През този период основният проблем на изследователите и практиците е бил свързан с осигуряване на по-голяма достоверност на информацията, която се събира чрез следствените и съдебни действия. Особено внимание се отделя на възможностите за по-успешно разкриване на извършените престъпления и за преодоляване на лъжесвидетелстването
В края на 19-то и началото на 20-то столетие психолозите насочват своите усилия и към по-целенасоченото използването постиженията на психодиагностиката и психопрофилактиката при издирване на неизвестни извършители на престъпления. Оценява се ролята и значението на съдебно-психологическите експертизи за съдебна практика.
Всички психологически изследвания посветени на тези проблеми са допринесли за постигането на по-голяма ефективност в дейността на оперативните, следствените и съдебните органи. Повишена е разкриваемостта на извършителите на престъпления.
Освен това те са помогнали и да се изяснят много важни особености на престъпното поведение, на непосредствените причини и мотивите, свързани с реализирането на конкретно престъпни действия. Установено е по-безспорен начин, на всички разстройства в психиката и в личните качества водят до извършването на престъпления.
Освен от деформации в основните личностни качества, трайното приобщаване към престъпния начин на живот се обуславя и от усвояването на престъпен опит. Неговата стимулираща роля е особено силна при задоволяване на потребностите от самореализация и самоутвърждаване.
Съдебно-психологическите изследвания на престъпните групи и престъпните организации са дали възможност да се изясни и особената стимулираща роля на криминализираната социална среда за приобщаването на подрастващите и младежите към извършването на престъпления.
И за психолозите изследователи и практици, работещи в специализираните държавни органа отдавна отпадна разбирането, че престъплението е чиста случайност в живота на личността или че приобщаването към престъпния начина на живот е предопределено от съдбата, т.е., че е биологично обусловено явление. Много автори в своите публикации все по-често се спират на феномена “предвиктимно поведение”. Този феномен те все по-определено свързват с “подготовката” на личността за извършване на престъпления.
Установено е по-безспорен начин, че през предкриминалния период личността постепенно губи своята жизнена перспектива и това, че може да успее в живота без да нарушава социалните норми. Разбира също така, че за нея престъплението е някакъв шанс да преуспее в живота. Много са и примерите от реалната практика на специализираните държавни органи, които подкрепят тази теза.
Научните изследвания на престъпно поведение и престъпните действия на личността неминуемо са стимулирали изследователите и към изясняване на по-дълбоките вътрешни (интровертни) причини за този обрат в живота и, който я противопоставя на социалната общност. И във връзка с това много изследователи са се изкушавали да изкажат и съображения, че е напълно възможно и реално предотвратяването на част от престъпленията и вземането на изпреварващи мерки определени лица да не се насочат към извършване на престъпления.
Освен тази констатация, редица изследователи изтъкват, че действията, насочени към ограничаване на престъпността, могат да бъдат успешни, ако се проведат по мащабни криминологически и психологически изследвания върху причинната обусловеност на престъпността и престъпното поведение. Позитивен превантивен ефект може да се постигне само, ако своевременно се неутрализират или отстранят причините, които пречат на личността да избере най-добрата жизнена перспектива и да се предпази от увлечения, които биха я подтикнали и към извършване на престъпления.
Всъщност интересът към изследване на причинната обусловеност на престъпността се увеличи през втората половина на 20-то столетие. Тогава и учените и практиците приеха предизвикателството за решително противодействие на престъпността, стихийно възникваща и организирана.
През втората половина на това столетие бяха предприети и реализирани мащабни криминнологически и психологически изследвания на престъпността. В почти всички страни са разработили и се прилагат национални програми за противодействие на престъпността.
Тези изследвания и тези програми показват по недвусмислен начин, че без широко мащабни усилия за стабилизиране на условията на живот на гражданите, гарантиращи тяхната пълноценна социална реализация и социално утвърждаване много трудно ще се стигне до чувствително ограничаване както на стихийно възникващата, така и на организираната престъпност. Смущенията в живота и поведението на личността, предразполагащи към извършването на девиантни и деликвентни действия трябва да се преодоляват и неутрализирането в техния зародиш.
