Консултативна психология - теми

ТЕМА 1 Предмет на консултативната психология

Психологическото консултиране е сравнително “млада” област, чието влияние в обществото се засилва все повече. Нараства психологическата култура на хората. В исторически план психологическите услуги са се извършвали от хора от лица с духовен сан, приемащи ролята на доверени лица и съветници. По-късно психологическото обслужване под формата на консултативна дейност се обособява като отделна професия със собствената философска, социологическа и психологическа база.

Дефиниране на консултативната психология

Психологическото подпомагане може да бъде определено като предлагане на помощ в различна форма. Тази дейност съществува под формата на интервюиране, психотерапия или консултиране. Интервюто е метод за събиране на информация. Психотерапията и консултацията са често съдържателно смесвани. Общите им характеристики са в общата методологическа база от теории за личността и теории за психичната промяна. Основното различие е в контингента лица, който те обслужват – консултацията се занимава с психически нормални индивиди, а психотерапията – към такива с патологични изменения в психиката. Различия:

Модел на взаимоотношение между лицето, което предлага психологическа помощ и лицето, което е обект на този процес: при психотерапията този модел е патерналистичен (рецептурен), а при консултацията моделът е демократичен.
Ценностно влияние от страна на лицето, което осъществява процеса на психологическо подпомагане спрямо лицето, което е обект на този процес: при психотерапията се допуска, при консултацията се избягва
Равнище на тежест на проблема: психотерапия – по-голяма тежест и по-разширена промяна.
Времетраене: психотерапията е по-дългосрочна – не конкретен проблем, а цялата личност.
Област на практикуване: психотерапията – в медицинските служби, а консултацията – в образователни институции;
Образователен ценз: психотерапевтите могат да имат медицинско или психологическо образование, а консултантите – психологическо.
Особеност на лечебния процес: психотерапия: инсайт, катарзис и корективно емоционално преживяване; консултацията – обучение.

Цели на консултирането

Целите на консултацията са често свързани с:

Поведенческа промяна – обучаване в определено умение.
Вземане на решения – подмогане за разбиране на собствените личностни характеристики;
Повивишаване на възможностите за справяне при реализацията на определена роля – научаване на изискванията на ролята
Третиране на интерперсонални затруднения – психоанализа: интрапсихични конфликти
Повишаване на личната ефективност – разкриване на вътрешния потенциал (хуманистична психология)

Консултацията като подпомагане за постигане на самоподпомагане

Крайната цел е клиентът да може да се справя сам – той трябва да разбере, че мислите и чувствата му не са обусловени отвън.

Личностен модел на ефективния консултант

В консултацията по-важни от прилагането на техники са качествата на консултанта: осъзнатост за себе си, емпатия, топлота, отвореност, конкретност.

ТЕМА 2 Психодинамичен подход към консултиране

Основава се на психоанализата на Фройд.

Базови концепти

Психодинамика: Това понятие се отнася до различните школи, развили се в рамките на психоанализата. Психиката се третира като активна и обусловена от вътрешни процеси. Тя е разделена на Аз, То и Свръхаз. Уиникът описва “фалшив” и “истински аз”.

Съзнателно и несъзнателно: Два вида психика, разграничени в психиката + изтласкване. Цели: несъзнателното в съзнателно, и балансиране на драйвовете.

Трансфер и контратрансфер:

Съпротиви на клиента:

Насоченост към миналото:

Възглед за човека: детерминистичен – човешкото поведение е подчинено на несъзнателни влечения и импулси; редукционистки – игнорира се социалната среда; механистичен: психичната активност се обяснява по аналогия с функционирането на механизъм.

Структура на личността:

Представа за невроза:

Психосексуално развитие:

Психични защити:

Терапевтичен процес

Психодинамичното консултиране е насочено към разкриване на несъзнателни процеси, лежащи в основата на поведението – тогава може да се реконструира и личността. Инсайт + катарзис

Роля на консултанта

Трябва да е преработил собствените си проблеми. Трябва да бъде неутрален.

Консултативни умения

Умения за интерпретация, въпроси.

Техники на консултиране

Оставане при чувството, свободни асоциации, анализ на трансфера, интерпретация, анализ на сънищата

Резултати

Облекчаване на симптомите, умения за разбиране на вътрешния живот, .

ТЕМА 3 Гещалт-подход на консултиране

S. Pearls е основател на гещалт-терапията. Тя е свързана с хуманистичната психология, психоанализата и феноменологията. Гещалтът като определение за определена конфигурация между фигура (фокуса на съзнанието) и фона (периферията) се свързва с теорията за потребностите и тяхното удовлетворяване в стремежа към самоактуализация. Саморегулацията отразява завършването на един гещалт. Гещалтът се отнася до целостта или завършеното действие и преживяване (обратно на “незавършеното действие и преживяване”), както и до интеграцията на разделените части на личността (тяло, мисли, чувства) в едно самоактуализиращо се цяло. Основен момент в консултацията става третирането на “незавършения гещалт” чрез насочването на клиента към възприемането не само на външния свят, но към възприемането на телесните усещания, на мислите и чувствата.

Базови концепти

Холистичен принцип: Човекът функционира като цяло.

Принцип на хомеостазата: Базисна потребност към баланс – при нарушаване, възниква процес за възстановяване. Две зони на осъзнаване – вътрешна и външна.

Осъзнаване и интеграция: Не е свързано с разбиране на проблеми, а развитие на фигурата на потребностите, организация на функциите за контакт със средата за постигане на нейното удовлетворяване и редукция на напрежението.

Его: То се конституира от осъзнаването на себе и не-себе си.

Зрялост: Нормалният организъм функционира като цяло. Поведението е в съответствие с вътрешни потребности. Съзряването се осъзнава – от търсене на подкрепа към самоподкрепа.

Граници на контакта: Тя е точката на взаимодействие между индивида и средата.

Произход на неврозата: В основата е взаимодействието между средата и индивида. При липса на удовлетворение, се използват по-безопасни начини на контакт, които променят самия контакт. Психично здравият осъзнава границата между не-Аз и Аз. Не разглежда средата като враждебна. Невротичните механизми са: а) интроекция – запазване на структурата на нещата каквито са, докато организмът изисква разрушението и асимилацията им. Б) проекция – поместване във външния свят на части от себе си; в) сливане – размиване на границите; г) ретрофлексия – някои функции, насочени от индивида към света, променят посоката си. Това са способи за справяне, но те могат да създадат психичен проблем.

Терапевтичен процес

Цел: индивид с хармонични отношения с обществото, като нито е позволил да бъде погълнат, нито се е оттеглил, осъзнава границите.

Механизъм на психична промяна в терапевтичния процес: осъзнаването довежда до организмична регулация. Здравият център на личността е глъбинната същност на човека. Ако той се идентифицира с нея, ще действа в съответствие на вътрешните си потребности. Затова консултацията повдига въпроса за организмичния контрол. Третира се процеса на възникване на перцептивното поле на преживявания, или не това, което се осъзнава, начинът, по който човек избягва осъзнаването. Под осъзнаване се разбира преживяване, при което човек е “потопен” във вътрешната и външна реалност в текущия момент. Работи се с незавършени гещалти – клиентът се стреми да осъзнае потиснатите си потребности и емоции.

Роля на консултанта

Консултантът избягва намеса в личните чувства на клиента, трябва да активира вътрешните му ресурси.

