Идеята за това,че дадено поведение се дефинира за неприемливо за голяма социална общност датира много отдавна.Първите ритуални действия имат за цел общността от хора,които ги извършват от една страна да демонстрират присъствието към тази общност,а от друга страна-ясно да се посочат онези неписани правила, които всички трябва да съблюдават т.с.за да може дадено поведение да бъде определено като различно,неприемливо или отхвърлящо се от хората е необходимо да има критерии на основата на което се определя като такова. Във времето тези критерии се увеличават по-обем и променят своето съдържание в зависимост от историческите събития и ситуациите,породени от политическите активности на хората.Така всяка обществена формация:
1/сама структурира своите правила
2/сама създава критерии за тяхната значимост
3/сама създава система от санкции,които да прилага спрямо нарушителите
4/сама създава подходи,чрез които ограничава възможността за разпространение на антисоциалните форми на поведение.
В основата на критериите за оценка на отклоняващото се поведение се поставят моралните ценности-добро, зло,справедливо,несправедливо и т.н.Тези първи критерии с усъвършенстването на хората започват да придобиват социокултурен характер.В тях се вграждат и религиозните норми. Постепенно във времето усложнените отношения на хората пораждат обективната потребност чрез формите на индивидуално или групово въздействие/системи за възпитание/ да се формират в младите хора и подрастващите умения за оценка на различните типове поведение т.е. чрез процес на обучение в децата и подрастващите се натрупват знания за т.н. социално приемливо или ценностно ориентирано поведение. Критериите за оценката изпълняват функцията на предпазни мерки, ориентир,чрез които младия човек може сам да оцени своето поведение или поведението на околните. В съвременната социална психология значимостта на подобни морални ценности се разглежда в два аспекта:
1/за това кое поведение може да бъде определено като обществено приемливо и кое не. Чрез подобна ориентация социалната общност успява да функционира дотолкова пълноценно, дотолкова всички нейни членове съблюдават еднакви морални ценности и норми на повед.
2/съществуващите в общността правила са предпоставка за метричност т.е.,хората имат едни и същи критерии за оценка.
Развитието на общностите с усъвършенстването на проф.ориентиранена хората създава потребността от това определен вид организирана дейност на подготвени хора да бъде насочена към търсенето на причините,които водят до противообществени действия на хората и разкриване на тяхното съдържание.
В последните години този вид дейност се поставя на научни основи и така се създава една област от човекознанието наречена превенция. и в превод означава предпазване, предохраняване от нещо,което носи в себе си заплаха за здравето и психиката на човека.
2. Обект, предмет,
Превантивната психология е научна област,която се ангажира с изучаване на формите и начините за организиране на дейности насочени към ограничаване, предотвратяване или предпазване приоритетно на подрастващите от асоциално поведение.
Психопревенцията се разглежда /предмет/ като научна област в която се разкрива природата на отклоняващото се поведение , факторите които обуславят социалната дезадаптация и възможностите за тяхното ограничаване. За разлика от другите научни области в психологията, превантивната психология е ориентирана към прогностичността в поведението на хората , която се явява следствие от съществуващо в рамките на социалната общност установено отклоняващо се поведение . Прилагат се превантивни мерки чрез психологическо въздействие тогава когато е налице отклоняващата се форма и психолога има за цел да ограничи нейното разпространение сред диагностицирания контингент или рисковите групи близки с този контингент.
превантивното въздействие се отличава с няколко особености:
Осъществява се от предварително подготвени и специализирани кадри, които имат правоспособността да извършат подобен вид професионална дейност, след преминат курс на обучение
Превантивното въздействие се проявява чрез различни форми и нива , за това говорим за различни видове психо-превенция
Превантивното въздействие е целенасочено и организирано, т.е. специалистите които го прилагат изготвят програма в която поетапно и последователно вписват дейностите свързани с реализиране на самото въздействие.
Превантивната психология има за цел да обедини знанията които има специалиста за нормите на поведение , за санкциите спрямо тях, но и за възможността тези норми да бъдат съобразени с индивидуалното психо-социално развитие на обекта на въздействието. Т.е.всяко превантивно въздействие е съобразено с индивидуалните и възрастовите характеристики на подлежащия обект.
