Съзнаваното (bewusst sein) е преди всичко описателен термин, който почива върху най-непосредственото и сигурно възприятие. Опитът тогава ни показва, че един психичен елемент, например една представа, обикновено не може да бъде трайно съзнаван. Характерното тук по-скоро е, че състоянието на съзнаваност бързо преминава; съзнаваната сега представа повече не е [съзнавана] в следващия момент, тя може отново да стане такава само при определени лесно възпроизводими условия. Междувременно тя е била неизвестно каква; можем да кажем, че е била латентна, като при това смятаме, че постоянно е била способна да бъде осъзната(bewusstseinsfдhig). Дори когато казваме, че е биланесъзнавана, с това ние даваме едно правилно описание. В този случай несъзнаваното съвпада с латентно осъзнаваемото (latent-bewusstseinsfaehig). Философите обаче ще ни възразят: „Не, терминът „несъзнавано“ тук е неприложим, докато представата е била в латентно състояние, тя изобщо не е била нещо психично“. Ако им се противопоставим още на това място, ще изпаднем в словесен спор, от който няма да спечелим нищо.
Ние обаче дойдохме до термина „несъзнавано“ по друг път, чрез преработката на наблюденията, в които определена роля играе психичната динамика. Разбрахме, т.е. трябваше да допуснем, че има много силни психични процеси или представи – тук на първо място излиза количественият, т.е. икономически момент, – които могат да имат същите последици за душевния живот като останалите представи, в това число и такива последици, които отново могат да бъдат осъзнати като представи, но самите те остават несъзнавани. Не е нужно тук да повтаряме в подробности това, което е било представено. На това място психоаналитичната теория се намесва с твърдението, че подобни представи не могат да бъдат осъзнати, защото една определена сила се противопоставя на това, те иначе те биха могли да бъдат осъзнати и че тогава бихме могли да видим колко малко се различават те от останалите признати психични елементи. Тази теория става неопровержима благодарение на това, че в психоаналитичната техника са открити средства, с чиято помощ можем да снемем противодействуващата сила и да осъзнаем съответните представи. Състоянието, в което тези [представи] се намират преди осъзнаването си, ние наричаме изтласкване, а силата, която е довела до изтласкването и го поддържа, по време на аналитичната работа ние усещаме като съпротива.
И така, до нашето понятие за несъзнавано ние достигаме от учението за изтласкването. Изтласканото за нас е прототип на несъзнаваното. Виждаме обаче, че имаме два вида несъзнавано, латентно, но способно да бъде осъзнато, и изтласкано, което само по себе си не може да бъде осъзнато. Проникването ни в психичната динамика не може да не повлияе върху номенклатурата и описанието. Латентното, което е само дескриптивно несъзнавано, не в динамичен смисъл, ние наричаме предсъзнавано; названието несъзнавано ограничаваме до динамично несъзнаваното изтласкано, така че сега разполагаме с три термина: съзнавано (bw), предсъзнавано (vbw) и несъзнавано (ubw), чийто смисъл престава вече да бъде чисто дескриптивен. Допускаме, че Vbw стои много по-близо до Bw от Ubw, и тъй като нарекохме Ubw психично, то още по-категорично ще трябва да направим същото и с Vbw. Не е ли по-добре обаче да останем в съгласие с философите и последователно да отделим Vbw, както и Ubw, от съзнаваното психично? Философите тогава биха ни предложили да опишем Vbw и Ubw като два различни вида или степени на психоидното, с което единството би се възстановило. Но в резултат на това щяхме да се сблъскаме с безброй трудности в изложението и единствено значимият факт, а именно, че почти във всички точки тези психоиди съвпадат с психичното, щеше да бъде изтикан на заден план заради един предразсъдък, произхождащ от времената, когато хората все още не са познавали тези психоиди, или поне най-важното за тях.