Техники и упражнения

Повишаване на осъзнатостта на клиента:

контактуване със средата – осъзнаване на чувствата в момента по отношение на вътрешната зона
развитие на чувството за себе си – засилване на телесни усещания, преживяване на ситуации

Взаимодействие на индивида със средата:

изследване на погрешно насоченото поведение: при ретрофлексия
стимулиране на критичното мислене по отношение на ценностите, които ръководят поведението – при интроекцията
разкриване и асимилиране на проекции – при проекция

Осъзнаване на начините, чрез които индивидът манипулира и търси подкрепа от средата:

ролева игра и фантазиране
техника на совалката: пренасочване на вниманието към различни дейности
техника на празния стол: при амбивалентни чувства – иска се да разграничи противоречащите си части при идентифициране на определен негов вътрешен конфликт

Езикови техники:

употреба на “аз”, вместо ние
замяна на глагола “не мога” с “не искам”

Резултати

Здрава личност, която осъзнава потребностите си, намира се в контакт със средата, живее в настоящето.

ТЕМА 4 Клиент-центриран подход на консултиране

C. Rogers е основател на недирективния, клиент-центриран подход.

Базови концепти

Възглед за човека: Той е противоположен на психоанализата. Човекът е социализиран, рационален, насочен към прогресивни развитие. Човекът има способност да се придвижва към по-голяма приспособимост.

Психологически условия за провеждане на консултацията: Трябва да се освободи съществуващата способност за самоактуализация в индивида. Тя се отнася към способността му да ръководи, регулира и контролира себе си при наличието на определени условия. Те са:

емпатия: отношение субект-субект: а) консултатът запазва дистанция, б) когнитивен и афективен аспект, в) динамичен характер; важна е перцепцията на клиента, че някой го разбира
безусловно позитивно отношение: без каквито и да е условия; изхожда се от тезата, че човек принципно не е грешен и има потребност от самоактуализация
конгруентност на консултанта: отношение на съгласуваност; а) между чувствата на консултанта и осъзнаването на тези чувства, б) между осъзнаването на тези чувства и тяхното изразяване; резултатът от неконгруентността е разминаването между вербалното и невербално поведение: може да бъде следствие от: а) липсата на доверие, б) представи, свързани с необходимостта да си “професионалист”, водеща до скриване на чувства

Произход на психологическия проблем

Когато детето не е прието безусловно, то започва да разделя вътрешния си опит на “добър” и “лош”. Страхът от загуба на одобрение се свързва несъзнателно със страха от загуба на позитивно отношение към себе си. Така се блокира самоактуализацията. Два механизма поддържат неконгруентността: а) на отричане, б) изкривяване

Терапевтичен процес

Цели:

Основна цел на клиент-центрираното консултиране е да се помогне на клиента да стане пълноценно действаща личност. Фокусът е върху човека.

Условия за осъщесвяването на консултативния процес:

двамата да са в психологически контакт
клиентът да е в състояние на неконгруентност, т.е. да има мотивация за работа
консултантът да проявява емпатия, безусловно позитивно отношение и конгруентност
клиентът да възприема описаните в т. 3 прояви от страна на консултанта към него.

Процес на консултиране:

етап 1: нежелание за разкриване
етап 2: проблемите се разкриват като външни
етап 3: по-свободно изразяване на чувства
етап 4: приемане, разбиране и емпатичността на етап 3 са условия за етап 4, в който чувствата са по-интензивни и по-диференцирани
етап 5: по-свободно изразява настоящите си чувства, но със страх и изненада.
етап 6: травматичен етап: потиснати чувства сега се преживяват
етап 7: психологическа промяна “по инерция”, по-голяма осъзнатост.

Механизъм на психичната промяна: Клиентът започва да преживява вътрешния си свят като значим. Механизмите са индивидуални. Общият механизъм е приемането на собствения опит. Водещ е принципът на “отвореност към опита”, какъвто и да е той.

Техники: Основна “техника” е личността на консултанта, създаваща необходимите условия за консултацията. Приоритет имат рефлексивните техники.

Роля на консултанта

Консултантът трябва да се откаже от играта на роли и създаване на психологически климат, в който клиентът да се откаже от защитеността. Тук консултантът трябва да бъде “истински”.

Резултати

Резултат е развитието на “пълноценно функционираща личност” с: а) откритост към опита, б) екзистенциален модус на преживяване, в) доверие към “мъдростта” на организма. Поведението й се характеризира с: а) креативност, б) реалистичност, в) недетерминираност.

ТЕМА 5 Транзакционен анализ

Основател е Ерик Бърн. Подходът обединява елементи на психодинамиката и хуманистичната психология.

Базови концепти

Това е рационален подход за разбиране на поведението, базиран на допускането, че всички индивиди могат да се научат да се доверяват на себе си, да мислят за себе си, да взимат самостоятелни реакции и да изразяват чувствата си. Всеки човек има капацитет да развие потенциала си.

Личностна структура: 3-съставна система от его-състояния: родител, възрастен и дете. А) Родител: норми, интериоризирани от родителите (съответства на Свръхаза); тук се проявява “родителското поведение” б) Възрастен – съответсва на Аза в психоанализата, - преработка на данни и оценка на вероятностите; посредник между детето и родителя; в) детето – остатъци от детството, намира се под влиянието на родителя; Трите състояние формират морална йерархия. ТА третира фиксациите на индивида към определено его-състояние.

Жизнени позиции: Според ТА, вследствие на влиянието от средата, детето развива 4 жизнени позиции:

Аз съм ОК – Ти си ОК: възприема се като утвърдено в света, позитивна самокритичност и представа за другите – здрави индивиди
Аз съм ОК – Ти не си ОК: другите заплашват функционирането му; - надменност
Аз не съм ОК – Ти си ОК: недостойно за грижи, вина. - депресия
Аз не съм ОК – Ти не си ОК: слабо развит образ за себе си и е враждебно към другите; - асоциално поведени.

Транзакция: Това е основната единица на социалното взаимодействие; включва транзакционен стимул от страна на лицето, което инициира транзакцията, и транзакционен отговор. Анализират се в терминити на: източник на стимула или отговора; и его-състоянието на участниците. Най-простите са възрастен-възрастен, т.е. от страна на възрастен към друг възрастен (стимул), и от страна този възрастен към първия (отговор). Транзакциите могат да бъдат:

допълващи се: следват естествения разой на взаимоотношението
пресечени транзакции: резултират в прекъсната комуникация: възрастен оправят стимул към възрастен, но получи отговор от дете
отдалечени: послание, което е двусмислнео или към две его-състояния

Жизнени сценарии: И тук присъства идеята за влияние на миналото. ЖС е несъзнаван жизнен план, който има за начало детството.

Игра: рутинен набор от поведения, проявени от един индивид във взаимодействието му с друг. Свързва се с манипулирането на друг човек с цел получаване на изгода. Запълва социалния живот, без опасност от интимност. Това са двойни транзакции, включващи две равнища – социално и психологическо, като второт се реализира в неявна форма. Игрите се научават в семейството чрез подражание.

Интимност: Играта в ТА се счита за заместник на истинския живот и действителната интимност. Интимността изисква проява на Естественото дете. То е освободено от игри. За да навлезе в интимността, индивидът трябва да бъде достатъчно осъзнат и достатъчен спонтанен, за да се освободи от необходимостта да играе игри.

Стимули и търсене на стимули: За бебето най-важният източник на стимулация е физическото докосване от страна на родителя. Възрастният също се нуждае от “погалване”. Гладът за стимули е потребност от стимулацуя и контакт с друг. Традиционно стимулите се класифицират като позитивни или негативни. + е този, който се стреми да предизвика удоволствие у другия. Психологически по-важно е да има стимул, какъвто и да е, отколкото да няма никакъв.

Терапевтичен процес

Цели: Свързана е с постигането на автономия, спонтанност и интимност: осъзнаване и освобождаване на его-състоянието на възрастния, и присвояване на позицията “Аз съм ОК – Ти си ОК”.