Основните задачи,
които научната област си поставя в съвременните условия са ориентирани към –
а) създаване на условия за достъп на информация относно наличието в социалната област на оценено негативно явление – повишаване на сензитивността в общността
б) създаване на предпоставки за реализиране на превантивни програми, които поощряват формирането в подрастващите на социално приемливо поведение без нарушаване на тяхната социална идентичност.
в) изучаване на социокултурните условия , традиции и норми, които предполагат възможности за противообществени действия
г) превантивното въздействие е необходимо да се извършва само и единствено от специалисти, които добре са запознати с психологията на лица с отклоняваща се форма на поведение.
е) превантивното въздействие включва задълбочени знания на специалиста по психология на личността , по възрастова психология /ПРДЮВ, Младежка психология , геронто-психология /
3. Насоченост и Видове превантивно въздействие
Съвременната превантивна психология различава няколко вида превантивно въздействие ориентирано към: формирането или промяната на съществуващи социални нагласи, оценки и мотиви за извършване на поведенчески действия. Установено е че колкото стереотипността в поведението е по малка, толкова вероятността за противообществени прояви е по голяма. За това превантивното въздействие се прилага приоритетно в тези общности, където динамиката на поведението е голяма и стратегиите за извършване на едно или друго действие са неустойчиви. За противообщественото поведение подобен тип въздействие се прилага спрямо децата и подрастващите /малолетни и непълнолетни правонарушители / и рисковите социални общности към които те принадлежат.
Последните няколко години се поставя акцент и върху факта, че превантивното въздействие с цел предпазване и предохраняване на психосоциалното развитие и психичното здраве на хората е част от общата отговорност на всички държавни и специализирани институции и най-вече на звената в тях, които непосредствено са ангажирани с противодействие на оценените като негативни обществото явления.
Видове превенция
Обща превенция.
Първия вид превенции свързани с дейността на националните институции е така наречената обща превенция . Тя е ориентирана към цялата социална общност и има приоритетно информационен характер. Като организирана дейност се извършва от държавните институции и има за цел информационно да обезпечи възприемането на факта, че дадено негативно явление е факт за общността. Така например такива национални стратегии ориентирани към извършване на превантивно въздействие са:
Национална програма за ограничаване на престъпността, към която се включват и противообществените прояви на малолетните и непълнолетните лица.
Национална програма за преодоляване на последиците от бедствията и авариите
Национална програма за преодоляване на насилието върху жени и деца
Национална програма за превенция агресията сред подрастващите.
Тези национални програми са задължителни за изпълнение на подопечните институции подчинени на държавните.
Обща информираност, да не е натрапчиво. Общата превенция има за цел да формира социални нагласи за оценка на дадено явление в социалната общности. Самото въздействие проектира субективна оценка на всеки човек или група.
Специална превенция
е организирана дейност свързана с активност на различни специализирани звена и неправителствени общности за предотвратяване на негативните явления в социалната общност чрез прилагане на различни индивидуални дейности,насочени към т. нар.рискови групи.Към този вид превенция се отнасят всички професионални компетентно организирани ,разяснителни и психокорекционни практики които се извършват от специалисти психолози,подготвени за работа със специфичен контингент/деца жертва на насилие,жени жертва на дом.насилие,деца лишени от родителска грижа,деца преживели природни бедствия и др.
Специалната превантивна дейност има за цел:
1/Чрез анализиране на факторите причиняващи преживявания ,на последици от различни въздействия/псих.физ.природни/върху дадена група от хора да се променят нагласите относно рисковите негативни оценки за тяхното преодоляване.Така напр.при специална превенция насочена към предотвратяване на негативните последици върху деца,се търсят социално адаптивни форми за преодоляване на оценката,за степента на насилието.При работа с такива деца се формират умения свързани с оценка на ефективната ситуация/ситуация в която детето се оказва жертва от по-възрастен/.Социалните умения включват и оценка на риска за повторяемост на ситуацията и позицията,която детето заема в нея.
Превантивните мерки за формиране на умения се осъществят на 2 нива:
индивидуално
групово
При индивидуалното ниво уменията се превръщат в навици за оценка на ситуация и поведението на отделния човек в нея.За целта се използват различни техники.
При специалната превенция на групово ниво се използват характеристиките на психологическата конселтация и психотерапията.
