Психология, психиатрия, за психолога: Разследване на престъпленията

Разследване на престъпленията - психологическа характеристика

Разкриването на извършителите на престъпления и наказателното им преследване преминава през два етапа:

предварително съдопроизводство (разследване)

съдопроизводство (съдебен процес)

През първия етап се изяснява същността на извършеното престъпление, изяснява се вината и отговорността на извършителя (извършителите).

През първия етап се установяват (идентифицират) извършителите на дадено престъпление. Събират се и се прецизират доказателствата за неговото участие в извършеното престъпление. Изясняват се причините и мотивите за тяхната престъпна ангажираност.

През втория етап основно внимание се отделя на проверката на събраните доказателства. Дава се възможност на обвинението и защитата да изяснят своите позиции относно извършеното престъпление, както и относно вината и отговорността на извършителите.

Съдът е длъжен да оцени вината и отговорността на извършителите и да наложи съответни наказания. Всяка присъда може да се обжалва пред по-висша инстанция.

От чиста психологическа гледна точка разследването е свързано със специфична познавателна дейност, извършвана от следователи. Самата познавателна дейност реално е свързана с целенасочени усилия на следователите да реконструират събитие (престъпно деяние), реализирано преди определен период от време. Реконструират се както условията, при които е протекло събитието, така и действията на хората, взели участие в него.

При разследването на всяко конкретно престъпление се открояват два основни момента:

 реконструкция на престъплението и на обективните условия, при които е протекло. Тези условия в някаква степен са допринесли за неговото реализиране;

 изследване на личностните особености на престъпника и на психологическите механизми, обусловили извършването на престъпление.

Престъпния замисъл се формира както под влиянието на всичко онова, което личността е придобила, което й дава възможност да взема решения и да избира варианти на поведение, така и под влияние на всичко онова, което възприема или преживява в момента.

В стимулирането и реализирането на всеки поведенчески акт има както стереотипизирани неща, т.е. такива, които се повтарят, така и такива, които се срещат само веднъж в поведението.

Престъпленията се повтарят, могат да се използват едни и същи средства за тяхното реализиране, но условията при които се постига това винаги са различни. Различия могат да се открият и в психичните състояния на извършителите.

Реконструирането на престъпление (инкриминираното събитие) се извършва на базата на издирването, откриването и идентифицирането на различни видове следи, оставени на местопроизшествието или свързани с него.

Следователя работи с два вида следи:

 материални – това е обективна информация за престъплението, която може да бъде изследвана чрез естественонаучни методи. Това са следи от ръце, от крака, от кръв, следи от различни оръдия и предмети, свързани с извършеното престъпление.

 идеални – това е информация от живи хора за престъплението. Те са наблюдавали конфликта или престъпното действие и могат да дадат информация за това.

Съдебната психология изследва психологическите закономерности, които обуславят възприемането, съхраняването и възпроизвеждането на информация, свързана с извършването на определени престъпления. Съдържанието и качеството на тази информация е много силно повлияно от психичните състояния, при които е възприето. Свидетелите и потърпевшите не всичко могат да възприемат и съхранят в паметта, а след това и го възпроизведат при даване на показания.

Реконструктивната дейност на следователите, насочена към пресъздаване на условията и параметрите на престъпното действие се отличава със следните особености:

 това е правно регламентирана дейност. Всяка инициатива и всяко действие на следователя трябва да бъде съобразено с изискванията на наказателно-процесуалния кодекс;

 успешното реализиране на реконструктивната дейност предполага следователите да имат знания от различни области на социалната практика;

 следователите трябва да познават особеностите на човешкото поведение при извършване на обичайни професионални и битови задължения и при извършване на престъпления.;

 реконструктивната дейност се затруднява от активната съпротива на заинтересовани лица. Те полагат усилия да затруднят и противодействат на дейността на следователите. При това освен заплахи е възможно и замислянето и реализирането на различни конфликти.

Съпротивата създава емоционално напрежение, което може да доведе до забавяне и затрудняване на разследването и реконструктивната дейност на следователите.

 реконструктивната дейност предполага добро познаване на поведението на разпитваните лица, както и промените в него, повлияни от различни психични състояния.

Добрата психологическа подготовка на следователите им дава възможност и да използуват по-ефективни методи за психологическо въздействие върху разпитваните лица: обвиняеми, потърпевши, свидетели.

 в основни линии реконструктивната дейност на следователите се реализира при недостиг на информация. Това налага в процеса на реконструирането на дадено престъпление да използуват логически методи и евристични методи. Този подход им помага да формулират различни хипотези за инкриминираното събитие и неговите извършители.

Чрез реконструктивната дейност следователят трябва да прецизира какво е станало и какви са били конкретните действия на участниците в инкриминираното събитие.

Самото разследване, свързано и с изясняване на вината и отговорността на извършителите, предполага и прогнозиране на поведението на разследваните лица при провеждане на отделните следствени действия.

Самото престъпно деяние и поведението на лицата, ангажирани в него, реконструирането и доказването на вината и отговорността на извършителите оформя следствената ситуация, при която работи следователят.

Както всяко престъпление, така и всяка следствена ситуация, свързана с него, са неповторими. Те са неповторими и като ситуация, и като поведение на ангажираните лица по време на реализирането на престъпния замисъл и по време на провеждане на основните следствени действия. на практика това означава, че при решаването на всяко следствено дело е нужен творчески подход от страна на следователите.

Творчество е нужно както при анализиране на ситуацията и определяне на следствените версии, така и тяхното изясняване. Опитите за рутинно решаване наследствените задачи много често водят до грешки, до забавяне на разследването, а понякога и до извършване на нови престъпления.

Творчески подход е нужен и при подбиране на следствените действия и при определяне на тактическите подходи за тяхното провеждане. Това се отнася и за подбора и използуването на средства и методи за психологическо въздействие върху обвиняемите и потърпевшите.

Творческия анализ на всеки един етап от разследването дава възможност на следователя своевременно да открие опитите за лъжесвидетелствуване и вземе необходимите мерки за тяхното предотвратяване.

Така очертаните специфични особености на разследването, включително и неговите психологически аспекти съществуват и могат да бъдат открити във всяко следствено действие. Ще се спрем последователно и ще разкрием специфичните психологически особености на основните процесуални-следствени действия:

Психологически особености на огледа на местопроизшествието

Огледът на местопроизшествието се отнася към първоначалните следствени действия. при тежките престъпления против личността се започва с това следствено действие.

От огледа на местопроизшествието започват усилията за реконструиране на инкриминираното деяние, и за формиране на прогнози и следствени версии за извършителя (извършителите).

При огледа на местопроизшествие се търсят причинно-следствени и пространствено-времеви връзки. Търси се отговор на два въпроса:

 Кога и защо е станало инкриминираното събитие?

 В каква последователност са протекли действията на лицата, ангажирани с дадено престъпление?

При търсене отговорите на тези въпроси винаги трябва да се има в предвид, че опитните престъпници много често оставят фалшиви следи с цел заблуждаване (подвеждане) на оперативно-следствените органи.

При огледа на местопроизшествието следователят си поставя редица чисто познавателни въпроси, на които търси обяснение чрез положението на предметите и обектите и чрез оставените материални следи върху тях. Тези въпроси в основни линии се свеждат до следното:

 първият въпрос на следователя е свързан с това дали на местопроизшествието е имало престъпление;

 по какви причини и мотиви е извършено престъплението;

 кои са реалните извършители на престъплението и защо са го извършили;

 цялата събрана информация се описва в протоколите и се отразява на схеми, снимки, филми. Това се прави, за да не се пропусне нещо съществено. При оформянето на тези документи се спазват определени процесуални изисквания. Без спазването на тези изисквания те нямат доказателствена стойност;

 в протоколите за оглед се описва всичко, което по предположение на следователя може да има връзка с извършеното престъпление. То може да помогне за издирване, а след това и за идентифициране на извършителя.

Реализирането на огледите на местопроизшествията като особено следствено действие преминава през три етапа:

 на първия етап, след получаване на сигнал за извършено престъпление се създава организация, формира се оперативно-следствена група, обезпечават се необходимите технически средства;

 на втория етап, на мястото на самото произшествие се извършва издирвателна и реконструктивна дейност. Издирват се следи и специфични промени в обстановката. На този етап следователят постепенно оформя и своите предположения за престъплението и неговите извършители.

Колкото по-прецизно се реконструира събитието (престъплението), толкова по-стабилни и многопосочни са предположенията за причините и мотивите за неговото извършване.

 третият етап е свързан с удостоверяване, т.е. с прецизно отразяване на всичко, което е открито на местопроизшествието. Прецизното отразяване на местопроизшествието в протокола за оглед, в схемите и снимките, може да послужи за повторни анализи на инкриминираното събитие и за формиране на нови следствени версии или за допълване на вече формулираните.

Основното при огледа е да се открие системата от следи, оставена на местопроизшествието. Търсенето и разкриването на връзките между отделните следи е крайно необходимо за установяване последователността на действията при извършване на дадено престъпление.

Разкриването на следите и свързването им в отделна система предполага следователят предварително в началото на огледа да е определил приблизителното пространство, в което трябва да се търсят следи и да се изземат с използуването на различни криминалистични способи.

Издирвателната дейност на следователя при огледа на местопроизшествието зависи:

 от умението на следователя бързо да се ориентира в обстановката и да определи правилно посоките на търсене на следите от престъплението;

 да използува навреме и в пълен размер помощта на всички участници в огледа: оперативни работници, криминални техници, криминални психолози и др.;

 да създаде организация и порядък при извършване на издирването на следи и да не допуска подминаването и неотразяването в огледния протокол на важни следи.

