Тревожността е универсално човешко преживяване, изразяващо се в: страх, опасения, затруднение, несигурност, безпокойство. Не са редки и проявите на разстройство на съня. Много често към тези психични преживявания се добавят и телесни оплаквания, без наличието на соматични заболявания.
"Проблемното" поведение (включително и употребата и злоупотребата на алкохол и психоактивни вещества), както и възникващи трудности в общуването са много често защитен механизъм срещу тревожността.
Тревожността може да бъде "нормална" реакция на здравия човек на съответна причина. Тогава тя организира нашите ресурси за справяне и човек се адаптира и/или преборва със съответния проблем
Тревожността може да бъде остра и да настъпи внезапно с или без причина
Тревожността може да бъде и хронична (най-често при неправилно поведение спрямо острата тревожност)
По интензивност тревожността се дели на: лека, умерена, тежка и "паника" (внезапно възникващи соматични симптоми с характера на задушаване или остър сърдечно-съдов инцидент)
Тревожността е лечимо състояние и колкото по-навременна е диагнозата и по-адекватни предприетите мерки, толкова рискът от хронифициране е по-малък.
Какви състояния на тревожност познаваме?
Фобийни разстройства - страх и тревожност при среща с конкретен обект или при попадане в определена ситуация. Срещат се по-често при жени. Най-честите видове са:
Агорафобия - страх да бъдеш сам или да си на отворени публични места, където не можеш да се скриеш. Такива хора много често не напускат дома си.
Социална фобия - избягване на ситуации, които могат да доведат до критика и/или неодобрение на други хора. Този вид фобия се среща еднакво често и при двата пола
Специфични фобии - страх, ограничен до строго специфични ситуации. Напр: страх от високо; от затворени помещения; от говорене; от кръв; от вода; от огън; от животни
Паническо разстройство - епизодично възникваща тревожност, която не се ограничава до определена ситуация и в този смисъл има елемент на "внезапност" и "непредсказуемост"
Има чести телесни оплаквания - сърцебиене, задушаване, слабост в крайниците, изпотяване, замайване, световъртеж
По време на тези пристъпи е налице силен страх от смъртта, от загуба на контрол и/или "полудяване"
Генерализирана тревожност - трайно състояние на страх, напрежение, нервност с или без вегетативни симптоми, мускулно напрежение, неспецифичен болков синдром
Налице е "свръхактивност" на онази част от нервната система, която се нарича "вегетативна" и инервира всички вътрешни органи, която е причина за телесните оплаквания
Човек с подобен проблем изпитва мъчителни опасения, че може да се "случи нещо лошо", без реални основания за това.
Натрапливо разстройство - мъчително появяващи се и повтарящи се мисли, които не могат да бъдат преодоляни волево. Често това е съчетано и с действия и/или ритуали за преодоляване на страха и тревожността.
Реакция на стрес и разстройство в адаптацията - преходно състояние със значителна тежест в отговор на внезапно настъпващо събитие, което причинява силен стрес (например: внезапна загуба на близък или друга значима загуба). Тази болестна реакция продължава няколко часа до дни.
Посттравматично стресово разстройство - тревожност и безпокойство, кото са късен отговор на стресово събитие
С течение на времето спомените вместо "да избледняват" се засилват, тревожността нараства, преживяните неприятни събития наново "оживяват"
Това се съчетава с емоционално "притъпяване" и отчужденост спрямо заобикалящата реалност
...Но понякога тревожността протича "без тревожност" - страхът не присъства като емоция; опасенията не присъстват като мисили...
Има единствено и само телесни оплаквания:
Сърцебиене
Болки по цялото тяло
Главоболие
Световъртеж
Замайване
Слабост
Изпотяване
Затруднено дишане
Смущения в интимното общуване и много други
За нито едно от тези оплаквания не може да се открие телесна причина, но се появяват често и не могат да бъдат поставени под контрол с усилие на волята.
Такива хора извървяват дълъг и мъчителен път до правилния кабинет на лекаря-психиатър...
Всеки от нас, поне веднъж в живота си е изпитвал тревога и напрежение в различни ситуации свързани с общуването. Обикновено това са ситуации носещи потенциалната „опасност” да бъдем оценявани, сравнявани, избирани. Социалната тревожност е едновременно свързана с голямото желание да направим добро впечатление и чувството на несигурност, че това наистина ще стане, т.е. със страха, да не бъдем отхвърлени.
Социалната фобия е едно от най-разпространените тревожни разстройства сред населението. В популациите на Северна Америка и Западна Европа, приблизително 10% от населението в даден момент от живота си е имало явни симптоми на това състояние.
Установено е, че 3-13% от хората в общата популация в определен период от живота си са изпитвали тревога, свързана с представянето си пред група. Процентът на хората, които страдат от социална фобия през целия си живот се колебае между 1-2,5%. Изследванията показват, че около 90% от интервюираните са отговорили утвърдително на въпроса дали са се чувствали плахи и неуверени в повече от една социална ситуация по някое време през живота си, а 30-40 % са определили себе си като срамежливи и към настоящия момент.
Страхът, тревожността и фобията представляват състояния на възбуда, които възникват, когато човек осъзнава липсата на сила или способност да се справи в някаква “заплашителна” ситуация. Те протичат със сходни промени във физиологичното и психоемоционално състояние. Симптомите са сходни с тези при останалите тревожни разстройства и се подразделят на вегетативни (телесни), поведенчески, емоционални и когнитивни.