Целта е чрез процес на себе разкритие лицето жертва на някакво насилие или обект на превантивно въздействие,чрез разкази за себе си за своя живот да установи,че подобни преживявания като неговите се срещат и при др.хора.т.с,че той не е сам.Процеса на емпатия е предпоставка за преодоляване на преживяванията на самота и предполага увереността на човек.
Специалната превенция на индивидуално и групово ниво се извършва от екип.Включваща –соц.работник,психолог и при необходимост психиатър.
Предшестваща превенция
– при нея лицата обекти на превантивно въздействие получават строго формулирана и целенасочена информация относно възможността дадено негативно социално явление да стане част от тяхното поведение. В този смисъл предшестващата превенция има за цел предварително да предпази дадена рискова група от възможността за противообществени прояви или негативни форми на поведение. Предшестващата превенция се прилага към нисковъзраство контингент при който съществува подобно опасност. Така например при превенция на насилието сред подрастващите, предшестващата превенция се прилага при деца от по долната възрастова граница чрез формиране на умения за възприемане на позитивните страни на хората – обучение в алтруистичност, което има абстрактен характер, но се основава на морално ценностните норми на общуване между хората. Целта е да се избегне възможността от рецидив или усложнение в социалните оценки.
Съпътстваща превенция – се прилага спрямо лица, които имат противообществени деяния и корекцията на нагласите предполага, съзнателно контролиране на поведението. Съпътстващата превенция за разлика от другите видове до сега е насочена към контингент, който е обект на детска педагогическа стая, на местна комисия за борба с противообществените проя ви на малолетни и непълнолетни, деца обект на отдел закрила на детето и др. При нея въздействието включва:
Разкриване на съдържанието на поведението, анализира се мотивите, и ефектите от него.
Разглеждат се социалните компетенции за избор на индивидуално поведение при ситуации на групов натиск или индивидуална оценка на ситуацията.
Последващата превенция е етап от целенасочено психокорекционно въздействие при което психолога има за цел чрез формирани вече социални оценки и нагласи да предпази правонарушителя от извършването на следващи противообществени прояви или действия. При нея степента на риск се оценява чрез възможността за рационален избор на поведение, което да включва характеристиките на социалната желателност. Т.е при последващата превенция се търсят ефектите от възможни негативни действия, както за отделния обект на въздействието, така и за социалния резонанс на такова действие.
Индивидуална и групова превенция . индивидуалната включва – дейност ориентирана към отделния човек, като субект. А втората към група от хора. Както индивидуалната така и груповата психо-превенция могат да съществуват във формата на съпътстваща последваща и предшестваща.
Поради намаляването на възрастта на извършителите на противообществени деяния започва да се прилага нулев старт в превенцията, които се реализира сред деца от предучилищна възраст, обекти на педагогическо въздействие. По достъпен и адаптивен за възрастта начин, децата се информират за евентуални опасности засягащи тяхното физично и психично здраве.
Тези основни типове превенция се прилагат спрямо:
Подрастващи които са дефинирани като рисков контингент, такива са групи от подрастващи в които има:
разминавания между функциониращите социални норми и тяхната приложимост от групата
Има капсулиране на групата (семейство, приятелски кръг, ) при които общността защитава създадените от нея социални норми.
Разминавания между ролевите и сатусните позиции на членовете на групата, при които ролята не съответства на статуса (малко значима за семейството майка, авторитарен баща или баща които не съумява да регламентира присъствието си в семейството, семейства в които детето изпълнява функциите на родител , който отсъства или поради слабост на позицията се заменя).
Лица с противообществени прояви –
Лица с устойчиво девиантно поведение
Лица с противоправно поведение включващо идеята за превенция на престъпността в национален, регионален, групов и индивидуален характер.
Научни направления обясняващи антисоциалното поведение и възможностите за оказване на превенция.
Донаучния период на разкриване на съдържанието и последиците от противообществените действия на хората продължава до началото на 20 век. За първи път през 30 и 40 те год. на миналия век идеята за разглеждане на антисоциалното поведение като дезадаптивно и търсене на възможности за преодоляването му се прилага от психодинамичното направление в психологията. През този период противообществената личност се разглежда не като престъпна а като такава която носи специфични социални нагласи , демонстрира лични и социални оценки чрез прояви на агресивност, отчуждение, ранно полово общуване, като реакция на противопоставяне на доминиращите социално ценностни норми на поведение в обществото.
