Професионална психодиагностика

Думата диагноза има древен произход и означава разпознаване, отделение на нещо.В този смисъл диагностиката и процес на поставяне на диагноза.Диагностицирането е процедура на поставяне на диагнози с помощта на различни инструменти (технически, тестови).ППД е раздел от ПД,който се занимава с изучаване на индивидуални психологически особености на кандидати за работа и установяване пригодността им за нея.
ППД като самостоятелна научна дисциплина има свой предмет на изследването и оценяването на хората по отношение на индивидуалните им психични свойства и тяхната структура,които лежат в основата на преживявания,поведението и постиженията на личността.Втората страна на предмета на ППД е изучаването на методите,които позволяват възможно най-прецизно да се изучават психичните свойства на личността,като получените резултати се сравняват със статистическите норми за голямо количество от хора.Целта на ППД е вземането на научно-обосновано решение за професионалната пригодност на хората,които кандидатстват за работа.Необходимо е да се отчитат,особено в процеса на сравнение диференциалните характеристики на личността- пол,възраст, социална и национална принадлежност,местоживеене и др.

ПД има няколко основни сфери на приложение:
-в трудовата и инженерната психология,където диагностицирането на професионалната пригодност се оказва решаваща за професионалния избор на кадрите.
-в педагогическата психология,където постиженията на учениците в определена научна област могат да бъдат критерии за професионалната ориентация на учениците.
-в социалната психология,където резултатите от психодиагностичната процедура могат да определят избора на ръководителя (лидера) на определена група.
Диагностиката може да се използва и за установяване на микроклимата на определена група, както и възможностите за сравняване на груповата цел с други групи.
Психодиагностичните задачи се основават на няколко особености:
1.Целта на всяка една ПД процедура е създаването на ПД заключение.Самата процедура не е продължителна във времето,а се включва в рамките на няколко часа до 2-3 дни,за разлика от други видове изследвания.
2.ППД обективно може да даде информация относно избора на ръководител на трудова организация.ПД процедура се основава не просто на информация на отделния човек,а за неговите способности,за психичните му състояния,социалните нагласи,насоченост и т.н.
Информацията ПД процедура позволява да се дадат както качествени,така и количествени сравнения на един човек с други хора.


2.ИСТОРИЯ НА ПСИХОДИАГНОСТИКАТА (ПД)

Началото на диагностиката се поставя от френският лекар-психолог Алфред Бине, който със своите сътрудници разработват серия от кратки психологически задачи,които в тестова форма се предлагат на деца от различни възрасти.Целта е да се установи степента на умствена изостаналост,която да бъде в основата на промяна в обучението на децата (теста може да се намери в книжката на Т.Пирьов „Експериментална психология”).Умствените задачи се усъвършенстват от колегата на Бине-Симон.40-те години на миналото столетие вследствие на индустриализацията,се дава възможност да се установи пригодността на хората за извършване на определена професия.Тази идея се появява в Англия в края на 19 в. като целта е работниците да се насочат към изпълнението приоритетно на силови дейности,изключват се възможностите за техния интелектуален потенциал,като се прави акцент върху психо-физиологическите им характеристики.
Третата редакция на теста на Бине-Симон,която се осъществява от американския лекар-психолог Териън през 1937г. води до появата на термина коефициент на интелигентност (IQ).С него се означава умствената възраст на изследвания,въз основа на решените от теста на Бине-Симон-Териън задачи, които се разделят в хронологичната възраст и се умножи по 100.

умствено развитие
IQ= ―—————— . 100
хронологична възраст


Резултатите от решените задачи се отнасят към стандартна норма за възрастта, свързана с техния брой.Например за 12 г.възраст трябва да бъдат решени 17 задачи.
Съществуват различни задачи поради,което вътрешната консистентност на отделните раздели не е еднаква,така че сумарния брой решени задачи не е най- подходящия критерии за оценяване на интелигентността.Така проведената процедура дава понятието статистическа норма.Тя представлява дозирано мерило,с помощта на което се оценяват получените резултати при диагностицирането- индивидуални и групови.Това понятие дава възможност в ПД да започне да се обръща внимание на математическата статистика.За показване на статистическата значимост на получените резултати е необходимо да се знаят две основни величини-средно-аритметичната стойност и стандартното отклонение,и за двете се създават формули за изчисления.Със създаването на тези основни величини се поставя началото на ПД.Постепенно тяхната приложимост започва да се разширява, като се разпростира в различни сфери в обществото.В съвременни условия ПД процедура обуславя своята необходимост в ситуации от психологическата практика,в които трябва да се установи връзката между различни психични феномени на личността,когато се прави профил на личността,когато се търси връзка между личностните характеристики и ефективността на дейността, която изпълнява.Диагностиката не се прилага при установяване на професионалните компетенции.