При извършване на тежки престъпления против личността обстановката е изключително напрегната в емоционално отношение. Възможни са прибързани издирвателни действия, което винаги се отразява негативно на качеството на издирвателната работа.

Активизирането на три психични процеса помага на следователя да изпълни успешно задачите, които си е поставил при това следствено действие:

 неговото внимание към промените в обстановката и към възможните места за оставяне на следи;

 неговото мислене за разкриване на причинно-следствени връзки и за включването на същите в определена система;

 неговото въображение за определяне на последователността и хода на действията при извършване на престъпление и за определяне на основните следствени версии.

И върху трите процеса оказва позитивно влияние професионални опит на следователя. Той му помага да определи характера на престъплението и приблизителния ход на неговото извършване. Той му помага и да свърже следите в определена система, както и приблизително да определи последователността на тяхното оставяне на местопроизшествието.

При оформяне на модела на престъплението следователят почти винаги използва информация от огледи на подобни престъпления. Неговият опит му помага да направи по интуитивен път предположения за хода на престъплението по време на огледа на местопроизшествието. В началото възникват много предположения, които постепенно се оформят в следствени версии.

Този творчески процес за следователя протича в следната последователност:

 събиране на точна информация за престъплението по време на огледа;

 анализ на информацията и формулиране на следствени версии;

 съпоставяне на следствените версии с констатираната обстановка на местопроизшествието. Това дава възможност да се приеме или да се отхвърли определена следствена версия.

Приетите следствени версии се проверяват с използуването и на други следствени действия. Следователя определя тяхната последователност и начин на провеждане.

Психологически особености на разпита

Активното и целенасочено събиране на информация за престъплението и за извършителя (извършителите) започва след огледа на местопроизшествието. Това се постига чрез живия контакт с лицата, съпричастни с извършеното престъпно деяние.

В това отношение и в миналото и днес специално внимание се отделя на разпита на обвиняемите, потърпевшите и свидетелите. Без събиране и анализиране на информацията, с която разполагат тези лица много трудно може да се постигне пълна реконструкция на инкриминираното събитие и да се изясни вината и отговорността на извършителите.

С разпита на всички тези лица следователят започва специфична проучвателна дейност, свързана с разкриване на истината за престъпното деяние, чрез което са нарушени определени правни норми.

Тази проучвателна дейност е коренно различна от всяка друга проучвателна дейност, насочена към изясняване на факти и събития, свързани с човешката жизнедеятелност. Тя се съпътства с някои специфични трудности, които следователя не само трябва да познава, но и успешно да преодолява.

В основни линии тези трудности се свеждат до следното:

 не всички лица, съпричастни към извършеното престъпление са заинтересовани то да бъде разкрито от следствените органи.

Освен укриване, извършителите много често полагат и целенасочени усилия за въвеждане в заблуждение на следствието. За постигане на тази цел те си служат с подкупи, заплахи, шантаж. Не са малко и случаите, когато важни свидетели по дадено престъпление се унищожават за да се прикрие истината.

Преодоляване на опитите за лъжесвидетелствуване е една от основните трудности в специфичната проучвателна дейност на следователите;

 втората трудност в проучвателната дейност на следователите е свързана с откриването на лица, които разполагат с ценна информация за инкриминираното деяние – подготовка, реализиране и прикриване на следите.

При извършването на тежки престъпления много граждани се страхуват от възмездие и поради това не афишират своята информираност. Причината за въздържане от контакти с полицията и следствието е свързана с това, че не винаги те гарантират сигурността на свидетелите.

Повишаване на доверието в полицейските и следствените органи е необходимо условие за преодоляване на тези трудности;

 третата трудност е свързана с настъпването на временни или по-дълготрайни смущения в психичното здраве на потърпевши и свидетели, които задържат и затрудняват проучвателната дейност.

Тези трудности съпътствуват в една или друга степен разпита на съпричастните лица на всяко престъпление. Следователя трябва да ги познава и да вземе своевременно необходимите мерки за тяхното преодоляване.

Специфични трудности могат да възникнат при разпита на всяко лице, съпричастно към извършването на конкретно престъпление. И това е свързано със следните неща:

 съгласие да дадат показания;

 готовност да се предостави на следствения орган цялата информация, с която разполага лицето;

 недопускане на неблагоприятни въздействия върху разпитваните лица, които да се отразят неблагоприятно върху тяхната готовност да предоставят информация за извършеното престъпление.

Всеки конкретен случай, свързан с разпит на лице, предполага строго специфичен подход за преодоляване на тези трудности. Няма и не може да има универсални средства и прийоми за преодоляване на възникналите трудности при подготовката и реализирането на разпита на обвиняеми, потърпевши и свидетели.

Успехи има и трудностите се преодоляват по-леко, когато между разпитващия и разпитвания е установен психологичен контакт. Трябва да се установят отношения на доверие между тях. Трябва да се снеме, да се преодолее емоционалното напрежение, с което стартира почти всеки разпит на лица, съпричастни към дадено престъпление.

Емоционалното напрежение може да бъде свързано с особената обстановка, при която се провежда разпита. Може да бъде свързана и със страх от последствията, ако се сподели истината за дадено престъпление. Може да бъде свързано и с известно неудобство или срам при предоставяне на детайлите относно извършване на дадено престъпление.

Тези трудности могат да се преодолеят успешно, ако следователят се подготви добре и успешно реализира всички стадии на разпита.

От чисто психологична гледна точка всеки разпит може да се раздели на четири части:

 първа част – въвеждане на лицето в ситуацията за разпит. Следователят снема паспортните данни на разпитваното лице. С първите въпроси започва и взаимното опознаване на разпитващ и разпитван. С тези първи въпроси и получените отговори те събират (получават) и първите впечатления за себе си.

Опознаването обикновено започва с поставяне на въпроси и получаване на отговори за живота и дейността на разпитваното лице. Разговорът може да се насочи към някои по-специфични интереси и занимания на разпитвания.

 втора част – установяване на психологичен контакт. Основното при психологичния контакт е да се намерят така наречените допирни точки с разпитвания, а следователя да избере най-подходящия вариант на разпита. Чрез психологичния контакт следователят изпробва и прийоми за по-успешно общуване с разпитвания по време на разпита.

 трета част – реализиране на разпита. В тази част на разпита следователят се стреми да събере цялата информация, с която разполага разпитваното лице.

При получаване на информацията следователят се стреми да изясни всички неточности. Той сравнява получената информация с вече изяснената престъплението и за неговото извършване.

 четвърта част – оформяне на протокола за разпит и неговото подписване от разпитваното лице.

Следователят не трябва да обработва дадените показания. Те трябва да се запишат автентично, т.е. така както са дадени по време на разпита.

При непълнота и неточности може да се проведе повторен разпит, но не и да се допълват протоколите с информация, която не е споделена по време на разпит.

Разпитът се реализира чрез два вида информация – вербална и невербална:

Невербалната информация (пози, мимики, жестове, поглед и др.) има съпътствуващ характер. Тя е показателна обаче за психичното състояние, в което се намира лицето и за неговото желание или нежелание да споделя, т.е. да съобщи на следствието всичко, което знае за извършеното престъпление.

Невербалната информация е само външен израз на емоционалното напрежение. Причините за него трябва да разкрие следователят. Без това той трудно може да помогне на разпитваното лице да преодолее напрежението, т.е. да се успокои.

Невербалната информация, ако се засече своевременно, може да помогне на следователя да разкрие своевременно всички опити за неискреност и лъжесвидетелствуване.

От най-дълбока древност невербалната информация се използувала за разкриване на искреността на разпитваните лица. Освен това установено е, че при опити за неискреност емоционалното напрежение оказва влияние върху функционирането на много системи, включително и на жлезите с вътрешна секреция. Така например установено е, че при такива случаи се повишава и кръвното налягане, учестява се пулса, увеличава се слюноотделянето, налице е зачервяване на лицето, изпотяване и др.

Всички тези промени могат да се забележат от следователя. Те могат да бъдат уловени и с т.н. полифизиографи – детектори на лъжата. Независимо от съпротивата за тяхната надеждност, тези апарати се използват в оперативната и следствена практика. Най-често тяхното използване е поверено на психолози, обучени да провеждат експериментални изследвания с тях.

Полифизиографи трябва да се използват само в случаите, когато следователят не е в състояние да сам, със собствени сили и средства, да преодолее опитите за лъжесвидетелствуване на разпитваните лица. Неговите усилия в това отношение имат определена респектираща роля по отношение на разпитваните. Понякога само неговата неудовлетвореност и разочарование може да изиграе силно респектиращо въздействие.

Подследствените и най-вече тези, по отношение на които се прилага мярка за неотклонение се нуждаят от близък човек, с когото да споделят своите терзания. Във всички случаи те могат да потърсят следователя и като човек, с когото да споделят своите терзания. В такива случаи те могат да потърсят следователя и като човек, с който искат да споделят своята мъка или своето разочарование от своя начин на живот или от взаимоотношенията си със свои близки и приятели.

Всичко това може да се постигне, ако следователят се представя пред подследствените като волева личност, която искрено демонстрира своите намерения, която съществува, но и респектира с цялото си въжделение.

В опитите си да респектира подследствените следователят трябва да се предпазва от заплахи, или да дава обещания, които не може да изпълни.

Разпитът или прийомите на разпита се променят в зависимост от реалното психическа състояние на разпитваните лица. Разпитът може да се прекрати ако разпитваните лица изпаднат в депресия и не са в състояние да дадат смислени отговори на въпросите на следователя.