Техники на консултиране:

Структурен анализ: идентифициране на доминиращите его-състояния, както и на взаимоотношенията между различните его-състояния, като се определят границите им. Трябва да доминира тестирането на реалността (възрастен), и освобождаване от архаични и чужди елементи (дете и родител).
Транзакционен анализ: този анализ е свързан с идентифицирането на начина, по който клиентът комуникира.
Анализ на игрите: първична и вторична полза, социална и биологична; особождаване от игрите в интимните взаимоотношения
Анализ на жизнения сценарий: осъзнаването му и освобождаване от натрапчивото самоактивиране;

Роля на консултанта

В ТА консултантът е активен и обучаващ клиента по отношение основните понятия на теорията. Необходимо е интелектуално прозрение. Трябва да се съобразява с темпото на клиента, може да действа от позицията на роли.

ТЕМА 6 Когнитивен подход на консултиране

Основен постулат, на който се базират тези подходи, е идята за доминиращата роля на мисленето по отношение на емоциите и поведението.

Рационално-емотивен подход на Ellis
1. Базови концепти

Възглед за човека:

човешките същества могат да бъдат рационални (ефективни) и ирационални.
Мисленето и емоциите са взаимосвързани, като първите доминират първите, като емоционалните нарушения са вследствие на ирационално мислене.
Индивидите поддържат нарушението чрез вътрешна вербализация
Емоционалното нарушение е резултат на негативни вербализация и идва отвътре.

Елис идентифицира 11 ирационални идеи, които са типични за Западното общество. Те са:

Важно е човек да бъде одобряван от всички – ирационална и непостижима цел.
Индивидът трябва да бъде компетентен, адекватен и постигащ успехи във всички области, за да се счита за имащ стойност – комплекс за малоценност
Някои хора са лоши и те трябва да бъдат наказвани – ирационална идея, защото няма абсолютен стандарт за добро и лошо.
Ужасна катастрофа е, ако нещата не са такива, каквито индивидът желае
Нещастието е причинено от външни обстоятелства, като индивидът няма контрол върху него – външните обстоятелства могат да бъдат травмиращи, ако индивдиът го позволи.
Опасностите са причина за безпокойство и възможността за тяхното възникване трябва непрекъснато да се обмисля –
По-лесно е да се избегнат проблемите, отколкото да се изправим пред тях и да се опитаме да ги разрешим – избягването на един проблем често води до друг.
Индивидът трябва да е зависим от другите и да има някой по-силен до себе си, на който да разчита – няма защо да максимализираме зависимостта
Миналите преживявания и събития детерминират сегашното ни поведение – не трябва да се използва като извинение.
Индивидът трябва да се безпокои за проблемите на другите – ирационална, защото те често не засягат индивида.
Има винаги правилно решение на всеки проблем и то трябва да бъде намерено, иначе резултатът ще бъде катастрофален.

Метод на АВС: Елис предлага поликомпонентна структура на поведенческите актове на личността, която обозначава с първите букви на латинската азбука. Методът на “АВС”. Той се състои във възстановяване на промеждутачното звено “В”, което най-често не се осъзнава от клиента. “А” представлява някаква психотравматична ситуация, “В” е мнението на индивида за ситуацията, а “С” – е следствие под формата на емоционални и поведенчески реакции. Идентифицирането и третирането на “В” е най-важната част на консултативния процес, доколкото то е свързано със субективното възприемане и тълкуване на индивида за ситуацията, от което зависи какви ще са емоционалните му реакции и поведението вследствие на това събитие. Ако това тълкуване е свързано с определено ирационално убеждение то ще доведе до емоционална дисфункция и неадаптивно поведение.

Процес на консултиране

Цел: Тя е да се елиминират или поне редуцират ирационалните идеи, осъзнаване на собствените интереси и признаване правата на другите, постигане на независимост.

Етапи на консултиране:

да се покаже на клиента, че е нелогичен
да му се покаже, че самият той поддържа нарушението
да му се помогне да изостави ирационалните идеи
обучение в по-рационална философия за живота

Консултативни техники: Основната техника е активното, директивно обучение на клиента + убеждение, конфронтиране, логика. Консултацията резултира в инсайт.

Роля на консултанта

Ролята е директивна, консултантът е авторитет.

Консултативен подход на A. Beck
1. Базови концепти

Автоматични мисли: Бек постулира наличието на такива мисли, които възникват произволно. Те не се осъзнават. Клиентът трябва да ги възстанови. Те се преживяват като свои. Бек описва следните формално-логически грешки в мисленето:

произволни заключения: изводи без факти
избирателно абстрахиране: на основата на детайл, изваден от контекста, се прави заключение
свръхгенерализация: извеждане на правило от няколко изолирани случая
преувеличение и минимизация:
персонализация: приписване на отговорността за поведението на другите върху себе си
дихотомично мислене: хората се възприемат като само добри или само лоши

Произходът на психологическия проблем: Beck: личността е съвкупност от когнитивни схеми, формиращи се в онтогенезата. Всяко разстройство има свое собствено когнитивно съдържание.

Процес и техники на консултиране

4 етапа:

1) Първи етап: идентифициране на недаптивните мисли.

наблюдение на живо – съсредоточаване на мислите и чувствата върху психотравмени ситуации
имагинално наблюдение: съсродотачаване на мислите при пресъздаване на психотравма

От клиентът се иска да наблюдава автоматичните си мисли на тези два етапа.

техника на въпросите: такова формулиране на въпросите, че клиентът да се придвижи към недобре осъзнатите адаптивни убеждения.

Неадаптивните мисли се описват в термините на дихотомични параметри: 1) опасност- сигурност, 2) страдание-удоволствие. Предпочитан метод е сократистичния диалог: въпросите помагат на клиента да изясни проблема си и да идентифицира неадаптивните си мисли.

2) Цел на този етап е постигането на психологическа “отстраненост” – клиентът да заеме обективна позиция спрямо мислите си, т.е. да се отстрани от тях. Това води до:

осъзнаване на автоматичността на “лошите” мисли
осъзнаване на това, че “лошите” мисли не са адаптивни и водят до страдание
поставяне под съмнение истинността на неадаптивните мисли.

3) Етап три: проверка на истинността на неадаптивнтие мисли: клиентът верифицира обосноваността им.

4) Клиентът заменя неадаптивната мисъл с адаптивна; търси ново тълкуване на това да си адаптивен.

Според Бек, този подход е подходящ за хора, способни на интроспекция и, които поемат отговорността върху себе си.

ТЕМА 7 Поведенчески подход на консултиране

Базира се на бихейвиоризма на Уотсън.

Базови концепти

Основната идея в теорията на Уотсън е, че всеки стимул е свързан с определена реакция. Според този подход, научната психология трябва да се занимава с обективни методи на изследване на влиянието на средата върху наблюдаемото поведение. Основни допускания:

поведението е обусловано от средата
моделите на поведението се придобиват в процеса на учене
поведенческият подход е асоциативен по характер
ученето е свързано със заздравяването на асоциите между явления, възникващи наблизо във времето.

Представа за човека: Възгледът се определя като механистичен и редукционистки. Хората продуцират определени реакции на стимулите от средата, съобразно принципите на създадената асоциативна връзка между тях. Не се поставя проблемът за свободната воля. Съвременният бихвеиоризъм се опитва да преодолее механистичния възглед, приемайки, че човекът е продукт и едновременно с това създател на средата.

Обуславяне (кондициониране):

класическо (Павлов): неутрален стимул (звънец) + безусловен стимул (храна), който произвежда безусловен отговор (слюнка) -> неутралният стимул (вече условен стимул) ще продуцира слюнка (условен отговор).
Оперантно обуславяне (Скинър): създаване на асоциация между стимул (награда), който се появява след реализирано поведение, възникнало самостоятелно (без наличието на стимули, които да го предизвикат). Стимулът тук е награда и увеличава вероятността от повторение на поведението.

Подкрепление:

А) положително: стимул, който служи за награда и увеличава вероятността за повторение на поведението.

Б) Негативно: негативен стимул е неприятно събитие, отстраняването на което увеличава вероятността от появата на предишното поведение.

