Според Фройд
– съзнание, свързано с Аз-а; предсъзнателно
– онзи материал, който трябва да бъде
предаден на съзнанието и свързан с Аз-а;
Супер – Аз; безсъзнателно – недостъпния
до съзнанието материал, подвластен на
То и Супер – Аз отчасти.
Психиката се
състои от:
Психични процеси
|
Психични състояния
|
Психични свойства на
личността
|
1.когнитивни
(познавателни)
2.емоционално-чувствени
(афективни)
3. поведенчески (волеви)
|
Тревожност,
виновност,
стрес,
фрустрация,
еуфория,
депресия,
съмнение, …
|
Насоченост
Темперамент
Характер
Дарби
Способности
Талант
|
Психичните
процеси са представени в трите основни
вида. Характерно за тях е, че имат начало,
развитие, край. Протичат различно във
времето и са зависими от останалите две
съставки на психиката.
Когнитивните
(познавателни) психични процеси са
субективен, идеален образ на
действителността. Тяхна характеристика
е психичния образ. Когнитивни процеси
са: усещане, възприятие, представа,
мислене, реч, памет, внимание, въображение.
Прието е условно да се разделят на низши
и висши, като висшите се наричат висши
психични функции и имат опосредстван
характер.
Емоционалните
психични процеси се делят на емоции
и чувства. Емоциите са отношения към
стимули, свързани с биологичните
потребности на индивида (те са отношения
на равнище индивид). А чувствата са
отношения към стимули, свързани със
социалните потребности на личността
(отношения на равнище личност). Според
класификацията се делят на настроения,
афекти, страсти. А чувствата са:
практически, нравствени, интелектуални
и естетически.
Поведенческите
психични процеси са външен материален
израз на психичните процеси и стават
реални благодарение на механизми, чрез
които външната психична дейност се
опредметява във вътрешна такава, и
обратно, процесът на трансформация на
вътрешната във външна психична дейност.
Поведенческите процеси зависят от
инстинктите, условните рефлекси, реч,
ценностна система и означават воля.
Психични
състояния
Тревожност
– има отношение към бъдещо вероятно
събитие, за което съществуват няколко
изхода.
Виновност
– има отношение към миналото, чувство
за вина, което се формира от обществото
и деструктурира социализацията на
личността.
Стрес
– състояние, в което се изпада при рязка
промяна в природната или вътрешно-личностна
среда.
Фрустрация
– ефект на прекъсване на дадена дейност,
която е в ход на изпълнение поради
обективни причини. Реакциите са агресия
или регресия.
Еуфория
– състояние на веселост, което не
съответства на действителността
(противоположното състояние е дисфория).
Депресия
– състояние, съпроводено с потиснато
настроение без външна причина. Характерно
е безпричинно мрачно, злобно настроение,
нервност, неподвижност, недостиг на
сън, тъга, униние, суицидни мисли.
Съмнение
– свързано с познавателната сетивност
на човека, непрекъснато търсене на
доказателства за някаква теза.
Психични
качества на личността
Насоченост
– включва потребности, мотиви, интереси,
ценности, убеждения, светоглед и т.н.
Способности
– функционален ансамбъл от затвърдени
индивидуални свойства на психичните
процеси, познавателни психични структури,
концептуални модели, изградени върху
комплекса от нервно-психични особености
на личността, формирани в процеса на
дейността и осигуряващи продуктивност
в работата на човека.
Заложби,
дарби – вродени функционални
особености, предпоставка, а не задължително
условие за реализиране на способност.
Една заложба може да послужи за развитието
на много способности.
Талант
– специална надареност с високи
постижения в дадена област.
Гениалност
– обща надареност с високи постижения
в няколко области.