Изследванията по проблемите на криминалната психология могат да допринесат твърде много за решаване на проблема с нулевия старт в превантивната работа, т.е. да се внасят корекции в личностните качества и в поведението на личността преди да е извършила престъпления.
От научните изследвания по криминална психология зависи твърде много как ще се реши въпроса за организацията на изпреварващата превантивна работа и по какви критерии ще се подбират застрашените лица. По всяка вероятност усилията както на научните работници, така и на специалистите трябва да бъдат насочени към ранните периоди от развитието на личността – пубертет, юношеството, ранна младост.
Обект на изследване от криминалната психология трябва да бъдат и трайните негативни последици от продължително ангажиране на личността в извършването на престъпления. Известно е от практиката, че повтарянето на престъпленията ( рецидивирането) реално води до привикване с престъпния начин на живот. По осреднени данни около 35% от извършителите на престъпления повтарят своите престъпни деяния. Освен това известно е също така, че много трудно се постигат корекции в тяхната диспозиционна система и деонтично им отношение към действителността.
Изследвайки многостранно престъпното поведение на личността, криминалната психология може успешно да изясни и проблема за причините и за психичните механизми, които водят до трайното приобщаване на личността към престъпния начин на живот. Едва ли това може да се обясни само с успехите при извършването на конкретни престъпления. Известно е от практиката, че много рецидивисти повтарят своите престъпления и след като са престояли продължително време в пенитенциарни учреждения.
По принцип рецидивистите много трудно преосмислят своя начин на живот и се отказват по свое дълбоко убеждение от извършването на престъпления. Това явление е особено характерно за извършителите на имуществено престъпления – кражби, присвоявания, противозаконни отнемания на моторни превозни средства и др.
Така направените разсъждения върху проблемите, с изследването на които са се ангажирани криминалните психолози показват, че научноизследователската работа по този приложен клон на психологията би могла да се групира в три основни направления:
• Причини и условия за възникване на деформации в съзнанието, в личностните качества и в поведението на личността, водещи до извършването на девиантни и деликвентни действия;
• Психически механизми, обуславящи формирането на престъпно отношение, престъпен замисъл и извършването на конкретни престъпления. В това изследователско направление следва да се включат и психичните механизми, обуславящи престъпното сдружаване, формирането на престъпни групи и създаването на престъпния организации;
• Психични механизми, обуславящи трайното придобиване на личността към престъпния начин на живот.
2.2. Методология и методика на изследване на престъпното поведение
Методологията и методиката на научните изследвания в приложните клонове на психологията зависи в значителна степен от особеностите на техния обект. Най-често това е поведението ли действията на определени лица.
В значителна част от случаите тези действия са обичайни, ежедневни достъпни за наблюдение. В други случаи действията са скрити и трудно могат да се наблюдават непосредствено. Нещо повече, при извършването на престъпления се вземат мерки за прикриване на престъпните действия.
В едни случай, както е при производствената дейност, обектът може да бъде информиран предварително на това, че неговата дейност се наблюдава, включително и това, че наблюдението е свързано с някакво научно изследване. В други случай, както е при престъпността, почти е невъзможно да се прави непосредствено наблюдение на извършващи се престъпни действия. Много трудно се установяват доверителни отношения и със самите извършители, включително и в случаите, когато престъплението е разкрито и те са задържани от органите на полицията.
Недоверието и подозрителността са сериозни препятствия за установяване на доверителни отношения с извършителите на престъпления не само при разследването, но и при организирането и провеждането на научни изследвания с такива лица. Информацията, която съобщават за себе си и за своята дейност много често е неточна и непълна. Правят се и опити за въвеждане в заблуждение на лицата, които ги разследват или провеждат психологическо изследване.
Лицата, извършили престъпления много трудно се съгласяват с тях да се провеждат психологически изследвания. Много трудно се убеждават, че изследването има подчертано научен характер и няма нищо общо с разследването на престъплението, което са извършили.
Тяхната недоверчивост и въздържаност понякога е обусловена и от това, че по-време на предварителното производство и съдебното дирене са успели да прикрият част от своята престъпна дейност. Научното изследване, колкото и добре да бъде организирано, почти винаги ги стимулира към тревожно очакване, че могат да бъдат разкрити и други престъпления, които са извършили.