По време на разпита следователя, макар и за кратко време, създава определени взаимоотношения с подследствените. От характера на тези взаимоотношения зависят твърде много крайните резултати от разследването.

Взаимоотношенията между следователя и подследствения имат три страни (аспекта), които се влияят взаимно, а именно:

 те са винаги емоционално обагрени;

 те са свързани с взаимни задължения при изясняване на определена информация;

 те са свързани с общуване между две лица, които приемат и изпълняват определени роли.

Следователят постепенно налага своите ръководни функции, при изясняване на информацията за инкриминираното деяние, а подследствения ролята на лице, което се е съгласило да му сътрудничи при реализиране на неговите задължения.

Така възприетите социални роли им помагат да стабилизират своите взаимоотношения и да се предпазват от действия, които биха утежнили психоатмосферата по време на разследването.

Искрено възприетата и изпълнявана социална роля от разследваните лица може да окаже дълготрайно позитивно отражение върху техния живот. Това реално може да се случи и с обвиняемите.

Като цяло отношенията между следователя и подследствения зависят от професионалната подготовка на следователите, от техния богат социален опит, от тяхната култура, от умението им да установяват контакти и да общуват с различни категории лица, включително и с такива, извършили престъпление.

Умението да установява и поддържа искрени отношения с хората и да общува с тях, помага на следователя да насочи обвиняемите към критична преценка на поведението си и към снемане на вътрешното напрежение (катарзис).

Следователят, макар и при неблагоприятна перспектива за обвиняемите, трябва да им помогне да стабилизират своя хомеостазис – да достигнат до социално психично равновесие. Те трябва да приемат, че са сгрешили и искрено желаят да се поправят.

Психологически особености на очната ставка

Очната ставка е особено следствено действие. То се използува главно в случаите, когато в показанията на обвиняемите, потърпевшите и свидетелите се откриват противоречия.

Като следствено действие очната ставка обикновено се провежда след разпита. Анализирайки протоколите от разпита на привлечените лица по дадено следствено дело следователят открива противоречия, които е длъжен да изясни и отстрани в рамките на следствените действия, които трябва да извърши.

Не при всяко разследване се налага използването на очна ставка като специфично следствено действие. Тя се използва само тогава, когато с други средства и най-вече чрез повторни разпити не може да се отстранят констатираните противоречия.

При очната ставка следователят среща две и повече от две лица, които е разпитвал преди това, и в показанията на които са открити съществени противоречия по представянето на фактите и събитията, свързани с дадено престъпление. Неговата цел е да установи истината и да преодолее опитите за лъжесвидетелстване, ако са налице такива.

В реалната практика не всички противоречия в показанията на лицата, привлечени по дадено следствено дело са свързани с умишлени и целенасочени опити за укриване на истината. Анализът на следствената практика показва, че има много случаи, в които противоречията в дадените показания се свързват с неточно възприемане на фактите относно дадено престъпление. Има много случаи, когато свидетелите се престарават и допълват сведенията с факти, които не са наблюдавали.

В познавателно отношение очната ставка е специфичен прийом за проверка на определена информация за едни и същи събития, възприети и предадени от различни лица. Без да налага своето мнение следователят с конкретни въпроси дава възможност на лицата да сравнят своите показания и да коригират допуснатите умишлено или неумишлено неточности.

Очната ставка може да се използува и като прийом за психологическо въздействие върху лица и най-вече обвиняеми, които умишлено се стремят да подведат следствието. Тяхното разобличаване респектира и се отразява позитивно на по нататъшния ход на разследването.

Очната ставка като специфично следствено действие може да бъде ефективна само, ако следователят се е подготвил добре и успешно изпълни своята решаваща роля. В хода на подготовката за провеждането на това следствено действие следователят трябва да извърши следното:

 да проучи много добре противоречията в дадените показания;

 да се опита да изясни причините за тези противоречия;

 да изясни някои психологически особености на разпитваните лица и тяхното влияние върху показанията, които са дали. Много внимателно трябва да се анализират психологичните особености на обвиняемите, в показанията на които са открити противоречия. Практиката показва, че опитните престъпници много често си служат с различни прийоми за подвеждане на следствените органи при даване на показания.

Този анализ дава възможност на следователя да направи предварителна прогноза за причините за възникналите противоречия и за лицата, които са дали непрецизни показания.

Разбира се трябва винаги да се знае, че това е само прогноза (предположение), а не окончателно решение на проблема за противоречията в показанията и тяхното отстраняване чрез използуването на законосъобразни процесуални средства;

 предварителна подготовка на условията и реда за провеждане на очната ставка.

Много добре е ако хода на очната ставка се записва с помощта на технически средства. При липса на такава възможност се води протокол от друго лице.

И в двата случая протоколът се подписва от следователя и от ангажираните в очната ставка.

С очна ставка следователя решава два основни проблема:

 помага на определени лица, дали показания, да разберат че са сгрешили или по-точно, че са допуснали непрецизност с цел да коригират своята информация;

 атакува психологически лица, които умишлено са се опитали да подведат следствието чрез дадените показания. В този случай той насочва техните усилия към преоценка на погрешно избрана позиция, т.е. към коригиране на избрания начин за прикриване на истината.

В този втори случай следователят припомня на лицата, допуснали умишлено непрецизност, че носят наказателна отговорност за своите действия.

Психология на следствения експеримент

Освен чрез очна ставка неточности и противоречия в показанията на разследваните лица могат да се изясняват и чрез следственото действие следствен експеримент (даване на показания на местопроизшествието).

От следствената практика е установено, че лицата съпричастни към дадено престъпление трудно могат да си спомнят в детайли обстановката, при която е реализирано дадено престъпление. Атмосферните условия, светлината или нейната липса, емоционалното състояние на лицата, някои дефекти на сетивата са сериозни препятствия за пълноценното възприемане на дадена обстановка. Внезапността и бързото протичане на действията при извършване на престъплението също са сериозна пречка за пълноценно възприемане на обстановката и действията, които са извършили лицата при реализирането на своя престъпен замисъл.

Влияние върху припомнянето може да окаже и продължителността на периода от престъплението до разследването. Понякога този период се измерва не с месеци а с години.

При интерпретирането на проблема за необходимостта от това следствено действие трябва да се има в предвид и една психологична закономерност. Възпроизвеждането на определени събития в реалната обстановка, при която са възприети, винаги протича по-успешно, отколкото това може да стане при всяка друга обстановка.

Това следствено действие се използува и в случаите, когато следователят се съмнява в достоверността на фактите и събитията представени в показанията на обвиняемите, потърпевшите и свидетелите. Тогава чрез това следствено действие той прави опит да постигне по-голяма прецизност на дадените показания. Това се постига чрез пресъздаване на обстановката, при която е реализирано престъплението. При това се определя точното място на всички лица: обвиняеми, потърпевши и свидетели.

По време на следствения експеримент следователят чрез въпроси към лицата, дали показания, търси да изясни три съществени неща:

 могло ли е да се реализира престъплението по начина, по който е представено в показанията на разпитваните лица;

 от мястото, в което (където) са се намирали свидетелите могли ли са да видят престъпните действия така, както ги представят в своите показания;

 изясняване и отстраняване на противоречията в дадените показания. В този пункт в следствения експеримент могат да се извършат неща, които са характерни за очната ставка.

Най-характерното за следствения експеримент е това, че трябва да се моделира предварително обстановката, при която е възникнало престъплението. В обстановката трябва да се включат всички обекти, които са били на това място при извършване на престъплението.

При следствения експеримент от извършителя се изисква не само да разкаже, но и да покаже как се извършило престъплението. Какви действия последователно е извършил, за да реализира своя престъпен замисъл.

Следственият експеримент (даване на показания на местопроиз-шествието) протича в следната последователност:

 предварително уточняване на въпросите, които трябва да бъдат изяснени чрез това следствено действие. Най-често това може да бъде свързано със самото местопроизшествие, с вещи и предмети, които са се намирали на него, с лица и обстоятелства, които са свързани с престъплението и др.;

 създаване на модел на обстановката, при която е извършено престъпление. Включване в обстановката на предмети и лица, които са се намирали на местопроизшествието;

 подготовка на лицата, които ще бъдат включени в следствения експеримент – обвиняеми, потърпевши, свидетели. В следствения експеримент могат да се включат всички или част от тези лица;

 установяване на лицата, които ще подпомогнат следователя при реализиране на следствения експеримент. Желателно е при благоприятна възможност следствения експеримент да се заснеме на видеофилм;

 уточняване на последователността на провеждане на следствения експеримент;

 провеждане на следствения експеримент.

Лицата, ангажирани със следствения експеримент трябва да се убедят предварително, че това следствено действие ще помогне да прецизират своите показания. Следователят им посочва, че са възникнали редица проблеми, които могат да бъдат изяснени само чрез това следствено действие. Това разяснение е крайно необходимо за психологическата подготовка на лицата, ангажирани със следствения експеримент.

При подготовката на следствения експеримент следователят трябва да обърне специално внимание за психологическата подготовка на обвиняемите. Основното е те да се убедят, че трябва откровено да споделят за всички свои действия, чрез които са реализирали своя престъпен замисъл.

На практика всичко това означава, че по време на следствения експеримент могат да се коригират показания, дадени преди това. По същество следствения експеримент дава възможност да се преодолеят и опити за лъжесвидетелствуване.

По време на следствения експеримент трябва да се отстранят и всички неточности, породени от смущения при тяхното възприемане.

Ходът и резултатите от следствения експеримент се протоколират като това се прави и при останалите следствени действия.

