противоправна реализация. Следователно безспорно е влиянието на основните източници за формиране на идентичността - референтната група и "значимият друг".
Възпитателният потенциал на всяко общество е ориентиран към формирането на социално приемливо поведение и начин на живот на подрастващите поколения - този процес се покрива със същността, съдържанието и посоките на протичане на социализацията на всеки отделен индивид. Социализацията условно може да се проследи в етапите на социално научаване и на усвояване на себе си като активен социален индивид:
- социализацията е сложно единодействие от влиянието (силата, присъствието, интензитета на въздействие) на социалната среда и закономерното съзряване на човека като биологичен организъм, психика и социална идентичност (полово-ролева);
- в интрапсихическата си същност социализацията отново е процес на единодействие между усвояването (интернализацията) на единици социален опит и неговото претворяване в действия, поведение, стил на живот;
- в интерперсонален план социализацията отразява процесите на комуникация на личността в обществото. Обществената действителност предявява задължения, изисквания, очаквания, а индивидът отговаря с отношение, отговорност, активност…
- на всеки възрастово-психологически етап от развитието на човека, социализацията протича под различни форми с общи характеристики и се открояват в процесите на подражание, идентификация, усвояване на социалните роли, стремеж към социално утвърждаване.
Превръщането на водещите социални норми и ценности във вътрешно индивидуални убеждения и позиции отразява преминаването на процеса на външна социализация във вътрешна готовност за самостоятелна социална индивидуализация на личността. В етапите на своето психосоциално развитие социализиращата се личност гради нарастващи по сложност умения за социален контакт с обществото - в юношеската възраст личността е способна да установи значително по-широки контакти, значими взаимоотношения както с членовете на обществото, така и с отделни социални институции и др. В тази възраст индивидът най-активно усвоява социалния опит и формира нравствените диспозиции на личността си; стреми се към изграждане на адекватно социално поведение, постигане на саморегулация на действията си, постъпките и отношението си към социалната група, обществото, общочовешките ценности, традиции и култура.
Трудностите в процесите на социализация най-често се свързват с влиянието на социалната среда и нейното негативно отражение в макро- и в микроплан. Семейството се смята за решаващия социален фактор за формирането на готовност за реализация на просоциално (или асоциално) поведение от страна на подрастващите. Следователно "нездравото" семейство или липсата на семейство създават едни от водещите предпоставки за процеса на неправомерна социализация на индивида. Експериментално е доказано, че умереното и постоянно позитивно подкрепление на поведението от страна на родителите (или други близки) в повечето случаи гарантира устойчивата мотивация и социално-позитивната ориентация на подрастващите. Негативното подкрепление е самостоятелен фактор за формирането и мотивирането на готовност за протест, агресия и конфликт. Извод: последствията формират поведението на личността.
Стилът на родителско поведение (основни стилове: авторитетен, авторитарен, либерален) също влияе върху изграждането на отговорно поведение и висока степен на самоконтрол и независимост. Най-благоприятно се отразява авторитетният стил родителско поведение.
В периода на юношеството голямо значение оказва и процесът на социално сравнение: процес на оценяване на личностовите способности, стил на поведение, външност, реакции и общо усещане за Аз-а при съпоставка с околните (референтната група). Този процес подпомага самоопределянето и качествено променя взаимоотношенията с останалите хора (стремеж към по-голяма интимност и искреност сред приятелското обкръжение).
Преоценката на ценностите води до преоценка и на риска, често до подценяването му - или дадено поведение изобщо не се схваща като рисково, или не достига информация за възможните последици. Голяма част от юношите се смятат за неуязвими и виждат в рисковото поведение просто възможност за себеизява и демонстрация на независимост. Подобно обяснение влага Елкинд в понятията "персонален мит" (увереността на подрастващите, че са неуязвими) и "въображаема аудитория" (предположението, че другите непрекъснато ти обръщат внимание и те критикуват).