3.МОРАЛНО-ЕТИЧНИ НОРМИ В ДЕЙНОСТТА НА ПСИХОЛОГА-ДИАГНОСТИК

В практическата си дейност всеки един психолог постепенно формира в себе си професионално значими качества,които му помагат професионално и компетентно да изпълнява ролята си на психо-диагностик.Морално-етичните норми са неделима част от професионалната компетентност,те нямат правови смисъл, поради което и санкцията за тяхното неспазване,не може да има наказателен характер.Но тяхното нарушаване може да бъде фактор за отхвърляне на даден психо-диагностик от професионалната общност,към която принадлежи.
1.Дейността на психолога се основава на принципа на научна обоснованост. Според този принцип психолога трябва да притежава висок научен потенциал, което му помага да избегне всички възможни грешки при ПД,както и т.нар. артефакти.Последните са изкуствени факти,които се получават в резултат на неправилното прилагане на определена тестова методика.Такива могат да бъдат : неправилно изразена инструкция,интерпретация, включваща данни,които не са установени от процедурата,както и неправилно заключение.Като възможна грешка е и използването на тестове,които са малко информативни.
2.Принцип на обезпечаване на суверенното право на личността на изследвания.Според този принцип в ПД трябва да се търсят обективни пътища са установяване на променливите,които изследва.Всеки изследван има право да откаже участие в ПД изследване.Психологът е задължен да спазва конфиденциалност относно информацията,която получава.Логично е по време на изследването да се разкрият черти или психични особености на личността,които той не е знаел,поради което той не желае и резултатите да бъдат оповестени.От друга страна страхът от самата процедура на изследване е необходимо да бъде преодолян,след като на изследвания се обясни,че данните ще се използват единствено в негова полза.
3.Принцип на обективност на изводите,включени в самото ПД заключение- този принцип предполага безпристрастност към резултатите от страна на психолога.Недопустими са проявите на симпатия или антипатия,както и оценяване по настроение.
4.Принцип на ефективността за предполаганите препоръки.Той предполага в ПД заключение анализът на бъде ориентиран към това в каква дейност личностните характеристики ще дадат възможност за положителната професионална изява,т.е.резултатите да бъдат съобщени така,че да не изплашат изследвания.
5.Всеки човек,който не отговаря пред закона,има право да получи резултатите си.В рамките на ППД,резултатите не се предлагат на заявителя (работодателя),а му се дават единствено заключенията.Изключение правят диагностиките,които се използват при съдебно-психологическите експертизи.При тях представянето на цялостната информация се осъществява без знанието на изследваното лице (ИЛ).
6.Принцип на професионалната тайна,включващ възможността данните от ПД изследване да бъдат използвани единствено от психолога-диагностик и резултатите и анализът да се представят само на професионално компетентни хора.Това се случва,когато ПД е реализирана от екип от специалисти.
7.Всеки диагностик провежда лично ПД процедура.Не е желателно проведената от друг процедура да бъде анализирана,тъй като може да се окаже влияние върху процедурата и резултатите.
8.Принцип на партньорството,при който екип от психолози,провеждайки ПД процедура,предварително разпределя професионалните си роли относно процедурата.
9.Принцип на точността-ПД процедура изисква точно времево разпределение на дейността на психолога.Началото се фиксира,като краят остава отворен, единствено при методиките за изследване на психични процеси се отчита фактора време.
10.Всеки психо-диагностик предварително подготвя материалите за ПД процедура,която провежда в последователност,която той създава.Желателно е инструментариума да бъде подреден в обща книжка или папка.