В) Угасяване (не неадаптивно поведение): чрез неподкрепяне

Г) Контракондициониране: Това понятие отразява действие, свързано с обуславяне, което е несъвместимо с първоначалното обуславящо въздействие.

Консултативен процес

Цел: създаване на нови условия за учене, свързани с процеса на обуславяне, и на тази основа да се съдейства на клиента в овладяването на ново поведение. + формиране на нови умения, преодоляване на вродени привички, редуциране на стреса, поведенческа саморегулация и т.н.

Операционализация на поведението: консултантът се интересува от това, което клинтът прави. Поведението трябва да бъде изложено в конкретна форма – да се открият специфичния понятия, действия, събития и стимули, които да лежат в основата на понятието за депресия. Търсят се операционални поведения, т.е. такива, които подлежат на наблюдение и измерване. За целта трябва да бъде изяснена поведенческата структура.

Функционален анализ: Това е по-систематична операционализация на поведението. Анализират се предхождащи събития, резултантно поведение, както и последствията от него. Тук консултантът се ориентира каква поведенческа промяна е нужна на клиента. Тя трябва да бъде желана от клиента.

Техники:

релаксационен анализ: понякога облекчава проблемите, понякога ги влошава, както дойде; контраст на напрежение-релаксация: показва какво точно е напрежението и как да се контролира; директна релаксация: иска се от клиента да отпуска мускулните си групи, докато се насере.
Асертационен тренинг: клиентът се обучава да отстоява собствените си интерерси
Моделиране: обучение в по-успешни форми на поведение;
Позитивно стимулиране: награда за желано поведение
Систематична десенсибилизация: 1) мускулна релаксация, 2) конструиране на йерархия на пунктове на тревожност, 3) свързване на всеки специфичен обект на йерархията, предизвикващ тревожност, с релаксация.

Роля на консултанта

Учител, наставник, модел. Съобразява се с: операционалзацията, неадаптивното поведение, функционален анализ на текущите взаимоотношения, оперантно и класическо кондициониране.

ТЕМА 8 Консултативни умения

Консултирането е процес на установяване на сътруднически взаимоотношения, които се използват, за да се подпомогне клиента в заучаване на желаните от него поведения. Това предполага: два отделни процеса – на установяване на сътрудническо взаимоотношение и на заучаване на подходящи поведения, реализиращи се в цялостната консултативна дейност. Може да се счита, че първият аспект се базира на теорията на взаимоотношенията, а вторият – на различните теории за личността и за психичната промяна. По-голямата част от широко разпространените консултативни теории акцентират върху значимостта на създаденото взаимоотношение в консултацията. При Роджърс, психичната промяна е свързана с установяването на определен тип интерперсонални взаимоотношения, а при бихейвиоризма постулатът за установяване на интерперсонално взаимоотношение се привнася изкуствено. Според Роджърс, топлотата, безусловно позитивното взаимоотношение и емпатията са основни елементи в установяването на взаимоотношения, които водят до личностен растеж и промяна.

За целта са необходими определени умения:

активно слушане и отдаване на внимание: за да се осигури добра интеракция; включва интерпретации, които водят до разбиране или не, оценка, отговори; 1) консултантът внимателно слуша клиента, 2) избягва да прекъсва клиента, 3) използва мълчанието за окуражаване на клиента да продължи да говори. 4) използва рефлексия (отразяване на казаното в сбита форма), за да изясни значението на посланието, 5) задава въпроси за изясняване в детайли на проблемната ситуация – как, къде, кога, 6). Рефлектира несъответсвия в казаното. Изпозлва се и невербална информация: а) паралингвистични средства (интонация), б) екстралингвистични средства (пауза), в) тактилна форма – като физически контакт. При емпатичното слушане клиентът вербално и невербално е поощряван към по-дълбоко себеразкриване.
Рефлексия: начин за отразяване на посланието на клиента; включва вербални и невербални аспекти на комуникацията – какво клиентът казав (наличните думи), как клиентът казва нещата и физическите аспекти по отношение на тялото, включващи поза, жестове и др.
Фокусиране: когато клиентът се “лута” и не може да разкрие проблема целенасочено + когато клиентът е разкрил основния проблем и се иска от него да разкрие някой от аспектите му + акцент върху определено чувство при интелектуализация.
Перифразиране: преизлагане на основното послание на клиента в подобни, но с по-малко на брой думи, за да се тестира казаното. Консултантът: преобразува суровия материал в изложение от по-точни думи, без да прибавя нови думи.
Изясняване: прави се догадка за казаното.
Пауза и мълчание: Мълчанието може да означава: 1) съпротива, 2) самоанализ, 3) отчаяние, 4) инсайт ->> повтаряне на последните думи, перифразиране.
Интерпретация: разясняване на скрития смисъл на изказването на клиента, има терапевтичен потенциал.
Саморазкриване: консултантът съобщава отнасяща се до него информация, за да се създадат работни отношения (хуманистична психология) + моделиране на клиента (бихейвиоризъм).
Задаване на въпроси: разбиране и подпомагане на клиента, отворени, затворени; избягване на “защо?”.
Конфронтация: предизвикваме клиента да се сблъска с реалността.
Обратна връзка: клиентът добива представа за това, как поведението му се възприема от другите. Тя трябва да бъде: а) акуратна, б) описателна, в) фокусирана върху поведението.
Резюме: повтаряне в съкратен вид на основните факти и чувства на клиента, за да се: 1) установи докъде е стигнал терапевтичният процес, 2) изясни посоката.

ТЕМА 9 Консултативен процес

Реализира се на две равнища на взаимодействие – вербално и невербално. Чрез думите се предава информация, а чрез интонацията – отношение към събеседника + допълнително значение. Невербалното се осъществява чрез мимиката, позата, вегетативно-кожните реакции – почернява, сухота, влажност, отделяне на пот. От мимиката на човека найг-голямо значение се придава на израза на очите – те разкриват несъзнавани преживявания. Когато информацията и интонацията не си съответстват, се говори за неконгруентно поведение. За ефективна професионална дейност е необходимо конгруентно поведение.

Разграничават се повърхностни (свързани с ежедневието) и глъбинни (жизнено важни, предизвикващи емоцоо и инсайт) личностни структури. Оптимално се работи на равнището, на което проблемът е заявен.

Оценка на клиента

Област на мисленето: дефицитът в мисловните умения може да се търси по отношение на: 1) негативен диалог със себе си, 2) нереалистични лични правила, 3) неакуратно приписване на причинността, 4) липса на умение за решаване на проблеми, 5) липса на умение за вземане на решение.

Област на чувствата: 1) неосъзнатост, 2) неосъзнатост на собствените желания и потребност, 3) липса на умение за задълбочаване и изследване на чувствата, 4) неосъзнатост на телесните усещания, 5) липса на способност за преживяване на про-социални чувства.

Област на поведението: Дифицит, свързан с умения за действие трябва да се оценява според областта на приложение:

Взаимоотношения: иницииране на контакт, провеждане на разговор, слушане, отстояване на собствени интереси, управление на гнева и конфликти.

Родителство: Липсата на умения на тази подобласт се отнася до възпитанието на децата, основно по отношение на морала и секса.

Учене: Липсата на умения се отнася до: ефективно управление на времето, четене, изпитна тревожност.

Работа: Липсата на умения за тази подобласт се отнасят до: търсене на работа, преговаряне, даване и получаване на обратна връзка, представяне на интервю.

Свободно време: Липсата на умения за тази подобласт се отнася до: намиране на възможност за активен и пасивен отдих и др.

Интервюто като основен метод за психологическото консултиране

Предмет на това взаимодействие е вътрешния свят на клиента и начина му на конструиране и описание. Целта е неговото изменение. Темата се задава от клиента. Консултантът трябва да контролира личните си проекции. Структурата на интервюто е универсална.