Депресията в юношеска възраст се появява едновременно с други разстройства (тревожни състояния, поведенчески нарушения, рисково поведение, нарушения в храненето като анорексия и булимия, и др.) в отговор на вътрешното и външно напрежение. Вероятността за поява на депресивни и стресови реакции през юношеска възраст са много индивидуални, но могат да се обобщят в:
- негативно отношение към външния вид, отказ да се приеме естественото биологично съзряване на организма
- прекалена склонност към самокритика и неудовлетвореност от постиженията или фиксиране само върху неуспехите
- неблагоприятна обстановка в семейството - проблеми с психическото здраве на родителите, развод, икономически затруднения
- слаба популярност сред връстниците
- нисък успех в училище (това може да е и последица)
- липса на самочуствие
Най-честите прояви на рисково поведение сред юношите са употребата на наркотици (вкл. тютюнопушене и алкохолизъм), делинквентно поведение, суицидни постъпки и др. "Социално-проблематичното поведение" обединява всички нарушения в отношенията между подрастващите и обществото. Дисфункциите в социалния контрол, които водят до тези нарушения, са семейните неблагополучия, недостатъците в семейното възпитание, неблагоприятните условия на живот, последиците от депривацията, хоспитализацията или "заклеймяването" на подрастващите. Въздействието на тези условия закономерно променя или затруднява социализирането на личността и е обективна предпоставка за токсикомании и наркомании, скитничество, аморалност и др. Социалните фактори се диференцират в следните групи:
І. Семейни неблагополучия:
- нездраво семейство или разпадане на неговите възпитателни и социално-защитни функции (наблюдава се при разводи, втори брак в семейството, осиновяване и др.)
- деморализация на семейството (при конфликти, безнравствени отношения, алкохолизъм, ниска култура, разврат, насилие над децата)
- наличие на осъждани членове в семейството, трудова неангажираност на родителите, социална безотговорност - предпоставки за формиране на непълноценен социален опит и неадекватно отношение към социалните ценности и добродетели
- дефицити в нравствено-ценностните ориентации, хигиенните навици, стила и начина на живот
ІІ. Социалната депривация - състояние на социално лишаване при изолиране на индивида от неговите близки (родители, роднини). Депривираните деца се наричат "социално неравностойни", "изоставени", "без родители". Промените в посоките на социалното съзряване се определят липса на опит и адекватно отношение към двета, ограничения в общуването, емоционална пустота и отчуждение. Личността, формирана в тези условия, носи готовността за реализация на "агресивно-опзиционен тип делинквентно поведение".
ІІІ. Социално-психически деформации на юношеската личност, формирани в условията на дезорганизация на въздействието на социалния контрол: училището, други образователни институции, обществени организации и др. Недостатъците във възпитателната функция на училището и обществеността се дължат на :
- негативно отношение на учащите се към училището, обучението, учителите и съучениците
- слаба училищна успеваемост, системни нарушения на дисциплината, конфликти с учителите, бягства от училище
- конфликти с родителите по повод училищните неуспехи и лошото поведение
- негативното отношение към училището в редица случаи е предизвикано от професионалните неумения на педагозите и липсата на адекватно отношение на учителите към учениците
ІV. Социални условия, които стабилизират девиантното поведение и се създават от приятелската среда ("заразяване"). Тук спада и т.нар. негативна социална идентификация. В периода на детството и юношеството индивидът е обзет от стремеж да подражава и претворява качествата на предпочитаня "идеален" човек. Това самоуподобяване с възрастните се реализира в индивидуалните стремежи на подрастващите към самостоятелност и независимост. Но тяхната емоционална идентификация със социално негативни персонажи (мними или реални) понякога носи значими последствия за цялостното социално формиране и реализация на юношите. Процесът на идентификация, както и силните претенции за самостоятелност, за себеутвърждване в обществените отношения предизвикват множество противоречия и конфликти във и извън личността.
V. Личностови девиации.
- деформации в самосъзнанието
- нарушения и дефицити в структурата и функциите на Аз-а
- отклонения в тенденциите на мотивацията и саморегулацията на социалните дейности и поведението и др.
Формирането на адекватна самооценка е от съществено значение за безпроблемната социализация
Гърбачева,
А. - Психология на
девиантното
поведение. София
1996
1.
Целта
на настоящият експеримент е да
се изследва въздействието склонноста
за поемане на риск върху ССМР (сложната
сензо-моторна реакция).
2.
