Методологията
е система от принципи и начини за
организиране и осъществяване на
теоретическата и практическата дейност
на човека, а също така и учение за тази
система. В различни етапи от развитието
на човешката култура са се формирали и
различни методологически системи, които
са детерминирани от степента на
социално-икономически ръст на конкретната
историческа епоха. И преди всичко от
степента на развитие на естествознанието.
В периода на зараждане но капиталистическия
строй се приемат за водещи принципите
на механиката – Декарт – той задава
въпроса с помощта на какви методи може
да се получи ново истинско знание. За
изходна предпоставка на тази теория,
наречена рационалистическа методология,
така се приема аксиомата за самоочевидността
на истината, т.е. интуитивно самонаблюдение
без търсене на допълнителни доказателства.
Емпиричната
методология се свързва с името на Джон
Лок, който разработва такива начини на
мислене, които позволяват научните
знания да се извличат от сетивния опит
на изследователя.
Георг
Хегел в противовес на тези две направления
развива т.нар. диалектическа методология,
която има характер на всеобщ метод на
познание и духовната дейност. Разработените
от Хегел закони на диалектиката и
категориалния апарат представляват
инструмент на разума, който позволява
от принципно нова гледна точка да се
търсят взаимовръзки, противоречия,
развитие на природата, обществото и
човека.
Нов
етап в развитието на методологията
бележи Карл Маркс, който стъпва на
рационалните принципи на диалектическата
методология, анализирайки
социално-икономическото развитие на
обществото. Нарича се диалектически
материализъм. Според него теорията е
резултат от процеса на научните
изследвания, а методът е начин за
достигане и структуриране на знанието.
Диалектическият
материализъм включва законите, принципите
и категориите на диалектическата логика.
Най-общите закони на философската
диалектика са:
1/
закон за единство и борба на
противоположностите – основен източник
на развитие;
2/
закон за количествените натрупвания и
качествените изменения;
3/
закон за отрицание на отрицанието –
характеризира насочеността на развитието,
развитие на новото, приемствеността и
повторяемостта.
Методите
са емпирична конкретизация на
методологията. Те са начините, пътищата,
средствата за получаване на факти за
психическите явления.
Според
Борис Ананиев в психологията могат да
се разгледат четири групи методи:
1/
организационни методи – лонгитюден
метод, комплексен метод и сравнителен
метод;
2/
емпирични методи – наблюдение,
самонаблюдение, експеримент,
психодиагностически методи, биографични
методи, анализ на продуктите от дейността;
3/
методи за обработка на данните от
изследванията – статистически и
математически методи;
4/
интерпретационни методи – генетичен
метод (който е анализ на психическите
факти с определяне на фази, стадии,
особености), системно-структурен метод
– осъществяват се и се установяват
структурните връзки и зависимости между
всички качества на личността.
Класификация
на Пирьов:
1/
наблюдение – обективно (пряко и
опосредствено), теренно;
2/
самонаблюдение;
3/
лабораторен експеримент;
4/
тестове;
5/
психолого-педагогически експеримент;
6/
психолого-педагогическа характеристика;
7/
психологически профили.
Принципни
положения при избор на методи:
1/
обективност;
2/
достоверност и надеждност на резултатите;
3/
комплексност – повече от един метод;
4/
ненарушаване правата на обектите на
изследване;
5/
оценяване на изследвания обект от гледна
точка на конкретната жизнена реалност;
6/
центриране върху проблема, а не върху
личността.