Етап 1: Влизане в ситуацията на психологическо подпомагане: първоначално структуриране, ориентация в проблема, установяване на контакт и работни отношения в рамките на една среща или няколко беседи. Задачи на консултанта: 1) първоначално структуриране: определяне на темата, срокове и пробна постановка на целите на психологическа помощ, 2) даване на информация на клиента за възможностите и ограничения на помощта, 3) установяване на конктат с клиента, като начина, по който това се осъществява, зависи от индивидуалните и културни особености, 4) проява на готовност за разбиране и помощ – снемане на защитите.

Етап 2: Събиране на информация: дефиниране на проблема, потенциалите на клиента, обратна връзка, хипотези, въпроси.

Етап 3: Осъзнаване на желания резултат: Условията на консултиране на този етап са насочени към получаване на отговор на въпроса: “Какво желае клиентът да получи?”. Определя се идеала на клиента. Обектът е вътрешния свят на клиента: преживявания, отношение, чувстав, ценности. Консултантът: 1) обезпечаване на емоционалното отреагиране, 2) преработване и символично удовлетворяване на фрустрирани потребности, 3) създаване на условия за инсайт и катарзис, 4) обезпечаване на условия за дълбока личностна рефлексия. Клиентът: наситени преживявания.

Етап 4: Изработване на алтернативно решение: Търсене на отговор на “Какво да се направи по този повод?”. Търсене на алтернативи, преодоляван на ригидността. Консултантът рефлектира върху позицията си и даде свобода на клиента. Би трябвало да настъпят личностни трансформации. Консултантът: 1) емоционална и екзистенциална подкрепа, 2) подкрепа по отношение на тенденцията към личностна трансформация, 3) подпомагане на овладяването на личностната и ситуативна тревожност, 4) преработка на ценностно-смисловите и поведенчески препятствия, блокиращи осъществяването на необходимите действия, 5) определяне на възможностите на новия за клиента способ на съществуване. Клиентът проявява неуверност, схтра от раздяла.

Етап 5: Обобщение: резюмират се резултатите, предизвикване на увереност у клиента. Консултантът: 1) подчертаване на времевите ограничения, 2) анализ на зависимостта, 3) нов смисъл на психологическата помощ, 4) златната среда между покровителство и емоционално дистанциране.

ТЕМА 10 Групово консултиране

Това е интерперсонален процес, включващ консултанта и няколко члена, които изследват себе си и проблемните си ситуации, опитвайки да модифицират своите нагласи и поведение. Груповото консултиране е терапевтичен опит за нормални хора без сериозни емоционални проблеми, докато груповата терапия е по-дълъг терапевтичен опит за хора с емоционални разстройства.

Терапевтични фактори в груповия процес

Според Корсини, те са:

Приемане или кохезия – усещането за принадлежност дава възможност да се работи по теми, които трудно се третират в индивидуална консултация.
Катарзис или вентилация – освобождаване на напрежението, създадено от потискането на определени емоции, поради създаването на безопасна среда.
Универсализация – груповата среда дава възможност на индивида да разбере, че проблемите му не са уникални.
Тестиране на реалността – безопасна среда, в която има възможност да се получава обратна връзка
Алтруизъм – подкрепа, инсайт
Социализация или учене на интерперсонални умения – откритостта и обратната вртзка я окуражават
Трансфер –
Групова композиция – хетерогенният състав, според някои, дава по-добра преценка за реалността, докато хомогенният състав дава по-добра кохезия.
Групови норми – резултат от поведението на членовете,
Ролево поведение на членовете – динамиката е част от терапевтичния процес

Роля на лидера

Тя улеснява ученето. Функциите на лидера, според Розенбаум, са:

среда за учене
модел на поведение
канал за комуникация – идентифицира блокажи + подкрепа
емоционална стимулация
обгрижване – протекция и подкрепа
приписване на значение – обозначаване на преживяванията
изпълнителска функция – подсказване на правилата и нормите, поставяне на цел, управление на времето, задаване въпроси и процедура

Роля на груповите членове

Роли, които са присъщи на индивида + зададена от консултанта, за разрешаване на определени проблеми. Индивидуалните (социално-емоционални) роли могат да бъдат позитивни или негативни. Позитивните редуцират напрежението и оказват подкрепа:

фасилитация: посредничене в конфликти
неутрализация – възстановяване на баланса
наблюдение: обратна връзка
последовател: съгласие във всичко

Инструменталните роли са:

инициатор – конфронтация при липса на активност
търсене на информация – поведение, насочено към получаване на информация
информиращ – индивидът предлага мнение и информация от позицията на авторитет
координатор – поведението на индивида е насочено към осигуряване на връзка между идеите, изразени от различните членове
оценяващ – на напредъка на групата
обезпечаващ процедурата – осигуряване на функциониране на групата

Групова динамика

Етап 1: Формиране на група: редуциране на заплахите, разкриване на публично проявени аспекти

поставяне на цели: процес на излагане на резултатите, които е желателно да се реализират в груповия процес, дефиниране на групови цели: а) процесуални – водещи до саморазбиране, б) групови: включват процесуалните + групови проблеми, в) индивидуални – подцели, свързани със специфични проблеми
групова идентичност – една представа за групата с цел ефективност; детерминантите са: 1) културата, която се “заучава” от индивида, 2) групова цел: обща, 3) идентификация с лидера
ангажираност в процеса: свободно преживяване на чувства
саморазкриване: безопасна среда.

Етап 2: Конфликт и конфронтация: Проявява се неудовлетвореността на членовете, фрустрация от невъзможност за развиване на нови модели на поведение.

атакуване на лидера: може да не пасва на стереотипната представа за лидер; предизвикват го да приема активна роля
съпротива: намалява ефикасността, 1) индивидуална, 2) групова (при липса на безопасност)
конфронтация: посочване на несъответствия във виждането за реалността от различните членове + неъотвествия в мислите и поведението

Етап 3: Кохезия – чувство за сплотеност, взаимно доверие, групов морал, мотивация.

обвързаност с консултативния процес: отделният групов член трябва да бъде личностно обвързан с цел реална промяна
идентификация: индивидът се идентифицира с групата и консултанта,
развитие на групови модели: след отпадане на определени предразсъдъци, се опитват различни модели на поведение + постигане на чувство за насока, и норми.
Модели на комуникация: основата за структуриране на груповото поведение. Количествен аспект – време на участие, + селективност – задава мрежа, в която е определено кой с кого ще говори
Модели на субгрупите: създаването им следва конфликт, често имат вреден ефект
Модели на поемане на роли: ролите изследват интеракцията и удовлетворяват нуждите на групата

Етап 4: Продуктивност: поведението тук не е ясно очертано; групата вече е преработила конфликтите си и е достигнала реалистично ниво на сплотеност. Цели се продуктивна поведенческа промяна.

Корективен емоционален опит: консултация на самоунищожаващи нагласи, индивидът е окуражен да ги изследва
Модифициране на поведението: прозрението от корективния емоционален опит не е достатъчно, необходима е промяна в реалния живот: а) действие – подпомагане с цел конструктивно действие, б) експериментиране – генерализиране на наученото във външни ситуации.

Етап 5: Приключване на консултацията: прилагане на наученото на практика; отворени, затворени групи.

ТЕМА 11 Семейно и съпружеско консултиране

Семейното консултиране и семейната психотерапия се базират на концепцията за психологическата травматизация на индивида като резултат на нарушения в основните сфери на жизнената дейност на семейството. Характерното за семейното консултиране е отказът от концепцията за болестта като основният акцент е върху ролевото взаимодействие в семейството, търсенето на личностния ресурс, обсъждане на разрешаване на ситуацията

По-долу ще разгледаме нарушенията в основните сфери на жизнената дейност на семейството, така както тези нарушения се третират от Ейдемилер и Юстицис като причина за семейната дисфункция.