4.ПСИХО-ДИАГНОСТИЧНИ МЕТОДИ,ИЗПОЛЗВАНИ В ПСИХОДИАГНОСТИКАТА
Както в други научни области с практическа приложимост,така и ППД използва свои специфични методи на изследване.Самият процес на прилагане на тези методи се нарича психо-диагностична процедура.Класификацията на методите се основава на принципа на това какво се измерва и какво ПД заключение може да се направи.Всяка една ПД процедура съдържа в себе си прилагането на няколко основни метода,като най-често срещаните в ПД практика относно подбора на кадри са интервюто и листовите методики.Преди започване на всяка процедура,свързана с ПД е необходимо психологът предварително да е структурирал съдържанието на методите,което ще прилага.
1.Интервю- като ПД метод то се използва в началото на ПД процедура, за да може чрез него да се добие обща представа за кандидата за работа,неговите нагласи и информация относно работата,за която кандидатства.Прилагането на интервюто на този първи етап е свързано с разглеждане на представената от кандидата автобиография (СV).Успоредно с нея се дава и мотивационно писмо (ако се изисква).
2.Анкетна карта,чрез която се снема социално-психологическия статус на кандидата.
І анкетна карта се отнася до обяснение (мотивацията) на кандидата за работа,тя се свързва с определяне както на наличните,така и на социално-обусловени фактори.
ІІ анкетна карта се отнася до нагласите относно работата.Тя се използва приоритетно,когато се прави професионален подбор за пренасочване (преразпределяне) на работните места в организацията.
ІІІ анкета е обобщаваща-има много обстоен характер дотолкова, доколкото дава информация за здравословното и психично състояние на личността.Тя е под формата на въпросници.Има елемент на научност и рядко се използва.
Ако за една работа кандидатстват хора,които не отговарят на определените изисквания,още на този първи етап,който има чисто информационно значение, неподходящите кандидати отпадат.
Към психо-диагностичните методи се отнасят :
1.Диагностични методи,които се основават на предлагани задания,които изискват правилен отговор.Такива са :
-тестовете за интелигентност (теста на Cattel- C.F.2.A.), матричния тест на Raven, те са освободени от културни влияния и включват в себе си решаването на определени мисловни задачи.Сумарното число от верни отговори дава обща балова оценка.
-тестове за спец.способности- свързват се с това,че на основата на отговорите, които дава ИЛ,може да се установи наличието или отсъствието на някои способности.
-тестове за регидност на мисленето (Лучинс)
2.Вербални и невербални психо-диагностични методи,в които е важно да се определи активността и разбирането на заданието.Подобен елемент има в теста на Cattel- C.F.2.A.Включва се доколко човек осмисля инструкцията и ако не я осмисли,това говори за неспособност за справяне със задачата.Такава задача може да бъде „ моделирайте...”.
3.Диганостични методи,които са разделени по методичен принцип.Към тях се отнасят :
-обективните тестове-които измерват характеристики,които се съотнасят с определени стандартни стойности.Такива са тестовете за диагностициране на общи способности, на мислене,въображение,памет и т.н.
-тестове-въпросници- представляват набор от въпроси или твърдения и ИЛ изразява своето умение чрез избор между 2 или 3 отговора.
-открити въпросници,които изискват стандартни отговори.В тях така се задават въпросите,че това,което трябва да се получи като отговор е в логическа последователност със самия въпрос.
-индивидуални ориентировъчни тестове,които съвпадат със скали, напомнящи беседи или интервюта.Такъв е типа на Джордж Кели за т.нар. „репертоарни решетки” и тестовете на Сакс и Леви за незавършените изречения. Към репертоарните решетки на Кели,може да се приложи и семантичния диференциал на Чарлз Осгууд,който включва дихотомни понятия,чрез които личността оценява определен човек или себе си.

добър 1 2 3 лош
спретнат 1 2 3 4 5 немарлив
чист 1 2 3 4 5 6 7 мръсен

Всяко понятие се оценява чрез 3,5 или 7 степенна скала.Резултатите от тази процедура се обработват чрез факторен анализ.
-проективни техники- всяка една проективна методика използва проекцията (което е вид техника).Проективните техники включват неструктуриран материал, който се дава като стимул и в процеса на работа поражда в ИЛ фантазни образи.На основата на тяхната интерпретация чрез присъствието на фантазни образи,чрез използването на цветовата гама за него,както и разположение в пространството се разкриват личностните характеристики на ИЛ.При проективните техники не се отчитат възможностите за рисуване,а се гледа логическата връзка за съществуващите елементи във фантазните образи.В рамките на професионалния подбор на кадри, тези техники се прилагат много рядко,тъй като анализът им предполага възможност за субективна намеса в интерпретацията.На индивидуално ниво обаче,те се използват и се прилагат.Установено,че проективните методи са значими при изследване на преживяванията и поведенията на ИЛ.Такива тестове са просто за информация,например ТАТ (тест за рецептивните измервания на личността)- на ИЛ се дават картички,върху които има различни рисувани сюжети.
-асоциативния тест на Юнг- включва думи-сигнали и се диагностицира реакцията на ИЛ.Това се използва,когато трябва да се установи отношението на ИЛ към друг човек.