Идеята на Зигмунд Фройд, че поведението е следствие от подсъзнателни импулси се ориентира към дезадаптивното поведение. Смята се че Азът не е в състояние да се противопостави на моралните оценки и за това използва различни психични механизми за изразяване на отношението към тях. За първи път чрез идеите на психоанализата през този период противообществените прояви на хората се търсят не в тяхното поведение а в специфичните преживявания породени от психосоциалното развитие и социалната реализация на човека. Установява се, че при използването на регресията като защитен механизъм човек снижава критериите си за социална оценка на поведението си и се подлага под давлението на инстинктите и желанията си. Така агресията се обяснява чрез стремеж за надмощие , отчуждението – чрез страх от реалността и невъзможност за противопоставяне на авторитетите. Анализирайки поведението на пребиваващите в италиански затвор Джезарие Ламброзо пръв поставя критерии за оценка на риска то противообществено поведение чрез индивидуалността на отделния човек. Изследвайки пребиваващи в италианските затвори като лекар в тях, той установява, че съществува пряка зависимост между външните физиологични характеристики на хората и тяхното противообществено поведение. Извършвайки различни замервания той прави заключението, че нарушителите на обществените отношения се отличават от другите хора с по високо скулесто лице, големи очи, голямо чело, по големи пръсти и ръце и по големи стъпала.
Това му дава отношение да предполага че хора с подобно телосложение и конструкции могат да бъдат извършители на различни правонарушения. Според него тези им характеристики ги правят физически по устойчиви в различни ситуации и възможността за проява на агресия по реална. Според него ограничаването на разпространението на противообществените действия може да бъде осъществено чрез тяхното изолиране от общността. Подобна позиция се приема от криминолозите и независимо,че има антропологичен характер за първи път чрез реални факти дефинира разликата между социално адаптивна и социално дезадаптивна личност.
Представителите на психодинамичното направление разглеждайки го като социално дезадаптивно предлагат няколко основни метода чрез които може да бъде ограничено неговото разпространение. Първоначално идеите на Ламброзо властват в научните среди, но с последяващите представители на психоанализата тяхната значимост постепенно отпада.
Метод на косвените препоръки – при които в процес на психокорекционно въздействие върху лице извършило противообществено действие се прилагат се прилагат психокорекционни техники свързани със себеанализ, себеоценяване, социално възприемане на роля, преживяване на ситуация и място в нея, имащи за цел да проучат актуалните социални нагласи на правонарушителите и чрез тази информация да въздействат върху механизмите на социалната защита. Целта е да се доближат идеите за Аз образа с идеята за социалната оценка на неговото функциониране. Т.е. човек да се оценява като лош .Начина по който може да промени тази оценка да стане чрез оценка на преживяванията а не на ситуацията. В основата на преживяванията стоят дефинирането на различните видове комплекси (комплекс за малоценност, комплекс за противопоставяне, пренос на неудовлетвореност …).
Метод на груповата психокорекция – от психоанализата се установява, че преживяванията на човека носят негативна оценка тогава, когато той е в процес на взаимодействие с някого. За това автори като Фройд, Адлер, Юнг, Е.Фром., К.Хорни и др. определят противообществената личност като деструктивна. Тъй като според тях това дълбоко е заложено в техните системи от оценки то възможността за преодоляване на тази деструктивност е в рамките на психотерапията, която в основата си има игрови характер. Изпълнението на деструктивната роля и оценката на другите хора за нея, според повечето от тези автори е фактор за преодоляването на деструктивния Аз. Последния се оценява като ограниченост на индивидуалния аз, като невъзможност за търсенето на социална изява на преживяванията в момента. За това възможността деструктивността да бъде преодоляна е в търсенето на такива характеристики на социалния характер, които създават адекватна представа за индивидуалния аз и социалната оценка за него.
З.Фройд – в ценностните конфликти с вътрешно личностен характер (борбата между доброто и злото и невъзможността на човек да избере доброто а да предпочете злото)
А. Адлер – комплекса за малоценност.
Хорни – повишена тревожност – изразяваща се в това, че Аза дефинира себе си като значим в зависимост от отношението което има към себе си към вещите, към предметите и към другите хора.