Експериментални
задачи
2.1. Да
осигурим еднакви условия за всички
изследвани лица (за
целта изследваните лица попълват
тестовете в еднакви условия, при еднакви
дразнители,същото се случва и със
изследването на детерминатора,в стаята
трябва да бъде пълна тишина )
За
да бъде достатъчно достоверен експеримента
е необходимо да се осигурят следните
условия:
- осигуряване на тишина по коридорите на университета;
- елиминиране на външни дразнители, като слънчева светлина, страничен шум и пр.;
- предварително съгласие и мотивация от страна на студентите да участват в експеримента;
2.2
”Чистотата”
на експеримента се гарантира от следните
фактори:
- добра предварителна организация;
- компютърната оценка на резултатите, която елиминира субективния елемент при установяване на крайния резултат;
- осигуряване на достатъчно почивка във времеви аспект между различните етапи на експеримента;
2.2.
Най-напред изследваните лица попълват
тест за склонност за поемане на риск
"RISICO”
на апаратурната методика “Vienna
Test” в
зала
210 Б
Инструкция
: В
следващите задачи Вие трябва да опитате
да отбележите колкото се може повече
точки. По екрана ще се движи топка; Вие
отбелязвате точки, ако я държите във
вътрешността на кръга. Използвайте
десния жойстик за да управлявате кръга.
2.3.
Практическо изследване на детерминатора
(лаборатория
316)
2.4
Обща
характеристика “Детерминатор”
От
методологична гледна точка това
експериментално и диагностично пособие
представлява
експериментална ситуация, в която като
зависима променлива са осигурени
различни по вид и времетраене светлинни
или звукови стимули, които се подават
на изследваното лице
по предварително заложена от екзаминатора
програма. Изследваното лице (ИЛ) е
инструктирано предварително по какъв
начин трябва да реагира на подаваната
светлинна, звукова или в комбиниран вид
стимулация. Тази възможност на методиката
е осигурена чрез организираните като
система две относително самостоятелни
“полета”: сензорно,
предлагащо светлинната и звуковата
стимулация, и моторно,
на което,чрез цветни
бутони и два педала, ИЛ реагира по
предварително зададена инструкция. От
своя страна, сензорното
поле е организирано чрез два реда от по
пет “прозорчета”, в които се експонират
цветни светлинни стимула – жълта,
зелена, синя, червена и бяла светлина;
трети ред от две допълнителни “прозорчета”,
в които се експонират също бели светлинни
въздействия, но на които се реагира с
ляв или десен педал и зумер, чрез който
се осигурява
нисък и висок звуков сигнал. Стимулите
следват един след друг, без пауза
между тях, тъй
като по отношение на паузите разглежданият
вариант има вида на затворена система
и не позволява да се извършва предварителен
избор нито на вид пауза, нито
на нейната големина.
Моторното
поле е организирано чрез 7 бутона – пет
оцветени в зелено, бяло, червено, жълто
и синьо, съответстващи на цвета на
подаваните стимули и два
черни за нисък и висок
тон. За усложняване на експерименталната
ситуация към моторното поле, представляващо
работното място и характеризиращо
изпълнителската част
от поведението на ИЛ,
са прибавени и два
педала за реагиране на бели светлинни
стимули.
В зависимост
от изследователските цели, ИЛ решава
два типа експериментални си-
туации,
които се реализират чрез подавания
стимулен материал. В първата ситуация
светлинните и звукови стимули се
експонират за време, определено от
експериментатора, като
от ИЛ се изисква да
манифестира реакция
в рамките на стимулната експозиция. При
втората – времето за експозиция на
стимулите продължава до реакцията на
ИЛ със съответния бутон или педал.
Методически,
двете експериментални ситуации са
реализирани чрез две програми
на уреда
– програма “Наложен
темп”,
при която стимулите се експонират и
сменят по заложени
от експериментатора времеви параметри,
и програма “Автотемп”,
при която
експериментаторът
задава само количеството на стимулния
материал, а времето за преминаване на
теста зависи от психо-физиологичните
характеристики на ИЛ. Така методиката
дава възможност да
се реализират различни стратегии при
изследване скоростта и точността на
реакцията в усложнени условия за
личностно поведение и за получаване
наценна информация за тези основни
психо-физиологични характеристики на
работоспособността и професионалната
пригодност.