5.ПСИХИЧНИ ФАКТОРИ,ОТ КОИТО ЗАВИСИ ДОСТОВЕРНОСТТА НА САМООТЧЕТА НА ПСИХОЛОГА

Всяко едно ПД изследване включва в себе си анализ на резултатите от приложените методики (апаратурни или тестови) и изготвянето на ПД заключение. Последното включва най-общо описание на резултатите,получени от методиките. Общата,обобщена информационна оценка завършва със споменаване на това,дали получените резултати са отнесени към личностните характеристики на кандидата за работа,могат да бъдат използвани за данните на експертно оценъчно мнение.В заключението на ПД изследване се записва дали даден кандидат е подходящ или не за извършване на дейността,за която е кандидатствал.
Към психичните фактори,които влияят върху достоверността на самоотчета (върху изготвените резултати от приложените методики) значими са:
-фактор „знания”-свързва се с това,че ИЛ може да е ползвало подобни методики.ИЛ може за първи път да изпада в експериментална ситуация,поради което се страхува от самата ПД процедура.Изпаднало в подобни ситуации ИЛ,може да скрие реална информация за своето поведение когато отговорите са насочени в рамките на ефекта на социална желателност.Към фактора „знания” се отнасят и затрудненията,които може да демонстрира ИЛ от гл.т. на морални или религиозни норми,към които той строго се придържа.
-ефект на т.нар.индивидуална тактика-тя се свързва с това,че ИЛ непрекъснато е в диалог със себе си,поради което е неуверено в процеса на изпълнение на изследването.Попълвайки тестовите методики,той съзнателно отговаря на въпросите така,че да представи по-скоро огледалния се образ,т.е. това което другите мислят за него.Този ефект се среща най-често при тестове със самооценъчни скали.
-ефект на позиционен стил на отговор- той се среща в изразяване на вербално несъгласие или съгласие с отговори,които присъстват в методиките.Към този ефект се отнася и стереотипното отговаряне по точно определен азбучен ред или номериран вид,т.е. отговаря се само с отговор „а” или „1”.
-ефект „лъжа на лаврите си”- среща се при изследване на мотивационно ниво.Търсенето на постоянно поощрение отвън загубва възможността на ИЛ реално да отговори на предложените съждения.Този ефект може и да се появи тогава,когато продължително и лансирано участието на даден човек за явяване и участие в изследването.
-ефект на „бумеранга”-който е противоположен на планирания ефект (промяна в нагласата).Свързва се с това,че в следствие на агитацията за участие,ИЛ реагира със засилване на първоначалната нагласа и очакване на положителен резултат.
-ефект на „двора”- свързан с е факта,че за самото изследване като участник може да се яви близък познат или роднина на изследователя.В следствие на това поведението на този човек е по-свободно,чувства се по-уверен и близостта,която той чувства към експериментатора се оказва източник на грешки.Изследователят- диагностик може несъзнателно да окаже влияние върху отговорите на този човек.
-ефект на „Зейгярник”-свързва се с това,че при определени експериментални условия независимите действия се запомнят по-добре от завършените.Субективната оценка за тези действия е силно динамична,поради което изграждането на целостността на отговора се преживява от ИЛ.
-ефект на интервюиращия-появява се тогава,когато психолога провежда интервю за работа с кандидатите.На основата на личното отношение към интервюирания,интервюиращият подбира дали да зададе определен въпрос или не. В обобщаващия си анализ след това,той на основата на личното впечатление прави заключение.
-ефект на Лий- получава се тогава,когато трябва да се осъществи акустична обратна връзка.При забавяне на тази връзка може да се наруши говора,а изследователя да си помисли,че ИЛ не иска да отговори.
-ефект на „новото”-свързва се с това,че когато човек за първи път попадне в експериментална ситуация е необходимо да преодолее психичните бариери (да участва в група,да работи и да отговаря пред група, както и да бъде изследван въобще).
-ефект на „Пуркинш”- свързан е със зрителните възприятия и се среща тогава,когато на ИЛ се дават едновременно 2 различни цветови дразнителя с еднакъв интензитет.В зависимост от осветеността на стаята,субективно едно от тях се възприема като по-силен,а другият като по-слаб.Този ефект се получава и при разделянето на фигура от фон.
-ефект на „продължителната инструкция- той е много близък до ефекта на последователната информация.Инструкцията трябва да бъде кратка,точна,ясна и конкретна тембър и с кратки паузи.