Е.Фром – деструктивността е свързана с характеристиките та социалния характер. На онова което отделния човек се стреми да оцени като значимо и незначимо от гледна точка на социокултурната среда в която живее. Генетичната и биосоциалната предразположеност са тези които правят личността дезадаптивна. През целия си живот обаче, човек се стреми да получи удоволствие , да избегне провалите , да преживява положителни събития и затова той е в състояние да търси това свое удоволствие извън социалните норми , ако те са препятствие за това. Независимо че представителите на психодинамичното направление обръщат по голямо внимание върху спонтаннтие, генетичнозаложени реакции на хората, възможностите за разкриване на причините за извършването на противообществено действие много често се кореня в тях. съвременните представители на психоанализата търсят силата на оказване на превантивното въздействие чрез разкриване на валентността на енергийния заряд, който придобива разрушителна или саморазрушителна сила при сблъсъка на вродените инстинктивни желания с фиксираните от дадена общност правила, задължения и норми на поведение.
В превантивната дейност за анализ на противообщественото поведение чрез идеите на психоанализата се използва т.нар. ретроспективен подход – разкриване на причинната обусловеност на поведението, чрез търсене на симптоматика за това в детството , чрез системите на взаимоотношения с родителите, близките и приятелите.
Противообщественото поведение не е константа величина и тъй като в основата на поведението стоят отделни параметри то за да се предпази човек от противообществени действия е необходимо да се формират в него социално желателни и социално приемливи ценности, които да са в основата на избора на мотив за действие. Социалните нагласи с позитивен показател подпомагат този процес и затова от най ранно детство те трябва да се натрупват в индивидуалния опит.
В превантивната психология от бихейвиоризма се използва идеята затова, че човек преодолява своите „грешки”когато останалите хора променят нагласата си към него, както и той към тях и когато обществената оценка за неговото поведение е положителна . В превантивната дейност с цел ограничаване на възможността за разпространение на установено негативно социално явление се използва „ефекта на двора”, т.е. близките най-значими хора успяват чрез процес на подражание да формират социално адаптивно поведение . При психокорекция на противообществено поведение, особено при подрастващи този ефект е най значим.
С цел оказване на превантивно въздействие идеите на бихейвиоризма се използват двупосочно. От една страна към поощряване на търсене на положителните страни в извършителя на противообществено действие и от друга страна на позитивиране на желание за промяна, която да е свързана с търсене на нов смисъл в живота. Тези основни насоки се използват при психокорекция на поведението основаваща се на хуманистичното разбиране за човека. За съпътстващата и последваща превенция важен елемент се оказва и процеса на поощряване, подкрепяне на всяка частична промяна. За разлика от психодинамичното направление където анализът се поведение т на противообщественото поведение се осъществява чрез интроспекция то превенцията с хуманистична насоченост разрешава актуалните настоящи проблеми свързани с поведението на отделния човек или на група хора. За това при последващата превенция задължително се изчислява степента на риск като възможност вероятност за рецидив в поведението но не и обезателно като статистическо значима.
Третото направление разкриващо възможностите … е свързано с руската психологическа школа. Според нейните представители в основата на отклоняващото се поведение стои занижения самоконтрол на личността и невъзможността за изпълнение на основните видове дейности. Нарушеното функциониране на самата дейност и участието на личността в нея се представят като предпоставки за промяна на мотивацията относно функциониране на дейността. За разлика от другите научни направления руската психологическа школа акцентува върху съзнателното прилагане на социалните норми и позитивната социална адаптация на човека. Асоциалното поведение в това число и противообщественото са следствие от ограничените субективни възможности на човека да се почувства социално активен. Дейността в която участва е основен критерий за тази активност. Колкото по пълноценно се реализира дейността толкова по значима е личностната активност и удовлетворението от нея. Нарушаването на това съответствие води до дисбаланс в самооценката и самоконтрола и като следствие от това личността променя мотивационното съдържание на своето поведение. Тъй като водещите дейности се надграждат в онтогенезиса на личността , то пълноценното функциониране на всяка дейност зависи от това как е реализирана предходната. Например основаната водеща дейност в детството е играта, която формира уменията на детето да изпълнява различни роли и да общува с предметите и хората. Пълноценното преминаване през този период подготвя детето за следващата дейност – учението, където то продължава да използва натрупаното от играта но влага нови смисъл в познанието си. Този процес продължава и през периода на пубертета, през който основния вид дейност и предимно личностното общуване.
