ПРЕДСТАВАТА – ПРОЦЕС НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА МИНАЛИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ.
Представният образ може многократно да актуализира продуктите на минали усещания и възприятия и да създава образи само на отделни малки детайли от тях.
Представата създава предпоставки за разкъсване на непосредствената зависимост от актуално действащите дразнители. Човекът става способен да регулира своето поведение, като игнорира моментните сигнали и да взима предвид образите на онези дразнители, които по-рано са въздействали.
Особености
1. Представата е познавателен процес при която се пресъздава образ за предмет или за неговите свойства. Новото в неговото формиране се състои в това, че обектът или някоя от страните му по-рано са били видени, чути, докоснати, но днес те са извън полезрението на човека.
Тъкмо тази особеност в душевната активност на индивида придава СВОЕОБРАЗИЕ В КОНСТРУИРАНЕТО И В РОЛЯТА НА ПРЕДСТАВАТА.
2. Актуализацията при представата не се извършва в реда и последователността по който са били възприети обектите, т.е ПРЕДСТАВНИЯ ОБРАЗ изпълнява нова, по-сложна РОЛЯ В КОГНИТИВНАТА ФУНКЦИЯ НА ПСИХИКАТА в сравнение усещането и възприятието.
3. Представният образ не е буквално стар образ, а се създава ОТНОСИТЕЛНО НОВ ОБРАЗ, изграден както на перцептивния минал опит, така и на база интелектуалните процеси. При нея образът може да бъде съществено променен.
4. Нов елемент в ПРЕДСТАВНИЯ ОБРАЗ е величината време., т.е. при нея дълъг период може да се възприеме като миг и обратно.
I. Характеристика на представния образ
Представата е сложен образ, чийто най-значими особености се отнасят до пространствено-времевите характеристики и до промяната на интензитета.
1.Пространствено-времеви характеристики
1.1. Пространствените отношения – отразяват големината на обекта, взаимната връзка на неговите страни, мястото му сред останалите обекти, разстоянията между тях и пр. – Това е най-информативната характеристика на образа.
1.2. Пространствена панорамност – изразява се във факта, че в образа се включват не само предметите, които са се намирали непосредствено в зрителното поле , но и други обекти които са се намирали извън зрителния обхват.
1.3. Отпадане на абсолютни величини – в представата се запазва много по-точно формата на предмета и относително по-слабо еднородните елементи, от които е съставен този предмет, т.е. извършва се намаляване броя на еднаквите елементи, които по-рано са фигурирали във възприемания образ.
1.4. Времеви аспект – изразява се в това, че човек поставя много по-точна оценка на последователността на отделните актове от едно събитие отколкото на неговата продължителност. Същевременно колкото тези актове са по-обособени и запълнени с различно съдържание, толкова събитието се приема за по-продължително. Това се нарича „Закон за изпълнения отрязък от време”.
2.Изменения в интензивността
2.1. Бледост на представата – изразява се в обстоятелството, че тя е относително по-малко ярка в сравнение сензорно-перцептивните образи. Защо ?
• Защото времето до изграждането на представния образ е било запълнено с други образи и данните не са били актуализирани ;
• Защото при нея се наблюдава забавяне на второстепенните детайли ;
• Защото се намира под въздействие на професионалната установка ;
2.2. Неустойчивост на представата – изразява се в отсъствието на постоянство в отразяване на чертите на обекта. Компонентите и могат да се актуализират поотделно. Тази особеност има положителен знак тъй като позволява бързо пренасочване на вниманието от един към друг значим компонент.
2.3. Фрагментност на представата – изразява се в това, че при нея се отразяват само онези черти на обекта, които са значими. Дефицитът в нея се обуславя от равнището на значимост и потребност. Тази особеност има положителен знак, позволявайки да се разширят познавателните и ориентировъчни възможности на човека.
2.4. Обобщеност на представата – това е най-значимата особеност. Изразява се в това, че се извършва групиране на повтарящи се основни и външно значими черти на предмети от един вид. При нея отпадат детайлите и остава обобщения образ за обекта – еталон.
3. Образ – представа. Механизъм за изграждане и функции.
Изграждането на подобни образи може да се разглежда в два аспекта – като процес и като резултат.
3.1. Представата като процес.
• Формирането и може да стане по стихиен път ;
• Формирането и може да стане целенасочено, като преминава през четири ФАЗИ:
ПЪРВА ФАЗА: Представяне на обекта реално и вербално.
ВТОРА ФАЗА: Създаване на начален еталон .
ТРЕТА ФАЗА: Включва диференциация на представния образ.
• Извършва се преход от първоначалния образ към конкретика ;
• Зрителната представа се обогатява с нови елементи ;
• Извършва се детайлизация на съставните части на образа ;
• Извършва се сравнение /„мярка”/ на първоначалния с представния образ ;
• Извършва се преход от първоначалния към по-обогатени еталони ;
ЧЕТВЪРТА ФАЗА: Свързана е с извършване репродукция на детайлите и обособяване на основните признаци на обекта. Отпадат маловажните детайли, върви се към обобщеност на образа.
Извод: Изграждането на образа-представа не е еднократен процес. Неговото формиране започва от създаване на начален, неразчленен, пределно общ образ, след това този образ се обогатява с допълнителни зрителни образи, с други образи, които имат двигателен и времеви характер, накрая се получава обобщен образ. Той оказва своето регулиращо влияние върху практиката. Това е възможно, защото образът функционира вече като модел-образец.
Следователно, „Анализираният образ” изпълнява 2 функции: първо – с когнитивен характер и второ – с контролиращ характер.
4. Консервативност и изменчивост на представния образ.
Консервативността се генерира от „пристрастието” на човека в емоционално отношение. Последното се проявява като бариера за обогатяване на образа. Често външните данни се „репресира”, „изтласкват”, „недопускат”.
Изменчивостта на представния образ се извършва по 2 начина: – първо – чрез внасяне в образа на неверни данни – „идеализация” и второ – чрез внасяне на допълнителни нови данни – „приспособяване”.
5. Класификация на представите.
• В зависимост от своя произход – чувствени и схематизирани. Чувствените възникват на база на минали усещания и възприятия. Схематизираните отразяват резултати от човешката дейност, които са схематизирани в образен вид под формата на модели, схеми, графики.
• В зависимост от начина на възникване – неволеви и волеви. Първите се проявяват без предварително поставена цел, най-често под влияние на емоционални преживявания, доминираща потребност. Вторите – под влияние на предварително поставена цел.
• В зависимост от степента на обобщеност – единични и общи. Първите представят оригинални, неповторими обекти. Вторите представят повтарящи се значими външни признаци.
• В зависимост от предметното съдържание – битови, технически, спортни и пр., касаещи материалния и духовен живот.
• В зависимост от водещата роля на анализатора – зрителни, слухови, обонятелни, осезателни, вкусови, двигателни.