Психологически особености на обиска

Обискът е специфично следствено действие. Чрез него се търсят вещи и предмети, придобити по престъпен начин, а също така и оръжия, чрез които е извършено дадено престъпление.

Чрез това следствено действие следователят има възможност да открие вещи, предмети и оръжие, които извършителят на престъплението укрива. Укриването и унищожаването на такива предмети много често се използува като опит за прикриване на престъпни ангажименти.

Укриването на вещи и предмети, на оръжия, свързани с престъпна дейност се използува както от опитни, така и от неопитни престъпници. По принцип престъпния опит помага да се реализира по-добре самото укриване.

Като следствено действие обискът винаги е свързан или с получаване на информация за укрити вещи и предмети, или е прогноза от страна на следователя, че е напълно възможно материалния резултат от престъпната дейност да се укрива на определено място. И в двата случая следователят извършва предварително проучване на мястото, където се предполага, че са укрити вещи, предмети и оръжия.

Напълно възможно е укриването да се реализира в превозни средства или в отделни лица. В такива случаи обискът трябва да се насочи към тези обекти.

Точното място на укриването понякога е свързано и с използуване на тайници може да се открие по време на обиска. Индикатори за тези тайници могат да бъдат:

 необичайно разположение на мебели или други предмети;

 поведението на лицата, които са съпричастни към укриването.

Подготовката и реализирането на това следствено действие преминава през следните етапи:

 предварително проучване на обекта, където се реализира обиска;

 предварително уточняване на вещите, предметите и оръжията, които ще се търсят по време на обиска;

 уточняване на времето и лицата, които ще вземат участие в това следствено действие;

 прецизиране на плана за провеждане на обиска;

 последователно провеждане на обиска по набелязания план под ръководството на следователя.

Добрата подготовка и добрата организация на работата са предпоставка за успешно реализиране на обиска.

В психологическата подготовка за обиска трябва да се прецизират очакваните реакции на лицата, които са съпричастни към укриването.

ПСИХИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА НЕПЪЛНОЛЕТНИ ЛИЦА, ОБВИНЯЕМИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА КОНКРЕТНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

В правните и в психологическите науки се отделя специално внимание на юношеския период от развитието на човешката личност. За психологическите науки това е период на интензивно развитие на психичните процеси и на личностните качества, които осигуряват нейната успешна социална реализация и социално утвърждаване.

Развитието на психичните процеси и на личностните качества дава възможност на юношите да осъзнаят и да осмислят перспективите на своя живот, свързан и със създаването на определени отношения със социалната среда. През този период те се научават и да спазват правилата на човешкото общежитие. Постепенно осъзнават, че техният живот е свързан и с задължителното спазване на определени социални норми: нравствени, правни, религиозни, културно-битови и др.

Това е преходен период, през който юношите не всичко знаят и не всичко могат да направят както повеляват нормите на човешкото общежитие. Грешат и поради липса на знания и опит, и поради смущения в своето психично развитие и поради трудности в упражняването на самоконтрол върху своето поведение. Главно по тези причини през този период те могат да извършат действия, за които през следващите възрастови периоди дълбоко да съжаляват.

Липсата на знания и социален опит налага като жизнена необходимост през този период да се полагат специални грижи за подготовката им за активна жизненодеятелност. Наред със семейството, училището играе много важна роля за подготовката на юношите за пълноценен социален живот. Това включва и специфични грижи за отстраняване и преодоляване на всичко, което пречи за тяхното пълноценно психично и социално развитие.

Допускането на отклонения в поведението, на девиантни и деликвентни прояви винаги е било показателно както за смущения в психичното развитие и формирането на личностните качества, така и за трудности в организацията на учебно-възпитателната работа, подпомагаща социалната реализация и социалното утвърждаване на личността.

Развитието на психологическите науки даде възможност да се изяснят основните психологични закономерности, които обуславят този основен жизненоважен процес за развитието на човешката личност. Те помагат и за определяне на възможните изненади в поведението, свързани с неусвояването и неспазването на социалните норми.

Правните науки, разработвайки проблемите на престъпността и на противодействието на обществото срещу правонарушителите се съобразяват с постиженията на психологическите науки. Отдавана в правоприлагането се използува диференцирания подход по отношение на правонарушителите.

Наказателна отговорност по отношение на подрастващите се търси след достигането на определени показатели в тяхното психично развитие и във формирането на техните личностни качества. Това реално е възможно в края на пубертета, когато те са в състояние не само да осъзнаят смисъла и значението на правните норми, но и да ги спазват в своята дейност и при общуването със социалната среда. До тогава всяко нарушение на правните норми не се санкционира по съдебен ред. Допустимо е само предприемането на специализирани възпитателни мерки.

Пак под влияние на постиженията на психологическите науки е най-вече на генетичната психология в правните науки е обоснована необходимостта от така нареченото “редуцирано наказание” . Това се отнася главно за юношите (непълнолетните) които са с ограничени възможности за самоконтрол и за стриктно спазване на изискванията на правните норми. Главно при тях е допустимо при престъпления с по-лека степен на обществена опасност наказанието да се заменя със специализирани възпитателни мерки. В този случай законодателя е преценил, че лишаването от свобода може да внесе допълнителни смущения в тяхното психично и социално развитие.

При организирането на превантивната работа с непълнолетните винаги се отчита и необходимостта от вземането на специални мерки за гарантиране на тяхното психично и социално развитие и за приобщаването им към пълноценен социален живот.

Незавършеното психично развитие на личността и неоформените личностни качества са дали основание в законодателството по отношение на непълнолетните да се предвиждат и по-специални изисквания при провеждане на оперативно-издирвателни мероприятия, на процесуално-следствени и съдебни действия. задължително е изискването оперативните работници, следователите, съдиите и прокурорите не само да познават техните психични и личностни особености, но и да се съобразяват с тях. В редица страни по отношение на тях е задължително използването на съдебно-психологическа експертиза още на етапа на предварителното производство.

Главно по отношение на непълнолетните правонарушители в специализираните държавни органи се създават звена за превантивна, корекционно-възпитателна работа. Всички, които проявяват склонност към неправомерни изяви се водят на профилактичен отчет като по отношение на тях се предприемат главно мерки за корекционно-възпитателно въздействие.

Всички тези особености в наказателно-правния статус на непълнолетните правонарушители са достатъчно основание в юридическата психология са се предприемат специални усилия за разработване и обосноваване на специфични психологически изисквания при реализиране на наказателно-процесуални действия с тях.

При разработването на тези изисквания юридическата психология се съобразява и използува постиженията на психологическите науки и най-вече на генетичната психология. Освен това като приложен клон на психологията тя е задължена да изясни и редица специфични особености на психиката и поведението на непълнолетните, извършили правонарушения и станали обект на процесуално-следствени и съдебни действия.

При научното изясняване на тези проблеми, освен постиженията на психологическите науки, в юридическата психология се вземат под внимание и промените в живота и дейността на непълнолетните, предизвикани (породени) от непрекъснатите изменения в обществените отношения и социалната практика. В случая се имат предвид и настъпилите промени в техните девиантни и деликвентни действия.

При използуване на постиженията на фундаменталните клонове на психологията, в юридическата психология се приема диференцирания подход. Използуват се главно онези постижения, които помагат по-добре и по-пълно да се изяснят промените в поведението на непълнолетните, извършили правонарушения и станали обект на наказателно-процесуални действия.

Научните изследвания по юридическа психология и наказателно-процесуалната практика показват, че особено внимание заслужават следните постижения на генетичната психология:

 През юношеския период от развитието на личността завършва биологическото съзряване на организма. Всички системи, включително и главния мозък започват да функционират нормално. През този период се преодоляват дисбалансите в анатомофизиологическото развитие. Създават се благоприятни предпоставки за психическа и социална активност;

 През този период завършва първия етап от социализацията на личността. Започва подготовката за трудова реализация. Самият труд все още има главно учебен и възпитателен характер. Слага се началото на по-сериозни социални ангажименти в семейството и извън него;

 Техният живот излиза извън рамките на семейството. Те търсят активно нови социални връзки. Промените в общуването със социалната среда им помагат да осмислят необходимостта от спазване на определени социални норми – главно морални и правни. Все по-добре разбират, че това им гарантира както сигурност, така и по-големи успехи в живота.

Възможността да усвояват социалните норми и да ги спазват е достатъчно основание по отношение на тях да се търси и наказателна отговорност. Макар и с редуцирано наказание, тяхното поведение (неправомерни деяния) се санкционират по съдебен ред.

 През този възрастов период изключителен актуален проблем за социалната практика са т.н. “трудни деца”. Това са всички онези юноши, при които се забавят процесите на социализация и поради това сравнително лесно могат да извършат асоциални и антисоциални действия.

Смущенията в социализацията реално водят до извършване на аморални и противоправни действия. Последиците са свързани и с разширяване и задълбочаване на конфликтите със социалната среда.

 “Трудните деца” са незрели в социално отношение. Те не са подготвени за по-свободен и по-независим живот през периода на юношеството (непълнолетието). Те не са се освободили напълно от детския начин на възприемане на света. Главно поради това трудно осмислят своята жизнена перспектива, свързана с усвояване на знания и активно включване в социалния живот. По-лесно им е да играят, но не и да се трудят системно и упорито. Развлечението играе водеща роля в тяхното ежедневие.

 Този възрастов период е характерен и с активен стремеж за промяна на социалния статус. Юношите постоянно се стремят към постигане на по-голяма самостоятелност и независимост както в семейството, така и извън него. Твърде болезнено приемат подценяванията, незачитането и обидите. Този проблем става особено остър, когато юношите не са подготвени за самостоятелна и активна дейност в училището и извън него.