3.
Хипотеза
3 .1.
Главната хипотеза
на провеждания експеримент може да се
дефинира по следния начин:
Различното
нивото на склонност към поемане на риск
детерминира различни характеристики
на скоростта и точността на ССМР.
3.2
Работна хипотеза
: Склонноста към поемане на риск влияе
на ССМР положително
по
отношение на времето, хората със висока
склонност към поемане на риск се справят
по-бързо и с по-малко грешки отколкото
тези със ниска склонност за поемане на
риск.
Изследваните
лица с ниска склонност към поемане на
риск се справят със задачите по точно
но по-продължително във времето.
- Методически инструментариум :
4.1.
-
Метод
– За изследването са ползвани два
метода:
-Тестови
: Тест за склонност към поемане на риск
“RISICO”
4.2.-
Методика
– Методиката на теста който се ползва
ни позволява да получиме достоверна
информация за склонността към поемане
на риск.
4.3.
-Практически
Практическата
част на изследвнето съдържа измерване
на ССМР (сложна сензо-моторна реакция)
на детерминатора.
- Методиката включва два теста различни по тежест при което първата е И.Л да отговаря на определен стимул ( светлинен или звукови) със съответният бутон или педал при което стимула се сменя само след точна реакция. След това се усложнява теста . На втория тест за да може да измерим времето а и за усложняване на задачата влиза в употреба неутралният бутон и стимула се сменя независимо от реакцията на И.Л.
- Изследването се провежда в два различни режима : Автотемп- смяна на стимула само при вярна реакция и наложен темп и смяна на стимула независимо от реакцията с използването на неутрален бутон (с което ще може да измерим латентното време за реакция)
- Теста съдържа 30 задачи
- 16 светлиннни стимули
- 7 звукови стимули
- 7 педали
Целева
група
за този експеримент са студенти от
Югозападен университет „Неофит Рилски”-
Благоевград
5.Анализ
на резултатите
5.1
Анализ на резултатите от “RISICO”
Таблица
№1. „RISICO”
|
|
Точки
|
Време
вътре
|
Излизания
|
|
И.Л.1
|
119
|
170
|
36
|
|
И.Л.2
|
117
|
138
|
95
|
|
И.Л.3
|
89
|
173
|
110
|
|
И.Л.4
|
100
|
137
|
177
|
|
И.Л.5
|
65
|
139
|
135
|
|
И.Л.6
|
86
|
147
|
51
|
|
|
|
|
|
Графика
№1
Както
можеме да забележиме от графиката и
табицата приказани по-горе склонноста
за риск при изследваните лица е следната
:
И.Л.1-Ниска
склонност към рисково поведение
И.Л.2
- Ниска склонност към рисково поведение
И.Л.3
-Висока склонност към рисково поведение
И.Л.4
- Висока склонност към рисково поведение
И.Л.5
- Висока склонност към рисково поведение
И.Л.6
- Ниска склонност към рисково поведение
5.2
Анализ на резултатите от Детерминатора
Таблица
№2
|
|
Време
X 1000 sec |
Верни |
Грешни |
|
И.Л.1 |
28
|
21
|
9
|
|
И.Л.2 |
29
|
23
|
8
|
|
И.Л.3 |
20
|
26
|
4
|
|
И.Л.4 |
21
|
26
|
13
|
|
И.Л.5 |
21
|
19
|
11
|
|
И.Л.6 |
45
|
22
|
11
|
Спрямо
резултатите от
изследването на детерминатора може да
забележиме, че ИЛ.3; ИЛ.4 и ИЛ.5 са се
справили със задачата по-бързо и с повече
верни отговори отколкото ИЛ1; ИЛ2; и ИЛ.6.
6.Изводи
Спрямо
по-горе показаните резултати Хипотезата
се потвърждава напълно, т.е Склонноста
към поемане на риск влияе на ССМР
положително
по
отношение на времето, хората със висока
склонност към поемане на риск се справят
по-бързо и с по-малко грешки отколкото
тези със ниска склонност за поемане на
риск.
Изследваните
лица с ниска склонност към поемане на
риск се справят със задачите по точно
но по-продължително във времето.