Сега можем удобно да се разпореждаме с нашите три термина: Bw, Vbw и Ubw, стига само да не забравяме, че в дескриптивен смисъл има два вида несъзнавано, а в динамичен – само един. За някои цели на изложението тази разлика може да бъде пренебрегната, за други тя, разбира се, е незаменима. Ние свикнахме прекалено много с тази двузначност на несъзнаваното и добре се оправяме с нея. Доколкото мога да преценя, тя не може да бъде избегната; различаването между съзнавано и несъзнавано е в края на краищата въпрос на възприятието, на който трябва да отговорим с „да“ или „не“, докато самият акт на възприятие не ни дава информация поради какви причини нещо е било или не е било възприето. Не бива да се оплакваме, че динамичното се изразява двусмислено в явленията.
В по-нататъшния ход на психоаналитичната работа обаче се оказва, че дори и тези дистинкции са несъстоятелни, недостатъчни в практическо отношение. От ситуациите, които демонстрират това, ще приведем следната като най-показателна. Изградихме си представа за взаимозависимата организация на психичните процеси в една личност и наричаме тази организация Аз на личността. Към това Аз е привързано съзнанието, то владее подстъпите към мотилитета, т.е. към оттичането на възбудите във външния свят; то е онази душевна инстанция, която упражнява контрол върху всички частични процеси, която нощем заспива и въпреки това ръководи съновата цензура. От това Аз изхождат всички изтласквания, чрез които определени душевни стремежи трябва да бъдат изключени както от съзнанието, така и от другите видове удостоверяване и дейност. Отстраненото чрез изтласкването в анализа се противопоставя на Аза и психоанализата си поставя за задача да снеме съпротивите, които Азът издига срещу опитите да се занимаваме с изтласканото. По време на анализа ние стигаме до наблюдението, че болният изпада в затруднение, когато му поставяме определени задачи; той престава да произвежда асоциации, когато те трябва да се доближат до изтласканото. Тогава му казваме, че той се намира под властта на съпротива, за която нищо не знае, а дори когато от собственото си чувство за неудоволство той отгатне, че сега в него действува някаква съпротива, болният не знае как да я нарече или покаже. Но тъй като тази съпротива със сигурност изхожда от неговото Аз и му принадлежи, то ние се оказваме в една непредвидена ситуация. В самия Аз ние откриваме нещо, което е също несъзнавано и се държи по същия начин като изтласканото, т.е. оказва силни въздействия, без самото то да е съзнавано, и за чието осъзнаване се изисква особена работа. Резултатът от това наблюдение за аналитичната практика е, че ние затъваме в безкрайно много неясноти и трудности, когато се придържаме към нашите обичайни начини на изразяване и, например, искаме да сведем неврозата до конфликт между съзнаваното и несъзнаваното. Изхождайки от нашето схващане за структурните отношения на психичния живот, ние трябва да заменим тази противоположност с една друга: противоположността между взаимозависимия Аз и отцепилото се от него несъзнавано.
Последиците за нашето схващане на несъзнаваното обаче са още по-значими. Динамичното разглеждане ни предложи първата коректура, проникването в структурата на психиката – втората. Стигнахме до познанието, че Ubwне съвпада с изтласканото; правилно остава мнението, че всяко изтласкано е несъзнавано (ubw), но не всяко Ubw е изтласкано. Част от Аза, един Господ знае колко важна част от Аза, може да бъде ubw, и със сигурност е ubw. И това Ubwна Аза не е латентно в смисъл на Vbw, иначе то нямаше да може да бъде активирано, без да стане съзнавано (bw), и неговото осъзнаване не би трябвало да е свързано с толкова големи трудности. След като по такъв начин се виждаме принудени да лансираме едно трето, изтласканоUbw, трябва да признаем, че свойството несъзнаваност губи своето значение за нас. То се превръща в едно многозначно качество, което не позволява мащабните и категорични изводи, за които ние се надявахме, че можем да го използуваме. Трябва обаче да се пазим да го пренебрегваме, защото свойството нещо да бъде съзнавано или не е единственият светлик в мрака на дълбинната психология.