6.ПСИХОЛОГИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОФЕСИЯТА
Психологическите изследвания,свързани с професионалния подбор на кадри се основават първо на информация за самата професия и второ-за личностни и поведенчески характеристики на хората,които ще я извършват.От ПД гледна точка е установено,че всяка професия поставя определени изисквания към човека,който ще я изпълнява.Това показва,че всяка професия има своята психологическа характеристика.По своята същност психологическата структура на професията има широк диапазон.В нейните основи лежат не само професионалните компетенции на отделния човек,но и възможностите за влияние върху тях на личностните характеристики.Разкриването на общата психологическа структура на всяка една професия всъщност означава посочването на всички психични процеси,свойства и качества на личността,които за необходими за успешността на изпълнението.Онова което психологът разработва е т.нар. психограма,която съдържа в себе си някои от значимите психологически характеристики,които обуславят възможността на определен човек да изпълнява определена професия.Самата психограма представлява профилно представяне на тези значими психологически характеристики.В общия контекст на професиите,всяка една професия има свой шифър и код в националния класификатор на професиите.За всяка една професия се изготвят информационни листове,в които има описание на съдържанието на професията,изискванията към нея като социална заявка и като личностни възможности,след това като възможности за обучение на изпълняващите,след това като предмети и свойства на труда,изисквания към работното място,работната среда и т.н.Към информационния блок има и отделен раздел,който се свързва с изисквания,съотнесени към хората,които ще я изпълняват.Тези изисквания са свързани с физическите,психическите и личностните качества,както и със затрудненията,които препятстват практикуването на професията.Тази обобщена характеристика се нарича професиограма.В нейните рамки психодиагностиката ориентира към осъществяване на професионален подбор,изготвя психограмата.
Последователността съдържа специални изисквания към :
1.Психо-сензорната сфера на личността
2.Психо-моторната сфера на личността
3.Волевата сфера
4.Емоционалната сфера
5.Интелектуалната сфера
6.Личностната сфера
Психограмата се явява част от професиограмата и се изготвя от психолога-диагности.Психограмата включваща в себе си информация за психичните изисквания към изпълняващия тази дейност,включва в себе си :
1.Изисквания отнасящи се до психо-сензорната сфера на личността,в тях се вписва информация относно зрителните,слуховите,тактилните възприятия, включват се възприятия за време,за пространство,характеристиките на вниманието- устойчивост,концентрация,превключване и разпределение.Тези характеристики описват в допустимите нива на присъствие.
2.Към психо-моторната сфера на личността изискванията са за : координация на движенията,енергичност на движенията,адекватност на движенията към външни прояви на вегетативната нервна система, координация на долните и горните крайници,двигателната активност,степента на физическо натоварване (издръжливост).Обхващат и двигателната култура,но тя не се изследва.
3.Волевата сфера- изследване на такива характеристики като: възможности за самонаблюдение,самоконтрол,решителност в действията, прояви на смелост, чувство за отговорност,настойчивост,упоритост и търпение.
4.Емоционалната сфера включва умерена интензивност и степен на проява на емоциите,наличие на стабилност на настроението, висока или ниска степен на толерантност към афективни прояви, нива на тревожност,на стресустойчивост, изява на морални чувства,комуникативни умения, експресивност на чувствата, тембър,ритъм на речта,степен на изразеност на чувствата, на амбивалентност (раздвоеност) на чувствата, прояви на гняв,ярост,злоба,омраза,емоционална инертност (регидност) на емоциите.
5.Интелектуалната сфера-включва характеристики на паметта,мисленето и въображението, обема на възпроизвежданата информация като част от кратковременната и дълговременната памет, услужливост на паметта, степента на изразеност на механичната и словесно-логическата памет,развитие на преднамерената и непреднамерената памет, кодиране е декодиране на информацията, степента на изразеност на избирателността на запомнянето.
-по отношение на мисленето-висока степен на интелигентност, алтернативност на мисленето,логически операции,обобщения,абстрактност и опосредственост на мисленето, избирателност на логическите операции (анализ, синтез,индукция и дедукция, съждение,умозаключение), степен на развитие на бързина,самостоятелност,задълбоченост,гъвкавост на мисленето,регидност на мисленето и прогностично мислене.
-по отношение на въображението- изследване на характеристиките на творческото,репродуктивното въображение, наличие (отсъствие) на активно (пасивно) въображение,агутинация (обединения на несъществуващи неща), комбинация от фантазни образи.
6.Личностната сфера- включват се характеристики,включващи темперамент, черти на характера,способности,насоченост на личността, отношение на личността към себе си,околните,близките,активност (пасивност),локализация на контрола, отношение към действителността, характеристики като тактичност,колегиалност, толерантност,инициативност,умение за общуване,стремеж към себедоказване,ниво на самооценка,самоконтрол,стремеж към афилация (към сдружаване),стремеж към усъвършенстване,социални и личностни нагласи.