Изоставането в училище е сериозна пречка за успешното решаване на този проблем. Тогава самоутвърждаването им обикновено тръгва в погрешна посока. Те сравнително лесно се приобщават към т.н. маргинални общности от улицата. Тези юноши се нуждаят от активна помощ. Малцина от тях успяват да се справят самостоятелно със своите жизнени проблеми.

 Социалната активност на юношите е насочена към тяхното самоутвърждаване, т.е. към намиране на своето място в социалната среда.

Тяхната неподготвеност за активна и самостоятелна дейност пречи на този процес. Такива юноши нямат ясни критерии за това каква среда им е нужна. Те се страхуват от самоизолация и затова много често се присъединяват към неподходяща и нездрава социална среда.

Самоутвърждаването на юношите трудно се реализира и когато са налице нервнопсихични разстройства, умствена изостаналост, различни акцентуации и др.

Смущения в процеса на самоутвърждаване на юношите могат да възникнат и при злоупотреба с алкохол и наркотици. Смущения в този процес могат да възникнат и при ранното полово общуване. И в този случай, както и при алкохола и наркотиците юношите трайно се приобщават към неблагоприятна социална среда.

 За този възрастов периода са изключително актуални и нервно-психичните разстройства. Те могат да бъдат свързани със смущения в нервната система, но могат да бъдат повлияни (предизвикани) от начина на живот.

Самите нервно-психични разстройства затрудняват общуването и социалното утвърждаване на личността. Те са и предпоставка за конфликти и за самоизолация.

Предотвратяването на тези разстройства е необходимо условие за успешната социализация и за предпазване на юношите от нежелателни увлечения.

Всичко, което внася по-малки или по-значителни смущения в психическото и социалното развитие на юношите може косвено да ускори тяхното приобщаване към неправомерен начин на живот.

Комплексният анализ на тези смущения в психическото и социалното развитие на юношите показва, че техните неправомерни изяви са свързани (обусловени) главно от недоразвитост на личностните качества и на възможностите за пълноценна социална активност, а не с деформирането на такива качества, както често се случва при възрастните.

Техните правонарушения са по скоро обусловени от незнание и безсилие при намиране на реална житейска перспектива, отколкото с формиране на негативно отношение към социалните норми. Техния начин на живот им е попречил да осъзнаят дълбокия смисъл и значение на тези норми. Главно по тази причина поведението им има подчертано импулсивен характер.

Така очертаните особености в психическото и социалното развитие на юношите, както и възможните отклонения и смущения се отразяват върху тяхното престъпно поведение. Техните престъпни прояви отличават твърде съществено от тези на възрастните.

Проведените изследвания върху престъпните деяния на обвиняемите дават възможност да се изяснят някои типични особености на техните престъпни деяния. В основни линии те се свеждат до следното:

 В преобладаващата част от случаите престъпните им ангажименти са мотивирани и реализирани под силното влияние на такива психични състояния като: озлобление, неудовлетвореност, враждебност, самотност, страх, недоверие и др.;

При неясна жизнена перспектива те сравнително лесно възприемат отрицателното влияние на социалната среда.

Такива състояния могат да споходят както добре обезпечени непълнолетни, така и такива, които живеят при неблагоприятни условия. И в единия и в другия случай липсата на ясна жизнена перспектива прави ежедневието твърде скучно. Такива непълнолетни трудно могат да определят какво искат да постигнат в своя живот. При това положение, самото престъпно деяние много често се явява своебразен отдушник от ежедневната скука.

 При непълнолетните правонарушители липсва трезва оценка за това какво могат и какво не могат. На тази база при една немалка част от тях се актуализират потребности, които трудно могат да задоволят.

При ангажирането им в престъпни дейности те много рядко се замислят за последиците и за това, че могат да бъдат разкрити и наказани. Те трудно оценяват и грозящата ги опасност, когато се насочват към задоволяване на потребността от самоутвърждаване в неблагоприятна социална среда. На един по-късен етап те съжаляват за загубеното време и пропуснатите възможности.

Нереалната самооценка прави юношите лесно податливи на различни увлечения, включително такива, които лесно ги подтикват и към извършване на правонарушения. Това е социална активност, но с обратен знак.

Неуспехите в живота, свързани с неприятни преживявания подтикват част от юношите и към “бягство от живота”, към уединение. Своя комплекс за малоценност те могат да преодолеят с различни форми на ретризъм. Това е явление, при което младите бягат от реалния свят като търсят спасение и успокоение чрез различни заместители – алкохол, наркотици, суицидни опити и др.

На базата на ретризма сред непълнолетните могат да се формират групи със специфична субкултура. Особено силна е сплотеността при наркоманите.

На един по-късен етап тези групи могат да извършат престъпления. Мотивът при техните деяния е свързан с набавянето на средства за наркотици и алкохол.

 За разлика от възрастните, непълнолетните са по-склонни към престъпно сдружаване. Престъпната група компенсира липсата на натрупан опит. Престъпното сдружаване им гарантира о по-големи успехи на престъпното поприще.

Проучванията върху сдружаванията на непълнолетни лица с девиантно и деликвентно поведение ни дават възможност да направим и следната класификация (типология) на техните групи:

 случайна група – събират се на места за развлечения, в дискотеки и питейни заведения. Влизат в конфликти . извършват предимно хулигански прояви. Спазват определени принципи (норми) във взаимоотношенията си;

 ретриска група – търсят активни възможности за развлечение. Бягат от пълноценен социален живот. Злоупотребяват с алкохол и наркотици;

 агресивна група – примитивен начин на живот и примитивни взаимоотношения.

Групите са със стабилна йерархическа структура. Прилагат се жестоки санкции при неспазване на груповите норми. Извършват главно престъпления против личността.

Над 70% от престъпните прояви на непълнолетните се извършват от престъпни групи. Над 2/3 от техните престъпления са посегателства върху чужда собственост.

Налице са и специфични отличителни особености и на изнасилванията, извършени от непълнолетни лица. В повечето случаи половото насилие е своебразно продължение от съвместното участие на момичета и момчета в различни инициативи за развлечение. Алкохолното опиянение стимулира сексуалните желания, включително и тяхното реализиране по насилствен път.

Повечето от потърпевшите поддържат активни полови връзки. Не са малко и онези от тях, които многократно са били обект на сексуално насилие.

Сравнително малко са случите, които извършителят (извършителите) на такива престъпления се подготвят предварително, т.е. търсят подходящи условия за реализиране на своите престъпни намерения. Това е по-характерно за възрастните лица, извършители на сексуални престъпления.

В подкрепа на тази теза могат да се дадат и данни от разследвания на сексуални престъпления, извършени от непълнолетни. Преобладават т.н. “развлекателни изнасилвания”:

при над 15% от случаите престъпника и жертвата са били в питейно заведение и са консумирали алкохол;
при над 12% от случаите извършителят на престъплението знае, че потърпевшата е била изнасилвана и преди;
при над 10% от случите потърпевшата се е съгласила да се уедини с обвиняемия, въпреки че обвиняемия е бил пиян;
при над 20% от случите потърпевшите са допуснали по-голяма интимност, което е стимулирало обвиняемите към реализиране ма полов контакт.
само при около 1/3 от случаите потърпевшите са станали обект на полово насилие при случайно стекли се обстоятелства.

Специфични отличителни особености се наблюдават и при престъпленията на непълнолетните, свързани с извършването на агресивни действия. Не винаги и не при всички случаи тези престъпления се извършват под влиянието на ясно осъзнати мотиви. Агресивните им действия възникват и се реализират стихийно, при което е силно стеснена ролята на съзнанието. Едва след извършване на деянието те могат да си дадат реална сметка за това, което са направили.

В тези случаи действията се регулират с така наречените подсъзнателни механизми. Те могат да се стимулират чрез:

 изтласкване на някои психотравмиращи обстоятелства от съзнанието;

 формиране на различни установки през ранните периоди от развитието на личността чрез подражание, внушение и др.

И при двата случая агресивните действия се стимулират от самата обстановка, а не от някаква актуализирана потребност, за която обвиняемия може да даде ясен отчет.

Събирането на сведения за предишния живот на обвиняемите дава възможност да се намери прецизно обяснение на този специфичен механизъм за реализиране на част от агресивните престъпни прояви на непълнолетните.

Така очертаните отличителни особености в престъпната реализация на непълнолетните правонарушители показват, че при значителна част от тях престъплението не се е превърнало в смисъл и съдържание на техния живот. При значителна част от обвиняемите престъпния ангажимент не съответствува на общата насоченост на личността.

Отчитайки всичко това обвиняемите непълнолетни лица бихме могли да разделим на четири групи:

 случайни правонарушители – престъпният им ангажимент противоречи на общата позитивна насоченост на тяхното поведение;

 ситуативни правонарушители – престъпният им ангажимент е силно повлиян от конкретно сложила се ситуация. При тях се откриват и смущения в насочеността на личността, която им пречи при избора на вариантите на поведение;

 извършители на престъпления с негативна насоченост на поведението – престъпните им действия са силно повлияни от деформации в основни личностни качества и трайни вреди от криминализирана социална среда;

 извършители на престъпления, трайно приобщени към престъпен начин на живот. Те са привикнали с престъпния начин на живот. Активно търсят възможности за престъпна реализация.

Към първите две групи принадлежат около 50% от непълнолетните лица, обвинени за извършване на престъпления. Към третата – около 30%, и към четвъртата – около 20%.

