Предмет и задачи на юридическата психология

Всяка наука, изучавайки едно или друго явление от реалната действителност, се развива и усъвършенствува. Самата изследователска дейност реално води не само до натрупване на значителен изследователски опит, но и до формиране на подклонове на дадената наука, т.е. до разчленяване, до вътрешно структуриране на науката. Този процес е характерен за всички науки, в това число и за психологията.

В началния период от своето развитие психологията е наука за психичните процеси и явления, за тяхната същност и особености, за техните качествени характеристики.
Постепенно в процеса на развитието на тази наука се създават предпоставки за възникване на самостоятелни психологически науки, които изследват различни аспекти на явлението човешка психика.
В продължение на около две столетия възникват и се утвърждават такива фундаментални психологически науки, като: психология на личността, психология на дейността, психология на познанието, генетична психология, психофизиология, психокибернетика, психолингвистика, парапсихология, диференциална психология, психодиагностика и др.
Причини: Сложно обусловено явление. Неговото развитие в филогенетичен и онтогенетичен план се обуславя от различни закономерности, които се изследват от самостоятелни науки.

Вътрешното диференциране на психологическите науки се обуславя и от това, че самата обществена практика се влияе от различни психологически закономерности, които трябва да се изследват от самостоятелни психологически науки. Стремежът да се използуват максимално постиженията на фундаменталните клонове на психологията в различните области на обществената практика и социалното управление е допринесъл за възникване на множество приложни психологически науки: професионална психология, военна психология, юридическа психология, трудова психология, транспортна психология, авиационна и космическа психология, инженерна психология и др.

Този процес продължава и в наши дни. Той реално води до вътрешна диференциация на някои от приложните клонове на психологическата наука.

Научното психологическо знание дава възможност да се видят по-дълбоко и да се оценят по-всестранно психологическите предпоставки на всяка човешка дейност, включително и да се постигне по-голяма ефективност от нейното практическо реализиране.

През втората половина на двадесетото столетие особена актуалност за социалната практика и социалните науки придоби борбата с престъпността. И това е свързано с бързото разрастване на това социално явление, свързано е и с трудностите при неговото ограничаване и преодоляване.

При решаването на научните проблеми на борбата с престъпността, освен правните науки са ангажирани: социологията, криминологията, психологията.

Използването на психологическите знания в борбата с престъпността се реализира в три основни направления:

• при изучаване същността и особеностите на престъпното поведение и престъпната реализация на личността;
• при организиране на работата при разкриването, разследването и наказателното преследване на извършителите на престъпления;
• при организиране на профилактичната дейност и на дейността на пенитенциарните учреждения.

Психологическите знания и в трите направления дават възможност да се изяснят по-добре и по-пълно определени тенденции в престъпността и в престъпното поведение, да се анализира най-задълбочено определен оперативен, следствен и съдебен опит, да се подобрят и използуват по-ефективни методи и средства в дейността на органите, ангажирани в борбата с престъпността.

По-системни опити за научна психологическа подготовка на юристи се правят в края на XIX век и началото на XX век. Нещо повече, това е период през който в редица университети се предвижда изучаването на юридическа (съдебна) психология от бъдещите юристи.

През този период се утвърждава и разбирането, че в борбата с престъпността трябва да се използува специализирана наука – юридическа психология.

В началото на този период интерес към използуване на специализирани психологически знания се проявява главно от следователите и съдиите. Това е съществена причина тази наука да е по известна и по-популярна като съдебна психология.

На един по-късен етап се лансира идеята, че приложното поле на тази наука може да бъде много по-широко като в нея се включат и проблемите на криминалното поведение и криминалната реализация на личността, а също така и проблемите на профилактиката.

Руският учен Ковальов лансира идеята, че тази наука трябва да се нарича юридическа психология, тъй като тя изследва не само проблемите на предварителното производство и съдебния процес, но и редица други правно-регламентирани дейности, свързани с борбата с престъпността.

Самите специализирани държавни органи са задължени не само да разкриват и санкционират извършителите на престъпления, но и да не допускат тяхното извършване. Предотвратяването на извършването на престъпление е важна задача за всички специализирани държавни органи.

При това разширяване на предметната област на юридическата психология постепенно се наложи определението, че тя е наука, която изучава психологически закономерности, специфични за борбата с престъпността като особена социална дейност.