Нарушения в основните сфери на жизнена дейност на семейството

Нарушение на представата на членовете на семейството за семейството: Често дисфункциите са резултат от изкривена и непълна вътрешна картина на консултирания за семейството. Същност на семейните представи са семейните сценарии, т.е. представите на индивида за типични повтарящи се ситуации, свързани с: обсъждане на финансови въпроси, сексуално сближаване и т.н. Семейното консултиране стимулира изграждането на семейните представи, като се преодолеят и бариерите за тяхното активизиране.

Репрезентативни системи и тяхната роля за семейните взаимоотношения. Понятието “репрезентативна система на личността” се свързва със способностите за търсене, прием и преработка на информацията от обкръжаващата среда. Водещата репрезентативна система е онази, чрез която човек описва света. Тези системи определят средствата за създаване на представа за света. Семейното консултиране в този смисъл цели разширяване “хоризонтите” на индивида.

Нарушение на междуличностната комуникация в семейството: свързват се с: комуникативни проблеми, комуникативни бариери или дефицит на информация.

Нарушения на механизмите за интегриране на семейството: системният подход е свързан с разбирането, че всичко е свързано. Според Джаксън, семейството е система, управлявана от правила. Последователността от правила образува “верига”. Тази усойчивост и повтаряемост е основата на семейните взаимоотношения. Най-важното за дома е всичко в него да бъде познато. Семейното консултиране цели интегриране на семейството, преодоляване на трудностите и промяна на досегашните отношения.

Често срещан проблем, отразяващ противоречията между личност и семейство, е свързан с начина, по който се взимат решения. Решенията, обезпечаваши интеграция на потребностите на индивида с неговото семейство на основата на преструктуриране на неговата позиция в семейството, се обозначават като реинтегриращи. Дезинтегриращи са: 1) отказ от решение – проблемът остава, 2) взаимна отстъпка – всеки получава половината от желаното, 3) отказ на един от съпрузите от желанието за лидерство – водещо до проблема “и какво ще получа от това?”, 4) пряка дезинтеграция – никой от съпрузите не се подчинява на другия. Семейното консултиране корегира механизма на взимане на решения.

Нарушение на структурно-ролевото взаимодействие в семейството: Социално-психологическата форма на организиране на дейността в семейството се явява ролевата структура. Мотивите, подбуждащи определен член на семейството към развитие на системата от патологични роли са различни, например скриване на лични недостатъци. Консултантът подпомага разбирането на особеностите на индивидите.

Консултативен процес

Етапите на провеждане на семейната консултация са:

установяване на контакт с клиента чрез конструктивна дистанция
събиране на информация за проблема на клиента
уточняване на проблема на клиента, както и на неговите ресурси за справяне с този проблем
същинска част: а) обсъждане на силните и слабите страни на тяхното стереотипно поведение, б) съвместно търсене на алтернативи за по-ефективно поведение
проспективна проверка – индивидът да се представи в сходна ситуация след 10 години
завършек – клиентът има нужда от увереност, че ще се справи

Консултативни подходи

Пало Алто: Д. Жаксън – семейна хомеостаза, обезпечена от семейната стабилност. Семейните правила: 1) открити норми, 2) ценности, 3) хомеостатични механизми. Семейните дисфункции са в резултат от недостатъци на правилата. Симетричните отношения в семейството са основани на равенство, а комплементарните – на противоположност и взаимно допълване. Фокусът е върху диадните отношения.

Системен подход на семейно консултиране: Основната идея е кръговата причинност – стилът на общуване, характерът на взаимодействие, личните особености създават затворен възпроизвеждащ се хомеостатичен цикъл. Семейното консултиране цели да разруши този цикъл и да създаде конструктивни варианти на семейно функциониране. Консултантът работи за осънатост в подсистемите. Подходът е подходящ за съпрузи, които смесват родителска и съпружеска роля.

Стратегически подход: Същността му е разработване на стратегия за решаване на проблема, като се отделя по-малко време за причините на възникване. Анализират се факторите, обезпечаващи устойчивостта му и взаимдействията в семейството. Целта е да се измени “проблем-поддържащото поведение.

Комуникативен подход на семейно консултиране: Теоретичната основа на този подход е свързана с анализа на комуникацията между хората чрез концепта за: 1) синтаксиса – обясняващ как от думите се конструират фрази, 2) сементиката – отнасяща се до това дали езикът е понятен или не, 3) прагматиката – поведнческия аспект на комуникацията. Техниките са:

обучение в правилата на ясна комуникация
анализ и интерпретация на способите на комуникация в семейството
манипулация на комуникациите в семейството с помощта на различни прийоми

Поведенчески подход на семейно консултиране: Изучава последователността на опрелени постъпки в семейството. За добри семейни отношения се считат тези, при които има обмен на “приятни” поведения. Причина за семейните проблеми:

А) съпрузите получават малко подкрепление в семейството

Б) В брака се удовлетворяват много малко потребности

В) Новото поведение не получава подкрепа

Г) Единият от съпрузите дава повече подкрепления, откоколкото получава.

Основна техника е поведнческият тренинг, фокусиран върху кондициониране (обуславяне) на необходимото поведение на всеки един от съпрузите, във връзка с по-горе изложените причини за семейните проблеми.

Нормално с дисфунционално съпружество

Джаксън: добър брак е този, който се характеризира с толерантност, уважение, честност, мотивиция на съпрузите да са заедно, сходство на интересите и ценностите, бла, бла, бла. Обозова: стабилният брак се обуславя от съвпадане на интересите и духовните ценности + контрастността на техните лични качества.

Дисфункционалното съпружество се характеризира с неспособност на съпрузите да удовлетворяват един на друг потребностите си в личен и духовен план. Мотивите за встъпване в брак тук са:

бягство от родителите
чувство за дълг
чувство на самотност

В работата се срещат:

погрешен избор на партньор
незавършени отношения с родителите
загуба на илюзиите
съпружеска измяна
съмнения

Стадии на съпружеските отношения:

Избор на партьор
романтизация на отношенията – отсътва реално възприятие
индивидуализиране на стила на съпружеството, формиране на правила
стабилност/изменяемост – уравновесяват се в нормалното семейство
екзистенциална оценка

Идентифицирането на кризисните етапи има важно прогностично значение.

Съпружеското консултиране като процес: Целта е преодоляване на семейните конфликти. Започва се с оценка на уменията в семейните взаимоотношения, описание на проблемите. Основна техника е конструктивният спор.

TEMA 12 Консултиране при криза

Кризисното консултиране е метод на лечение, предназначен да осигури неотложна помощ на хора в критично състояние. Според Томас, кризата е заплаха, предизвикателство, напрежение на вниманието, призив за промяна на действията. Линдеман: кризата е свързана с нормалното състояние на скръб. Каплан: кризата е състояние, резултат на сблъсък на индивида с препятствие, при постигането на важни жизнени цели. Кризата е индивидуалната реакция по отношение на нея.

Характерни особености на кризата

Милър и Искос: общи аспекти на кризата:

промяна в поведението: понижена ефективност.
Субективни аспекти: чувство за безпомощност и неефективност по отношение на онова, което му изглежда нерешен проблем. Налице е възприятието за заплаха или опасност за важни жизнени цели.
Релативистични аспекти: въпреки общити кризисни ситуации, перцепцията за заплахата и за кризисната ситуация са уникални за всеки индивид
Организмични аспекти: преживяване на генерализирано физическо напрежение.

Кризите са резултат от:

загуба
промяна в социалния статус
интерперсонални проблеми
дилеми.

Модел на развитие на кризата

Каплан различава 4 фази: 1) начало, съпроводено с чувство на дискомфорт, 2) стадий на повишено напрежение с непродуктивна дейност и нарастваща дезорганизация, 3) мобилизация на вътрешни и външни ресурси и полагане на нови условия за търсене на изход; 4) максимална дезинтеграция. Кризата може да завърши със взимане на решение във втората и третата фаза. Опасности: неудачни решения, и бягство от проблема.

