Проблемът
за мястото на психологията е необятен.
Психологията е наука с огромна популярност.
В действителност се смята, че в много
отношения психологическата наука е
най-старата, а като систематизирано
знание е прохождаща. Има три хипотези
за психологията като наука:
1/ изхожда се от
хипотезата, че независимо от сложността
на обективната реалност, тя е познаваема
за човека, т.е. имаме теоретичен модел
за познание в науката. Трябва да се
помни, че този модел е винаги опростен
и абстрактен, доближава се до реалността,
но не е реалност.
2/ Светът, битието,
познанието за тях следва да се разглежда
като система от взаимно свързани
подсистеми и системни елементи, като
се спазва приоритет на цялото пред
частите.
3/ Всяко достижение
на отделните науки се интегрира. И
психологията се явява тази, която
интегрира всяко познание за човека и
неговите взаимоотношения. Това поражда
проблем – в психологията се формират
много междинни области. По своето
съдържание и проблематика някои от тях
са така различни една от друга, че
съответните специалисти по-лесно намират
общ език и взаимно разбиране със
специалисти от други гранични с
психологията области на науката,
отколкото със свои колеги психолози.
Това доказва,
че съвременната психология е система,
а не сбор от науки и тази система е широка
и разнообразна. Ако си представим
природознанието, социологията и
философията като върхове на един
триъгълник, то психологията е в средата
на този триъгълник, като тя се формира
на базата на трите науки, едновременно
с това ги обединява.
Връзка с други
науки – медицина, педагогика, идеология,
екология и др.
Класификация
на психологическите науки – Генчо
Пирьов
I.
Въз основа на доминиращата проблематика:
1. Обща психология:
а/ психология
на познавателните процеси;
б/ психология
на личността:
- характерология;
- психология на темперамента, способностите и т.н.
2. История на
психологията.
3. Еволюционна
психология:
а/ зоопсихология;
б/ възрастова
психология:
- психология на детско-юношеската възраст;
- психология на възрастните.
4. Диференциална
психология.
5. Народопсихология
и етнопсихология.
II.
Въз основа на доминиращите методи:
1. Експериментална
психология.
2. Психодиагностика
и псохометрия.
3. Математическа
психология.
III.
Въз основа на връзката на психологията
с практиката:
1. Педагогическа
психология:
а/ психология
на обучението;
б/ психология
на възпитанието;
в/ психология
на учителя и учителския труд.
2. Психология
на труда – инженерна, транспортна,
психология на летеца, космическа, на
търговията и т.н.
3. Социална
психология – на управлението, на
религията, екологична, на здравето,
конфликтология и др.
4. Психология
на спорта и културата.
5. Медицинска
психология:
а/ клинична;
б/ психопатология.
6. Юридическа
психология:
а/ съдебна;
б/ криминалистическа;
в/ пенитенциална
(затворническа).
7. Психология
на творчеството.
8. Екологична
психология.
IV.
Въз основа на връзка с други науки:
1. Психофизика.
2. Психофармакология.
3. Библиопсихология.
4. Кибернетична
психология.
5. Специална
психология – логопедия и др.