Повечето от тях са силно обезпокоени и напрегнати и когато изследователят си води бележки по време на самото изследване. Тогава, те се страхуват, че могат да кажат нещо, което след като се запише ще бъде използвано срещу тях.
Всички тези особености показват, че преодоляването на защитните механизми при психологическото изследване на правонарушителите е важно условие не само за неговото реализиране, но и за получаването на достоверна научна информация. Всички опита за принудилно ангажиране на изследваните лица са и опасни и вредни от гледна точка на крайните резултати от психологическото изследване.
Психологическите изследвания по криминална психология имат ретроспективен характер, т.е. те се провеждат след като е извършено престъплението. Твърде ограничени са възможностите за непосредствено психологическо наблюдение на инкриминирано събитие.
Това е една от съществените причини събраната емпирична информация да има подчертано описателен и оценъчен характер и да се базира главно на самонаблюдението и на наблюдението на други лица, които нямат психологическа подготовка. Самата информация не винаги е точна и прецизна тъй като е събирана при условията на повишено емоционално напрежение.
Използването на ретроспективния подход при психологическите изследвания неминуемо налага търсенето и използването на повече източници на информация. Освен от преките участници в престъпления научна информация може да се събира и от лица, които са участвали в разкриването и разследването на дадено престъпление – оперативни работници, следователи и др.
Значителна част от тази информация е отразена в съдебните и следствените дела и може да се систематизира чрез предварително подготвени въпросници. По-добри научни резултати се постигат, ако психологът изследовател сам проучва съдебните и следствените дела и попълва въпросниците.
Освен от съдебните и следствените дела, психологическата информация може да се извлича и от други писмени източници, засягащи живота и дейността на изследваните лица: писма, дневници, характеристики и др. Събраната информация по този начин също може да се систематизира в предварително подготвени въпросници.
Информацията, събрана от писмени източници не винаги е чисто психологическо съдържание. В нея най-често се описват прояви, взаимоотношения, правят се оценки за различни събития. Тя може да се използва само след прецизен анализ от психолога изследовател. Зад описаните събития, взаимоотношенията и субективни оценки главно той може да открие особености на характера, интереси и позиции на личността, както и нейното отношение към правните норми.
Малко по-различно стои проблемът с използването на следствените и съдебни дела. В тях освен детайлно описание на инкриминираното деяние и на извършителите престъпни действия е обобщена информация за причините и мотивите за извършеното престъпление. Много често тези обобщения са подкрепени и със съдебни психологически и съдебно-психиатрически експертизи.
Тези обобщения на следователите могат да се използват. Това не пречи психолозите да проведат и свои изследвания по тези проблеми.
Ретроспективният подход при научните изследвания по криминална психология не е пречка в някои изследвания да се използуват и преки методики за събиране на информация. Най-често в изследователската дейност на криминалните психолози се използва беседата, програмираното интервю, анкетата, различни тестови методики за изясняване особености на характера, темперамента, устойчивостта и диспозицонната система, емоционални модалности, податливост на психично напрежение, деонтично отношение към действителността, възможността за самоконтрол и др.
Психологическите изследвания на престъпното поведение и престъпната реализация на личността обикновено се провеждат след приключване на предварителното производство. В тях се включват лица, за които е установено, че са виновни и им е наложено съответно наказание.
През последните 2-3 десетилетия на 20-то столетие криминалните психолози проявяват все по-голям интерес към изследване на генезиса на престъпното поведение. Става дума за изследване на промените в личностните качества и в поведението, които предшестват и обуславят престъпното ангажиране на личността.
От проведени до сега изследвания на генезиса на престъпното поведение е установено, че към престъпления се насочват главно лица, които не са успели да се реализират пълноценно и които нямат ясна жизнена перспектива. Тези смущения най-често са свързани с разстройства в насочеността на личността и нейната диспозиционна система.
Установено е също така, че перспективността и отчуждението са основни предпоставки за откъсване на личността от здравата социална среда и насочването и към маргинализирана общност, които се занимават и с извършване на неправомерна дейност. Това пренасочване на ангажиментите е предпоставка и за формиране на индиферентно отношение към социалните норми постепенно започва да се приеме като необходимост на ежедневието.