Принципи на прилагането на кризисни интервенции
1. Активност на консултанта – той е активен поради спешността и състоянието на силен дискомфорт
2. Акцент върху анонимността на клиента – чувство за безопасност
3. Акцент върху достъпността на консултанта – редуцира преживяването за безпомощност
4. Подкрепа – абсолютно необходима, - а) безусловно приемане на клиента и проява към него на топлота, б) увереност на клиента за това, че има изход от неговата ситуация, в) сваляне на отговорността от клиента за развоя на консултацията

Целите на кризисната консултация са:

осигуряване на помощ в овладяването и преодоляването на актуалната психотравмена ситуация
корекция на неадаптивни личностни нагласи

Етапи на кризисната ситуация

Папуш:

Етап 1: установяването на контакт и оценка – клиентът трябва да бъде емоционално приет, за да се свали напрежението.

Етап 2: Интелектуално овладяване на ситуацията: намаляване на напрежението, слушане, формиране на релевантна картина. Техники: а) структуриране на ситуацията, 2) техника на универсализиране и преодоляване на изключителността на ситуацията, 3) техника на включване в жизнения контекст, 4) техника на снемане на напрежението, 5) техника на подкрепяне на самооценката. 6) техника на катарзис чрез вербализация.7) техника на дефиниране на ситуацията (клиентът сам).

Указания за провеждане на кризисните интервенции на този етап:

подпомагане на вербализираното саморазкриване
подсилване на самооценката
създаване на терапевтично взаимоотношение
подпомагане постигането на инсайт чрез разкриване на слабите и силните му страни
подпомагане на клиента в конфронтирането на реалността

Умения:

повторение на казаното
вербалзация
търсене на източника на емоциите

Етап 3: Планиране на действията за преодоляване на кризисната ситуация – след интелектуалното овладяване на ситуацията, се търси разрешение на ситуацията чрез идентификация на целите. Още: техникаат фокусиране върху ситуацията. Клиентът все още не е готов за корекция на нереалистичните си нагласи, т.е. необходимостта за корекцията им – конфронтация – може да намали самооценката му и да актуализира травматичното преживяване. Стъпки в процеса на планиране на действия:

генериране на алтернативни начини за решаване на проблема
избор на една алтернатива
определяне на поведенческите стъпки, които са необходими за постигането й

Основни консултативни умения:

интерпретация, при която консултантът изказва хипотези за възможните способи за разрешаване на ситуацията
планиране, при което консултантът подбужда клиента към вербално формулиране на планове за предстоящата дейност
използване на паузи: свързани с умишлено мълчание от страна на консултанта – стимулира се вербализация и инициатива, но най-вече се опитваме да изнервим клиента, за да каже нещо глупаво и да падне смях

Етап 4: Активна психологическа подръжка. Повишаване увереността на клиента в способностите му да преодолява трудни ситуации, подчертавайки предишни успехи. Не се интерпретират прояви на слабост. Умения: логическо аргументиране, убеждението, внушението.

Вербалната активност на консултанта се променя на всеки етап: от емпатично слушане към съучастие в интелектуалното овладяване. Успешното приключване на четвъртия етап е свързано с разрушаване на проблема на клиента и преодоляване на кризата. Вторият етап е коригиране на неадаптивните нагласи.

Типични реакции на криза

дезорганизация – условия за афективно отреагиране
реакция на демобилизация – снижение във волевото усилие, необходимо за преодоляване на трудности; трябва да се създаде увереност в клиента, разправяме му, че е супермен, черпим го.
Песимистични реакции – същност на тези реакции са негативните представи за бъдещето, което изискват значително търпение за преодоляване, формиране оптимистична представа за бъдещето чрез логически убеждения
Реакции при необратима загуба – емпатия и запълване на ценностния вакуум чрез насочване към различни алтернативи.

ТЕМА 13 Консултиране в детска възраст

Общи характеристики на консултирането на деца

Трябва да се имат предвид два аспекта, свързани с развитието на детето. Единият се отнася до обстоятелството, че детето е индивид с все още недоизградена психична система, което го прави по-уязвимо. Другият се отнася до потенциала на детето, който трябва да бъде разгърнат във физически и личностен план. Тези тенденции трябва да бъдат стимулирани. Наред с терапевтичното, се осъществява и възпитателно въздействие.

Друга особеност на детето е зависимостта от семейството и в частност от майката. Семейството често е източник на фрустрация и напрежение. Това се проявява в амбивалентност към родителите, чувство за непълноценност и емоционално отхвърленост. Постепенно детето става автономно. Следователно консултацията трябва да бъде насочена и към детето, и към семейството, тя трябва да установи дали проблемът не принадлежи на учебната среда. Друг аспект в консултативната дейност с деца е свързан с равнището на социална зрялост и психични особености в предучилищна и начална възраст, когато детето има все още ограничени когнитивни способности.

Консултиране в ранно детство (2-5 г.)

Директни консултативни интервенции не се прилагат. Работи се с трета страна – родители, учители. Те се обучават в определени умения, с които да създадат позитивна среда за детето. Равнища на консултацията:

индивидуална консултация: определен брой индивиди, които влияят на детето
групова консултация: група индивиди, които са в пряка връзка с контингент от множество клиенти; най-често става въпрос за обучение на учители.
Институционална консултация: консултират се директори на институции

Етапи на консултативния процес:

подготвителен етап: изясняват се ценностите, потребностите, целите по отношение на “значимите възрастни” в институциите, които са свързани с деца. Дефинира се консултацията като дейност.
Осъществяване на връзка: на този етап се създава консултативно взаимоотношение, излага се проблемът
Събиране на информация: изясняване на проблема
Дефиниране на проблема: информация за оценка на ситуацията с цел определяне на целите за тази промяна
Определяне на възможностите за разрешаване на проблема – анализ и синтез на информацията с цел решение на проблема
Изпълняване на плана от страна на клиента
Оценка: а) процеса (текущата дейност, или както казва Т. Стоева – “мониторинг”), б) оценка на резултатите: отчитане на крайния ефект; ако проблемът не е решен се връщаме на неговото дефиниране

Консултиране в средния период на детството (5-9 г.)

Трудности в 4 области:

училище – учебния материал
семейство – емоционално пренебрегнато
интерперсонални отношения – страх да се говори с хора
Аз – чувство за лична неадекватност

Играта като основен метод на консултиране в средния период на детството: Това основна дейност за детето. Функции: 1) детето “влиза” в интерперсонални отношения с други деца или възрастни, което оказва влияние върху психо-социалното му развитие, 2) отреагиране на чувствата, 3) себеизразяване, 4) проекция на несъзнавани чувства, 5) справяне с вътрешни конфликти със символи, които детето дори не разбира, 6) използване на предмети като символ на нещо друго, детето се самоизследва. Консултантът използва играта, за да разбере детето, наблюдава го как прави в играта неща, които в животът му са забрани. Дейността и вербализацията са алтернативни начини за комуникация между двамата.

Цели на игровата консултация: При подходът, центриран върху детето, фокусът е по-скоро върху личността на детето, а не толкова неговият проблем. Целта е то да стане по-адекватно като личност. Подходът е насочен към това то:

да развие положителна аз-концепция
да стане по-отговорно
по-самоуверено
да изработи способност за самоприемане
способност за самоконтрол
вътрешен източник на оценка
да развие сензитивност към процеса на преодоляване на трудностите
да развие вяра в себе си.

Консултиране на деца в предюношеска възраст (9-12 г.)

