Дейностен подход в психологията

Най-популярният подход в психологията през 20 век е дейностният. Методологичната му основа е принципът за единство между външната и вътрешната дейност на човека. Същностен елемент на дейностния подход е категорията предмет на дейност. Изходен момент при изучаването на психиката и психичното развитие на човека чрез този подход е анализът на преобразуване на психическото отражение в процеса на основните предметни дейности (игра, учене, труд). В процеса на дейността се формират и функционират висшите психични функции, формира се личността. През целия си живот човек е ангажиран с някаква дейност. В индивидуално-психологически аспект (онтогенетичен) този процес започва с играта. А в исторически аспект (филогенетичен) започва с труда. При психологически анализ на дейността се разглеждат в единство субект (извършител на дейността) и обект, към който е насочена тази дейност. Дейността не е механичен сбор от външни въздействия с материални предмети, нито пък сбор от психични процеси.
Тя е реален процес на взаимоотношения между човека и предметната действителност, опосредстван от оръдията на дейността и психичното отражение. Основно свойство но външната дейност е нейната предметност. Оръдията, с които тя се осъществява са определящи по отношение на вътрешната дейност. Външната предметна дейност и съответстващата й вътрешна психична дейност имат аналогични структури, като външната е главна и определяща. Това означава, че структурата на външната дейност се пренася (отразява) и образува структурата на психичната дейност. Това пренасяне се нарича интериоризация.

Според Пиаже интериоризацията е преход от сензо-моторен аспект към мисловен. Следователно интериоризацията е процес на развитие на висшите психични функции – реч, мислене, въображение и т.н., процес на развитие и формиране на интелектуалните, качествените, естетическите и т.н. характеристики на личността.

Друг процес е екстериоризацията. Той е обусловен от факта, че човекът като субект на
дейността е преди всичко активно същество, което не само търпи въздействието на средата, не само се приспособява, но и активно я изменя. Екстериоризацията е процес на обективизиране, “изнасяне навън” на висшите психични функции. Чрез екстериоризация вътрешните умствени действия и операции се връщат към предметната действителност в качеството си на нов материален продукт. Процесът на преминаване на външната дейност във вътрешен аспект е процес на формиране на знание, на нов познавателен и поведенчески опит. Той е винаги емоционално обагрен, съпроводен от съответните психически преживявания на удоволствие и неудоволствие, на възбуда и тревога. Тези преживявания също се пренасят в индивидуалното съзнание и определят отношението на личността към извършената дейност.

Дейността е съществено условие за развитие на личността, за реализиране на качествата на личността, но самата дейност, качеството на нейното изпълнение, резултатите от нея, зависят от степента на развитие на личността. Във всяка дейност могат да се открият следните компоненти: потребности и мотиви, цели и действия, конкретни операции. Потребностите са най-интимното ядро на дейността – подбуда за действие (включва желание, нагласа и т.н.). Действието е относително завършен елемент на дейността насочен към осъществяване на определени цели, съответстващи на дейността. Действието може да бъде външно (с участие на двигателен анализатори сетивните органи) и вътрешно (осъществява се чрез психичните процеси). Операциите са най-малкия компонент от действието.

Дейността отнесена към субекта има следните характеристики:

1/ отражателен характер – дейността се отразява в психиката под формата на образи и знания;

2/ гносеологичен характер (познавателен) – чрез дейността се формира интелектуалната съставка на личността във вид на понятия, умствени операции и умствени действия;

3/ характера на отношение – всяка дейност предизвиква определени преживявания под формата на емоции и чувства;

4/ прогнозиращ характер – всеки си изгражда програма, идеален теоретичен модел за желаната практическа дейност;

5/ формиращ характер – формират се висшите психични функции;

6/ характер на общуване.