Чувството на несигурност, което ни обзема, нерядко може да предхожда с дни и часове самото събитие и често е свързано с редица телесни прояви (тремор на ръцете или гласа, изчервяване или пребледняване, заекване, изпотяване, гадене, чувство за скованост или омекване на краката и т.н.), които се проявяват не само в проблемната ситуация, но дори при мисълта за нея. Този вид преживявания ни карат да се опитваме по всякакъв начин да избягваме ситуациите, които създават подобни усещания. За социална фобия говорим, когато тези моменти са свързани с общуването ни с другите.
Фина и нерядко трудна за поставяне е границата между повишената социална тревожност и социалната фобия. Обикновено споменатите по-горе симптоми са по-леко изразени и тогава е уместно да говорим за симптоми на социална тревожност. Белезите на тази тревожност са нормална проява в определени, специфични ситуации на публична изява. Те помагат човек да се мобилизира за успешно представяне, но когато са по-силно изразени го възпрепятстват.
Съществуват и индивидуални особености на проява на тази тревожност. Някои хора със социална фобия се чувстват по-комфортно, когато се изявяват (напр. говорят) пред непозната публика и стават тревожни в по-близка среда; докато други се чувстват добре, когато се представят пред хора, чиито реакции познават добре, но имат затруднение при установяване на нови контакти.
Някои от хората, страдащи от социална фобия, за облекчаване на симптомите на тревожност, приемат алкохол, а нерядко това води и до злоупотреба с него, която е по-разпространена сред тях в сравнение с общата популация
Най-често страхът от общуване и свързаните с него поведенчески отклонения възникват между 15 и 20 годишна възраст, но често хората, които имат такива проблеми в юношеството, споделят, че са били срамежливи от много по-ранна възраст и са предпочитали като деца да избягват срещи с непознати или слабо познати хора, като тревожността им се е усилвала пропорционално на социалната принуда за общуване. Повишената социална тревожност и фобия могат да се проявят с еднаква честота както при мъжете, така и при жените, независимо от тяхното образование и занимания. Домакинята може да се тревожи, че не е в състояние да общува с учителите на своите деца, ръководителят - да се вълнува от предстоящия разговор със сътрудниците си, а учителят да се бои от срещата с родителите на децата, които обучава.
Какви са последиците от повишената социална тревожност и социалната фобия? Най-общо, тези състояния ограничават контактите и изявите пред публика, а публика се явяват съучениците в класа, състудентите в групата, колегите… Публика са и представителите на противоположния пол… Изследванията показват, че хората със социална фобия са по-самотни, те рядко отбелязват празниците, имат по-малък шанс да встъпят в брак. Често възникват проблеми по време на образованието им, тъй като страхът от изява пред групата и публичните изказвания пречат на учебния процес и могат да доведат да неговото прекратяване. При тези хора се наблюдава и известна безперспективност в кариерното израстване. На работа, хората със социални фобии странят от колектива, стараят се да сведат до минимум риска от привличане на вниманието на околните към себе си при което не рядко добрата им работа остава недооценена.
Какви са начините за преодоляване на повишената социална тревожност и социалната фобия? Изследванията показват, че най-ефективно се явява съчетанието на медикаментозна с психотерапия. Медикаментозното лечение включва прилагане на антидепресанти от различни групи, които повлияват в дългосрочен план тревожността и ниската себеоценка и транквилизатори (бензодиазепини - медикаменти подобни по химичната си структура на диазепама), които повлияват бързо и ефективно инцидентно настъпилите страх и тревожност. Не се препоръчва транквилизаторите да бъдат използвани за дългосрочно лечение, тъй като съществува опасност от развитие на зависимост към тях. Тези медикаменти е необходимо да бъдат изписани от психиатър, след провеждане на консултация и определяне на индивидуална, адекватната, медикаментозна комбинация, дозировка и схема на лечение, както и осигуряване на дългосрочно проследяване на симптомите и повлияването им.
Тревожните разстройства са труден проблем при диагностицирането и още повече при лечението им. Към тях се отнасят т.н. фобии като агорафобия (страх от отворени и затворени празни пространства и пространства с много народ, които могат да бъдат с паника или без паника), генерализирана тревожност, социална фобия, фобия от различни конкретни неща като страх от височина и дълбочина и други. Тяхното диагностициране може да се затрудни от това, че при тревожност може да е налице депресивна симптоматика, и в тези случаи следва да се разграничи тревожност с депресивна симптоматика от депресия, с тревожност. Такова разграничение е необходимо с оглед избор на терапия. При тревожните разстройства с депресивна симптоматика същественото в терапията е психотерапията, в комбинация с лекарствената, която обхваща анксиолитици и блокери на обратния серотонинов захват; а при депресията с тревожност главното са блокерите на обратния серотонинов и норадренергичен обратен захват, с добавка на психотерапия и анксиолотици. Бензодиазепините, които са анксиолитици, в някои от пациентите водят до зависимост. Последната особеност може да се превърне в тежък проблем, поради което се изисква точно спазване на индикациите за бензодиазепините и необходимостта от своевременното им прекратяване в такива случаи. Много трудно са повлияват тревожни симптоми при други психични заболявания, като депресии, шизофрении, разстройства при органични увреди. Поначало при тях тревожността се повлиява от средствата, които повлияват основното психично разстройства, а анксиолитиците са средства за втори избор.
Често терапевтичният процес при тревожните разстройства е много бавен и това води до обезверяване на пациента, смяна на терапията и други нежелани последствия. Изискват се достътъчни познания на лекаря на терапията на тези разстройства, за да се "улучат" дозите, търпение за продължителна терапия и търсене на подходящи комбинации от повече от едно лекарствено средство. В повечето случаи с тревожни разстройства, водещото лечение е психотерапията. Практически, решаването на проблемите на терапията на тревожните разстройства е тест за възможностите на лекаря.