В рамките на превантивната психология идеите свързани с дейностния подход в психологията се представят с това,че:
Промяната на противообщественото поведение е естествен елемент от процеса на психокорекция /понятието психокорекция се използва единствено в руската школа/
Предотвратяването на антисоциални явления се осъществява чрез възрастовите достижения съотнесени с вида актуална дейност /превенцията в детската възраст се провежда под формата на игра.
В периода на ученическата възраст превенцията е ориентирана към процесите на познание и себепознание. В основата на превантивното въздействие стои идеята за това доколко дадено противообществено явление /тютюнопушене, наркомании, ранно полово общуване/ влияе негативно върху отделния човек. Целта на предшестващата и съпътстващата превенция се изразява в това, че тя подпомага процеса на себепознание а не формира умения за това. Социалните норми се оценяват като значими чак в периода на пубертета когато подрастващия е в състояние да осмисли значимостта на обществените ценности /ценностите ориентирани към смисъла на човешкия живот/. Това показва че информираността относно негативното оценяване на дадено социално явление може да се осмисли от човек едва след13-14 годишна възраст.
Съдържанието на ценностите е социално обусловено и поради тази причина тяхното нарушаване има съзнателен характер. Т.е. психически и физически здравия човек е в състояние да осмисли значимостта на своите действия и последиците от тях.
Значене за прилагането на превантивно въздействие е търсенето на онези мотиви които са поощрили вземането на решение за извършване на противообществено действие. Самото действие е следствие от нарушен синхрон между субективни очаквания и реалност.
Дейностния подход в превенцията предполага и системно и структурно организиране на самата превантивна дейност като такава. За целта се изготвят превантивни планове, които включват основните видове дейности, които ще извършва един специалист в рамките на една календарна година.
Например:
– план за превантивната работа на …. ,
училищен психолог към училище ……..
Превантивната дейност, като целенасочена и организирана се осъществява чрез непосредственото взаимодействие на училищния психолог със структурните звена на РУ на МВР, отдел „Закрила на детето”, ……, и ръководството на училището . Плануваното реализирано превантивно въздействие е свързано и със създаването на т.нар. ПРОГРАМА , в която се вписват:
Целите , задачите , критериите за оценка на програмата, подробното съдържание на идеите заложени в нея относно оказването на превантивно въздействие.
Тук няма срокове, но самата програма има теоретична насоченост.
Идеята я да я дадем да я използват и други хора, има по скоро методологически вид.
По късно започват да функционират религиозните норми, които поставят в основата си моралните ценности, но и внасят екзистенциален смисъл. Постепенното има налагане във времето е критерий за тяхното сливане, поради което като отклоняващо се поведение се разглежда не нарушението на моралната норма, а това на религиозните постулати. Догматизма прокламиран от религиозните представители формира в индивидуалното съзнание критериите за оценка на значимостта на поведението спрямо християнските или друг вид ценности. За целия този продължителен период в историческото развитие на социокултурните общности различното от общоприетото поведение не ес е представяло като асиоциално но то е било санкционирано тъй като значимостта на религиозните и моралните норми са превишавали значимостта на някои от социокултурните. Целта на самото поведение се основавала на подчинението на властносттта на природните сили или силите на свръхестественото. Поради този факт всяко различно поведение е било наказвано чрез отстраняване на неговия носител от общността. Процеса на изолация изгонване или физическо унищожение е изпълнявал функцията на превантивна мярка. Последната е имала за цел да всее страх у хората и чрез него насилствено да ги накара да се подчиняват на привнесените от вън чужди заповеди. Тъй като самата социална норма има обществен характер , то през периода на средновековието наказанието също придобива обществен характер, извършва се на публични места където присъстват много хора, и където отклоняващото се поведение публично се заклеймява. Публичните наказания постепенно започват да се отхвърлят, тъй като изпълняват точно обратния ефект. При екзекуция ефекта на последно се оказвапо силен отколкото ефекта на последващото въздействие т.е. последните думи на екзекутирания или подлежащия на наказание се възприемали по емоционално отколкото се очаквал ефекта за въздействие върху тях. Емпатирайки на убития, човека през средновековието започва да вижда несправедливостта относно прилагането на санкцията . и за това възроптава срещу нея. Системите от възприятия се концентрират не върху индивидуалното собствено поведение, а върху социалния резонас нанс на действията на изпълнителите на наказанието. Самото убийство на човека , физическото му унищожение се е смятало за единствена мярка за оказване на превантивно въздействие относно съблюдаването на социалната норма. Т.