Ориентировъчна анкета:

НС се явява сложно личностно образувание,което определя цялостното поведение на личността,нейното отношение към себе си и към околните.Според създателите на ориентировъчната анкета,системата от отношения на личността към действителността представлява сложна триада,включваща в себе си : отношението съм труда и резултата от него,отношението към себе си,към своята личност.В съответствие с това,ориентировъчната анкета изследва 3 вида насочености:
1.Насоченост към себе си (НС)- предполага в поведението наличие на преобладаващо благополучие в рамките на собствената личност, стремеж към лична изява и престиж.Такъв човек преди всичко е зает със себе си,със своите чувства и преживявания и слабо реагира на потребностите на околните,игнорира сътрудничеството в работата,която трябва да изпълнява.В работата вижда преди всичко възможност за удовлетворяване на професионалните си потребности, независимо от интересите на другите работници и колеги.
2.Насоченост към въздействията (ВД)- свързва се с действията на работника, които определят неговите потребности от общуване и стремеж към поддържане на добри отношения с приятелите и колегите.Установено е,че личността с насоченост към въздействията отстъпват под натиска на групата и не поемат върху себе си нейното ръководство.Такъв работник проявява интерес към съвместна дейност, независимо,че може да неспособства за нейното успешно изпълнение,т.е. той не се интересува от крайния резултат,а от самия процес на взаимодействие относно дейността.
3.Насоченост към задачата (НЗ), делова- определя преобладаването в поведението на личността на мотиви,свързани с постигането на поставените пред групата цели.Работник с такава насоченост взима ръководството в свои ръце,когато става дума за избор на задача,старае се да обуславя своя избор и да докаже своята гледна точка,тъй като смята,че тя е полезна за изпълнението на задачата.Обективно такъв работник се стреми към сътрудничество с колектива и успява да получи лично удовлетворение от висока продуктивност,която постига ръководейки останалите.Такъв човек,който постоянно се интересува от новото,стреми се към познания,както и към овладяване на личните навици и умения,свързани с успешността от общата дейност.


Писмена култура и стилистика на научния текст

Науката,която учи как се подбира един израз между няколко граматически правилни израза на един смисъл и кога можем да си послужим и с граматически правилни израз,се нар.стилистика.Думата стилистика е образувана през 19 в.от старогръцката „стилус”,която първоначално е означавала стълб,прът, а по-късно,в римско време „стилус” започнали за наричат пръчицата,с която пишели и изтривали восъчни плочи.Именно тогава е възникнало и преносното значение на тази дума-начин на писане,начин на съчиняване.В съвременните езици единствено с това значение се използва думата стилистика.Следователно създателите на стилистиката са искали да се разбира наука за начините,по които съчиняваме и поправяме съчинението.Обект на стилистиката и цялата езикова практика.Тя има отношение към всеки израз,към граматически правилен или неправилен израз. Теоретичната стилистика се стреми да открие при какви обстоятелства хората предпочитат едни или други изрази.Практическата стилистика дава препоръки кога и какви изрази да се предпочитат.

Видове стилистика:
1.Научния стил на писмен израз-той се отличава с повишена честота на теоретическите термини.В книгите,статиите и студиите,които дават научни знания и интерпретации се срещат изрази,които рядко употребяваме в ежедневната лексика.Значението на всеки отделен термин се обяснява в научните съчинения. Съчиненията,в които често се срещат термини,казваме че са написани в строго научен стил.
2.Публицистичен стил- това е стилът на статиите,които са посветени на актуални,икономически,социални и обществено-политически въпроси.При този вид почти не се среща употребата на научни термини.Публицистичния стил е много близък до разговорния изказ.В него се използват понятия и термини,които много често се употребяват от голяма част от обществото.Анализира се моментния политически живот на страната.