Така очертаните особености на непълнолетните правонарушители предполагат и специфичен подход при разследване на техните престъпни деяния. По принцип това са правонарушители с недостатъчен социален опит и с неоформени социални позиции. Тяхното поведение все още не се е освободило от импулсивността. Те са податливи на психични разстройства, обусловени от конфликти и от неправилни подходи при оценка и санкциониране на поведението им.

Изборът на тактическите прийоми при разследване на непълнолетни лица, обвинени в извършване на конкретни престъпления трябва да започне с задължително проучване на техните психични и личностни особености. Още на този предварителен етап следователя трябва да наясно за смущенията в живота, в психичното и социалното развитие на правонарушителя.

При събиране на информация за живота, за поведението, за психичните и личностните особености на обвиняемите, следователят трябва да обърне внимание на следното:

 смущения в психичното и социалното развитие на обвиняемите, включително и такива с патологичен характер;

 нозоология и причинна обусловеност на смущенията;

 взаимоотношенията в близкото социално обкръжение на обвиняемите. Възможни конфликти и тяхното отражение върху психиката и поведението на обвиняемите;

 личностни особености на обвиняемите: характерови и темпераментови особености, диспозиционна система, мотиви и мотивация на поведението, включително и мотиви за извършеното престъпление;

 правосъзнание.

Тези проучвания дават възможност на следователя предварително да се ориентира в характера и причинната обусловеност на смущенията в поведението на обвиняемите и да изберат най-правилните тактически подходи при реализацията на разследването.

При изясняването на всички тези въпроси следователите трябва да имат в предвид, че през този възрастов период все още не са формирани напълно техните нравствени позиции. Напълно възможни са смущения в тяхното поведение, предизвикани от неправилни нравствени оценки. Много често това пречи да направят реална и трезва оценка на други лица, включително и на свои близки приятели.

Спазването на тези изисквания обективно налага разпитът на тези лица, привлечени като обвиняеми да се раздели на пет етапа:

 опознавателна среща с обвиняемия. При тази среща се доизясняват някои индивидуални особености на обвиняемите и се полагат основите на доверието между следовател и обвиняем;

 постепенно разширяване на психологическия контакт с обвиняемите. Това практически може да стане чрез демонстриран интерес към живота им преди извършване на престъплението. На този етап следователят уточнява и прийомите на разпита;

 на третия етап следователя се стреми да получи пълна и изчерпателна информация за инкриминираното деяние;

 анализ на получената информация и отстраняване на всички непълноти и неточности в нея;

 прецизиране на събраната информация от проведения разпит и нейното отразяване в протоколи.

При отразяване на резултатите от разпита е недопустима литературна обработка. Нужна е пълна автентичност на разказа на обвиняемите.

Подготвяйки се за разпит на обвиняемия следователят трябва да се опита предварително да прогнозира възможните изненади и да се подготви за тяхното преодоляване с конкретни тактически средства и прийоми.

На всички етапи от разпита непълнолетните трябва да се насочват към искреност и към критична самооценка на своето поведение. следователят трябва да поощрява тяхната искреност.

Психични особености на потърпевшите от престъпна дейност

При всяко престъпление, извършено умишлено или по непредпазливост има потърпевши. Това са всички лица, които са получили определени вреди от реализираното на престъплението.

Нанесените вреди от престъпното деяние могат да бъдат морални, материални и физически. В повечето случаи извършителят, т.е. субекта на престъплението иска да ги постигне. Разбира се не са малко и случаите при които размерът на вредите значително надхвърля по обем онова, което престъпникът е замислил, което е искал да постигне.

Освен потърпевши от престъплението могат да пострадат и други лица, към които то не е пряко насочено. Те са жертва на престъпното деяние. В такива случаи потърпевшите са само част от жертвите на престъплението.

“Потърпевши от престъплението” е наказателно-процесуално понятие. “Жертви на престъплението” е криминологическо понятие.

Решаването на всеки конкретен казус в наказателно процесуалната практика, разкриване, разследване и наказателно преследване на лица извършили престъпления задължително налага да се изясни и поведението на потърпевшите, т.е. неговите действия обективно свързани с реализиране на престъпното деяние.

Процесуалната практика показва, че потърпевшите много често играят специфична роля при мотивирането и реализирането на дадено престъпление. Всичко това налага при разследването да се отделя специално внимание и за проучване на личностните качества и поведението на потърпевшия. Това е крайно необходимо при разследване на престъпления против личността.

Анализът на процесуалната практика, свързана с разследването на престъпления против личността показва, че на базата на съпричастност към престъплението, потърпевшите биха могли да се разделят на три подгрупи:

Потърпевши с неутрално поведение, т.е. лица с нищо не предизвикали и не стимулирали мотивирането на престъплението и реализирането на престъпния замисъл;
Потърпевши, стимулирали и улеснили извършването на престъплението. В тези случаи става дума за такива прояви на потърпевшите като доверчивост, наивност, допускане на нежелана близост и интимност и др.;
Потърпевши, пряко допринесли за мотивирането на престъплението и реализиране на престъпния замисъл. В тези случаи става дума за скандали, заплахи, опити за физическа саморазправа, свързани и с използване на хладно и огнестрелно оръжие.

В чисто личностен план съпричастността на потърпевшия към престъплението може да бъде обусловено от липса на социален опит, от характерови и други личностови особености. Под влиянието на тези качества те могат да бъдат лесно внушаеми, подчертано наивни и доверчиви.

При една не малка част от потърпевшите се наблюдават и сериозни деформации на основни личностни качества, включително и такива, обусловени от акцентуации на характера и темперамента. Те лесно се обиждат. Проявяват невъздърност. Конфликтите са често използвани в афективни състояния.

Такива лица и по-незначителни поводи могат да предизвикат скандали, да се сбият и да предизвикат извършването на тежки престъпления.

Алкохолното опиянение играе ролята на особен фактор, които поражда сериозни смущения в поведението. Лицата изпаднали в алкохолно опиянение са по-доверчиви. Трудно могат да оценят грозящата ги опасност и да окажат съпротива. Не са малко и онези, които в състояние на алкохолно опиянение стават по злобливи, по-невъздържани и по-агресивни.

Скандалите в пиянските компании най-често възникват по незначителни поводи, внезапно и неочаквано. Потърпевши при тези скандали могат да станат и лица, които макар и пийнали са се опитали да неутрализират конфликта.

Най-често тези скандали, конфликти и престъпления се реализират в питейни заведения или в близост до тях. Потърпевши при такива престъпления могат да станат и граждани, които не са участвали в конфликта, но се положили усилия да предотвратят настъпването на опасни последици.

Всички тези особености налагат по време на предварителното производство да се отдели специално внимание за изследване на личностните качества и на психичните особености на потърпевшите. Тези изследвания дават възможност: правилно да се квалифицира престъплението, по прецизно да се изясни вината и отговорността на извършителя, причините и условията за извършване на престъплението.

При практическото решаване на тези проблеми следователя може да използва както процесуални, така и извън процесуални средства и методи. При възникване на затруднения задължително трябва да се използва и компетентната помощ на съдебни психолози чрез възлагане на съдебните психологически експертизи.

Изследването на личността насочва и психичните особености на потърпевшите предполага предварително решаване на няколко основни въпроса:

Определяне на съпричастността на потърпевшия към престъплението чрез уточняване на криминалната ситуация, при която е реализирано;
Уточняване на основните източници на психологическа информация за потърпевшия, както и на подходите, на средствата и методите за нейното събиране;
Анализ на събраната информация и уточняване на основните причини, обусловили съпричастността на потърпевшия към извършеното престъпление.

Прецизното решаване на проблема за съпричастността на потърпевшия към престъплението може да се постигне само чрез използване на процесуално регламентираните следствени действия.Много често следователите са принудени да използват и извън процесуални.

Извън-процесуалните средства и методи дават възможност на следователите да съберат повече обективна информация за живота и поведението на потърпевшите преди реализиране на престъпното деяние. При това констатираните отклонения в поведението би следвало да се обяснят и с наличието на негативни промени в личностните качества и в психиката на потърпелите.

Част от тези задачи следователят решава лично по време на разследването. Това се отнася главно за събирането на повече обективна информация за поведението на потърпевшите извън инкриминираното деяние. В това отношение той има право да извърши целенасочено наблюдение, да проведе срещи и да разговаря с лица, които познават потърпевшия, да изисква и да получи характеристика за него от учебни заведения, от детски педагогически стаи и др.

При възникване на трудности, свързани с изясняване на личностните качества и психичните особености на следователя може да потърси помощта на криминален психолог, включително и да възложи съдебно-психологическа експертиза.

Много ценна информация за деформации в поведението и в личностните качества на потърпевшите може да се получи чрез изискване на характеристики за тях от различни източници. Руския психолог К.К. Платонов изтъкна, че тези източници трябва да бъдат не по-малко от три ида са независими един от друг. Това дава възможност да се преодолеят по успешно противоречията в събраната информация.

Методът на Платонов за независимите характеристики може да се използва и от криминалните психолози при провеждане на съдебно-психологически изследвания. Освен него те задължително трябва да съберат психологическа информация и чрез използване на тестови методики. Това е крайно необходимо, когато трябва да се установят и да се изяснят деформации в основните личностни качества в психиката.

За постигане на по-голяма прецизност при обяснение на поведението и проявите на потърпевшия следователят самостоятелно или с помощта на криминален психолог трябва да изясни:

Фрустрационна реакция на потърпевшия. Това изследване дава възможност да се оцени дали потърпевшия е могъл да преодолее възникването на напрежение или то е блокирало неговата съпротива;

Фрустрацията реално води до сериозни смущения в психичната адаптация.