нар. – обречени на смърт, приоритетно са били хора с по различно мислене но не и с отричане на нормите. Периода на ренесанса постепенно налага отхвърлянето на тази публичност и проблемът за ограничаване на противообщественото поведение се поставя като необходимост за функционирането на новите буржоазно демократични отношения.. за първи път по време на френската революция мислителите Дидро, Волтер и Русо, поставят по съмнение ефикасността на прилагането на физическото наказание като превантивна мярка. Според тях всеки, който присъства на публично наказание съпоставя своето поведение с това на потърпевшия , оценявайки го като жертва. Тъй като търсенето на прошка и разкаяние от другите съпътстват последните мигове от живота на правонарушителя, то в съзнанието на хората остават тези моменти като доминантни а не оценката за безнравствеността на човека. Според тези философи религиозната норма дълбоко функционира в системите от оценки но нейното нарушаване не винаги е свързано с поведение застрашаващо общността. По скоро това поведение е ориентирано към спазването на чужди интереси. Анализирайки последните мигове от живота на екзекутирани, Волтер е първият който поставя въпроса за това, че противообщественото поведение носи индивидуален характер, то зависи от общността но отделния човек е този, който решава дали ще съблюдава съответните социокултурните норми или не. За това според него възможностите за противодействие на отклоняващото се поведение се състоят в просвещението на хората. Във възможността им да получат знания за това, кака и по какъв начин тяхното поведение ще се окаже социално значимо. В периода на френската буржоазно демократична революция ражда идеята за изучаване на противообществената и престъпна мотивация на човека. Кое е онова, което се явява причина за използване на различни по съдържание форми на поведение.
Важен исторически период свързан със съдържанието на знанията за превенцията е началото на 19 в. когато започва да се разкрива същността на престъпното поведение. Първите опити за това са свързани със засиленото присъствие в познанието на индивидуалното поведение. Говори се за престъпника и в това понятие се внася широк смисъл. Като такъв се определя, всеки човек, който се противопоставя на функциониращите в общността норми и съзнателно ги нарушава. С цел превенция се заклеймява както неговото поведение, така и членовете на неговото близко обкръжение, като те носят етикета на носителя на поведението. Независимо че се търсят мотивите , съдържанието на самото противообществено поведение остава на заден план. А превенцията се реализира единствено чрез заклеймяване на близките.
В периода на 19 и началото на 20 в. е свързан с ориентация към търсенето на по задълбочения смисъл на поведението. Самото поведение се разглежда по рационално в това число и престъпника. Това предполага по друг подход към търсенето на причините за отклоняващото се поведение. Предполага се че правонарушителите или се раждат такива или стават такива под влияние на близките. Т.е. превенцията с цел предпазване е насочена единствено към намаляване влиянието най вече на възрастните върху децата. Когато противообщественото действие е извършено от дете санкциите се налагат на родителите , като се предполага че те са тези които ще предпазят детето от рецидив в поведението. Тези санкции изпълняващи функцията на превантивна мярка се прилагат и до днес.
Началото на 20в. поражда потребността от по задълбочено изучаване:
На самото противообществено поведение (дефинира се кое поведение е отклоняващо се и спрямо какви критерии се оценява като такова)
Разкрива се съдържателната страна на отклоняващото се поведение (това което отличава този вид поведение от социално адаптивното)
Обръща се внимание върху много асепктността на отклоняващото се поведение (представят се различните форми на отклоняващото се поведение и връзката между тях)
По подробно се търсят причините довели до реализирането от отделния човек на точно този тип поведение. Като причините се търсят не само в него, но и в социалната среда в която живее.
Знанията за съдържанието и характера на отклоняващото се поведение се използват като основна база за ограничаване на неговото разпространение
Ограничаването и предотвратяването на антисоциалният тип поведение е плод на организирана работа от страна на специалисти , чиято цел е не то да бъде преодоляно , а да се помогне на носителите му да преодолеят временните частични затруднения които имат в процеса на социална адаптация