Като приложен клон на психологията, юридическата психология е съпричастна и към трите основни направления на борбата с престъпността:

• издирвателна (оперативно-издирвателна) дейност;
• разследване и наказателно преследване;
• превантивна работа.

Като наука тя е ангажирана с изясняване на психологическите закономерности, които обуславят и съпътстват тези три основни направления на борбата с престъпността. Научен интерес представляват както факторите, които облекчават и стимулират дейността на специализираните държавни органи, така и тези, които затрудняват или препятстват.

Научните изследвания по юридическа психология дават възможност да се решат по-успешно следните проблеми:

• да се постигнат по-добри резултати от разследването и наказателното преследване на извършителите на престъпления;
• да се постигнат по-добри резултати от работата по предотвратяване извършването на престъпления;
• да се осмисли и да се използува по-пълно натрупания опит по разкриването н престъпления или по предотвратяване на тяхното извършване;
• да се постигнат по-добри резултати от управлението на звената от специализираните държавни органи, ангажирани в борбата с престъпността.

Научните изследвания по юридическа психология са насочени към изясняване на три психологически закономерности:

• психологически закономерности, свързани с разкриването на извършителите на престъпления;
• психологически закономерности, свързани с разследването и наказателното преследване на извършителите на престъпления;
• психологически закономерности, свързани с предотвратяване на извършването на престъпление.

Значителна част от тези закономерности имат по-дълготрайно значение за борбата с престъпността. Другите са по-краткотрайни, т.е. имат преходен характер. Преходният характер на определени психологични закономерности определя (зависи) от промените в условията на живот и дейност на хората, от настъпилите промени в обстановката, при която се реализира дейността на специализираните държавни органи.

Така представените предмет и задачи на юридическата психология като приложен клон на психологическите науки не се приема еднозначно от всички специалисти, ангажирани с научноизследователска или научноприложна дейност.

Една част от специалистите продължават да изтъкват, че тя трябва а обслужва главно съдопроизводството. Тя не бива да се занимава със специфичната дейност на органите на полицията.

Друга част от психолозите пледират за разширяване на предметната област на тази наука, като в нея се включат освен проблемите на съдопроизводството и проблемите на престъпното поведение и на дейността на пенитенциарните учреждения. Това становище е особено характерно за част от представителите на руската психологическа школа. То е застъпено и в учебника по юридическа психология на В.П.Васильов.

Това схващана, популяризирано и в България, реално води до формално обединяване на проблемните области на три самостоятелни приложни клонове на психологията: криминална психология, юридическа психология и пенитенциарна психология,

Криминалната психология е самостоятелен приложен клон на психологията, който се занимава с престъпното поведение и престъпната реализация на личността. Юридическата психология използва постиженията на тази наука при изследване на психологическите проблеми на издирването, разследването и съдебното дирене и предотвратяването на престъпления, извършени от отделни граждани, или от организирани престъпни групи или престъпни организации.

Пенитенциарната дейност, макар и правно регламентирана е строго специфична. Тя е насочена към ресоциализацията на правонарушителите, т.е към тяхното поправяне и превъзпитание при условията на ограничена свобода. Тези условия са твърде различни от условията, при които се реализира дейността на правозащитните и правораздавателните органи. Твърде различна е и правната материя, чрез която се регламентират тези дейности.

Това е формално обединение, което трудно може да се обоснове със значими научни доводи.

Извод:

Разширяването на предметната област на съдебната (юридическата) психология може да стане главно с включване на две дейности, които са свързани със съдопроизводството – издирването на извършители на престъпления и предотвратяване на извършването на престъпления.

Това разширяване на предметната област на тази наука е оправдано както от научна, така и от практическа гледна точка. В случая става дума не за различни дейности, а за различни аспекти на една и съща дейност, свързана с организирано противодействие на престъпността.

Разширяването на предметния обхват на съдебната психология, като в него се включат и дейностите по разкриване и предотвратяване на престъпления, напълно оправдавам и идеята за промяна в нейното название. Вместо старото название съдебна (процесуална), да се приеме новото – юридическа. А това означава, че тя е строго специфичен приложен клон на психологията, който обслужва едно от главните направления на юристпруденцията – противодействието на престъпността.