Тест на Розенвич – възможности за реална самооценка на поведението.

Нереалната самооценка на личността (завишена или занижена) и пречи да направи реална оценка на от конкретното сложилата се критична или криминогенна ситуация.

Занижената самооценка реално води до блокиране на активността в критични ситуации, до неувереност в своите сили, до психични напрежение.

Лицата със завишена самооценка обикновено надценяват своите реални възможности. Склонни са към риск. Проявяват необикновена самоувереност.

Такива лица трудно оценяват грозящата ги опасност в конкретна ситуация.

Изследването на самооценката на потърпевшите може успешно да се реализира чрез тестовата методика на Айзенк и Кетел.

Тези изследвания са крайни при възлагане на експертизи за полово насилие.

Наличие на тревожност

Тревожността при потърпевшите е свързана със силно вълнение, тревога и страх. Тревожността блокира съпротивата при конфликтни и криминогенни ситуации.

Напълно възможно е такива лица да получат и сериозни нервни и психични разстройства под влияние на реализираното престъпно деяние.

Деформации в нервната система

Съдебно-психологическите изследвания на потърпевшите показват, че при една значителна част от тях са налице смущения в ценностната система. Тези смущения са им попречили да изберат по-правилен вариант на поведение като се съобразяват и с изискванията на нравствените и правните норми.

Много често потърпевшите са лица с криминално минало. Престъпления се реализират при междуличностни конфликтни на лица, участващи в извършване на едно и също престъпление преди това.

Склонността към конфликт също може да бъде обусловен от деформации в ценностната система.

Изследваното на ценностната система на потърпевшите се реализира чрез тестови методики.

Мотиви на поведение в конкретно сложилата се ситуация

За нуждите на разследването трябва да се изяснят две съществени неща:

Обща насоченост на мотивационната система на потърпевшия;
Конкретни мотиви на поведението, които са изиграли съществена роля за възникване на конфликтната ситуация или които са допринесли потърпевшия да стане лесен обект на престъпно посегателство.

От процесуалната практика е установено, че при една не малка част от потърпевшите е налице ясно изразен стремеж към криминални прояви. Те не изключват възможността за постигане на лично облагодетелстване чрез извършване на престъпления.

Склонността към конфликти е друг фактор, които прави потърпевшите сравнително лесни обекти на престъпни деяния.

Този процес се облекчава и улеснява, когато личността е склонна и към извършване на аморални прояви.

Общата насоченост на мотивационната сфера е много близка при лица от така наречената криминално заразена социална среда. Различия има само в конкретните мотиви, които ги противопоставят в конкретно сложила се криминална ситуация.

Благоприятни условия за попадане в полезрението на престъпния контингент се създава и тогава, когато макар и да има сериозни различия в общата насоченост на мотивационна сфера, индивидуалните мотиви за дейност и съответните действия, правят лицата много удобни за престъпни посегателства. Благоприятни условия в това отношение се създават при лицата, слонни към хедонистични (удоволствени) действия. Това се отнася както за злоупотребата със спиртни напитки и наркотици, така и за активно търсене на полови различия.

При значителна част от потърпевшите когато общата насоченост на мотивационната сфера, така и насочеността на мотивите конкретно сложилата се криминална ситуация се различават съществено. В такива случаи за потърпевшия са възможни два варианта на поведение, при което мотивите и съответните действия са ситуационно обусловени;
Или да направи усилия да избегне конфликта;
Или да се опита да се защити, включително и чрез използване на чужда помощ.

Когато извършителите на престъпление открият неспазване на интериси и особено при реална опасност от съпротива и противодействие те вземат мерки за нейното неутрализиране чрез физическо насилие или чрез действия, които биха притъпили нейната бдителност. Става дума за действия, които пречат да се разберат истинските намерения на извършителя на престъплението. Последното е особено характерно за поведението на опитни престъпници.

Човешката наивност и доверчивост е особено благоприятна психологическа предпоставка за успешното извършване на престъпления, когато интересите, потребностите и мотивите на извършителя и на жертвата се различават. Главно в такива случаи опитните престъпници използват така наречените “ролеви игри” за създаване на доверие и за притъпяване на бдителността.

В наказателния процес показанията на потърпевшия имат особено място и значение.

Потърпевшият е страна в наказателния процес. Той има право да търси удовлетворяване на свои законни интереси, засегнати с извършеното престъпление.

Показанията на потърпевшите са не само източник на доказателства, но и своеобразна защита на лични интереси. В това отношение важни са не само фактите, които съобщава потърпевшия, но и обясненията, които дава за инкриминираното събитие.

Следователят не само изисква и поощрява потърпевшите да дават пълни и точни показания за действията на извършителя на престъпни действия. Той трябва да ги поощрява и в случаите, когато се опитват да дадат свое обяснение за техните желания, намерения и мотиви.

При разпита на потърпевшия и следователят е длъжен да обърне специално внимание на следните неща:

Обстоятелства, при които е реализирано престъплението;
Ангажиментите на всяко от лицата, участвали в престъплението;
Характер и размер на вредата, причинена от престъплението;
Връзки и взаимоотношения с обвиняемия.

Събраната информация (факти, а не умозаключенията) дава възможност правилно да се квалифицира престъплението и да се установи отговорността на обвиняемия.

Събирането на точна и прецизна информация от потърпевшите зависи в значителна степен от умението на следователя да ги предразположат и да им помогнат да преодолеят емоционалното напрежение, което твърде често съпътствува участието им в следствените действия (разпит, очна ставка, разпознаване и др.)

Качеството на информацията, което дават потърпевшите зависи твърде от индивидуалните особености на техните възприятия, памет, мисли. Зависи и от психичните състояния, които са съпътствали възприемането и съхранението на информацията за инкриминираното събитие.

Емоционалното напрежение и отдалечеността на събитията се отразява както на качеството, така и на обема на информацията, която се запомня и възпроизвежда. Зависи твърде много и от психичното здраве на потърпевшите.

При съмнения за смущения н паметта се назначават съдебно-психични или съдебно-психиатрични експертизи.

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ОСОБЕНОСТИ НА СЪДЕБНИЯ ПРОЦЕС

Разкриването и доказването на всяко извършено престъпление преминава през два етапа:

 предварително производство (разследване);

 съдопроизводство (съдебно дирене).

През първият етап усилията са насочени главно към събиране на доказателства за извършеното престъпление и тения анализ. Този анализ дава възможност на следователя да установи извършеното престъпление и лицата, които са съпричастни към него – извършители и подбудители.

По време на предварителното производство се издирват, установяват и използуват различни източници на информация за престъплението и неговите извършители.

Първият етап завършва с изясняване на вината на извършителите и с възбуждане на наказателно преследване. Последното се реализира от прокурорските органи.

Вторият етап, съдопроизводството, е свързан с проверка на събраните доказателства и тяхното обсъждане в съдебно заседание. На втория етап съдът може да използва и допълнителни източници на информация – нови свидетели, експертизи и др.

На втория етап се проверява както истинността на събраните доказателства, така и коректното спазване на процесуалните изисквания при тяхното събиране.

Допуснатите процесуални грешки се отстраняват, включително и чрез връщане на делото за доразследване.

Водеща роля в съдебния процес има председателя на съдебния състав. Той ръководи съдебното заседание и обезпечава порядъка в съдебната зала.

Проверката на събраните доказателства в съдебното заседание се чрез разпити на обвиняеми, потърпевши и свидетели. Освен това с съдебното заседание се изслушват и всички възложени експертизи. Освен председателят на съдебния състав, въпроси към разпитваните лица могат да задават прокурорът и адвокатите.

Чрез въпросите, зададени на обвиняеми, потърпевши и свидетели се цели изясняването на определена информация по същество, т.е. нейната достоверност, а също така и доколко са спазени определени процесуални изисквания при нейното събиране.

Вторият специфичен момент в съдебния процес от чисто познавателна гледна точка е обсъждането на събраната информация. Това се постига чрез обвинителната реч на прокурора и пледоариите на адвокатите. Прокурорът се стреми да обоснове по-добре и по-пълно своето обвинение. Адвокатите, които защитават обвиняемите, търсят възможности за намаляване на тяхната вина и отговорност за извършеното престъпление.

И двете страни се аргументират чрез конкретните обстоятелства по извършеното престъпление и чрез позоваване на някои личностни и поведенчески особености на извършителя. И двете страни се подготвят предварително. Стремят се към по-пълно и по-прецизно обосноваване на своите позиции.

По време на съдебния процес извършва специфична познавателна дейност. Проверява се събраната преди това информация. Проверяват се и начините, методите и средствата, които са използувани при нейното събиране.

И двете страни (обвинението и защитата) има право да представят на съда и нова информация под формата на свидетелски показания.

Фактите, т.е. доказателствата се обсъждат както по същество – верни, неверни, така и по начин на събиране и интерпретиране. Самата проверка и свързаната с нея дискусия се води при стриктното спазване на определени процесуални изисквания, регламентирани в НПК. Председателят на съдебния състав дава възможност и на двете страни да дадат своите оценки и обосноват своите позиции.

Успешното протичане на тази специфична познавателна дейност предполага:

 много добра предварителна подготовка за заседанията;

 предварително уточняване на въпросите, които трябва да бъдат изяснени по време на съдебното заседание;

 много добре обмисляне и прецизиране на доводите, чрез които ще се обоснове една или друга позиция;

Освен от добрата подготовка на страните за съдебното заседание, крайните резултати зависят още и от следните фактори:

 от психоатмосферата, при която се провежда съдебното заседание;

 от стремежа на страните към сътрудничество при изясняване на фактите и събитията, около дадено престъпление;

 от недопускането на ексцесии и конфликти по време на съдебното заседание.