Връстниците тък стават много важни, а основна тема стават интерперсоналните отношения. Децата започват да експериментират със способността да мислят по-концептуално. Според Гумар, в консултацията може да се използва изкуството, защото:

има когнитивна функция
способ за осмисляне на действителността от детето, доколкото мисленето на детето е по-конкретно
съответства на тенденцията за самоизцеление на детската психика, дава му възможност да регресира, или да се открие.
Диагностична функция – проекция на чувства
Самопознание
Средство за самоизразяване при липса на вербални средства
Подкрепя Аза
Носи удовлетворение
Служи за създаване на работни взаимоотношения при силно резистентни и невербални деца
Катарзис на враждебни чувства

ТЕМА 14 Консултиране в юношеска възраст

Правила за консултиране в юношеска възраст

Принцип на косвеното въздействие: Директните забрани се приемат трудно. На младежите се подсказват решения, които те приемат по начин, който им позволява да получат усещането, че сами са взели решението.

Принцип на толерантността: Избягване на авторитарността. За установяванен равноправни отношение е необходимо: а) да се избягва медицинската атмосфера, свързана с акцент върху проблема, б) продоляване на модела на отношение лекар-болен, в) преодоляване на психичната бариера, свързана с възрастта.

Принцип на компенсацията: а) дейност, насочена към ликвидиране на неадаптивни форми на поведение, трябва да се придружи от дейност, насочена към изграждане на по-адаптивни поведения. б) оценяване на успехите на юношата.

Принцип на приятелското общуване: Диференцирано отношение към всеки младеж. Цели се: а) създаване на положителна нагласа към консултанта, която да стимулира юношата, б) повишаване на чувството на отговорност в юношата чрез стимулиране на стремежа да се хареса, за да отговори на проявеното доверие, в) да се повиши самочувсвието на юношата и доверието му в самия него. Понкога е необходима дистанция.

Значими за юношеството психологически и социални сфери

Афективна сфера – интензивна

емпатия – периодът е особено важен в развитието на емпатията
насоки на консултацията с родители – проява на обич
еманципация – а) емоционална, б) нормативна, в) поведенческа.
Насоки на консултацията с родителя: Родителите трябва да се разграничат от проявата на всяка форма на неразбиране – повишаване на тона, наказания.
Емоционални разстройства, афект на неадекватност – несъответствие между високото равнище на претенции и реалните възможности
Насоки за консултативна работа с юношата – подпомагане на ученика или понижаване на прентециите му

Мотивационна сфера

криза на идентичността – специфична за Ю, трябва да се формира самотъждественост
насоки за консултативна работа – а) приемане на своята външност, б) формиране на нови по-зрели отношения с връсниците, в) приемане на съответната за пола роля, г) достигане на емоционалната зрялост, д) достигане на емоционална независимост от родителите, е) подготовка за трудова дейност, ж) за встъпване в брак, и) чувство на социална отговорност, к) формиране на собствени ценности
Ериксън, задачи на развитието за достигане на идентичност: a) развитие на увереност в себе си, б) приемане на съответната на своя пол роля, в) експериментиране с различни социални роли, г) избор на професия, д) формиране на личностна система от ценности, е) търсене и изграждане на своя собствена идеология.

Аз-концепция

повишава се влиянието на връстниците, за сметка на родителското – те влияят на самооценката
стил на общуване в семейството – има значение за формиране на самооценката
насоки за консултация работа с родителя: а) симетреичният стил – формира собствени критерии за самооценка, б) асиметричен стил – ограничено участие на юношата във взимане на решения, неблагоприятна самооценка
психологически защити на юношата: а) проекция, 2) отрицание, 3) рационалзиация

Училище

учебна сфера: трудностите са свързани с – а) особености на познавателните процеси, б) мотивация за учене, в) качества на самоорганизация на ученика
особеност на мотивацията за учене: 1) несъответствия между желания и усилия, 2) несинхронно развитие на външни (пари, похвали) и вътрешни мотиви, 3) несъответствие между осъзнати и реално действащи мотиви при явно доминиране на последните, 4) слаба мотивация за учене, следствие от отношението на родителите към учебния процес; насоки на консултацията с учителя: мотивацията за учене може да се повдигне чрез упражнения за усъвършенстващи отделните компоненти на мотивационната сфера, организация, стимулация на активността
качества на самоорганизацията на ученика: отразява развитието на операционалната сфера; насоки на консултацията с учителя: правилни приоми за учебна работа и самоконтрол
Особености на познавателния процес: обусловени от природни, генетични фактори; учителят: да се съобразява, най-малкото, баси
Сфера на общуване:
Затруднения в общуването с връстниците в училище: липса на умения; насоки за консултиране на юношата: себепознаване, подпомагане, представа за собствена ценност, осъзнаване на мотивите за общуване, разрешаване на собствени проблеми,

Семейство

Насоки на консултацията с родителя: при авторитарни, при демократични:, при либералния, при хаотичния
Фактори на възпитание: 1) равнище на протекция: хиперпротекцията води до високи претенции и недостатъчна опора в себе си + чувство на емоционална отхвърленост, 2) степен на удовлетвореност на потребностите на юношата: избягване на крайностите,

Психо-сексуално развитие

насоки за работа с Ю: да му се помогне да вербализира чувствата си

4.Групово консултиране на юноши

Предпочитан метод. Ю се чувстват сигурни тук, развиват по-добро разбиране за себе си.

ТЕМА 15 Консултиране в напреднала възраст

Кризата на навлизане в третата възраст е свързана с: понижаване във функционалното отношение на някои психологически и физиологически способности, и второ: с прехода от трудова към пенсионна позиция.

Социални “митове” за старостта

Оптимистичен и песимистичен подход... интелектуален упадък – някои ментални функции могат да се влошат, но речевият фонд нараства. А може и да продължат да “израстват”. Модел на отговор – отговарят по-бавно, но могат да решават по-добре комплексни задачи. Сексуалният живот – културни влияния са по-силни от биологичните. Приемаме по-хуманистична позиция – готовност за физическа и психична жизненост.

Характерни особености на индивидите в напреднала възраст

Физически промени: а) упадък в сърдечно-съдовата, дихателната, слуховата, зрителната система. Б) ограничения на подвижността и самостоятелния начин на живот, влияещи върху самочувствието
Психични – а) упадък на интелекта – възприятие и памет

- Времеви хоризонт – планирането е важно за запазване на висшите личностни структури

- Аз-концепция: центриране върху себе си, намаляване на самооценката, , според Калиш – обратното

-Ценностна система – самостоятелност, устойчивост

Самочувствие – свързано е с активността,
Отношение към трудовата дейност – при висока ценност, тежко се преживява оттеглянето
Общуване – социална дезинтеграция при стария човек и стесняване на кръга на общуване.

Типични събития за напредналата възраст, предизвикващи кризисни състояния
1. Пенсиониране – криза, страдание
2. Празно гнездо – нарушава се представа за семейството,
3. Смърт и умиране – скръб, ролева криза
4. Смяна на местоживеене – стрес, уединение, независимост, адаптация
Задачи на развитието в зряла възраст

Консултантът помага в:

1) приспособяване към намалена физическа сила
2) приспособяване към пенсионирането и намаления приход
към смъртта на съпруг/а
връзки с индивиди на същата възраст
адаптация към стари, но променени социални роли, придобиване на нови
удовлетворителен живот

Задачи на адаптация, според Олсен:

признаване на стареенето и ограниченията му
предефиниране на физическото и социално жизнено пространство
търсене на алтернативни начини за удовлетворяване на потребностите
предефиниране на критерия за себе си
реинтегриране на ценностите и жизнените цели

Цели на консултирането

решаване на конкретни проблеми
превантивност

Консултативен процес

реконструкция на миналото – емоционално уравновесяване, катарзис

Подходи: 1) когнитивен – припомняна на положителни събития – самооценка, 2) поведенчески – подобряване на уменията за общуване, 3) семейно консултиране – отчита зависимостта на стария човек от близките му

Превантивна дейност

Не отсъствие на проблем, а пълноценно психо-социално функциониране. Обучение в нови занимания.

Страници