Психоанализата
е свързана с името на Фройд. Означава
разширение на душата, появява се на
основата на психиатричната практика
за лечение на психични заболявания.
Според Фройд психоанализата означава:
а/ процедура за
изследване на иначе трудно достъпни
психични процеси;
б/ метод за
лечение на невротични разстройства,
които се опират на това изследване;
в/ редица
придобити чрез изследване научните
познания, които постепенно прерастват
в нова научна дисциплина.
За психоанализата
се твърди, че е:
- метод на изследване, който се състои в изясняване на сънища, фантазии,налудни идеи, въз основа на свободни асоциации на субекта, но може психоаналитично тълкуване да се прилага и върху произведения на даден автор;
- психотерапевтичен метод, който се основава на изследване на личността и се характеризира с контролирано тълкуване на съпротивата, пренасянето и желанието;
- съвкупност от психологически и психопатологическ теории, чрез които се систематизират даденостите на психоаналитичния метод на изследване и лечение.
Основната
теза на Фройд е, че психичното е борба
между съзнателни и безсъзнателни прояви,
като безсъзнателните имат приоритетна
роля.
Основните
инстинкти са: инстинкта за живот –
сексуален (ероса) и инстинкта към смъртта,
който обяснява агресивните и разрушителни
прояви.
Последователи
на Фройд е Юнг, който е против идеята за
сексуалните влечения като определящи
личностната развитие на човека. Приема
идеята за безсъзнателното, но включва
в тази сфера преживяното от човечеството
през ранния етап от неговот съществуване.
От Юнг е и типологическата класификация
на хората интроверти и екстроверти.
Друг
последовател на Фройд е Адлер, който
създава индивидуалната психология, в
която основни понятия са стил на живот,
чувство за общност, комплекс за
малоценност.
Характерни
черти на психоанализата:
1/
формира определени твърдения, свързани
със структурата на личността – То, Аз,
Свръх-аз, с мотивацията, с външната и
вътрешната регулация на личността;
2/
има отношение по въпроса на еволюционната
психология относно фазите на изживяване
на удоволствието;
3/
има отношение към междуличностните
отношения и конфликти;
4/
има отношение към психодиагностиката
– метод на свободните асоциации,
тълкуване на сънищата.
В
по-съвременен вариант психоанализата
е представена от Бърн и неговия
транзакционен анализ на взаимоотношенията
между трите съставки на личността:
родител, възрастен, дете – Свръх-аз, Аз,
То.
Когнитивна
психология
Води
началото си от гещалтпсихологията и е
реакция срещу бихевиоризма и механистичното
виждане за човека като елементарен сбор
от части. Ключови понятия са: знание,
познание и идеята, че и в емоционално-чувствените
процеси се съдържат познавателни
компоненти.
Значение
за практиката на когнитивното направление:
1/
обръщане на внимание на потребностите
и мотивите в структурата на личността;
2/
разработки, свързани с лидерството;
3/
проблеми, свързани с вътрешни конфликти
и тяхното отражение в социалната
реалност;
4/
стереотипи, шаблони и тяхната роля в
ежедневието, конформизъм, източници на
конформистко поведение, преодоляване
на конформизъм;
5/
техники като конформиране, обяснение,
изясняване, информиране, обобщаване,
генерализиране;
6/
наличие и преодоляване на когнитивен
дисонанс.