По време на съдебното заседание са напълно възможни отклонения от предварително дадените показания. Не винаги тези отклонения са умишлени. Определена информация може да се забрави. Напълно възможни са и отклонения, предизвикани от неправилно поставени въпроси. Корекции могат да се постигнат чрез задаване на допълнителни въпроси.

Напълно възможни са и опити за умилена подмяна на показания. Това най-често става под влиянието на заинтересованите лица. В тази дейност могат да се включат и адвокати. Съдът е длъжен да констатира тези случаи и да изясни причините. Умишлените опити за лъжесвидетелствуване подлежат и на наказателно преследване.

Председателят на съдебния състав не само дава възможност на страните да реагират на всички опити за лъжесвидетелствуване, но и сам следи да не се поставят подвеждащи въпроси и да не се внушават отговори на вече поставени въпроси. Председателят на съдебния състав трябва своевременно да парира всеки опит за подвеждане на разпитваните лица.

Успешното протичане на съдебното заседание зависи от правната и психологическата подготовка на съдиите, прокурорите и адвокатите. Твърде много зависят също така и от техните нравствени качества и професионален опит.

Както подчертах още в началото, крайният благоприятен изход от всеки съдебен процес зависи твърде много организацията и управлението на разпитите в съдебното заседание. Последните дават възможност не само да се изясни съдържанието на събраната информация, но и да се прецени нейното качество с оглед решаването на конкретен наказателно правен казус. Всички проблеми, недостатъци и неточности трябва да се решат на този първи етап на процеса.

На втория етап всяка от страните по делото (защита и обвинение) взема отношение както по събраните доказателства за престъплението и извършителите, така и по отношение на тяхната вина и отговорност. Това се постига чрез полемиката (дискусията) в съдебните заседания. И прокурорът и адвокатите излагат своето становище преди съдът да се оттегли и да вземе решение, т.е. да наложи определено наказание за извършеното престъпление.

Дискусията в рамките на съдебния процес дава възможност на двете страни не само да изразят своето становище по събраните доказателства и вината и отговорността на обвиняемите, но и да оборят становище на противната страна. В дискусията и двете страни демонстрират своята научна и практическа подготвеност и своето умение да анализират задълбочено определени факти и събития.

За постигането на своята цел всяка от страните се подготвя както чрез проучване на резултатите от предварителното производство, така и чрез активно и целенасочено участие при разпитите на обвиняеми, потърпевши и свидетели. Това е особено съревнование, при което всяка от страните полага усилия да направи по-прецизна и по-компетентна оценка на наказателно-правния казус. Всяка от страните решава тези проблеми с интелектуални и емоционално-волеви усилия. Тези усилия са необходими както при подготовката, така и при реализирането на процесуалната дискусия.

Самата дискусия има публичен характер и това налага стриктно да се спазват определени нравствени и правни норми. Участниците в дискусията трябва да демонстрират взаимно уважение, да не се обиждат и да не се заплашват. Те трябва да събират и да интерпретират доказателствена информация само в рамките на закона. Всички техни действия по време на съдебното заседание трябва да бъдат стриктно съобразени с изискванията на наказателно процесуалния кодекс.

При подготовката на дискусията те обръщат специално внимание на фактическото съдържание на събраните доказателства и на процесуалните грешки при тяхното събиране, т.е. при практическото реализиране на процесуално-следствените действия.

В съдебното заседание и двете страни насочват усилията си да изяснят всичко онова, което не е ясно, което буди недоумение и което засяга в някаква степен интересите на обвиняемия или на потърпевшия. В това отношение по време на разпитите в съдебното заседание те взаимно се контролират. Обръщат внимание на председателя на съдебното заседание за нарушени процедурни правила (процесуални изисквания) при поставянето на въпроси към разпитваните лица.

И макар, че и двете страни са заинтересовани от пълното и всестранно изясняване на истината за извършеното престъпление, между тях може да възникне напрежение. Това се обуславя от техните противоречиви интереси:

 много често прокурорът се стреми да защити своята теза даже и в случаите, когато чувства, че са допуснати процедурни грешки;

 адвокатите търсят активно допуснати процедурни грешки, тъй като това им дава възможност за отлагане на съдебното заседание, за оневиняване или за по-леко наказание.

В дискусията и главно в пледоариите двете страни се стремят към решаване на два основни проблема:

 да оборят теза, т.е. становище на противната страна;

 да обосноват свои тези по отделни страни на деянието и на събраните доказателства и по този начин да пледират за промяна в оценката на вината, на отговорността и наказанието.

Обосновката на една или друга теза много зависи и от умението на юриста да говори, т.е. от неговите риторични умения. В реалната практика прокурорите и адвокатите използуват различни риторични методи. По-известни от тях са следните:

 фундаментален метод – този метод е свързан с използуването на точни факти и аргументи за оборване на тези на противната страна. При използването на този метод и двете страни обръщат особено внимание на експертните заключения;

 метод на противоречието – обръща се внимание главно на противоречията в тезите на противната страна;

 метод “извличане на доводи” – всяка от страните се стреми да обърне внимание на всички конкретни доводи, които й помагат да обоснове своята теза. Това е метод, чрез който адвокатът или прокурора се стреми към детайлна обосновка на своята теза;

 метод на сравнение, на съпоставяне – в този случай в речта си адвокатът или прокурорът се насочва към сравняване на две тези, две становища като изтъква техните силни и слаби страни. Този метод се използува, когато ораторът е убеден, че аргументите на противната страна са слаби;

 метод на алтернативата – при този метод се признават определени факти, но се оспорва изводът. Изтъква се друг извод, който е по-правдоподобен при наличните факти, които се приемат за безспорно дадени.

 метод на диференцираната оценка – приемат се само определени заключения и изводи на противната страна, а останалите се приемат частично или се отхвърлят;

 метод на игнорирането – приемат се определени факти и тези на противника, но се полагат усилия за тяхното омаловажаване, игнориране. Изтъква се, че това е истина, но тя не е от съществено значение за доказване на престъплението или за изясняване на вината и отговорността на извършителя;

 метод на видимата поддръжка – приема се тезата на противника, даже се прибавят и нови аргументи в нейна подкрепа. В заключение ораторът изтъква такива контрааргументи, които я омаловажават или сериозно я обезсилват.

Този метод се използва, когато юристът разполага с много силни контрааргументи. “Аз не отричам въобще аргументите, напротив, приемам ги изцяло и без възражения, но има и много други неща, които не ми дават основание да ги считам за напълно достатъчни да се реши даден наказателно-правен казус”;

 метод на възбудата, на разочарованието и размисъла – това е метод, при който ораторът се стреми да стимулира чувствата и мислите на слушателите, и подтикне към преоценка на определени свои становища и позиции.

При този метод ораторът обикновено обръща внимание на трайните негативни последици от извършеното престъпление или на неискрените и нечестни отношения между лица, пряко или косвено свързани с неговото извършване.

Напълно възможно е при една добре подготвена пледоария обвиняемите, потърпевшите и свидетелите да пожелаят да споделят нови факти около инкриминираното събитие.

Третият етап от наказателния процес е свързан с вземането на решение по конкретното престъпление. Съдът трябва да се убеди, че е извършено престъпление, че определени лица имат вина и трябва да носят отговорност за неговото извършване и поради това трябва да им бъде наложено наказание, съобразено с изискванията на правните норми.

Съдебният състав не е просто арбитър в съдебния процес. Той, както и обвинението и защитата анализира и оценява събраните доказателства, търси и пледира за допълнителна информация, ако това е нужно за изясняване на истината относно извършеното престъпление. Дебатите в съдебната зала са допълнителна възможност за съдебния състав за изясняване на истината чрез съпоставяне на своето становище с това на страните по делото.

За съдебния състав е много важно да се прецени всяко съмнение за недостоверност на събраните доказателства. Той има право и да отложи съдебно заседание, ако това ще помогне да се изясни напълно истината около дадено престъпление. Съдът може да върне делото за доразследване ако обстоятелствата налагат това.

Формирането на убеждението на съда за престъплението и за вината и отговорността на извършителите преминава през няколко етапа:

 предварително изучаване на материалите по наказателното дело

 прецизиране и реализиране на съдебния процес;

 проверка на събраните доказателства в хода на съдебния процес;

 съдебна дискусия и нейното използване за сравняване на становищата на съдебния състав с тези на обвинението и защитата;

 окончателно оформяне на становището на съдебния състав за престъплението, за вината и отговорността на извършителите;

Самият анализ завършва с налагане на наказание или с освобождаване от отговорност на привлечените лица.

Съдебният състав не само взима решение и налага едно или друго наказание, но е длъжен и да го мотивира.

Върху становището на съдебния състав основно влияние оказват събраните доказателства на етапа на предварителното производство и на етапа на съдебното дирене. Специфично влияние може да окаже и общественото мнение, изразено чрез средствата за масова информация. Влияние може да окаже и поведението на обвиняемите в хода на съдебния процес.

В хода на съдебния процес са възможни и изненади, възможно е и възникване на напрежение, което не трябва да влияе негативно върху окончателното становище на съда за вината и отговорността на извършителите. Справедливата присъда оказва и силно позитивно възпитателно въздействие върху всички страни по дадено дело.

Страници

Разследване на престъпленията - психологическа характеристика

ПАРТНЬОРИ

Популярни публикации

Интересно