Тези негативни промени са особено характерни за периода на пубертета, юношеството и ранната младост. След тези три периода отклоненията в поведението, свързани и с извършването на престъпления са много рядко явление. Нещо повече, част от тези лица могат успешно да преодолеят своите увлечение, които са ги подтикнали към извършване на противоправни действия.
Изследването на визираните промени и на закономерностите, които ги обуславят може да се постигне, ако научните изследвания се насочат към така наречените маргинализирани общности, при които съществува реална опасност от неправомерни изяви. Това са криминално застрашени лица. Те не са извършили престъпления, но могат много лесно да се ангажират с неправомерна дейност.
При този тип изследвания емпирична информация се събира за смущения в развитието на личността, за прояви и действия ,които предшествуват и обуславят нейното престъпно ангажиране. Самите лица се подбират по определени критерии, които психологът изследовател предварително уточнява.
Като критерии при подбора на тези лица могат да се използват: отчуждаването от семейството и училището, конфликтността, склонността към агресивни прояви, силният стремеж към облагодетелстване, злоупотребата с наркотици и алкохол и др.
Този тип изследвания имат подчертано прогностичен характер. Чрез тяхното провеждане може да се провери склонността на определена категория лица към извършване на правонарушения. Това се постига чрез изясняване на следните проблеми:
• Деформации в насочеността на личността;
• Деформации в нравственото и правното съзнание на личността;
• Склонност към агресивни прояви.
Този тип изследвания дават възможност не само да се изясни опасността от неправомерни изяви при определена категория лица, но и да се вземат мерки за тяхното недопускане. Те са крайно необходими за така наречения нулев старт при противодействието на престъпността.
2.3.Организация и провеждане на изследванията по криминална психология
По принцип научните изследвания по криминална психология са строго специализирани и се провеждат най-често от ведомствени научни звена – научни институти и лаборатории. Обикновено такива звена се създават в МВР и в съдебната система.
В Република България такива изследвания се провеждат в два научноизследователски института от системата на МВР (Научно изследователски институт по криминалистика и криминология и Научен институт по психология), а в съдебната система – Съвет за криминологични изследвания.
Освен това научни изследвания по криминална психология могат да се реализират и в университетски и академични научни звена. Въвеждането на юридическата психология, като университетска учебна дисциплина реално допринесе за повишаване на интереса към тези изследвания и от научни звена, извън сферата на специализираните държавни органи.
Освен психолозите, интерес към проблемите на криминалната психология проявяват юристи и психолози. Първите свързват своя интерес с противодействието на престъпността, а вторите с корекционно-възпиталната работа.
По-голямата част от проведените до сега изследвания по криминална психология имат подчертано приложен характер. Чрез тях се търси по-добро решение на проблеми, свързани с дейността на оперативните органи на полицията, на следствието и съда.
Наред с тях, през последните години бяха публикувани и редица монографии посветени на основополагащи проблеми на науката криминална психология. Става дума за такива проблеми, като: същност и особености на престъпното поведение, психични механизми на престъпното поведение, мотиви и мотивация на престъпно действие, престъпно сдружение и престъпни организации и др.
Повечето от специалистите, които се занимават с проблемите на криминалната психология, провеждат самостоятелни психологически изследвания. Разбира се не са малко и тези, които се включват в екипи от специалисти от други научни области: юристи, социолози, психиатри и педагози. Те участват в така наречените комплексни научни изследвания по проблемите на престъпното поведение.
Комплексния подход при изследване на престъпността и престъпното поведение се наложи от криминологията. Главно юристите-криминолози търсят активно сътрудничество от други области на науката. Това сътрудничество не е самоцел , а необходимост, свързана с търсенето на възможности за по-задълбочено изследване на престъпността.
Този подход се налага и в нашата страна. В българската асоциация по криминология, освен юристи, членуват социолози, психолози, психиатри, педагози и др.
Комплексните научни изследвания на престъпността и престъпното поведение имат представителен характер. И това е така, тъй като те са ориентирани към изследване на големите съвкупности от лица. При тях се работи с предварителна извадка.
Освен представителни изследвания по криминална психология могат да се провеждат монографични и типологични изследвания.
При монографичните изследвания се работи с малка съвкупност от лица. Психологът изследовател се насочва към цялостно и задълбочено изследване на всички. Например, монографичното изследване може да се проведе на извършители на убийства, на изнасилвания, на убийство в определено населено място или за определен период от време.
Монографично може да се изследва престъпната дейност на една престъпна група или на определена престъпна организация. При тези изследвания се обръща специално внимание и на вътрешно груповото взаимодействие, както и на организацията и управлението на тези общности.
При типологичните изследвания също се работи с малки съвкупности от лица. Особеното при този подход е това, че не се търсят възможности пълно и всестранно изясняване на престъпното поведение, а се изследват само някои аспекти. Така например обект на такова изследване могат да бъдат причините за определен вид престъпления, но могат да бъдат и мотивите за тяхното извършване.
Типологичните изследвания дават възможност да се изследва много задълбочено и много прецизно определен параметър на престъпно поведение: замисъл, мотив, отношение към реализираното престъпно деяние и др.
Представителните психологически изследвания най-често се използват при изследване на социалнопсихологически закономерности, специфични за формирането на престъпно поведение и за престъпна реализация на личността. Този тип изследвания могат да се използват и при разработването на психологична типология на извършителите на престъпления.
Експерименталният метод се използва по рядко в криминалната психология. Много трудно е на един изследовател или група да внесат промени в обстановката, при която се реализира определена престъпна дейност. Това може да се направи само от органите за управление.
Разбира се напълно възможно е да се проследи негативното или позитивното влияние върху престъпната активност на промени в условията на живот, наказателната политика или на промени в организацията на превантивната дейност и най-вече ранната профилактика.
Изборът на едни или друг подход при организирането и провеждането на научни изследвания по криминална психология зависи главно от проблемите , които предстоят да бъдат изяснявани. Комплексните и сложни научни проблеми, които провеждането на представителни научни изследвания. При по-малките и по-ограничени проблеми добри резултати могат да се постигнат и чрез провеждането на монографични и типологичне изследвания.
Освен от характера на проблема, които трябва да изяснява, подборът на подхода зависи и от реалните възможности на изследователя да проведе научно изследване и да изясни даден проблем. Не бива да се поемат научни ангажименти, които не можем да изпълним.
В историята на криминалната психология са известни много опити, които са завършили без успех, тъй като изследователите не са били подготвени за тяхното реализиране. Вярно е, че големите научни достижения са свързани с много усилия, но това едва ли оправдава научните авантюри.
Психологическите изследвания на престъпното поведение трябва да се реализират от добре подготвени психолози.
Всяко изследване по криминална психология трябва да стартира прецизно разработена план програма. В нея изследователят прецизира своите виждания за научния проблем и за възможностите да бъде изяснен.
Всяка план-програма за научно изследване по криминална психология съдържа:
• Обосновка на темата на изследването;
• Цел и задачи на изследването;
• Хипотези (научни предположения) на изследването, които трябва да бъдат изяснени;
• Изследователски методи и инструментариум за събиране на емпирична информация;
• Команден план за провеждане на изследването;
• Обработка и анализ на събраната емпирична информация;
• Написване на научен доклад, студия, монография, статия и др.
Реализирането на план програма на всяко научно изследване по криминална психология може да се изпълни самостоятелно, но това може да се постигне и чрез използването на сътруднически апарат. При използване на повече специалисти е нужна много добра координация на тяхната работа.
Успешната изследователска работа на младите психолози предполага активно сътрудничество с по-опитни. Хубаво е, ако в началото те участват в изследователски екипи.
Научните изследвания по криминална психология ще спечелят, ако криминалните психолози използват активно и сътрудничеството с оперативните работници, следователи, съдии и прокурори. Тяхното мнение, макар и де не винаги прецизно в научно отношение, е полезно за научните изследвания по криминална психология.
Освен активното търсене на научни и чисто практически консултации младите криминални психолози ще спечелят и ако направят всичко, което зависи от тях за получаване на компетентно научна оценка на своята разработка.
Компетентното оценка е крайно необходима за успешното завършване на всяко научно изследване и за научното израстване на криминалните психолози.